№ 5
гр. Русе, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500646 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
В. М. У., ЕГН **********, от гр. Р., чрез пълномощници адв.К. К.
и адв.А. Е. от АК-Русе е обжалвал решение №951/05.07.2022г. по гр.д.
№6957/2021г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният против
него иск за заплащане на сумата от 899,84лв., представляваща изплатено от
ищеца ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ - София на трето лице застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил
марка „****“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със законната лихва,
считано от 22.12.2021г. до окончателното плащане и той е осъден да заплати
направените от ищеца разноски. Излага оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението поради недоказаност на причинно-следствената
връзка, авторството на деянието и настъпилите вреди. Счита, че в
първоинстанционното производство са допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в обсъждане на доклада по делото в присъствието на
свидетеля. Моли въззивния съд да отмени решението на районния съд и да
1
постанови друго, с което да отхвърли иска.
Депозирана е и частна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от изп.директори А. А. и П. П. чрез адв.Е. З. от САК, срещу
Определение №3355/16.09.2022г., постановено по първоинстанционното
гражданско дело по реда на чл. 248 ГПК, с което районният съд е изменил
решението в частта на разноските и е осъдил ответника да заплати на
ищцовото дружество още 25,01лв. разноски по компенсация по делото.
Оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение в полза на ответната
страна поради липса на доказателства за заплатено такова. Претендира
присъждане на още 131,05лв. разноски в полза на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“.
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“,
чрез упълномощения адвокат Е. З. от САК изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Ответникът по частната жалба В. М. У., чрез пълномощници адв.
К. К. и адв.А. Е. от АК-Русе излага съображения за нейната неоснователност.
Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от
заинтересовани от спора страни, в законния срок, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове.
Разгледана по същество въззивната жалба на В. М. У. е
неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ против В. М. У. от гр. Р., с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 1338,24лв., представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ********** за причинените вреди
върху лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по
делото. Искът правилно е квалифициран от районния съд като такъв с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ.
От постановление на зам.-районен прокурор при Районна
прокуратура – Русе от 12.04.2018г. и от свидетелските показания на С. С. е
установено, че на 28.02.202018г., през нощта срещу 01.03.2018г. в гр.Русе, по
2
ул. „М.“, при почистване на натрупан сняг пред входа на подземен паркинг В.
М. У. е нанесъл щети на посоченото МПС. В първоинстанционното
производство не е било спорно и от писмените доказателства по делото се
установява, че към момента на настъпване на произшествието повреденият
автомобил е бил застрахован при ищеца по валидна застраховка „Каско“ –
полица №**************. От писмените доказателства и от приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че след подадено
уведомление при застрахователното дружество е била образувана преписка по
щета и по нея с преводно нареждане от 02.07.2018г. на собственика на
застрахования автомобил е било заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1338,24лв. На 23.06.2021г. ищецът е отправил регресна покана до
ответника за заплащане на платеното застрахователно обезщетение, но такова
не последвало, поради което е предявен искът по чл.410, ал.1, т.1 КЗ.
Според Общите условия за застраховане на МПС покритият
застрахователен риск „Злоумишлени действия на трети лица (вандализъм)“
настъпва при действия на трети лица, извършени по хулигански подбуди, при
които е причинено увреждане на ППС. От постановлението на РРП от
12.04.2018г. и от показанията на свидетеля С. С. е видно, че щетите върху
автомобила са причинени от действията на В. У.. Последният, разчиствайки
натрупания сняг пред входа на подземен паркинг, хвърлял сняг, примесен с
парчета лед и парчета камъни върху процесния автомобил. При възникналия
спор със свид. С. той се държал агресивно и отказал да преустанови тези
действия. Според приетото заключение по назначената съдебна
автотехническа експертиза на автомобила са причинени увреждания,
изразяващи се в надрасквания по бронята
и по боята на преден капак, преден десен калник, предна дясна врата
и таван на автомобила, каквито могат да настъпят при обстоятелствата,
посочени в исковата молба. Вещото лице посочва, че при описания
механизъм за получаване на уврежданията не е възможно да са причинени
счупване на решетка и лайсна на предна броня, каквито твърдения е навел
ищецът. Съгласно САТЕ стойността на цялостен ремонт на автомобила е
1144,42 лв.
При така изложената фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен до размера на
3
899,84лв., представляващи стойността на вредите, които са пряка и
непосредствена последица от деликта, в съответствие със заключението по
САТЕ.
Съобразно разпоредбата на чл.410 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
хода на производството по иск по чл.410 КЗ е следвало да се установи
наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в
полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение. От друга страна, следвало е да бъдат установени и
елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, която се
предполага до доказване на противното (съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД).
