Решение по дело №2072/2017 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 22.06.2017год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и първи юни две хиляди и  седемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №2072 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от П.А.П. *** против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „НАПРЕДЪК- 2000“ с. Згалево. В молбата се твърди, че по силата на сключения между страните договор № Н140000331/ 18.06. 2014 год. за наем на земеделска земя върху общо 25,601дка, представляващи ниви, находящи се в землището на с. Згалево, ответната кооперация дължи на ищеца наем в размер на 50 лв. на декар за стопанската 2014/ 2015 година, или общо сума в размер на 1 280,05 лв. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч.гр.дело № 1094/2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от ответника, което обуславя и правния интерес от предявяването на настоящия иск. В заключение, ищецът моли съда, да признае за установено по отношение на ответника вземането му за процесната сума от 1 280,05 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1094/2017год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Вземането на ищеца П.А.П. произтича от сключения договор за наем на земеделски земи № Н140000331/ 18. 06. 2014 год. Видно от същия е, че ищецът като наемодател е предоставил на ответната кооперация като наемател общо 25,601дка земеделски земи, находящи се в землището на с. Згалево, срещу наемна цена в размер на 50 лв. на декар. Видно е, че договорът е бил сключен за една стопанска година- 2014/2015 год., като наемната вноска се дължи до 30 дни от реализиране на селскостопанската продукция в края на всяка стопанска година и плащането й се извършва в брой. В депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил цитирания по- горе договор, като е навел доводи, че същият е нищожен и не е подписан от председателя на кооперацията. Следва да се отбележи, че доколкото се касае за частен диспозитивен документ, който съдържа подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване на неистинността на документа лежи върху оспорващия го, т. е. върху ответника. Същото е положението и с доказателствената тежест досежно липсата на представителна власт- мнимо представляваният следва да докаже този факт. В конкретния случай не се събраха никакви писмени или гласни доказателства, че подписът за наемател, положен в процесния договор за наем на земеделски земи, не принадлежи на председателя на ответната кооперация. От друга страна, дори и да беше установено, че договорът е подписан от друго лице, то не би могло да се приеме, че същият е нищожен и не е породил целените с неговото сключване правни последици. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 301 от ТЗ изисква незабавното противопоставяне на търговеца за предприети от страна на друго лице от негово име действия, но в случая това не е сторено.  

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договора за наем на земеделски земи от                      18.06.2014год., по силата на което за ответната кооперация е възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена и до момента на приключването на съдебните прения това задължение не е погасено. В този смисъл предявеният установителен иск следва да бъде уважен за претендираната сума от 1280,05 лв., като върху същата следва да се начисли и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на            226,79лв., както и направените в хода на исковото производство деловодни разноски в размер на 226,79лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „НАПРЕДЪК- 2000“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя С.А.А., че същият дължи на ищеца П.А.П., ЕГН **********,***, сумата от 1280,05 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2014/ 2015 година по договор № Н140000331/18. 06. 2014год. за наем на земеделска земя, ведно със законната лихва, считано от 09. 02. 2017 год. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед№683/09.02.2017г.  по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№1094/2017г. по писа на ПлРС.

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „НАПРЕДЪК- 2000“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя С.А.А., да заплати на П.А.П., ЕГН **********,***, сумата от 226,79лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр.д.№1094/2017г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „НАПРЕДЪК- 2000“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя С.А.А., да заплати на П.А.П., ЕГН **********,***, сумата от 226,79лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: