Решение по дело №476/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 329
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20195610100476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

    329                                 23.07.2019г.                гр. Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на трети юли през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                        Председател:  Гергана Стоянова

                                                        Членове:

                                                        Съдебни заседатели:

 

Секретар Валентина Господинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова

гражданско дело № 476 по описа за 2019г.

за да се произнесе взе предвид следното:

        

      Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че в етажната собственост с административен адрес: гр.Димитровград, ул.„Христо Г.Данов“ бл.6 вх.А, на 03.10.2017г. било проведено Общо събрание на ЕС, на което са взети решения, с които правомощията на управител на етажната собственост са възложени на фирма „Професионален домоуправител“ ЕООД с ЕИК: *********. Според взетите решения, собствениците на обитаемите апартаменти са длъжни да плащат на управителя на ЕС месечна такса-възнаграждение в размер на 3 /три/ лева, както и да си плащат всички направени режийни и др. необходими разходи. Взето е решение режийните разходи да се разделят поравно между всички обитаеми апартаменти, а разходите за ремонт и обновление да се разпределят според идеалните части. За касиер на Етажната собственост е избран един от етажните собственици Г.А.Б.— ап.22, тъй като той е бившият домоуправител, до сега той се занимавал със тези неща и на него му имали доверие. Р.Г.В. било собственик на ап.16 в Етажната собственост от 2005г. За месеците юни и юли 2018г. отказват да си платят своят дължим дял от режийни разходи, както и своят дял за закупеното и монтирано разговорно устройство в асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него. „Професионален домоуправител“ ЕООД в качеството си на управител на Етажната собственост заплаща всички тези разходи със свои пари, като след това въз основа на издадените фактури от съответните доставчици изготвя справка за задълженията на собствениците в ЕС. Касиерът на етажната собственост със справката събира дължимите суми от етажните собственици, след което отчита на домоуправителя режийните разходи. Ако се събират пари за Фонд „Ремонт и обновяване“ се съхраняват при касиера на ЕС. Тъй като „Професионален домоуправител“ ЕООД прекрати договорните си отношения с Етажната собственост и вече няма качеството на управител, но същевременно дружеството не си е събрало горепосочените вземания, следва дължимите суми да бъдат заплатени на „Професионален домоуправител“ ЕООД.Във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение Р.Г.В. твърди, че не дължала посочените суми, тъй като не бил направен отчет за разходвани от предишните месеци събрани суми.

Всъщност         управителят на Етажната собственост „Професионален

домоуправител“ ЕООД никога не е съхранявал пари на етажната собственост. Практиката на работа на дружеството-домоуправител във всички над 60 етажни собствености които обслужва, е че винаги първо със свои собствени средства е разплащало съответните режийни разходи, след което въз основа на получените фактури си събира СВОИТЕ пари, които биват разпределяни между етажните собственици, съгласно взетите решения от Общото събрание на ЕС относно начина на разпределяне на отделните видове разходи. За разпределените разходи се изготвя месечна справка от която се виждат задълженията на цялата етажна собственост и на всеки апартамент поотделно. Всеки месец се събират разходите на ЕС за предишния месец, които са били вече платени от домоуправителя с фирмени пари. Проблемите в плащанията започват през месец юни 2018г., когато по данни предоставени от касиера на ЕС — Г.Б., собствениците на апартаменти № 16, № 17 и № 18 намиращи се на 6-ти етаж от сградата решават, че не желаят да си платят разходите за месец май 2018г. Тези техни неплатени задължения преминават в справката за следващия месец в колона „Стари задължения“. Специално в тази Етажна собственст се е случвало неведнъж да се забави отчитането на касиера към домоуправителя, поради което е изготвяна справка за задълженията общо за два месеца наведнъж. Такъв е случаят и през месец август 2018г„ в когато в справката са разпределени задълженията за два месеца — юни и юли 2018г. Също така през месец юли е датата за годишния технически преглед на асансьора, чиято такса 60 лева също е платена от домоуправителя, както и 260,26 лв. — разговорно устройство за асансьора в ЕС и 8 лева — СИМ-карта за него. Според нормативната уредба, всеки асансьор в който липсва монтирано разговорно устройство за двустранна връзка с асансьорния сервиз, следва да бъде спрян от движение и запечатан. Освен това по никакъв начин няма как такъв асансьор да премине годишния технически преглед, от което отново следва спиране и запечатване, И не на последно място, въпреки многобройните предупреждения към домоуправителя от страна на обслужващият асансьорен сервиз, че вече са длъжни да спрат асансьора, тъй като и асансьорният сервиз подлежи на санкция при неспазване на задължението за спиране на асансьори без разговорно устройство, някои от етажните собственици не желаеха да плащат за разговорно устройство. Касиерът на Етажната собственост — Г.Б. към края на календарната 2018г. казва на домоуправителя — „Никой не ви е карал да купувате разговорно устройство, хората не искат да ви го плащат, ако искате си ги съдете или пък си го вземете това устройство за вас“ (нищо че е монтирано в асансьора от половин година и че се возят в асансьора, т.е. не им е спрян защото го има в наличност, защото е задължително).

За уточнение — разговорните устройства за асансьори се монтират само и единствено от оторизирани сервизи, в случая асансьорния сервиз който обслужва съответния асансьор. Задължение на управителя е единствено да го плати на сервиза, за което се издава фактура. Ако асансьорът бъде спрян от инспектиращите надзорни органи, след това за да бъде отново въведен в експлоатация същият асансьор следва да премине съвсем различен вид основен преглед за въвеждане в експлоатация („все едно се пуска нов асансьор по думите на сервиза) и да заплати още една съвсем друг вид такса дори по-голяма от цената на разговорното устройство, а според асансьорните сервизи, тези стари 30-40 годишни асансьори ако бъдат спрени, реално не са годни да бъдат въведени в експлоатация, ако не им се сменят половината части, което ще струва няколко хиляди лева.На 28.10.2018г. „Професионален домоуправител“ ЕООД поставя покана за Общо събрание на етажната собственост, насрочено за 05.11.2018г., с което прави още един последен опит да се направи отчет на направените разходи и задълженията на отделните етажни собственици по апартаменти. В деня и часа на събранието етажните собственици очевидно са решили да не се покажат пред входа (вероятно уговорено), тъй като знаят че дължат пари за разговорното устройство. Не искат да се откажат от асансьора, искат да го ползват, но да не си платят разговорното устройство.

За всички получени от дружеството-домоуправител суми от касиера на Етажната собственост при отчитане на режийните разходи всеки месец са подписвани касови ордери, от които е вилно какви суми са били отчетени.

Предвид създалата си ситуация между Етажната собственост и „Професионален домоуправител“ ЕООД, отношенията бяха прекратени през месец август 2018г., какго и разплащанията които дружеството прави към съответните доставчици на услуги за тази ЕС. Към края на годината от обслужващият асансьорен сервиз разбрахме, че касиерът Г.Б. най-накрая отишъл и платил сервизната такса за няколко месеца наведнъж, защото най-накрая бил събрал пари за това. Също така разбрахме, че предвид възникналите спорове между него и сервиза, относно нередовното му плащане на сервизната такса, същият преместил обслужването на асансьора в друг асансьорен сервиз. Тъй като „Професионален домоуправител“ ЕООД обслужва над 60 етажни собствености в града, се налага да работи и с всичките четири асансьорни сервиза. От другия асансьорен сервиз споделиха, че Г.Б. бил казал — „И вие ли искате да имаме телефон в асансьора, аз дойдох тук защото мислех че вие не искате. Ние имаме, но мислех да им го върна, защото на нас не ни трябва, а пък не сме го и платили още Бил разочарован когато от асансьорния сервиз му обяснили, че не те го искат, а държавата го изисква, а инспектора ще ги глоби ако не спрат асансьор, който обслужват без монтирано разговорно устройство.

В крайна сметка, вместо да са благодарни, че дружеството-домоуправител им услужи със собствени пари (без лихви, ползи и т.н.), за да не им бъде спрян асансьора, още повече предвид и насроченият в същия месец юли Годишен технически преглед на асансьора, който нямало да бъде преминат и асансьорът щял да бъде спрян, т.е. изведен от експлоатация от инспекцията, предвид липсата на разговорно устройство в него, от което да последват доста разходи за въвеждане в експлоатация, както и период от поне месец без асансьор и ходене пеш до 8-ми етаж от възрастни хора, вместо това някои етажни собственици си помислили, че домоуправителят едва ли не ги лъже и че има някаква полза от това да им купи разговорно устройство. Предвид че монтажа на разговорно устройство е вид необходим ремонт, то задълженията на собствениците в ЕС са според техните идеални части. Тъй като в нотариалните актове обикновено се вписват идеалните части на апартамента сметнати общо от целия блок, се налага домоуправителят да прави преизчисление съгласно чл.17 ал.4 и ал.5 от ЗУЕС.

Апартаментите в тази етажна собственост с 8 етажа са с площи както следва: Ап. 1,4,7,10,13,16,19,22 са с площ 84,32 кв.м.;Ап.2.3,8,11,14,17.20,23 са с площ 39,33 кв.м.;Ап.3,6,9,12,15,18,21,24 са с площ 61,68 кв.м.Предвид на което съгласно разпоредбите на чл.17 ал.4 и ал.5 от ЗУЕС, домоуправителят е изчислил съответните идеални части:

(84,32 + 39,53 + 61,68) х 8 = 1484,24 кв.м. обща площ на ЕС 84,32 : 1484,24 х 100 = 5,681 %39,53 : 1484,24 х 100 = 2,663 % 61,68 : 1484,24 х 100 = 4,155 %,Ап.1,4,7,Ю,13,16,19,22 са с 5,681 % ид.ч.;Ап.2,5,8,11,14,17,20,23 са с 2,663 % ид.ч.;Ап.3,6,9,12,15,18,21,24 са с 4,155 % ид.ч.

От тук се вижда че дължимият дял на ап.16 за Разговорно устройство за асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него на обща стойност 268,26лв. х 5,681 % идеални части = 15,24 лева дължим дял за ап.16.

Предвид горното, моли  съда да постанови решение с което да се признаят за установени задълженията на ответника към ищеца по Заповед № 92/25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ЧГД № 144/2019г. по описа на PC-Димитровград: 18,44 лева — дължим дял от режийните разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни — м.юли 2018г.; 15,24 лева — дължим дял от разходи за необходим ремонт — покупка и монтаж на Разговорно устройство за асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него, ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на Заявлението 24.01.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски в заповедното производство деловодни разноски в размер на 325 лева, както и такива в хода на настоящото дело разноски в размер на 25 лева за държавна такса, както и всички други разноски по делото включително и адвокатски хонорар.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като твърди, че исковата молба е подадена от ищец без активна процесуална легитимация и поради това твърди, че е недопустима. От предявения иск, не ставало ясно дали паричната претенция е за неизпълнение на договорно задължение по ЗЗД или договор по ЗУЕС. При твърдение за неизпълнение на договорно задължение по ЗЗД, следвало ищецът да представи надлежен договор, а при наличие на договорно отношение по ЗУЕС да представи протоколи от ОС и да формулира правните основания относно исковата претенция и да обоснове качеството и пасивната процесуална легитимация на ответника съгласно разпоредбите на ЗУЕС.Оспорва исковата претенция както по размер, така и по основание. Оспорва всички твърдения в ИМ относно правно значимите факти, поради неоснователност и недоказаност. В исковата молба не било посочено, как и кога са уведомени задължените лица за размера и основанието на дължимите суми, предоставян ли е отчет пред ОС за извършените разходи по „управление на общите части на ЕС“. В ИМ не били посочени доказателства относно определения размер на такса - възнаграждение, режийните разноски и необходимите разходи и методиката на процентното им разпределение. Не е уточнено това разпределение по проценти на начислените задължения на ответника, относно кое качество му е изготвено съгласно чл. 6 от ЗУЕС. Не са представени правила за вътрешния ред и срокове за „отчитане на касиера на домоуправителя“, както и доказателства относно възникването на качеството на „домоуправителя“.На следващо място, установявало се несъответствие между диспозитива на заявлението по чл. 410 от ГПК и настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Оспорва доказателствената стойност на представените таблици за помесечните разходи на вх. А на ул. “Х.Г.Д.“ № 6 в град *******. Справките не били подписани и нямали удостоверителна стойност, кога и кому са представени и защо на определени апартаменти няма начисления. Оспорва доказателствената стойност на фактурите описани от т.2 до т. 12 в ИМ. Те били издадени на ЕГН и не били относими към твърденията на ищцовото дружество.Към заявлението за регистрация на предплатена карта, нямало представен протокол, че точно тази е предоставена на ЕС на горецитирания адрес, а не се ползва от ищеца.Получените суми по представените приходни касови ордери, не било уточнено как са изразходвани от получателя и дали са заведени в счетоводството на ищцовото дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол №1/3.10.17г. от проведено Общо събрание на собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес Димитровград, ******* е че етажните собственици са решили правомощията на управител на етажната собственост да бъдат възложени на фирма, която не е собственик/ползвател, обитател в етажната собственост, а именно „Професионален домоуправител“ЕООД, с ЕИК ********* .Според взетите решения, собствениците на обитаемите апартаменти са длъжни да плащат на управителя на ЕС месечна такса-възнаграждение в размер на 3 /три/ лева, както и да си плащат всички направени режийни и др. необходими разходи. Взето е решение режийните разходи да се разделят поравно между всички обитаеми апартаменти, а разходите за ремонт и обновление да се разпределят според идеалните части.

От представените и приети като доказателства по делото писмени документи- Фактура № **********/01.11.2017г. от „Асансьорни сервизи — София“ АД;Фактура № **********/01.11.2017г. от «Асансьорни сервизи — София“ АД;Фактура № **********/01.12.2017г. от „Асансьорни сервизи — София“ АД; Фактура № **********/01.02.2018г. от    „Асансьорни сервизи         София“      АД; Фактура № **********/ 01.03.2018г.        от „Асансьорни сервизи             София“      АД; Фактура № **********/02.04.2018г.         от      „Асансьорни сервизи         София“      АД; Фактура № **********/02.05.2018г.         от Асансьорни сервизи               София“      АД; Фактура № **********/04.06.2018г. от „Асансьорни сервизи — София" АД; Фактура № **********/02.07.2018г. от „Асансьорни сервизи — София“ АД; Фактура № **********/01.08.2018г. от Асансьорни сервизи — София“ АД; Фактура № **********/12.07.2018г. от „Асансьорни сервизи — София“ АД; Фактура № **********/11.07.2018г. от „НБ ЛИФТКОНТРОЛ“ ООД; Ревизионен акт № 21/11.07.2018г. от „НБ ЛИФТКОНТРОЛ“ ООД; Заявление за регистрация на предплатена СИМ-карта и Фискален бон; Фактура № **********/30.06.2018 за ел. енергия СТЪЛБИЩЕ; Фактура № **********/30.06.2018 за ел. енергия АСАНСЬОР, Фактура № **********/31.07.2018 за ел. енергия АСАНСЬОР; Фактура № **********/31.07.2018 за ел. енергия СТЪЛБИЩЕ; ПКО от 04.10.2017г. за получена от Красимир Бързев (ап.23) сума 135 лева; ПКО от 28.12.2017г. за получена от касиера Г.Б. сума 90 лева; ПКО от 27.01.2018г. за получена от касиера Г.Б. сума 123,20 лева; ПКО от 08.05.2018г. за получена от касиера Г.Б. сума 236,18 лева; ПКО от 13.06.2018г. за получена от касиера Г.Б. сума 212,25 лева; ПКО от 31.07.2018г. за получена от касиера Г.Б. сума 190 лева; ПКО от 31.07.2018г. за получена от касиера Г.Б. сума 165 лева; Съобщение от м.октомври 2017г.; Справка — Разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за м.Октомври 2017; Справка — Разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за м.Ноември 2017; Справка Разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за м.Декември 2017; Справка — Разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за м.Януари и Февруари 2018; Справка — Разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за м.Март и Април 2018; Справка — Разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за м.Май 2018; Справка — Разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за м.Юни и Юли 2018г. , както и от показанията на допуснатите свидетели Д.и Траянова-Иванова се установи, че със свои собствени средства ищцовото дружество е разплащало съответните режийни разходи, след което въз основа на получените фактури е следвало да възстанови средствата, след като се разпределят между етажните собственици, съгласно взетите решения от Общото събрание на ЕС относно начина на разпределяне на отделните видове разходи. За разпределените разходи се изготвяла месечна справка относно задълженията на цялата етажна собственост и на всеки апартамент поотделно. Всеки месец се събирали разходите на ЕС за предишния месец, които са били вече платени от домоуправителя с фирмени пари. Видно е, че през месец юни 2018г. собствениците на апартаменти № 16, № 17 и № 18 намиращи се на 6-ти етаж от сградата не са си платили разходите за месец май 2018г. и тези техни неплатени задължения преминават в справката за следващия месец в колона „Стари задължения“. В тази Етажна собственост често се случвало да се забави отчитането на касиера към домоуправителя, поради което е изготвяна справка за задълженията общо за два месеца наведнъж, какъвто е случаят и през месец август 2018г„ когато в справката са разпределени задълженията за два месеца — юни и юли 2018г. Таксата за годишния технически преглед на асансьора, в размер на 60 лева също е платена от домоуправителя за месец юли 2018г., както и 260,26 лв. — за закупено разговорно устройство за асансьора в ЕС и 8 лева — СИМ-карта за него.

На 24.1.2019г. ищецът е депозирал в Районен съд-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него там било образувано ч.гр.д.№144/2019г. На 25.1.19г. съдът издал Заповед №92 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на длъжника Р.Г.В., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора„Професионален домоуправител“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.“Простор“№10-А-1 с управител Коста Д.К., ЕГН **********, сумата 33,68 /тридесет и три лева и 68 ст./ – дялово задължение от режийни разходи за общите части на „Етажна собственост“ гр.Димитровград, ул **№*****, за периода от м.Юни 2018г. до м. Юли 2018г., както и за закупено и монтирано Разговорно устройство в асансьора на ЕС и Сим-карта с ваучер за него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 18.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 325.00 лв. (триста двадесет и пет/ лева - разноски по делото представляващи внесена ДТ и адвокатски хонорар.Вземането произтичало от дялово задължение от режийни разходи за общите части на „Етажна собственост“ гр.Димитровград, ул **№*****, за периода от м.Юни 2018г. до м. Юли 2018г., както и за закупено и монтирано Разговорно устройство в асансьора на ЕС и Сим-карта с ваучер за него. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК, ответникът депозирал по делото възражение, с което заявил, че не дължи посочените в заповедта суми на посоченото основание.В дадения от съда едномесечен срок, ищецът подал срещу него иск за установяване на вземането си, предмет на разглеждане по настоящото дело.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

         С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато за установено съществуването на вземането му по отношение на ответника за сумата, предмет на Заповед N 92/25.1.2019г. за изпълнение на парично задължение чл.410 ГПК по ЧГД № 144/2019г. по описа на PC-Димитровград 18,44 лева дължим дял от режийните разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни — м.юли 2018г.; 15,24 лева — дължим дял от разходи за необходим ремонт — покупка и монтаж на Разговорно устройство за асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него, ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на подаване на Заявлението 24.01.2019г. до окончателното им изплащане.

Съдът намира иска с правно основание чл.422 от ГПК за допустим, тъй като е подаден в срока по чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу лице, за което се твърди, че дължи процесната сума на ищеца.

Не се оспорва по делото, че ответникът е собственик, който живее в апартамент част от Етажна собственост-Димитровград, бул.“Христо Г.Данов“№6, вх.А. Няма спор и относно това, че ответникът не е заплащал претендираните разноски, представляващи дължим дял от режийните разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни — м.юли 2018г.и такива от разходи за необходим ремонт — покупка и монтаж на Разговорно устройство за асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него.

Безспорно е установено и не се оспорва по делото, че ответникът е собственик на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост. От това следва, че той има задълженията по чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС – да заплаща  разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

         В случая се претендират тези два типа разходи, доколкото сумата 18.44 лева съставлява разноски за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни — м.юли 2018г.и такива от разходи за необходим ремонт — покупка и монтаж на Разговорно устройство за асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него, т.е. за извършени ремонтни работи по общите части, а останалите средства са свързани с управлението и поддържането на общите части в процесната сграда. Това е видно от предназначението, отразено в начина им на осчетоводяване. Те са свързани с разноски, попадащи в обхвата на §1, т.1 ЗУЕС легално дефиниращ понятието „разходи за управление и поддържане“ на етажната собственост.

         Неоснователни са доводите на ответника, с които той се домогва да оспорва законосъобразността на решенията на общото събрание, свързани с определяне на размера на дължимите суми, както с избора на ръководство на етажната собственост и професионален домоуправител. Решенията на общото събрание могат, съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, да се оспорват в тридесет дневен срок от съобщаването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В случая ответникът не е доказал, че е оспорил решението, пораждащо задълженията му, както и че то е било отменено.

         От горното следва, че решението на общото събрание не може да бъде оспорвано от ответника по повод на настоящата претенция, а той не може да черпи права от собствената си неизправност, след като не е предоставил информацията по чл.13, ал.2 ЗУЕС.

Предмет на настоящото производство по чл. 422 от ГПК не е оспорването на конкретно взето решение на ЕС, а това дали съществува обективираното в издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 144/2019 г. по описа на Димитровградския районен съд вземане в полза на заявителя. Вземането по издадената заповед за изпълнение е въз основа на взетото на датата 3.10.2017г. решение на общото събрания /ОС/ на ЕС. Съгласно чл. 16, ал.5 от ЗУЕС за провеждането на събранието се съставя протокол, като в закона е уредено какво трябва да бъде неговото съдържание. Протоколът, ако е съставен по надлежния ред, е доказателство от отразените в него обстоятелства, както и форма за валидност на приетите решения/Решение № 8 от 24.02-2015 г. на ВКС по гр.дело № 4294/ 2014 г., І г.с., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Освен това, в чл. 16, ал.9 от ЗУЕС е уредена възможност всеки член на EС да може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения, пред Управителния съвет. В настоящия случай е безспорно, че ответницата не е оспорила протокола, обективиращ решенията на Общото Събрание на Етажната Собственост, в предвидения законов срок.  Проверка на законосъобразността на взети решения на Етажната собственост в настоящото производство е изключена, а заявените в тази насока от ответницата възражения са недопустими. За оспорване законосъобразността на взето решение на орган на управление на ЕС, е предвиден нарочен иск по чл. 40 ЗУЕС и доколкото липсват твърдения за отмяна на решението от 3.10.2017г., съдът приема, че то е обвързало всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост. В тази връзка, неоснователни се явяват направените от ответницата възражения в хода на производството, касаещи незаконосъобразност на взетото решение на 3.10.17г.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело - 575 лева, от които 75 лева-ДТ и 500 лева-адвокатско възнаграждение, а за производството по ч.гр.дело № 144/2019 г. на ДРС – 325 лева/300 лева-адв.възнаграждение и 25 лева-ДТ/.

Доколкото обаче в случая ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, то и същото следва да се разгледа. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ответникът е заплатил сумата от 500 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част. Съдът намира направеното искане за неоснователно. В конкретния случай делото е със средна фактическа или правна сложност, с множество оспорвания и възражения на ответника.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, съществуването на вземането на „Професионален домоуправител“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.“********“№10-А-1 с управител К.Д.К., ЕГН **********, против Р.Г.В., ЕГН ********** *** , за сумата: 18,44/осемнадесет лева и 44 ст./-дължим дял от режийните разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода м.юни — м.юли 2018г.; 15,24/петнадесет лева и 24 ст./- дължим дял от разходи за необходим ремонт - покупка и монтаж на Разговорно устройство за асансьора на ЕС и СИМ-карта с ваучер за него, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 24.01.2019г. до окончателното им изплащане, за което вземане е издадена заповед № 92/25.01.2019 г. по ч.гр.дело № 144/2019 г. на Димитровградски районен съд.

 

ОСЪЖДА Р.Г.В., ЕГН ********** *** , да заплати на „Професионален домоуправител“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.“Простор“№10-А-1 с управител К.Д.К., ЕГН **********, сумата 575/петстотин седемдесет и пет/ лева деловодни разноски по настоящото исково производство, както и 325/триста двадесет и пет/ лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело №144/2019 г. по описа на Димитровградския районен съд. 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.      

                                                                         Съдия:/п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 23.07.2019 г.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.Петрова