Р Е Ш Е Н И Е
№ ....... .... ./, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Варна, двадесет и втори състав, в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря
Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. д. № 2114/2020
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следв. от АПК във вр. с чл. 167 ал.2 т.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/
Образувано е по
постъпила с вх. № 11585/24.09.2020 г. жалба на Ф.Р.Р., с ЕГН **********, с
адрес *** против принудителна административна мярка поставяне на техническо
средство тип скоба на МПС - л.а."Шкода" с рег. № ****на 17.09.2020 г.
на осн. чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП от инспектор "Синя зона" в ОП
"Общински паркинги и синя зона"- Варна.
Жалбоподателят
сочи, че на 15.09.2020 г. е паркирал собствения си автомобил в гр. Варна, пред
гараж, находящ се в междублоковото пространство между ул. „*** и ул. „Д-р П.“. Гаражът бил собственост на родителите му. На
17.09.2020 г. служители на общинското предприятие са поставили скоба на МПС.
Моли ПАМ да бъде отменена, тъй като мястото на което е паркирал не е част от
уличната система и не е собственост на общината, т.е. не може да бъде
използвано за платено паркиране. На мястото липсва маркировка или пътен знак,
че паркирането е забранено, поради което е нарушена нормата на чл. 99 ал.3 от ЗДвП. На мястото липсва и обозначение за „синя зона“, както и че на
нарушителите ще бъдат поставени скоби. МПС е било паркирано точно пред гараж и
дори да е имало маркировка, то това пространство е изключено от платената зона
за паркиране, за да обслужва гаража. Автомобилът е паркиран със съгласието на
собствениците на гаража. В случая ПАМ е приложена на основание, което не е
изрично уредено в закона, липсват нормативно установените условия за това. Моли
да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В
с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводи, че от събраните по делото
доказателства не е установено по безспорен начин, че МПС е било паркирано на
ул. „Д-р П.“ № **, напротив автомобила е бил паркиран в подблоково
пространство. Съгласно Наредбата за организацията на движението на територията
на община Варна организирането и регулирането на движението по улиците се
осъществява чрез самостоятелна или съчетана помежду си пътна маркировка, пътни
знаци, светофарни уредби и др. Поставянето на маркировка става с проект, който
в случая липсва. Съгласно чл. 26 от същата Наредба на улици, площади, паркинги
публична общинска собственост, съгласно схема за местоположение и обхвата
приети от ОбС се въвежда режим на кратковременно платено паркиране „синя зона“.
Този режим се прилага, само за улици, площади и паркинги, но не и за други
места, каквото е настоящото. Това е територия – вътрешен двор. По делото липсва
схема на местоположението на синя зона за тази територия. Междублоковото
пространство не е път. Подходът от ул. „Г. Ж.“ не представлява улица. Зоната за
кратковременно паркиране се обозначава с неподвижен пътен знак, представляващ
информационна табела- Обхватът на пътния знак е посочен в нормата на чл. 40 от
ППЗДвП. Сочения от ответника пътен знак не е валиден за междублоковото
пространство. На място липсва маркировка за синя зона. Макар и да няма
маркировка, то мястото пред гараж не попада в зоната за платено паркиране,
поради което не се дължи и такса. Моли да се отмени ПАМ и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът –
инспектор в ОП „Общински паркинги и синя зона“ чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Сочи, че в съставения констативен протокол е
посочен административния адрес – ул. „Д-р П.“ № **, от събраните по делото
гласни доказателства се установи, че именно това е адреса на който е паркирано
МПС. Счита, че част от автомобила е бил паркиран извън подхода към гаража.
Действително на място липсва маркировка, но е налице пътен знак. Мястото където
е паркирал автомобила на жалбоподателя е паркинг – междублоково пространство,
то попада в обхвата на синята зона. Моли да се отхвърли жалбата.
Съдът, след като
съобрази с твърденията на страните, разпределението на доказателствената тежест
между тях, събраните доказателства и приложимите правни норми, достигна до
следните фактически установявания и правни изводи:
Жалбата е
допустима. Акта е връчен на жалбоподателя на 17.09.2020 г., а жалбата е
подадена е на 24.09.2020 г. в законоустановения срок в 14-дневния срок от
налагане на ПАМ. Депозирана е срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт. Принудителното задържане представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се налага при условията, посочени в
специалния закон и съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Жалбата е подадена от лице с правен интерес и активна легитимация за
оспорването, тъй като правата и интересите на Р. са засегнати неблагоприятно от
ПАМ изразяваща се в принудително задържане чрез техническо средство
"Скоба" на собственото му МПС.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно
приложени по делото разрешение за строеж № 10 и виза за проектиране в гр.
