№ 2200
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501364 по описа за 2022 година
Производство по чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 16978/ 24.01.2022г. по описа на ПОС от адв.Б. П.,
АК-Пловдив, като пълномощник на К. Ч. на основание чл.248, ал.1 ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските чрез
присъждане на разноски в размер на 710 лв, а не в размера от 466, 67 лева,
което следва да е обвързано с минималната работна заплата за страната от
01.04.2022г., с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от НМРАВ. С петитума на
молбата е поискано и ревизиране на решението в частта на разноските и за
въззивника, в случай , че се измени решението в частта на разноските на
въззиваемата страна чрез определяне размера им на принципа за
съразмерност. С последваща молба вх.№ 19355/ 19.07.2022г. молителят чрез
проц.си представител след справка за наличие на присъдени за първа
инстанция разноски в размер на 400 лева, молбата по чл.248 ГПК е
конкретизирана с искането за съобразяване с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от
НМРАВ чрез определяне на АВ с оглед предмета на спора – дело за
уволнение и възстановяване на работа – не по-малко от минималната месечна
работна заплата за страната към момента на сключване на ДПЗС, който в
случая е сключен през 2021г. с определена към този момент МРЗ за страна в
размер на 650 лева, в който размер се претендира изменението на решението в
частта на разноските за първа инстанция /650 лв/.
1
Ответникът по молбата „Трак“ ООД, чрез адв.А. Д. в молба – отговор
оспорва молбата като неоснователна на първо място поради наличие на
възражение за прекомерност, както и на следващо място с довода, че искането
би било резонно, ако в ДПЗС за всеки от исковете бе определено отделно
възнаграждение. В настоящия случай то е определено глобално, поради което
правилен е подходът на ПОС същото да бъде редуцирано с 2/3, тъй като са
отхвърлени два от трите иска, още повече, че отхвърлените искове обуславят
материалния интерес.
При условие на евентуалност ако се намери молбата за основателна, се прави
искане за изменение на решението в частта на присъдените на разноски на
дружеството до пълния им размер, който е под МРЗ.
По евентуалното искане по чл.248 ГПК, обективирано в молбата-отговор на
„Трак“ ООД, чрез адв.А. Д. е постъпило насрещно становище от адв.Б.П.,
като пълномощник на К. Ч., същата се оспорва като отправена до съда извън
предвидените за това срокове, а по същество като неоснователна с довода, че
разноските се присъждат в размерите, в които същите са направени, и са
представени документи за това.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
С постановеното по делото Решение № 822/ 15.06.2022г. въззивният съд е
мотивирал по въпроса за разноските, вкл. претендираното АВ, че с оглед
отхвърляне на част от обективно съединените искове, следва да се редуцира и
присъденото адв. възнаграждение за първоинстанционното производство за
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ до размера от 400 лева. Дължимата от
ответника ДТ по чл.3 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК следва да се редуцира на 80 лева, без присъждане на разноски за депозит
на ССчЕ в размера от 80 лева. С оглед отхвърляне на двата обективно
съединени иска на ответника следва да се присъди адв.възнаграждение в
размер на 253,33 лева за първоинстанционното производство и 352,94 лева –
за въззивното производство. На въззиваемата страна с оглед правния резултат
от спора пред въззивната инстанция за основателност само на главния иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се присъдят разноските за адв.възнаграждение в
размер на 466,67 лв.
Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от
2
06.10.2021г. налице е договорено и изплатено изцяло адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1 200 лева, съответно в общ размер за трите
обективно съединени искове по чл.344, ал.1 КТ. Не е налице диференциран
размер по отношение на всеки един от обективно съединените искове, по
отношение на който да се съпостави актуалната редакция на разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.1 от НМРАВ. Принципно тези доводи касаят и оценяемия иск за
претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в подхода за определяне на
минималното адв.възнаграждение по същата наредба. С оглед на това
възражението на ответника по молбата в тази насока се явява основателно, а
искането за изменение на решението в частта на разноските следва да се
остави без уважение като неоснователно. Поради неоснователност на молбата
за изменение на постановеното решение в частта на разноските, не са налице
предпоставките и не следва да се разглежда евентуалното искане на
ответника по молбата за изменение на решението в същата част по отношение
на определените по размер разноски за ответника.
По така изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 16978/ 24.01.2022г. по описа на ПОС
от адв. Б. П., АК-Пловдив, като пълномощник на К. И. Ч. на основание чл.248,
ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №
822/15.06.2022г. в частта на разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението
за изготвянето му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3