РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 363
Град Пловдив, 28.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХIX касационен състав, в открито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор
ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2844 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда
на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП, чрез
процесуалния представител В. З., против решение № 48 от 24.08.2021 г., постановено по АНД № 305 от 2021г. по
описа на Районен съд Асеновград,
с което е отменено наказателно постановление № 430713-Р475577/19.04.2019г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на „ДАКАР 1" ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от
управителя А.П.Д., на основание чл.185, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 600
/шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ, във вр. с чл. 118, ал.2 и ал. 4 т.3 от ЗДДС.
Касаторът намира решението
за незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК. Твърди
се, че при проверката е установено, че в обекта е било установено в работен
режим, въведеното и монтирано там фискално устройство ЕСФП, модел "Ойл СИС
1.0-Д-KL" с ИН на ФУ OS000697 и фискална памет ФП 58004652. Изразява несъгласие с изложените
от съда аргументи за неправилна правна квалификация на процесното нарушение.
Счита, че съдът е постановил решението си в резултат на неправилно тълкуване и
приложение на закона, поради което е постановил един неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт. Посочва, че нормата на ал. 3 на чл. 7 от
Наредбата урежда специална хипотеза на нефункциониране на ФУ, в която хипотеза
попада и процесният случай, изразяващ се в работа на ФУ, без изградена дистанционна
връзка, като точно това е констатираното нарушение, установено по безспорен
начин от събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства. Нормата на чл. 2 на чл. 7 от Наредбата би била приложима, ако
устройството не е било в работен режим - изключено е от ел. захранването
например, има някаква повреда, непозволяваща регистриране на продажбите във ФП
и пр. Докато в разглежданата хипотеза единствено е допусната работа на ФУ, без
изградена дистанционна връзка, което нарушение не води до неотразяване на
приходи. Намира за абсурдно твърдението, че нарушената дистанционна връзка е
визирана в правилата на чл. 36 и чл. 36а от Наредба № Н-18/13.12.2006г.,
доколкото чл. 36 урежда случаите на издаване на касова бележка от кочан, а чл.
36а е нов, влязъл в сила на 02.07.2019 г. - много след извършване на процесното
нарушение, като освен това и няма нищо общо с процесния случай. Посочва също, че
при ЕСФП е недопустимо да бъдат издавани касови бележки от кочан. Твърди, че изложените
в решението на съда мотиви вътрешно си противоречат. От една страна РС
признава, че „действително, за известен период от време, връзката е била
прекъсната", което логично означава, че същата не съществува, разпаднала
се е по независимо каква причина, следователно няма изградена дистанционна
връзка. От друга страна съдът твърди, че внимателният анализ на събраните по
делото доказателства, води до извода, че между използваното от търговеца ФУ и
НАП е имало изградена дистанционна връзка, но същата е била с нарушена функция. По тези съображения претендира отмяна на
решението, респективно потвърждаване на НП. Възразява и относно присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., от които 300 лв. за първата
инстанция и 300 лв. за касационната инстанция при първоначалното разглеждане на
делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете
инстанции.
Ответникът
по касация – „Дакар – 1“ ЕООД, чрез
адв. Т., намира жалбата за неоснователна. Твърди, че така описаното нарушение
от органите по приходите не е налице. Посочва, че от приложена справка
разпечатана от официалната страница на НАП в раздела „услуги с електронен
подпис", и след достъп с електронния подпис на дружеството е видно, че са налице генерирани „2"
отчети от регистрираното фискално устройство в обекта - бензиностанция
стопанисван от дружеството. Оказва се, че според базата данни, до която има
лдостъп упвалителя с електронен подпис дава като справка, че има генерирани
отчети за всеки един ден, за които данъчните органи твърдят, че такива няма. С
други думи посочва, че фискалното устройство е имало връзка с НАП. Това се
потвърждавало и от представени документи, от които отново предоставя заверени
копия от направена разпечатка. Счита, че в този смисъл не е налице твърдяното
нарушение от страна на приходната администрация, а именно - липса на изградена
дистанционна връзка с НАП. Посочва, че цитираните норми на чл. 7 от Наредба №
Н-18 на МФ и респективно чл. 186, ал.1, т.З от ЗДДС са неотносими, поради което
НП се явява незаконосъобразно и на това основание.
Претендира
се присъждане направени съдебни разноски– по приложен списък, договор и фактура
за заплащане по банков път.
Представителят
на Окръжна прокуратура – намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да
потвърди решението на ПРС.
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е
процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
Установява се при извършена проверка 28.02.2019 от
10:15 часа до 12:50 часа на търговски обект по смисъла на т. 41 от ДР на ЗДДС -
бензиностанция, находящ се в гр. Асеновград, бул. „България“ 88. стопанисван от
„ДАКАР - 1” ЕООД с ЕИК: *** и допълнителна документална проверка в
информационната система на НАП, при която органи по приходите при Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са констатирали, че дружеството в
качеството му на лице по чл. 3 ал. 1 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение
на същата като е допуснало работа с фискално устройство /ФУ/, без изградена
дистанционна връзка на ФУ с НАП, в резултат на което не се предават данни в НАП
за периода 04.01.2019г. - 28.02.2019г. От въведеното и регистрирано за обекта,
ФУ модел „Ойл СИС 1.0-Д- с ИН на ФУ OS000697 и фискална памет /ФП/ 58004652 са
отчитани продажби, като през периода от
04.01.2019г. до 28.02.2019г. /деня на проверката/ наличното в обекта ФУ не е
изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети. Във връзка с извършената
оперативна проверка е направена справка в ИС на НАП, модул „Фискални
устройства”, при която се установява, че наличното в обекта фискално устройство
е регистрирано в НАП и притежава свидетелство за регистрация № 3932105, като
през горепосочения период наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за
дневните финансови отчети, както следва: от дневен отчет с № 0223 от
04.01.2019г. до дневен отчет с № 0278 от 27.02.2019г., общо 55 броя дневни
отчети, поради липса на дистанционна връзка.
За резултатите от проверката е съставен протокол
сер. АА №0407974/28.02.2019 г. събраните доказателства - справки за данни на ФУ
и справка за подадени Z отчети. В протокола е отразено, че в монтираното в
обекта и регистрирано в НАП фискално устройство е в работен режим с поставени
защитни стикери на централното регистриращо устройство /ЦРУ/, фискалната памет
и компютърната конфигурация. Представени са блок – схема на всички компоненти
на системата, договор за абонаментно сервизно обслужване, свидетелство за
регистрация и паспорт на ФУ.
Видно от съдържанието на свидетелство за
регистрация № 734/03.01.2019г. на ФУ на 03.01.2019г., в периода 15:22 –
15:32 „ДАКАР - 1” ЕООД е заявило промяна
на данни пред НАП – регистриране на ФУ с индивидуален номер № OS000697 и номер
на фискалната памет 58002294, регистрирано в приходната администрация с
потвърждение № 3932105.
При тази фактическа обстановка е констатирано, че
„ДАКАР - 1” ЕООД не е спазило правилата на чл. 7, ал. 3 от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ. За така
установеното нарушение е съставен АУАН № F475577/07.03.2019 г., въз основа на
който е издаден наказателно постановление № 430713-F475577/19.04.2019 г.
За да отмени издаденото наказателно постановление,
съдът е приел, че описаното нарушение неправилно е квалифицирано по чл. 7 ал.3
от Наредба Н-18/13-12-2006 г. на МФ. Съдът е приел за безспорно, че в обекта е
било установено в работен режим, въведеното и монтирано фискално устройство –
ЕСФП- модел “Ойл СИС 1.0-Д-KL” с ИН на ФУ OS000697 и фискална памет ФП
58004652. Според решаващият съд представените доказателства показват, че
съставът на така твърдяното нарушение не е реализиран от дружеството, тъй като
в случая е била изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, с което търговеца да
е изпълнил задължението на сочената норма. Съдът посочва, че изградената връзка
е била прекъсната по неизяснени в хода на проверката причини, което обстоятелство
обаче не може да се вмени в отговорност на търговеца, още повече, че не е
установено, във връзка с използваното ФУ, той да е нарушил друго свое
задължение по цитираната наредба. От приложените към административно
наказателната преписка писмени доказателства и наличната справка относно
подаваните към НАП отчети от установеното в обекта фискално устройство, съдът е
приел за установено дневен отчет № 221 от 03.01.2019г. е генериран в 15.16 ч.,
изпратен в 15.25 часа и е постъпил във ИС на НАП на същата дата в 15.32 часа.
На същата дата от ФУ е генериран и втори дневен отчет № 222 в 19.46 часа, който
е изпратен в 11.31 часа на 28.02.2019г. постъпил в 11.40 часа на 28.02.2019г.
Освен това, в хода на проверката е било установено, че използваното в обекта ФУ
е с незасегнати стикери, а като цялост изградената система е в изрядно
положение, без да се твърди от АНО, че има съмнения за подмяна на нейни
елементи. Съдът е направил извод, че на 03.01.2019г. в 15.25 часа между
използваното фискалното устройство и НАП е имало изградена дистанционна връзка,
която по неустановени от проверяващите причини и без установена намеса от
страна на търговеца, е била прекъсната. Предаването на информация по
дистанционната връзка е било възстановено на 28.02.2019г. в 11.31 часа, по
което време, повече от час преди да завърши проверката, от ЕСФП № OS000697 и ФП
58004652 на “ДАКАР - 1” ЕООД е стартирало подаване на данните за генерираните и
съхранени във фискалната памет на устройството дневни отчети за периода 03.01.2019г.
- 28.02.2019г. / включително и изпратен отчет № 222 от 03.01.2019г./. Между
изпратените на 28.02.2019г. отчети са и генерираните на съответните дати 55 бр.
посочени в АУАН и НП, с номера от № 0223 от 04.01.2019г. до дневен отчет с №
0278 от 27.02.2019г. Тези обстоятелства според съда не обосновават
съставомерността на нарушението по чл.7, ал.3 от Наредбата. Поредните номера и
датите на отчетите са довели до извода, че е налице пълнота на данните за
извършените продажби и възможността за обективна проследимост на дейността на
търговеца в обекта. Контролните органи не са отразили коректно тези
обстоятелства, нито са установили причините за нарушената дистанционна връзка с
НАП и как тя е била преодоляна при създалата се ситуация. При това положение
съдът намира, че към момента на проверката в обекта на задълженото лице все е била
налице изградена дистанционна връзка с НАП, което изключва от обективна страна състава
на нарушението по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г.
Постановеното решение е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира, че дадената
правна квалификация не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Както
правилно е отбелязал районният съд от данните за подаваните от ЕСФП № OS000697
и ФП 58004652 дневни отчети, съпоставени с датата и часа на извършената
регистрация на ФУ, за което е получено потвърждение за отчет № 3932105, към
03.01.2019г., 15:32 часа, е била налице изградена дистанционна връзка с НАП от
обекта на търговеца. Така дневен отчет № 221 от 03.01.2019г. е изпратен в 15:16
ч. и е постъпил на същата дата в 15:32 ч. На същата дата от ФУ е генериран и
втори дневен отчет № 222 в 19:46ч., който не е бил изпратен. В хода на
проверката на 28.02.2019г. в обекта от страна на приходната администрация е
констатирана незасегната цялост на изградената система; не са открити данни за
подмяна на нейни елементи, нито да е използвано ФУ различно от регистрираното.
Според представена справка от Информационната
система на НАП от ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652 на „ДАКАР - 1” ЕООД за периода
01.01.2019г. – 28.02.2019г. са подадени 280 дневни отчета. Тези от № 223 до №
278 са генерирани на съответни дати от месеците януари и февруари, но са
изпратени на 28.02.2019г. от 11:31 ч. – до 11:47 ч. и получени на 28.02.2019г.
от 11:40 ч. – до 11:58 ч. Хронологично отчети от № 219 от 01.01.2019г., № 220 от 02.01.2019г. и № 221 от 03.01.2019г.
са изпратени на 03.01.2019г. от 15:24 ч. до 15:25 ч. и получени на 03.01.2019г.
в 15:32 ч.
Следва да се вземе под внимание, че в 11:31 часа на
28.02.2019г., един час преди да завърши проверката, от ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652 на „ДАКАР - 1”
ЕООД е стартирало подаване на данни за генерираните и съхранени във фискалната
памет на устройството дневни отчети за целия период 03.10.2019г. –
28.02.2019г., като на 28.02.2019г. е генериран дневен отчет № 279, в 11:26
часа, по време на самата проверката, който също е бил подаден със забавените
отчети. Поредните номера и датите на самите отчети сочат на пълнота на данните
и възможност за обективна проследимост на дейността в обекта. Контролните
органи не са отчели правилно посоченото обстоятелство, нито са установили
причините за нарушената дистанционна връзка с НАП, респ. как е била преодоляна
създалата се ситуация. При това положение правилно районният съд е приел, че
посоченото ненавременно подаване на отчетите от самата система не може да се
вмени във вина на търговеца, а момента на проверката в обекта на задълженото
лице е била налице изградена дистанционна връзка с НАП, поради което
установеното нарушение неправилно е подведено в хипотезата на чл. 7, ал. 3 от
Наредба № Н-18/13.1.2006г. Съдът намира, че посочената правна норма поставя
изискване за наличие на изградена дистанционна връзка с НАП, без да държи
сметка за евентуални обективни и/или субективни неизправности по съвкупността
от хардуер и условия за комуникация. Функционирането на ФУ е предмет на ал. 2
от посочената правна норма, а нарушената дистанционна връзка законодателят е
визирал нормите на чл. 36 и чл. 36а от
Наредба № Н-18/13.1.2006г., поради което и правилно издаденото НП е било
отменено като незаконосъобразно.
Посочените
обстоятелства решението на районния съд следвада бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Възразява се
против определения от съда размер на разноски от 600 лв. пред първата
инстанция. Съдът намира същите за неоснователни. Районният съд е присъдил
разноските както за районната инстанция, така и за касационната такава при
първоначалното касационно оспорване, като за всяка от тях е присъдил такива в
размер на 300 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН във връзка с чл.144 АПК, тъй
като в този случай при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав,
разноските не се присъждат от въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, във връзка с чл.78 ал.8 ГПК,
субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК, на ответника по касацията се
дължат извършените разноски за осъществената адвокатска защита, които се
констатираха в размер на 300 лева, съгласно представените доказателства.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе Административен
съд – Пловдив – ХІХ касационен състав:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 24.08.2021 г., постановено по АНД №
305 от 2021г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на
призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52, да заплати на Дакар – 1“ ЕООД, с ЕИК ***,
с адрес: ***, представлявано от управителя А.П.Д., сумата от 300/триста/ лева
разноски за настоящата касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.