Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Стара Загора, 31.05..2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретаря Минка Петкова
и в присъствието на
прокурора , като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА адм. дело № 738 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно
основание чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба от „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ж.к. „Витоша” ,ул. „Асен Разцветников” №18,бл.4,ет.5,ап.11, представлявано от
управителя Л.И.К. против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419005956-091-001/ 19.02.2020г.,
издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 211/ 12.05.2020г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана
солидарната му отговорност по чл. 177 ЗДДС за заплащане на данък върху
добавената стойност по фактури, издадени от „Терм плюс“ ЕООД ЕИК *********, като са определени задължения за данък върху
добавената стойност по чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в размер на 33 604.46лв. и
лихви за просрочие в размер на 5 963,20лв. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването
му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направеният в РА и в
потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив
извод, че са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на изрично посочената в решението хипотеза на чл.177,
ал.2, пр.1 от ЗДДС. Според жалбоподателя не са налице твърдените от органите по
приходи тясна обвързаност между двете дружества, което се било установявало от
плащанията, извършвани между „Верея Енерджи” ЕООД и „Терм плюс” ЕООД по издаваните
от последната фирма фактури по личните банкови сметки на управителите на двете
дружества. Неправилен бил извода на органа по приходите, че след като
жалбоподателят бил ползвал данъчен кредит по фактури с доставчик „Терм плюс”
ЕООД, издадени през периода м.08-м.12.2017 година било налице знание от
управителя на „Верея Енерджи” ЕООД за евентуалното невнасяне на дължимия ДДС по
тези доставки. Още повече, че те били признати са реални в хода на образувано
спрямо него ревизионно производство с обхват 01.12.2017 г. до 31.10.2018
година, завършили с РА № 16002418007271-091-001/14.08.2019 година. По-късното
осчетоводяване на фактурите, издадени от „Терм плюс” ЕООД през 2017 година се
дължало на счетоводна грешка и извършено им осчетоводяване по партидата на друго дружество ”Терм” ООД, в което едноличния собственик
на капитала Ц. на „Терм плюс” ЕООД бил
съдружник и управител до 20.07.2017 година. Грешката била коригирана чрез подписване на протокол между „Терм” ООД и „Терм плюс”
ЕООД. Поддържа, че липсват каквито и да е било доказателства, че през
ревизирания период „Верея Енерджи“ ЕООД е знаело или е следвало да знае, че
данъкът върху добавената стойност, дължим от неговия доставчик „Терм плюс” ЕООД
няма да бъде внесен. Според жалбоподателя доказателствената тежест да установи
предпоставките за реализиране на солидарната отговорност по чл.177 от ДОПК е на
органите по приходи, които не са провели пълно и главно доказване. По подробно
изложени съображения е направено искане за отмяна на обжалвания РА като
незаконосъобразен и присъждане на направените разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че обжалваният РА е правилен и законосъобразен по съображенията,
изложени в Решение № 211/12.05.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, тъй като съществували обективни факти, от които било видно, че между
двете дружества съществували отношения, които били надхвърляли нормалните
отношения „доставчик - получател”. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419005956-020-001 / 10.09.2019 г.,
издадена от Н.Ж.К. на длъжност Началник сектор / л. 211 по делото/, на
основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ВЕРЕЯ
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД гр. Стара Загора, ж.к. „ Железник”, ул. „Генерал Иван Пашинов” № 45, офис 3 за установяване на отговорността му за задължения
на „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД за данък върху добавената стойност за доставки, извършени
от „ТЕРМ ПЛЮС” ЕООД, за периода 01.02.2018г. – 31.05.2018г. Извършването на
ревизията е възложено на С.Д.Й. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Д.Г.К. - главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да
бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице,
което е направено по електронен път на 19.09.2019г. Заповедта за възлагане на
ревизия е издадена в електронен вид и подписана с квалифициран електронен
подпис на Н.Ж.К. в посоченото му длъжностно качество, валиден към датата на
подписване, установено
при направена справка в представения от ответника оптичен носител.
На
ревизиращото лице е изпратено искане за представяне на документи и обяснения на
21.10.2019 година./ л.87-89 от делото/. В него изрично са поставени въпросите:
какви са търговските му взаимоотношения с „Терм плюс” ЕООД, има ли неразплатени
покупки и доставки за периода 2017 г. и 2018 година. При наличие на плащане
дружеството е следвало да посочи как е извършено плащането, от кого и по кои
сметки. По делото за присъединено с протокол № Р-16002419005956-П73-001/18.11.2019
година на основание чл.37,ал.1 от ДОПК доказателствата РА
№Р-16002418007271-091-001/ 14.08.2019 г., РД Р-16002418007271-092-001/
31.05.2019 година./ лист 207 от делото/
От тях се установява, че въз основа на договор за изработка от 10.08.2017 година
„Верея Енерджи” ЕООД е възложило на „Терм плюс” ЕООД да извърши ремонт на
отоплителната, вентилационна и климатична инсталация на обект супермаркет Била
гр.Свищов въз основа на оферта. В изпълнение на този договор е съставен
протокол , по чл. 151 от ЗУТ за приемане на работата, в това число в него
изброени извършените СМР и тяхната цена. Въз основа на този протокол е съставена
фактура № 434 от 31.08.2017 година за извършената доставка от „Терм плюс” ЕООД
към жалбоподателя за сумата от 14 9854,61 лева. По силата на договор за изработка от 01.08.2017 година „
Верея Енерджи” ЕООД е възложило на „ Терм плюс” ЕООД да извърши ремонт на отоплителната ,
вентилационната и климатичната инсталация на обект супермаркет Била Асеновград,
съгласно представен оферта. Възложителят е приел от изпълнителят извършената
работа с протокол от 08.08.2017 година без забележки. Въз основа на този
протокол е издадена данъчна фактура с предмет плащане по протокол ОВК
инсталация Била Асеновград от доставчика „Терм плюс” ЕООД за сумата от 14103,84
лева. Според договор за изработка от 04.09.2017 година жалбоподателят е
възложил на „Терм плюс” ЕООД да извърши монтаж на стенни и покривни панели на
обект Метално хале гр. Стара Загора, промишлена зона, съгласно представена
оферта. С протокол от 09.10.2017 година „Верея Енерджи” ЕООД е приело работата
на изпълнителя. В него са описани извършените СМР и тяхната цена. За извършената
работа доставчикът „ Терм плюс” ЕООД е издал фактура №449 от 09.11.2017 година
с предмет плащане по протокол от 08.10.2017 година за хале Стара Загора. Според
договор за изработка от 04.12.2017 година „Верея Енерджи” ЕООД е възложило на
„Терм плюс” ЕООД извършване на ремонт на отоплителната, вентилационната и климатичната инсталация на супермаркет Била
Стара Загора, съгласно представена оферта. Работата на изпълнителя е приета от
възложителя на 28.12.2017 година. Доставчикът „ Терм плюс” ЕООД е издал и фактура № 609 от 28.12.2017 година
с предмет плащане по протокол ОВК инсталация Била Стара Загора за сумата от 26
3888,47 лева. Въз основа на договор за изработка от 10.04.2018 година
жалбоподателят е възложил отново на „Терм плюс” ЕООД извършването на ремонт на
отоплителната, вентилационната и климатичната инсталация на супермаркет Била
гр. Смолян, съгласно представена от него оферта. Работата е приета от възложителя
с протоколи от 29.04.2018 г., 16.05.2018г. и 21.05.2018 година. За извършената
доставка е издадена фактура № 22 от 30.05.2018 година за сумата от 40 428,05
лева. Не е спорно, че „Терм плюс“ ЕООД е получило авансово плащане от „Верея Енерджи” ЕООД по договор Била Смолян по фактури № 12
от13.04.2018 година и № 15 от 08.05.2018 година Според договор за изработка от
10.04.2018 година жалбоподателят е
възложил на „Терм плюс” ЕООД извършването на ремонт на отоплителната,
вентилационната и климатичната инсталация на супермаркет гр. Бургас, съгласно
представена оферта. Изпълнителят е получил от възложителят аванс в размер на
44000 лева за тази доставка по фактура № 19 от 21.05.2105 година. За извършената
работа доставчикът „Терм плюс“ ЕООД е
издало и данъчна фактура № 21 от 30.05.2015 година за сумата от 11 928,59
лева. Видно от обяснение, дадени от техническия директор на „Терм плюс” ЕООД в
хода на извършено предходно ревизионно производство спрямо „Верея Енерджи” ЕООД
същият е обяснил хронологично каква работа му е възложена от изпълнителя, въз
основа на горните договори, с какви
протоколи е прието изработеното от изпълнителя. Обяснено е на приходните
органи, че „Терм плюс” ЕООД е работило без подизпълнители със собствени средства
и персонал, за което е представил и доказателства за нает персонал,
командировъчни заповеди и т.н.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419005956-092-001
/ 28.01.2020 г., с който по отношение на ревизираното лице „Верея Енерджи” ЕООД
се предлага на основание чл.177 от ЗДДС да бъдат установени задължения -
отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „Терм
плюс“ ЕООД, по фактури № 509/ 28.12.2017г, № 449 от 09.11.2017 г., № 774от
30.08.2017г., №12от 13.04.2018 г., №15от 08.05.2018 г., №22 от 30.05.2018г., №
21 от 30.05.2018 г., №19 от 21.05.2018 в размер на 33604,46 лв. за декларирания,
но невнесен резултат за м. февруари, месец април и месец май 2018 година от „Терм
Плюс“ ЕООД и лихви за просрочие, изчислени за периода от към 28.01.2020 година.
Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е
подписан с електронни подписи от С.Д.Й. и Д.Г.К., като доказателства за датата
и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дата, са представени на оптичния носител.
Във връзка с обхвата на
възложената ревизия е констатирано, че за ревизирания период са налице 9 бр.
фактури за покупки от „Терм плюс” ЕООД, изброени по-горе. Фактурите, издадени
през 2017 година са осчетоводени и
включени в дневника за покупки през м.
02. 2018 година. Органите по приходите са установили, че разплащанията между съконтрагентите са се извършвали по лични банкови сметки с титуляри
управителя на „Верея Енерджи” ЕООД и технически директор на „Терм плюс“ ЕООД В.
Ц.. Фактурите, издадени през м. 08., м..11
и м. 12.2017 година са включени в дневника на продажбите на „Терм плюс”
ЕООД през месец 02.2018 година, като дължимият ДДС е деклариран и начислен за
този месец, въпреки, че плащанията са извършвани в периода м. 08 до м. 12.2017.
„Верея Енерджи” е ползвало данъчен кредит за тези фактури също са месец 02.2018
година, което според органите по приходите предполагало знание и договореност
между двете страни с цел забавянето и невнасянето на дължимия ДДС, тъй като
„Терм плюс” ЕООД нямало достатъчно покупки с права на данъчен кредит, които евентуално
да покрият дължимия ДДС. Според тях същото било основание да се предположи
знание от страна на управителя на „Верея Енерджи” ЕООД за евентуалното невнасяне на ДДС по изброените
фактури, което обуславяло обстоятелството по чл.177 от ЗДДС. Ревизиращият екип
е приел, че са налице предпоставките за реализиране на солидарната отговорност
на „Верея Енерджи” ЕООД, тъй като дружеството е получател по облагаема доставка,
осъществена е облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с
посочен на отделен ред ДДС. Той е длъжен да го внесе в бюджета, но не е
осъществил това действие. Получателят е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко ли косвено, свързани с
невнесения данък. Последният е знаел, че доставчикът му няма да внесе дължимия
данък
Въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че: 1. Разплащанията между контрагентите са
извършвани по лични банкови сметки на управителя на „Верея Енерджи” ЕООД и „Терм плюс” ЕООД 2. Фактурите, издадени през
месец 08, м.11, и м.12 са включени в дневника на продажби на „Терм плюс” ЕООД
през месец 02.2018 година, въпреки че плащанията са извършвани преда периода
м.08 - м.12.2017 година 3. „Верея Енерджи” ЕООД ползва данъчен кредит по
фактурите, издадени през 2017 година също за месец 02.2018 година, което
предполагало договореност между двете страни с цел забавяне и невнасяне на дължимия
ДДС.
