Р Е Ш Е Н И Е №
от 28.05.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на четиринадесети
май, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 194/2020г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.
150 от Семейния кодекс.
Образувано е по предявен от К.М.А.,
действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете П.И.Х.,
чрез адв. Н. Н. - ВТАК, срещу И. Х. Ц. иск с правно основание чл. 150 от
Семейния кодекс. В исковата молба процесуалният представител на ищцата твърди,
че ответникът е баща на малолетното дете П.И.Х. и че последният се отглежда и
възпитава от неговата майка. Посочва, че с одобрена от съда съдебна спогодба по
гр.д. № 3756/2015 година на ВТРС ответникът се е задължил да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 120.00 лева. Развити са съображения, че майката
на детето получава около 600.00 лева месечен доход, а нуждите на детето са се
увеличили. Направено е искане да бъде изменен размерът на определения с
одобрената от съда съдебна спогодба по гр.д. № 3756/2015 година на ВТРС месечна
издръжка, като същата бъде увеличена от 120.00 лева на 250.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 20.01.2020 година до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на забава до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения по
делото иск. Развива съображения, че не е минал толкова дълъг период от време,
респективно - нуждите на детето не са се увеличили до степен, обосноваваща
увеличаването на определената издръжка в претендирания размер. Посочва, че
съгласно определения режим на лични отношения детето прекарва 77 дни от
годината с баща си, когато той осигурява допълнителна издръжка, както и че за
да осъществява режима на лични отношения същият има допълнителни разходи, за да
взема и връща детето от град Велико Търново до град Севлиево.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е
спорно, а и от приложеното по делото заверено по реда на чл. 32 ЗА копие на Удостоверение за раждане серия №
********** от 24.04.2014 година, издадено въз основа на акт за раждане №
0794/24.04.2014 година на Столична Община /л. 8 от делото/ се
установява, че П.И.Х. е син
на К.М.А. и И. Х. Ц..
Видно
от приложеното по делото заверено копие на Протокол от съдебно заседание от 19.02.2016 година по
гр.д. № 3756/2015 година на ВТРС /л. 4-5/, е одобрена постигнатата между К.М.А.
и И. Х. Ц. спогодба, по силата на която последният се
е задължил да заплаща издръжка на малолетното си дете П.И.Х., чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано
от 01.01.2016 година, до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване.
От представеното
по делото заверено копие на Удостоверение, изх. № 213/06.12.2019 година на ДГ "Иванка Ботева"
- Велико Търново /л. 6/, се установява, че детето е записано и
посещава детска градина, като таксата за пълен месец присъствие е в размер на 25.00
лева.
Видно от приложените Удостоверение,
изх. № 152 от 05.12.2019 година на ЦНСТ за пълнолетни лица с умствена
изостаналост град Велико Търново; Служебна бележка, изх. № 59 от 27.01.2020
година на "Хамбергер България" ЕООД - град
Севлиево Справки на ТД на НАП - Велико Търново /л. 7, 19, 37-40 и 56-59/, И. Х.
Ц. работи по трудово правоотношение, като брутното му трудово възнаграждение за
периода от месец януари до месец декември 2019 година включително, е в размер
на 13 325.70 лева. Установява се и че последният е декларирал МПС - Фолксваген
Поло и туристическо ремарке. К.М.А. от своя страна също работи по трудово
правоотношение, като брутното й трудово възнаграждение за периода от месец януари
до месец декември 2019 година включително, е в размер на 9 349.25 лева и е
декларирала 0.17 ид.ч. от недвижим имот в град Велико
Търново, представляващ сграда.
От приложения по делото социален
доклад, изготвен от ДСП - Велико Търново /л. 34-36/ се установява, че детето П.И.Х.
се отглежда от неговата майка. Същата полага адекватни грижи за детето и
задоволява адекватно нуждите и потребностите му. Детето контактува редовно с
баща си. Предвид възрастта детето има и нарастващи потребности.
В проведеното на 04.03.2020
година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката *** заявява,
че познава К. още от ученическите години, като и до днес поддържат връзка. Посочва,
че тя живее в апартамента на родителите й, заедно с баща си, а доскоро и с
майка си, но тя починала. Заявява, че познава Персиан откакто се е родил и К. дошла
да живее при родителите си. Преди майка й е помагала, но сега двамата с баща й
се грижат основно за детето, като баща й по-скоро помага физически и морално,
тъй като материално не може, защото е пенсионер. Посочва, че искат да пробват
да го запишат на плуване, но е скъпо и за майка му ще е трудно. Заявява, че есента
или зимата го е водила и на солна стая, а миналата година за 14 дена в
санаториум в Трявна пак заради 3-та сливица.
Свидетелят *** посочва, че е баща
на ответника. От 02.07.2018 година П. редовно ходи при баща си на втората и четвъртата
събота и неделя от месеца, 30 дни през лятото, 1 ден за Великден, 1 ден за
Коледа, 1 ден за Нова година. Заявява, че когато баща му го вземе, в Севлиево
отсяда в наследствена къща, в която живее само той и където има всичко
необходимо за детето - детско легло, гардероб, в който си оставя играчки и дрехи.