Въз основа на писмените доказателства по делото и СИЕ е безспорно
доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение и
изплащането от застрахователя на застрахователно обезщетение за
настъпилите увреждания по автомобила. От гласните и писмените
доказателства се установява настъпването на застрахователното събитие и
наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност от въззивника като причинител на вредите. Районният съд
правилно е приел за доказани авторството на деянието, причинените вреди и
причинно-следствената връзка въз основа на постановлението на РРП,
свидетелските показания и САТЕ. Възражението на жалбоподателя, че според
показанията на свид. К. П. не е имало ледени парчета, е неоснователно. От
протокола от с.з. от 08.06.2022г. е видно, че свидетелката П. не е излагала
подобни твърдения, а е заявила, че снегът е бил мек и пухкав. Възраженията
на въззивника се опровергават от показанията на свид. С. - очевидец на
случилото се, от постановлението на РРП от 12.04.2018г., от приложения
снимков материал и от САТЕ. Неоснователни се явяват и доводите на
въззивника за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, опорочаващи съдебното решение, които се изразяват в обсъждане на
доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест в
присъствието на свидетеля С.. Действително в протокола от проведеното на
4
04.05.2022г. съдебно заседание е посочено, че свидетелят е присъствал в
съдебната зала при прочитане на доклада по делото. Предвид съдържанието
на доклада по чл.146 ГПК в конкретния случай следва да се има предвид, че
свидетелят С. е запознат с фактическата обстановка от момента на настъпване
на застрахователното събитие, той е негов пряк очевидец и сам е инициирал
процедурата по КЗ, като е сезирал органите на МВР и е уведомил
застрахователя за настъпилите увреждания по автомобила. Поради тази
причина настоящият състав счита, че не е налице процесуално нарушение при
провеждане на първоинстанционното производство, което да доведе до
неправилност на съдебното решение.
По изложените съображения обжалваното решение не страда от
наведените в жалбата пороци и същото като правилно следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските, в хода на проверката на определението
на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, настоящият
въззивен състав намира частната жалба за частично основателна.
С обжалваното определение районният съд е допуснал изменение на
решението в частта на разноските и е осъдил ответника да заплати на ищеца
още 25,01лв. разноски по компенсация. За да постанови определението, съдът
е приел, че в договора за правна защита не е отразено извършено плащане на
адвокатско възнаграждение, но неоснователно е счел, че в молбата по чл.248
ГПК е отправено искане единствено за намаляване на адвокатския хонорар
поради прекомерност. В действителност в хода на първоинстанционното
производство с молба с вх. №14264/08.06.2022г. (л.86 от делото на РРС)
процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
недължимост на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В
решението по делото първоинстанционният съд е приел, че ответникът има
право на 157,25лв. от общо направени разноски в размер на 480лв., вкл.
адвокатско възнаграждение, с оглед на което е присъдил в полза на ищеца
201,50лв. разноски по компенсация. Впоследствие с молбата по чл.248 ГПК
от 29.07.2022г. ищецът е поискал изменение на решението в частта на
разноските, като е направил възражение за недължимост на адвокатски
хонорар поради липса на доказателства за действителното му заплащане,
както и за неговата прекомерност. По делото липсват доказателства за
5
извършени разходи за адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
Съобразно възприетото в ТР №6/06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, по реда на чл.78 от ГПК се присъждат само разноски,
чието извършване е доказано. Във връзка с това настоящата инстанция счита,
че в полза на ответника не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта,
в която молбата по чл.248 ГПК е отхвърлена за размера над 25,01лв. до
131,24лв. и в полза на ищеца да бъдат присъдени още 106,23лв. разноски по
компенсация.
С оглед изхода на спора разноските за въззивното производство
съгласно чл.78 от ГПК са в тежест на жалбоподателя и той дължи на
ответника по въззивната жалба заплащане на извършените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК и чл.278 от
ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №951/05.07.2022г. по гр.д.№6957/2021г. по описа
на Русенския районен съд.
ОТМЕНЯ Определение №3355/16.09.2022г. по гр.д.№6957/2021г. по
описа на РРС в частта, в която е оставена без уважение молбата за изменение
на решението в частта на разноските и осъждане на ответника да заплати в
полза на ищеца разноски по компенсация за размера над 25,01лв. до 131,24лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изменение на решение №951/05.07.2022г. по гр.д.
№6957/2021г. по описа на РРС в частта на разноските по компенсация между
страните, като ОСЪЖДА ответника В. М. У., ЕГН **********, с адрес гр. Р.,
ул. ******** да заплати на ищеца ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ – София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Сребърна“ №16 още 106,23лв. разноски по компенсация по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3355/16.09.2022г. по гр.д.
№6957/2021г. по описа на РРС в останалата част, в която ответникът е осъден
да заплати на ищеца още 25,01лв. – разноски по компенсация по делото.
6
ОСЪЖДА В. М. У., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ******** да
заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ №16 сумата от 360лв.-
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7