С оглед на което ревизиращият
екип е приел, че за „Верея Енерджи” ЕООД е налице предпоставка за реализиране
на отговорността по чл. 177 от ЗДДС в качеството му на регистрирано по ЗДДС
лице - получател по облагаеми доставки по 9 броя фактури по издадени от „Терм плюс” ЕООД, включени от ревизираното лице в
Дневника за покупки и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Доколкото дължимият от доставчика
данък върху добавената стойност по посочените доставки не е внесен, е прието, че са налице
обстоятелствата по смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС – получателят по
доставките „Верея Енерджи” ЕООД е отговорен за дължимия и невнесен ДДС от „Терм
плюс" ЕООД, тъй като е ползвал право по приспадане на данъчен кредит по
доставките по посочените фактури.
На
база събраните в хода на ревизията документи ревизиращият екип е приел за
установено по безспорен и несъмнен начин, че са изпълнени условията на чл.177,
ал.1 и чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. Наличието
на първата хипотеза на чл.177, ал.2 от ЗДДС е обосновано с доводи за наличие на
предварително знание у получателя „Верея Енерджи" ЕООД, че данъкът по
процесните фактури няма да бъде внесен от „Терм плюс“ ЕООД.
Ревизионният
доклад е връчен по електронен път на 31.01.2020г. /стр
63 от делото/, като ревизираното лице се е възползвало от правото си на
възражение по чл. 117, ал.5 от ДОПК в регламентирания срок /лист 75 от делото/,
което не било възприето от ревизиращия екип.
Въз основа на съставения Ревизионен
доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПОК, от Н.Ж.К. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и С.Д.Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт №
16002419005956-091-001 от 19.02.2020г., с който на „Верея Енерджи“ ЕООД са
установени задължения в общ размер 33604,46лева като отговорност по чл.177 от ЗДДС за данък
върху добавената стойност по доставки, извършени от „Терм плюс” ЕООД по 9 броя фактури,
и лихви за просрочие към тях, изчислени към 19.02.2020г. в размер на 5963,20
лева. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и
подписан с квалифицирани електронни подписи от С.Й. и Н.К., като доказателства
за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.
РА №-16002419005956-091-001/ 19.02.2020
г. е връчен на „Верея Енерджи” ЕООД на 25.02.2020г. по електронен път/ лист 53 от
делото/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК „Верея Енерджи“
ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на жалба
вх. № 5430 от 06.03.2020 година, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора.
С Решение
№ 211/ 12.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК процесният РА е потвърден
като са споделени констатациите относно наличието на предпоставките по чл.177,
ал.1 от ЗДДС за реализиране отговорността на „Верея Енерджи“ ЕООД за данък
върху добавената стойност по доставки, извършени от „Терм плюс“ ЕООД през ревизирания период. Решаващият
орган е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства и
установените факти и обстоятелства сочат хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС - наличие на предварително знание у
получателя „Верея Енерджи“ ЕООД, че данъкът по процесните фактури, по които
ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит,
няма да бъде внесен от неговия доставчик „Терм плюс” ЕООД. Така приетото се
основава на съображения за договореност „доставчик - получател”. Според
директора този извод следва да се
направи от факта, че фактурите са издавани от „Терм плюс” ЕООД през месец 08.2017 г., м.11.2017 година и
месец 12.2017 година, но те са отразени е в дневника за продажби в по-късен
период – м 02.2018 година. „Верея Енерджи” също включило тези фактури в
дневника за покупки за същия данъчен период 02.2018 година. Това действие било
извършено с цел забавяне и невнасяне на дължимия ДДС, тъй като през 2017 година
доставчикът не разполагал със средства да покрие стойността на начисления ДДС. Според
решаващия орган тези действия предполагали
предварителна договореност между двете дружества и координираност
в действията им. В разрез на нормалните търговски взаимоотношения разплащанията
по всички фактури е извършвало по банковите сметки на управителите на дружествата,
което било индиция за съществуването на особен вид
взаимоотношения и зависимости „доставчик - получател”, което водело до извода
за наличието на знание, че данъкът по издадените му фактури от „Терм плюс“ ЕООД
няма да бъде внесен.