Варна, ул. „*** е изграден гараж. Гаражът е собственост на Тодорка Р. и
Костадин Добрев – родители на жалбоподателя.
Видно от
свидетелство за регистрация, МПС с рег. № ****е собственост на Ф.Р..
От приложения по
делото снимков материал е видно, че към подхода към междублоковото пространство
в района на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя има поставен знак
„Синя зона“.
От приложените
по делото извадки от кадастралната карта на гр. Варна, е видно, че гаражите
находящи се в имот с идентификатор 10135.1503.141, сред които и този, пред
който е паркирал жалбоподателя са собственост на физически лица, като всички
гаражи са с административен адрес гр. Варна, ул. „***, а не ул. „П.“ № **.
По делото е
приложена заповед № 3144 от 27.08.2020 г., с която на осн. чл. 44 ал.1 т.1 и
ал.2 от ЗМСМА, вр. чл. 99 от ЗДвП и
раздел IV.2 от Наредба за организация
движението на територията на Община Варна, кмета на общината е оправомощил на
осн. чл. 167 ал.2 от ЗДвП длъжности лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“
сред които и Н.М.Я..
На 17.09.2020 г.
Н.Я. е съставил констативен протокол за прилагане на техническо средство тип
„скоба“ в присъствието на И.Д., по отношение на МПС с рег. № ****, паркирано на
ул. „П.“ № **, като основание е посочено, че не е заплатена дължимата цена за
престой и паркиране в синя зона. На автомобила е приложено техническо средство
тип „скоба“ на осн. чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП.
От приложения по делото фискален бон е ве видно, че на 17.09.2020 г. е
заплатена сумата от 27 лв. за извършеното заскобване.
От разпита на
свид. Д.се установява, че на 17.09.2020 г. е присъствал при установяване на
нарушението. Лекия автомобил на жалбоподателя е бил паркиран пред гараж, срещу
който е имало жилищен блок, успореден на ул. „П.“, като входовете на блока са
не от страната на улицата, а от задната страна. Според Д.административния адрес
на мястото, където е било паркирано МПС е ул. „П.“. На място нямало маркировка,
тъй като предстояла рехабилитация на дупките, имало само поставен знак. На
мястото на което бил паркиран автомобила на жалбоподателя не можело да се влезе
от ул. „П.“, единствения подход към мястото е през ул. „Г. Ж.“, при което се
минава край знака „синя зона“ Д.заявява, че има правомощие да глобява водачи,
които са паркирали право в територията на синята зона, но не са заплатили
дължимата плащане за услугата, а ако автомобила е неправилно паркиран, съгласно
ЗДвП – например ако има жълта маркировка, то тогава това не е в правомощията
му, а компетентни са служителите на Общинска полиция.
От разпита на
свид. Р. се установява, че МПС на жалбоподателя е било паркирано пред гаражът
им. Недвижимия имот на свидетелката е с административен адрес – Варна, ул. „Г. Ж.“,
гаражът нямал излаз на ул. „П.“. Вратата на гаража е към междублоковото пространство,
ул. „Г. Ж.“ е успоредна на ул. „П.“. Р. сочи, че липсва знак и маркировка
обозначаващи „синя зона“.
По делото е
разпитана и свид. М., която сочи, че е съсед на сем. Р.. Жалбоподателят е
паркирал автомобила си пред гаража, който излизал във вътрешен двор, в който
имат излаз и други гаражи.
При тези
фактически установявания, съдът прецени следното:
Съгласно чл. 99
ал.1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща
пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране
по, ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които
на водача се указват условията за паркиране – чл. 99 ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.
99 ал.3 от ЗДвП ОбС определя цената за паркиране на местата по, ал. 1, както и
условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на
общината или на юридическото лице по чл. 13 ал.1 т.13 от ЗОП, на което е предоставено
управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 167
ал.2 т.2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините
използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за което не е
заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената
и на разходите по прилагане на техническото средство.
В действащата
Наредба за организация на движението на територията на община Варна приета с
Решение № 1078-5/26/31.01.2018 г. на Общински съвет-Варна в чл. 26-29 е
регламентиран режима на кратковременно платено паркиране - "синя
зона". Обхватът на зоната е посочен в Приложение № 3 към Наредбата,
въвеждането и прилагането на режима в която се осъществява от ОП "Общински
паркинги и синя зона"-Варна, което осъществява удостоверяване на
заплащането и контрола на паркиране на автомобилите в зоната, цените и тарифите
за което са определени в Приложение № 2 към Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна. В чл. 36 от Наредба за организация на движението на територията на
община Варна е регламентирано блокирането на колелото на неправилно паркирано
ППС чрез използване на техническо средство /скоба/, редът и условията за поставяне
на което са определени със заповед на кмета на Община Варна - чл. 36, ал. 2 от
Наредбата, като размерът на цената, дължима от собствениците или упълномощените
от тях водачи на принудително задържаното ППС с техническо средство
"скоба" се определя с решение на ОбС - Варна. В обхвата на описаната
в Приложение № 3 към Наредбата синя зона - зона широк център попада и имота
където е паркирал жалбоподателя.
От
доказателствата по делото се установява, че техническото средство за задържане
на автомобила на Р. е поставено от Я., заемащ длъжността инспектор
"синя зона" в ОП "Паркинги и синя зона"-Варна. Той е сред
длъжностните лица от ОП "Паркинги и синя зона"-Варна, оправомощени по
чл. 167 ал.2 от ЗДвП със заповед № 3144
от 27.08.2020 г. от Кмета на Община Варна. С оглед на това, процесната ПАМ е
наложена от териториално и материално компетентен орган и не е налице основание
по чл. 146 т.1 от АПК за обявяване нищожността, респ. за отмяната й.
За разлика от
изброените в чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителни мерки по чл. 1711 т.1, т.2, т.4,
т.6 и т.7 от ЗДвП за които е разписано,
че се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица, за ПАМ по чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП не се изисква писмена
форма.
При съобразяване
на регламента на процедурата и приетите по делото доказателства се налага
извода, че при налагане на конкретната ПАМ са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 35 от АПК,
тъй като преди налагането на мярката не са изяснени конкретните факти и
обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Предвид нормите на
ЗУТ и разпоредбите на Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната схема на урбанизираните територии, приложения
снимков материал и извадки от кадастралната карта съдът намира, че
жалбоподателя не е паркирал на ул. „П.“ № **, в тази насока са събраните писмени
и гласни доказателства по делото.
Отделно от това,
макар и на мястото където е паркирал жалбоподателя да няма поставена
хоризонтална маркировка и предвид правилата на Наредба за организация на
движението на територия на Община Варна, мястото непосредствено пред гаража не
би могло да бъде определено като такова за почасово платено паркиране. Съгласно
чл. 26 ал.2 от същата Наредба престоя и паркирането са забранени на платното за движение на тротоара,
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях. Т.е. дори и при липса на маркировка, мястото на
което е паркирал Р., с оглед правилата за организиране на „синя зона“ не би
могло да бъде определено за паркиране срещу заплатена цена за паркиране.
Напротив налице е законова забрана за паркиране пред гараж. Това налага извод,
че неправилно е прието от ответника, че не е налице заплатена дължима такса за престои и паркиране в зоната. Съдът
приема, че е налице извършено нарушение, но същото не е соченото от ответника.
Правомощието на
органите по чл. 168 ал.2 т.2 от ЗДвП има всички признаци на принудата по чл. 22
от ЗАНН и цели изпълнение на задължението за плащане на таксата за паркиране на
местата, на които е въведен режим за платен кратковременен престой. Автомобилът
е бил паркиран в обхвата на "синя зона", но за мястото липсват данни
да е въведен режим на кратковременно платено паркиране от собственика, мястото
пред гараж не е и не може да бъде предназначено за паркиране, съответно,
собственикът на пътя не може да изисква плащане и да задържа автомобила.
Предвид
изложеното ПАМ е наложена в нарушение на материалния и процесуалния закон и
следва да се отмени.
Жалбоподателя,
чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноски -
държавна такса и адвокатски хонорар определяем по правилата на чл. 38 ал.2 от
ЗА. Предвид представените по делото доказателства на жалбоподателя следва да
бъде присъдена сумата от 10 лв. заплатена д.т. за образуване на делото, на адв.
А. следва да бъде присъдена сумата от 500 лв. на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА,
платими от ОП „Общински паркинги и синя зона“.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Ф.Р.Р., с ЕГН **********, с
адрес ***, принудителна административна мярка поставяне на техническо средство
тип скоба на МПС - л.а."Шкода" с рег. № ****на 17.09.2020 г. на осн. чл.
167 ал.2 т.2 от ЗДвП от инспектор "Синя зона" в ОП "Общински
паркинги и синя зона"- Варна.
ОСЪЖДА ОП „Общински паркинги и синя зона“
да заплати на Ф.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10 лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА
ОП „Общински паркинги и синя зона“ да заплати
на адв А.А. *** сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението му
на страните.
Административен съдия