Решение по дело №137/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Т. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000049 от 28.02.2025 г., издадена от Командир на отделение в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "в" от ЗДвП, обективирана като „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че мярката е приложена при липса на кумулативно изискуемите от закона предпоставки по чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП, доколкото допуснатите нарушения не спадали към немаловажните такива и не били извършени поради незнание на правилата за движение. Моли съда да постанови отмяна на атакуваната административна заповед.

В открито съдебно заседание оспорващият С. Т. А., редовно и своевременно призован, не се явява. В писмена молба поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В открито съдебно заседание административният орган Командир отделение в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен гл. юрк. К. Б., оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли, с твърдения за законосъобразност на обжалваната заповед. Представят писмени бележки с подробно изложени доводи в тази насока.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2025 г. около 08:05 ч. полицейски служители извършили проверка на водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № [рег. номер], управляван по бул. „Илинденско въстание“ в посока бул. „Бургаско шосе“. В хода на същата установили, че автомобилът е с незначителна техническа неизправност – неработещи светлини на заден регистрационен номер и автомобилът не е преминал годишен технически преглед, квалифицирани като нарушения по чл. 139 ал. 1 т. 1 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП в съставен АУАН сер. АД, бл. № 0532741/28.02.2025 г. Съгласно съдържанието на акта, актосъставителят приел, че нарушенията са допуснати поради незнание и непознаване правилата за движение, като на водача били зададени контролни въпроси и показани пътни знаци, на които А. дал погрешни отговори. Приканен да прочете нарушените текстове от ЗДвП, същият заявил, че не може да чете и не познава закона. В АУАН водачът А. саморъчно вписал трите си имена и се подписал.

На 28.02.2025 г. Командир отделение в РУ - Сливен при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000049, с която въз основа на съставения акт с описаните нарушения по чл. 139 ал. 1 т. 1 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП приложил по отношение на С. Т. А. принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до полагане на проверовъчен изпит“. Заповедта била връчена на адресата на същата дата. Жалбата срещу тази заповед е подадена до настоящия съд на 04.03.2025 г.

Към доказателствата по делото са приобщени цитирания по-горе АУАН, Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен за оправомощаване на служители от дирекцията за прилагане на принудителни административни мерки при установени нарушения по ЗДвП и Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. с поименно определени служители от структурите на ОП в ОД на МВР – Сливен и Районните управления към областната дирекция.

По доказателствата са приети и представени от оспорващия Удостоверение за регистриране на гражданин на държава-членка на ЕС на С. А., пребиваващ в страната като з. р., издадено от Гръцка полиция, както и Резултати от изпит на кандидат шофьор, проведен в Гърция на 12.04.2016 г.

По делото в хода на съдебното дирене са разпитани като свидетели Д. Д. и Г. Г. – п. с., свидетели по съставения акт. Същите, като присъствали на процесната проверка заявяват, че от близо два месеца автомобилът не е преминал годишен технически преглед, а задният регистрационен номер не е осветен. Водачът А. не могъл да прочете нарушения текст от закона, както и да посочи значението на показаните му от служителите пътни знаци.

Въз основа на установената от доказателствата, описана по – горе фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна, при следните съображения:

Съобразно разпореденото в процесуалната норма на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. Директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил определени категории служители при ОД на МВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като със Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на същия административен орган поименно са посочени такива, измежду които е и настоящият ответник. Следователно, оспорената заповед е издадена от материално, териториално и персонално компетентен административен орган. Същата е постановена и в изискуемата писмена и предметна форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите, обективирани в АУАН сер. АД, бл. № 0532741/28.02.2025 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема процесната заповед за валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Макар валиден и процесуално законосъобразен, атакуваният административен акт се преценява от настоящия съдебен състав като постановен в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Принудителните административни мерки по чл. 171 т. б. „в“ от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на принудителна административна мярка по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2 ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверовъчен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената административна мярка, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на съответното нормативно изискване. В настоящия случай съдът приема, че безспорно са извършени нарушения на посочените в АУАН и оспорената заповед нормативни текстове – чл. 139 ал. 1 т. 1 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, доколкото фактическите установявания в акта, респ. неговата доказателствена сила не са оборени с годни насрещни доказателствени средства. Т.е. съдът приема за категорично установено, че автомобилът, управляван от водача А. е бил с незначителна техническа неизправност – липса на работещи светлини на задния регистрационен номер и неизпълнение на задължението да представи в срок автомобила на годишен технически преглед. Съдът приема за доказано и заявеното от свидетелите, че предходният ГТП е изтекъл около два месеца преди проверката. Следователно, първата, изискуема предпоставка по чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП е налице. С оглед фактите обаче, настоящата съдебна инстанция приема, че отсъства втората такава, а именно – нарушенията да са извършени поради незнание. Последното, като субективен елемент от поведението на водача и собственик на превозното средство предполага нарушението да е извършено поради неосведоменост досежно конкретното законово уредено задължение. Същото не може да е абстрактно или общо, а конкретно свързано с извършеното противоправно деяние, в случая – повредени светлини на заден регистрационен номер и просрочено преминаване на годишен технически преглед с около два месеца. В този смисъл по доказателствата не се установява, че А. не е запознат със задължението си да поддържа в изправност светлините на регистрационния номер, или да представи автомобила си на годишен технически преглед. Напротив, обстоятелството, заявено и от свидетелите, че ГТП не е преминат от около два месеца сочи, че автомобилът е преминавал такъв преглед в предходен период, т.е. водачът и собственик на превозното средство С. А. е бил наясно с това си задължение. Проверката за техническа изправност на превозните средства е един път годишно за леки автомобили от категорията на процесния и заявеното от разпитаните свидетели потвърждава, че в период, предхождащ с два месеца проверката автомобилът е бил с преминат годишен технически преглед. Това изключва възприетото от административния орган незнание, а, както се отбеляза по-горе, същото, като субективно проявление на водача/собственика на превозното средство законодателят обвързва с конкретното нарушение.

Липсата на втората, задължително изискуема предпоставка прави безпредметно обсъждането на въпроса дали извършените нарушения са немаловажни и изключва приложимостта на чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000049/28.02.2025 г. на Командир отделение в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен – материално незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000049 от 28.02.2025 г., издадена от Командир отделение в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на С. Т. А. е наложена принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит“, с отнемане на СУМПС, издадено в РГърция с № *********/19.10.2016 г.

 

 

Решението е окончателно.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.