Решение № 211/ 12.05.2020г на Директора
на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е връчено
на „Верея Енерджи“ ЕООД по електронен път на 03.11.2020г / л.31/.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната такава се установи, че
фактура №433/30.08.2017 г., № 434/31.08.2017 г., № 509/28.12.2017 година първоначално са осчетоводени в счетоводството
на „ Верея Енерджи” ЕООД, като задължения към „Терм“ ООД. След направена
справка вещото лице е установило, че „Терм плюс” ЕООД е издало в полза на „Верея
Енерджи” ЕООД фактури за извършени услуги със следните номера: № 433/30.08.2017г., № 434/31.08.2017г., №
449/09.11.2017г. и № 509/28.12.2017г. ги е включило в дневника за продажбите за
данъчен период месец 02.2018 година. По издадените от „Терм плюс” фактури през 2017 година са извършвани
плащания от личната банкова сметка *** „ Верея Енерджи” към тази на В. Ц.,
технически директор на „Терм плюс ” и са
осчетоводени в счетоводството на „Терм плюс” ЕООД като погасяване на
задълженията на „Верея Енерджи” ЕООД. „Верея Енерджи” ЕООД не е получило и осчетоводило кредитни
известния по горните фактури, издадени през 2017 година от „Терм“ ООД, но те са
сторнирани през месец 02.2018 година. Основание за сторнирането е приетия като
доказателство протокол от 28.02.2018 година, подписан между Ц., представител на „ Терм ” ООД и Д.И., представител
на „Верея Енерджи” ЕООД за отстраняване на допусната техническа грешка, а именно
фактурите са издадени от „Терм” ООД, вместо от „Терм плюс” ЕООД. За изправяне
на грешката страните са се споразумели Д.И. да получи оригиналите на издадени
от „Терм плюс” ЕООД фактури №№ 433/30.08.2017 г. 434/31.08.2017 г., №449 от
09.11.2017 година и № 509/28.12.2017 година и да предаде на Ц. оригиналите на
фактурите, издадени със същите номера от „Терм плюс” ЕООД. Извършеното
сторниране на фактурите на „Терм” ООД е отразено от „Верея Енерджи” ЕООД за
данъчен период 02.2018 година. През същия период фактурите, получени и издадени от „Терм плюс”
ЕООД са осчетоводени, като
задължения към „Терм плюс“ ООД от жалбоподателя.
Фактури с №12 от 13.04.2018 г., №15 от 08.05.2018 г., № 19 от 21.05.2018 г., №21
от 30.05.2018 г. и № 22 от 30.05.2018
година са осчетоводени на датата на издавеното им като задължения на „ Верея Енерджи” ЕООД към „Терм
плюс“ ЕООД. Тези фактури са включени в подадените справки декларации съответно за
месец април и месец май 2018 година от жалбоподателя. По счетоводни данни на доставчика „Терм плюс”
ЕООД фактурите, издадени през 2018
година са изплатени от получателя „ Верея Енерджи” по банков път от личната
банкова сметка *** „ Верея Енерджи” ЕООД към банкова сметка ***. Видно от точка 5 от допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е установило, че по личната банкова
смета на техническия директор на „Терм плюс” ЕООД са извършвали разплащания и с
други контрагенти на дружеството в периода м.8 2017 г. до м. 1. 2018 година. Услугите,
получените от „Терм плюс“ ЕООД по процесните фактури са реализирани от жалбоподателя
в полза на „Сторник” ЕООД и „Кота 17” ЕООД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт намира за установено следното:
Оспорването
на РА № Р-16002419005956-091-001/ 19.02.2020г, издаден от органи по приходите,
потвърден изцяло с Решение № 211/ 12.05.2020г.
на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ревизионното производство е образувано
и проведено от компетентни органи в рамките на определените им правомощия,
съгласно Заповед №РД-09-1/ 03.01.2017г. и Заповед № РД-09-1801/ 28.09.2018г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, съответно ревизионният доклад и РА са
издадени от компетентни органи. Съдържанието им отговаря на изискванията на
ДОПК, подписани са с валиден към датите на издаването им квалифициран
електронен подпис на всяко лице.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Не се твърдят от жалбоподателя, нито са
установени при извършената служебна проверка допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, приложени са събраните в хода на
ревизионното производство доказателства.
Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаване на ревизионния
акт.
С
обжалвания РА № Р-16002419005956-091-001/ 19.02.2020г., са установени
задължения на „Верея Енерджи” ЕООД с правно основание чл.177 от ЗДДС - отговорност за данък върху добавената
стойност по доставки, извършени от „Терм плюс” ЕООД за данъчен период м.02 , м. 04. и м. 05.2018 година. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия
и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на
данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В
нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че отговорността по ал. 1 се
реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Включването на
разпоредбата на чл.177 в глава ХХV от ЗДДС, определя отговорността за
злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на
този особен вид солидарна отговорност е за плащане от регистрирано лице - получател
по облагаема доставка на дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен
данък.
При тази нормативна регламентация следва извод, че отговорността по чл.177 от ЗДДС възниква при наличието на няколко материалноправни предпоставки, а именно: 1. Ревизираното лице да е р
егистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка; 2. Да е
осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета;
3. Дължимият данък не е внесен от доставчика; 4. П
олучателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и 5. П
олучателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав, възпрепятства възможността
да се реализира отговорността по чл.177, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗДДС.
В случая установените с оспорения
РА задължения на „Верея Енерджи“ ЕООД,
с оглед съдържащите се в РА и потвърждаващото го Решение № 211/ 12.05.2020г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив мотиви, се основават на наличието на
хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС - реализиране
на отговорността, когато ревизираното лице-получател по облагаеми доставки е
знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик.
Осъществяването на първите две от посочените по-горе материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността
по чл.177, ал.1 ЗДДС не е спорно между страните, а и се установява от събраните
по делото доказателства. Ревизираното
дружество е регистрирано по ЗДДС лице към периода на осъществяване на
процесните доставки, като „Верея Енерджи“
ЕООД е „получател“ по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС на облагаеми
доставки /по см. на чл.12, ал.1 от ЗДДС/ по фактури, издадени от „Терм плюс“ ЕООД през данъчен период м.02, м.04 и м.05 2018
година. Съответно „Терм плюс“ ЕООД е доставчик по облагаеми доставки по
смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДС по фактури № 509/ 28.12.2017г., № 433 от 30.08.2017 г. №
434от 31.08.2017 г,№ 449 от 09.11.2017 г., .,
№12 от 13.04.2018 г., №15 от 08.05.2018 г., №22 от 30.05.2018г.,№ 21 от
30.05.2018 г., №19 от 21.05.2018 г.
Посочените фактури са приобщени към ревизионната преписка и са приети като
доказателства по делото, няма спор, че обективират
реално осъществени облагаеми доставки и съдържат необходимите реквизити, вкл.
посочен на отделен ред ДДС.
Наличието
на третата материалноправна предпоставка за
реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС /дължимият ДДС да не е
внесен от доставчика, също е доказано и
не е спорно между страните.
Връзката
между невнесения данък и данъчния кредит, какъвто е смисълът на законовото
изискване, ще е налице, когато е налице поредица от облагаеми доставки с
предмет същата стока или услуга, независимо дали е в същия, изменен или в
преработен вид. За да се счита за осъществена тази материалноправна
предпоставка по чл.177, ал.1 от ЗДДС, достатъчно е да е налице пряка или
косвена причинно-следствена връзка между дължимия и невнесен данък и
приспаднатия данъчен кредит. В случая „Верея Енерджи“ ЕООД, като получател по
облагаеми доставки, фактурирани с посочените по-горе фактури, издадени от
доставчика „Терм плюс“ ААД в периодите 02, 04 и 05 2018 година е отразило
същите в дневника за покупки, съответно тези покупки са участвали при формиране
на резултата в подадената справка-декларация по ЗДДС за съответния период. Ревизираното
дружество като регистрирано по ЗДДС лице и получател по облагаемите доставки, е
упражнило правото си на данъчен кредит по посочените по-горе фактури. С оглед
на изложеното съдът приема за доказано, че правото на приспадане на данъчен
кредит, ползвано от „Верея Енерджи“ ЕООД за визираните периоди и доставки е свързан пряко с дължимия и невнесен от „Терм
плюс“ ЕООД ДДС за процесните данъчни периоди, с което се явява изпълнена и
четвъртата материалноправна предпоставка за
отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС.
В случая
реализираната с оспорения РА на основание чл.177, ал.1 от ЗДДС отговорност на „Верея
Енерджи“ ЕООД за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „Терм
плюс“ ЕООД, от фактическа и правна
страна и обоснована с наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС – ревизираното лице-получател по
облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия
доставчик. За разлика от втората хипотеза по чл.177, ал.2, предл.
второ от ЗДДС /ревизираното лице – получател по облагаеми доставки е било
длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик/, за
наличието на която хипотеза законът въвежда презумпция, че лицето е било длъжно
да знае, ако едновременно са изпълнени регламентираните в чл.177, ал.3, т.1 и
т.2 условия, то за случаите на знание по чл.177, ал.2, предл.
първо от ЗДДС липсват нормативно разписани и посочени условия, при които това
знание ще се счита за установено. Касае се за всякакви факти и обстоятелства, че
на лицето е било известно или че на лицето не е възможно да не е било известно
обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. Ето защо при реализиране на
отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС, фактът, че ревизираното лице –
получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от
неговия доставчик, подлежи на доказване, като в тежест на органите по приходите
е да установят и докажат факта на знание на получателя, че доставчикът му няма
да внесе дължимия ДДС. В т. 59 и
т. 61 от решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 на Съда на Европейския
съюз се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка
относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС.
Обстоятелството, че данъчно задълженото лице е действало добросъвестно и е
предприело всяка разумна мярка в рамките на собствените си възможности, е важна
предпоставка за решаване на въпроса следва ли лицето да бъде държано отговорно. Следователно наличието на знание следва логически да се изведе от
определени обективни факти от действителността, които взети заедно указват, при
липса на друго логично обяснение, на наличие на такова субективно отношение към
неплатеното чуждо задължение, като се отчитат всички фактори, касаещи наличието
на грижа на добър търговец към собствените работи, знанието и добросъвестността
на лицето, чиято отговорност се ангажира по този ред. Релевантният момент за
установяване на знание, че данъкът от „Терм плюс“ ЕООД няма да бъде внесен е
към момента, към който „Терм плюс“ ЕООД издава фактурите. В процесния случай при
условията на пълно доказване, следва да се установи, че представляващия „Верея Енерджи“
ЕООД в процесните периоди е знаел, че по издадените фактури от „Терм плюс“
ЕООД няма да бъде внесен ДДС от „Терм
плюс“ ЕООД .
По делото
е установено, че разплащанията между двете фирми по фактурите, издадени през
2017 година са се извършвани по лични банкови сметки на управител на „Верея Енерджи”
ЕООД и технически директор на „Терм плюс” ЕООД. След извършена справка в ТД на
НАП вещото лице установи, че за процесния период такива плащания са извършвани
по този начин най-вероятно поради извършен запор на сметките на „Терм плюс” ЕООД
от данъчните органи. Разплащанията и между други съконтрагенти
на „Терм плюс” ЕООД се е извършвало по аналогичен начин. Според експерта от счетоводна гледна точка такова
разплащане е допустимо при наличие на
постигнато съгласие между търговците. Следва да се отбележи, че по фактурите,
издадени през 2018 година плащането е извършвано не по банковата сметка на Ц.,
а по тази на М.Т., за която не е установена да има някаква връзка и взаимосвързаност с „Верея Енерджи” ЕООД. Вторият аргумент
на данъчната администрация, че фактурите,
издадени през 2017 година са декларирани в справката декларация за месец 02.2018 година
и от доставчика и получателя, което
говорело за договореност да се забави
плащане на ДДС, респективно да не се внася. От назначената експертиза се
установи, че е налице грешка, че за извършени услуги от „Терм плюс” ЕООД в
полза на жалбоподателя са издавани фактури от фирма „Терм“ ООД, която не е
страна по договорите за изработка и че
тази грешка е изправена през месец 02.2018 година и на база споразумителен
протокол е извършено сторниране на задължения на жалбоподателя към „Терм” ООД,
и осчетоводяване на база на новополучени фактури през 2018 година на задълженията на „ Верея
Енерджи” ЕООД към „Терм плюс” ЕООД. Повторно плащане не е извършено, а е прието,
че чрез плащането по личната банкова сметка *** „Терм плюс” ЕООД задълженията
на жалбоподателя са погасени. Всички
тези безспорни обстоятелства обаче не са достатъчни да обосноват условието от
субективна страна за реализиране на отговорността по чл.177, ал.2 от ДОПК –
знание на регистрирано лице, респективно знание на неговите представляващи,
когато то е юридическо лице, които като физически лица биха могли да формират
или да не формират знание за определени факти и обстоятелства.
Обстоятелството, че „Терм плюс“ ЕООД е съконтрагент и доставчик на жалбоподателя само по себе си
по никакъв начин не обосновава, че двете дружества обменят вътрешна информация
за своите дейности, за своите ресурси, финансова стабилност и икономическа
дейност. За процесния период или преди него няма събрани данни за свързаност
между юридическите лица, техните представляващи, управители и собственици по
смисъла пар.1,т.3 ДР ДОПК. При липсата на данни, че едни и същи лица за процесните периоди участват
пряко или косвено в управлението, в контрола или в капитала на двете дружества,
няма основание за обективно обосновано съмнение, че между дружествата се
уговарят условия, различни от обичайните, сочещи на свързаност по смисъла на § 1, т. 3 б
"м" от ДР на ДОПК.
При
тези данни и с оглед установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че
плащанията по доставките, документирани с процесните фактури, са изплатени още
през 2017г, но в полза на друга фирма със сходно наименование, на която Ц. също
е бил управител до 13.07.2007 година, факта, че плащанията на всички фактури
през 2018 година са се извършвали не вече по сметката на това лице, неправилно е прието от приходните органи, че
ревизираното лице е знаело, респективно очаквало доставчикът да не разчете своевременно дължимия данък към
бюджета в съответния период при положение, че продавачът само събира косвения
данък и има задължение да го внесе в бюджета. Установените
взаимоотношения между двете дружества действително не сочат наличието на определена свързаност
между физическите лица - представляващи, управители и съдружници на двете
дружества, но единственото тя е за различни периоди и е само един от възможните
обективни факти, обуславящ знание по
смисъла на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. Липсата
на достатъчно други безпротиворечиви доказателства за
субективния елемент от правопораждащия фактически
състав по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС обуславя извод за неправилно и незаконосъобразно
ангажиране на отговорността на „Верея Енерджи” ЕООД на това основание.
По тези съображения съдът намира оспорения Ревизионен
акт /РА/ № Р-16002419005956-091-001/ 19.02.2020г, издаден от органи по
приходите, потвърден с Решение № 211/ 12.05.2020г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП за незаконосъобразен
и като такъв – подлежащ на отмяна.
При този изход на спора и
с оглед своевременно направеното искане на основание чл.161, ал.1 о ДОПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
общ размер от 2350 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 800 лв. за експертизи
и 1500 лв. за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба от „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ж.к. „Витоша”, ул. „Асен Разцветников” №18,бл.4,ет.5,ап.11, представлявано от
управителя Л.И.К. Ревизионен акт /РА/ №
Р-16002419005956-091-001/ 19.02.2020г., издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 211/ 12.05.2020г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив
при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 177, ал.1 от ЗДДС е установена отговорност за заплащане на
ДДС по невнесени задължения на „Терм плюс“ ЕООД за м. февруари, април и май
2018 година в размер на 33 604,46 лв. и лихви за просрочие към 18.02.2020г
в размер на 5963,20 лв., като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати
на „ВЕРЕЯ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, ж.к. „Витоша”, ул. „Асен Разцветников”
№18,бл.4,ет.5,ап.11, представлявано от управителя Л.И.К. сумата
2350 /две хиляди триста и петдесет/ лева за направени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: