РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Велико Търново, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500876 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на А. П. А., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.
П.“ № ., чрез пълномощник – адвокат С.Ф., против Решение № 260083/19.08.2021г. по
гр.дело № 926/2020г. по описа на Районен съд-Свищов, с което първоинстанционният съд се
е произнесъл по молба на Д.М. А.а, с правно основание чл.8 т.1 вр. чл.4 вр. чл.3 т.1 от
Закона за защита от домашно насилие. С обжалваното решение съдът е уважил молбата за
защита от домашно насилие чрез налагане на мерки по чл.5 от ЗЗДН за осъществен на
10.09.2020г. от ответника А. П. А. спрямо молителката акт на домашно насилие.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Релевира
оплаквания, че представената от молителката декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН не отговаря
на предвидените в закона изисквания и че неправилно съдът е приложил разпоредбата на
чл.13 ал.3 от с.з. при наличието на други събрани доказателства. Излага, че при анализа на
последните неправилно са били кредитирани част от тях. Счита, в разрез с изводите в
обжалваното решение, че молителката не е провела успешно пълно и главно доказване на
твърденията си, което да обоснове извод за доказаност на подадената от нея молба. Прави
искане за отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на друго, с което
молбата за защита бъде отхвърлена.
В законоустановения срок ответната страна Д.М. А.а не е подала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по нея.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
Ответницата по жалбата, чрез своя пълномощник в съдебно заседание, оспорва същата
и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Излага подробни правни доводи в писмена защита.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд-Свищов е било образувано по молба на Д.М. А.а
против А. П. А., неин съпруг към този момент, с правно основание чл.8 т.1 вр. чл.3 т.1 от
ЗЗДН. Със същата е поискано от съда да бъде издадена заповед за защита срещу ответника
за осъществен от последния на 10.09.2020г. акт на домашно насилие спрямо молителката –
физическо насилие чрез причиняване на телесно увреждане, психическо и емоционално
насилие чрез насаждане на страх и предизвикване на отрицателни емоции и принудително
ограничаване на личните й права и свобода чрез недопускането й в семейното жилище и
заключването й в същото. Изложила е твърдения, че с ответника са съпрузи, но във
фактическа раздяла. Поради отправени заплахи от негова страна напуснала дома им и града
и се укривала от ответника до 10.09.2021г. На посочената дата отишла до общия им дом да
вземе лични вещи, но не могла да отключи. Прескочила оградата и почукала на прозорец на
къщата. Ответникът отворил вратата, но не искал да я допусне. Въпреки това тя успяла да
влезе, а той се ядосал и я стиснал силно за дясната ръка, крещейки. Заключил я в спалнята й,
а тя се уплашила, че може да я пребие и позвънила на тел.112, след което на място дошли
полицаи. Към молбата било приложено съдебно-медицинско удостоверение, издадено на
10.09.2021г., в което е посочено, че след преглед на молителката са установени
кръвонасядания по пръстите на дясната китка, болка в дясна длан и дясна мишница, които
увреждания са резултат от тъпа травма, получени по начин и време, както е съобщено – след
стискане с ръце.
В срока по чл.12 ЗЗДН ответникът по молбата е подала писмен отговор на същата, в
който посочва, че с молителката са в процес на развод и не са в добри отношения. Оспорил е
изложените в молбата факти за упражнено от негова страна спрямо съпругата му насилие
чрез извършване на твърдените от нея действия. Не е оспорил, че на 10.09.2021г. сутринта
молителката отишла в семейното им жилище. Била в превъзбудено състояние, удряла по
прозореца, крещяла и го обиждала. Влязла в коридора и поискала да вземе свои вещи от
спалнята, опитала се да го избута, но той успял да я спре, след което тя влязла в своята
спалня. Няколко минути по-късно дошли полицаи, които влезли в стаята й. Молителката не
била там. Когато я извикал по име, тя излязла от дрешника и обяснила на полицаите, че иска
да вземе личния си багаж от къщата. В тяхно присъствие приготвила багажа си и си
тръгнала. Не е оспорил, че е подменил ключовете на дома им, но твърди, че това е станало
по причина, че известно време преди това, докато молителката била на море, той изгубил
своите.
С обжалваното решение съдът е уважил молбата на Д.М. А.а и е издал заповед за
защита досежно осъществен на 10.09.2021г. от ответника акт на домашно насилие с
налагането на ограничителни мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН. Изложил е мотиви, че
твърдяното от молителката физическо насилие се доказва от представеното съдебно-
медицинско удостоверение и показанията на св. М., неин брат, а останалите действие на
2
ответника, квалифицирани като актове на домашно насилие се установяват от представената
декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, както и от приложеното по делото веществено
доказателствено средство.
С оглед релевираните в жалбите оплаквания, доводите и съображенията, развити от
страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Великотърновският окръжен
съд намира следното:
Целта на Закона за защита срещу домашно насилие е да се осигури бърза и адекватна
защита на пострадалите от такова насилие. Касае се за особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки отношения помежду си –
съпружески или родствени и за които е характерно, че биват осъществявани най-често в
домашна среда, в отсъствието на свидетели, които евентуално биха могли да ги установят
чрез своите показания пред съда. Именно поради тази причина законодателят изрично е
предвидил, че при липса на други доказателства, декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
разполага със самостоятелна доказателствена сила /арг. чл.13 ал.3 ЗЗДН/. Тази норма обаче
не създава някаква презумпция за виновност на ответника и тъй като декларацията
представлява частен свидетелстващ документ, а в случая нейната истинност е оспорена от
ответната страна, то тя подлежи на доказване в съдебното производство. Поради това съдът
не би могъл да се позове на особената й доказателствена сила, а и от една страна, по делото
са налице данни за изключително влошени отношения между страните, които са били в
период на фактическа раздяла към момента на подаване на молбата за защита, а от друга –
по делото са били събрани и други доказателства. С оглед на изложеното, в производството
молителката е следвало да установи в условията на пълно и главно доказване извършените
от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци, а съдът да ги
обсъди в тяхната взаимовръзка и съвкупност. Ангажираните от нея доказателства по делото
обаче не са установили фактическите твърдения, изложени в молбата по чл.8 от ЗЗДН и
приложената декларация. Те не се доказват с необходимата за това категоричност нито от
показанията на разпитаните свидетели – полицейските служители, посетили дома на
страните непосредствено след подадения сигнал от молителката, и брата на последната,
които в по-голямата си част представляват преразказ на събитието, нито от изслушания
запис на проведения разговор на тел.112. Смущаващ е факта, че пред отзовалите се на
сигнала полицаи молителката не е споменала за упражнено спрямо нея физическо насилие, е
единствено се оплакала, че съпругът й я е блъснал. Съдебно-медицинското удостоверение
също не доказва по изискуемия от закона начин тези нейни твърдения. То установява, че на
10.09.2020г. същата е била с кръвонасядания по пръстите на дясната китка и болка в дясна
длан и мишница. Липсват доказателства, които да обосноват несъмнен извод, че твърдените
увреждания са причинени по време на срещата й с ответника и в резултат на негови
действия. Освен това, имайки предвид изложеното в удостоверението относно възможния
начин на получаването им и емоционалното състояние на молителката, съдът не би могъл
да изключи и самонараняване при влизане в жилището. Не се потвърждават от гласните
доказателства по делото изложените в молбата твърдения, че ответникът е заключил
съпругата си в спалнята в дома им и не й позволявал да я напусне. Св. С. посочва, че
отзовавайки се на подадения сигнал и пристигайки в дома на страните, след като почукали
на вратата на стаята, в която се намирала молителката и й се представили, тя им отключила,
като споделила, че съпругът й я блъснал и се чувствала застрашена, както и че желае да
вземе личните си вещи. С оглед на изложеното тезата на молителката влиза в сериозно
противоречие с поведението й на посочената в молбата дата, а и със съдържанието и
продължителността на разговора, който е проведен на тел.112. Ангажираните от нея
доказателства – гласни и писмени доказателства, не могат успешно да обосноват извод
за реализиран спрямо нея акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН на
посочената в молбата дата от страна на ответника.
Като е достигнал до друг извод въз основа на събраните по делото доказателства,
3
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл.17 ал.5
от ЗЗДН следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на делото в тежест на молителката следва да бъде възложена
дължимата държавна такса за двете съдебни инстанции, възлизаща в размер на 37.50 лв.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260083/19.08.2021г. по гр.дело № 926/2020г. по описа на
Районен съд-Свищов, като НЕПРАВИЛНО и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.М. А.а с ЕГН ********** за издаване на заповед за защита
срещу А. П. А., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П. П.“ № .. за осъществен от
последния акт на домашно насилие на 10.09.2020г. в град Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОТМЕНЯ издадената Заповед за защита № 260001/19.08.2020г. по гр.дело №
926/2029г. по описа на Районен съд-Свищов.
ОСЪЖДА Д.М. А.а с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС дължимите
държавни такси в общ размер от 37.50 /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4