Има детски велосипед, тротинетка, играчки. Посочва, че когато е в Севлиево, ходят
на екскурзии, даже и заедно, например на Етъра, на конна база, на Плевен в
зоопарка Кайлъка. Заявява, че И. пътува с личен автомобил от Севлиево до Велико
Търново и обратно, след това по същия начин. Заявява, че И. няма други деца.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигури условия за живот, необходими за
развитието на детето си. При иск по чл. 143, ал. 1 СК - за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, издръжката е безусловна, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като посочената норма има императивен характер и
цели да осигури издръжка и от двамата родители. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 СК - в
зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като в същото време минималният размер
на издръжката на едно дете, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а именно 152.50 лева,
доколкото размерът на минималната работна заплата в страната, считано от
01.01.2020 година, е в размер на 610.00 лева. Нуждите на непълнолетното дете се
преценяват, като се вземат предвид възрастта му и разходите, които са
необходими за облекло, храна, обучение, специфични потребности и други. Възможностите на всеки от
родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация,
както и наличието на
задължения към други лица, като се вземат предвид и грижите на родителя, който
отглежда детето. Тези
критерии са приложими както при първоначалното определяне на издръжката, така и
при предявен иск с правно основание чл. 150 СК - за изменение на вече
определената издръжка. Съгласно посочената правна норма присъдената издръжка
може да бъде изменена, при промяна на обстоятелствата, т.е. при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. В случая по делото е направено искане за
увеличение на вече присъдена издръжка на малолетно дете поради нарастване на нуждите
му и изтеклия период от време от определяне на първоначалния размер на издръжката.
Следва
да се има предвид обстоятелството, че изтеклият период от време от
първоначалното определяне на размера на издръжката, сам по себе си е достатъчно
основание за изменение размера на присъдената издръжка, тъй като с израстването
на едно дете, нарастват и неговите потребности за храна, облекло, а освен това възникват
нови нужди - образователни, социални и други, за задоволяването на които са
необходими повече средства. В случая по
делото от момента на определяне на размера на издръжката, с одобрена от съда
съдебна спогодба по гр. д. № 3756/2015 година на ВТРС, до приключването на
устните състезания по делото са изтекли повече от 4 години, като детето вече е
на 6 годишна възраст. През този период е безспорно, че нуждите на детето са се увеличили
драстично с оглед възрастта му, учебната му подготовка и промяната на
икономическата обстановка в страната. Детето посещава детска градина и е в
предучилищна възраст. Освен това са нараснали потребностите му за храна,
облекло, учебни материали и пособия, здравни услуги, спортни, културни и
социални дейности. Повишили са се и цените на стоките и услугите, като темпът
на нарастване е устойчив. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от
първоначалното присъждане на издръжката до настоящия момент е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържания по смисъла на т. 19 от
Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС. Предвид изложените по-горе обстоятелства
съдът приема, че необходимата за П.И.Х. издръжка е в размер на 350.00 лева
месечно.
По
делото липсват данни двамата родители да имат други задължения за заплащане на
издръжка на други малолетни или непълнолетни деца. От изисканите по делото
справки се установява, че страните по делото работят по трудови правоотношения,
като доходите на бащата надхвърлят тези на майката средно с около 250.00 лева
месечно. Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че и
двамата родители не заплащат наем за жилищата, които обитават. В тази връзка съдът
намира, че ответникът разполага с достатъчно средства да издържа малолетното си
дете.
По тези съображения настоящият
състав на ВТРС намира, че така определеният размер на обща издръжка от 350.00 лева
за малолетното дете П.И.Х. следва да бъде разделен между двамата родители, като
бащата заплаща издръжка в размер на 180.00 лева. Настоящият съдебен състав
приема, че за него не би представлявало сериозна трудност да поеме месечна
издръжка на детето си в този размер, още повече, че издръжката непълнолетно
дете е безусловна. Останалата част от издръжката следва да бъде поета от
майката на детето К.М.А. предвид получаваното от нея трудово възнаграждение,
която освен това полага ежедневните грижи за детето, т.е. осигурява допълнителна
издръжка в натура. Действително ответникът
по делото има допълнителни разходи във връзка с пътуванията му за осъществяване
на личните контакти с детето, но тези разходи са различни от дължимата за
последното издръжка и не следва да бъдат съобразявани при определяне на размера
на същата, в негова вреда.
Мотивиран от всичко изложено
по-горе настоящият състав намира, че размерът на издръжката, която ответникът
се е задължил да заплаща по одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 3756
по описа за 2016 година на ВТРС на детето си П.И.Х. следва да бъде увеличен от 120.00
лева на 180.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изпадане в
забава до окончателното й изплащане. За разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 250.00 лева, искът за изменение размера на издръжката следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска в
размер на 138.46 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК пък на ответника следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на
161.54 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК И.
Х. Ц. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико
Търново сумата в размер на 86.40 лева, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка, както и 5.00 лева - в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Районен съд
–Велико Търново
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката, която И. Х. Ц. ***,
с ЕГН ********** се е задължил да
заплаща по гр.д. № 3756 по описа за 2016 година на ВТРС на детето си П.И.Х., с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител К.М.А. ***, с ЕГН **********, както следва:
ОСЪЖДА И. Х. Ц. ***, с ЕГН ********** да заплаща на
малолетното си дете П.И.Х., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.М.А. ***, с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет
лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.01.2020 година
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа
й до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване на издръжката за разликата над уважения размер
от 180.00 лева до пълния предявен размер от 250.00 лева, която разлика е в
размер на 70.00 лева, като неоснователен
и недоказан.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА И. Х. Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати
на П.И.Х., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител К.М.А. ***, с ЕГН ********** сумата в
размер на 138.46 лв. /сто тридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.И.Х., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.М.А. ***,
с ЕГН ********** да заплати И. Х. Ц. ***,
с ЕГН ********** на сумата в размер
на 161.54 лв. /сто шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. Х. Ц. ***, с ЕГН ********** да заплати
по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 86.40 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок, считано от 28.05.2020
година – датата, която е посочена на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия: