Решение по дело №1217/2023 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано по Жалба на Е. Р. К., [ЕГН], от гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. „Милеви Скали” № 021А, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов” № 1, ет. 1, кантора 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-221 #1 от 08.11.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2088-6 от 19.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Е. Р. К. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 5195.49 лв. и 1479.15 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата издаване на разпореждането.

 

3. Счита се, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалния закон и в противоречие на целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Поддържа се, че в хода на административната процедура не е установено по несъмнен начин, основанието на което е прекратено трудовото правоотношение на К.. Заявява се, че тя не е подписвал никакви молби или други документи, с които да е искал прекратяване на трудовото ѝ правоотношение. Възразява се, че административният орган избирателно и без каквато и да е мотивировка се е позовал само на някои от приобщените по преписката документи и по този начин е формирал неправилен извод относно обстоятелства при които е прекратено процесното трудово правоотношение. Счита се, че пропуска на административният орган да установи релевантните за решаването на административния въпрос факти е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36. ал. 1 и ал. 3 от АПК.

Сочи се, че възприетото от ответника основание, на което е извършено прекратяването на трудовия договор е „напускане на служителя“, което само по себе си не означава нищо и е прието за истинно, само и единствено от твърденията на ирландската компетентна институция. В този контекст се добавя, че от страна на ирландската компетентна институция са издадени по няколко структурни електронни документа в различен период от време в които, като причина за прекратяване на заетостта са вписани - „неизвестно“, „изтичане срока на договора“, и „напускане на служителя“. Възразява се, че в началото на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора, като няма данни, този документ да е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009.

Заявено в жалбата е, че К. е знаела, че не е изпълнила срока на договора, но не си е тръгнала по собствено желание, а поради факта, че работи на сезонна работа и работата намалява, като работодателят ѝ я е уведомил, че трябва да напусне поради липса на работа и тя се е съгласила, защото не ѝ е оставен друг избор.

Поддържа се, че оспорените административни актове са издадени от администрацията при липса на безспорно установено недобросъвестното поведение от страна на К., съобразно изискването на чл. 114 от КСО.

Счита се, че в случая не е спазен реда за възобновяване на административни производства по чл. 99 и сл. от АПК, относно сроковете в които това е възможно да бъде сторено.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

В представеното по делото писмено становище се заявява(л.149), че доказателства по делото налагат несъмнения извод, че както към както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателката е знаела, че трудовото ѝ правоотношение е срочно, като не е представила документ за предсрочното му прекратяване, поради което не може да се приеме, че е действала добросъвестно.

Сочи се, че от представените в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че прекратяването на трудовото правоотношение поради изтичане на срока на договора, е декларирано от К. и пред компетентния осигурителен орган на Ирландия, което е дало основани за издаване на преносим документ U1(извод от №º1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция ЕРМД, към ЦУ на НОИ). Този документ е бил представен на ръководителя на осигуряването за безработица, с цел получаване на максимален размер на парично обезщетение.

 

II. За допустимостта :

 

5. Оспореното решение е връчено на К. на 28.11.2023 г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 12.12.2023 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление вх. № 122-00-2088 от 21.09.2020 г. (л. 85), К. е поискала да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала единствено, че последното ѝ правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 18.09.2020 г. С Писмо № У-122-00-2088-1 от 24.09.2020 г.(л. 94), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че К. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия.

Според Справка № 122-00-2088-2 от 08.10.2020 г.(л.79), жалбоподателката е представил заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация за пребиваване и документи от Ирландия, включително договор за наемане на работа, фишове за изплатено възнаграждение от „Keelings Retail“ ( л. 74 и сл).

 

7. Във Заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи с вх. №Ц1019-12-2434 от 07.10.2020 г.(л. 73), К. е посочила осигурителен период от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г. с работодател от Република Ирландия. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е заявено „изтичане на срока на договора“. Към заявлението са приложени:

• Договор за наемане на работа(л. 74), сключен между Keelings Softfruits UC, Ирландия и Е. К., по силата на който, тя е била наета като работник в градинарство от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г. Изрично е уговорено, че това е срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок. В договора са обективирани и следните уговорки : длъжността подлежи на задоволително завършване на 8 седмици изпитателен срок, който може да бъде удължен, като в рамките на или след изтичане на срока, компанията може да прекрати трудовото правоотношение ; в същия срок работника може да прекрати трудовото правоотношение като спази срока на предизвестие от една седмица ; уговорено е при прекратяване на договора след изпитателния срок, компанията да отправи уведомление ; работника може да прекрати трудовото си правоотношение по всяко време с предизвестие от една седмица; при определени условия, дружеството може да прекрати договора без предизвестие с писмено уведомление;

• фишове за изплатено възнаграждение от 23.07.2020 г.; 24.09.2020 г.; 23.04.2020г.

 

8. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Ч..

При това положение, с Разпореждане №122-00-2088-1 от 16.10.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 82).

В отговор на искането, на 10.11.2020 г., от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U002 №74634 и U004 №74637 (л. 64 и сл..), в които са посочени: периоди на осигурена заетост: от 28.06.2019 г. до 17.10.2019 г.; от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г.; основание за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; брутен доход за периода от 28.06.2019 г. до 17.10.2019 г. в размер на € 7811,00; брутен доход за периода от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г. в размер на € 13401,00 евро.

 

9. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-2088-2 от 30.11.2020 г. (л.63) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №122-00-2088-3 от 16.10.2020г. (л.62), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на Е. Р. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 9,00 лв. дневно. Основанието да бъде определен този точно размер на обезщетението е отговора на ирландската администрация, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя е неизвестна.

 

10. Със Заявление вх. № Ц1019-12-195#1 от 09.12.2020 г.(л.59), К. е посочила, че желае „…да бъде направено повторно запитване до осигурителната институция в Ирландия за потвърждаване за причината за прекратяване на договора ми там ….“. Посочено е, че към заявлението е приложен преносим документ U1. Във въпросния документ са потвърдени периоди на осигурена заетост: от 28.06.2019 г. до 17.10.2019 г.; от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г., с възнаграждения съответно от € 2116 и € 2525. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „ Договорът е изтекъл“.

 

11. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структуриран електронен документ Н001 №90986 от 10.12.2020 г. (л.55), отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение от компетентната институция на Ирландия.

В отговор, на 15.12.2020 г. е получен структуриран електронен документ Н002 №93606(л. 73), с който компетентната институция на Ирландия е уведомила следното: „… Причината за прекратяване в този случай е изтичане на договора…“.

 

12. Въз основа тези данни, с Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г. (л. 51), на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане №122-00-2088-3 от 16.10.2020г., като размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на Е. К. е определен на 74.29 лв. дневно, считано от 19.09.2020 г. Крайният момент на изплащане на обезщетението не е посочен.

 

13. С писмо с изх. №1029-12-834 от 21.06.2023 г. (л. 50), с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, К. е уведомена, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 05.03.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването ѝ.

 

14. В отговор със Заявление № 1029-12-834#1 от 14.07.2023 г.(л. 48), К. е заявила, че няма връзка с фермата в която е работила и не разполага с акт за прекратяване на трудовата заетост. Посочила е, че със заявлението за отпускане на обезщетение е представила всички документи с които разполага. Заявила е че e представила преносим документ U1 в който е посочена причината за прекратяване на заетостта.

 

15. С писмо с изх№1030-12-1203 от 21.06.2023 г. (л. 49), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо регистрирано в администрацията с вх. №1030-12-1203#2 от 16.08.2023 г.(л. 46), С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC е потвърдила, че Е. К. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е била нает в „Keelings Softfruits“ UC, като работник във фермата за градинарство на срочен договор. Посочено е, че „…Е. беше наета в Кийлингс между 14/04/2020 и 18/09/2020г. Е. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си на 30.09.2020 г…“

 

16. С оглед тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, отново е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на К. за времето от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г.

В отговор, на 01.09.2023 г. са получени структурирани електронни документи U002 №730018 и Н001 №730020 (л. 39), с които компетентната институция на Ирландия е уведомила следното: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

В Структуриран електронен документ Н001 №730020, компетентната институция от Ирландия е посочила, че този клиент(тоест К.) има социално осигурителни вноски в Ирландия след заявения референтен период.

 

17. С Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г.(л.36), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-2088-3 от 04.12.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Е. К.. Основанието за постановяване на този резултат е: „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и са постъпили нови структурирани електронни документи U002 №730020 от 01.09.2023 г., с които компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, считано от 19.09.2020 г. ….“.

 

18. В тази хронологична последователност и при тези данни с процесното Разпореждане №122-00-2088-6 от 19.09.2023 г.(л.34), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е задължил Е. К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 5195.49 лв. и 1479.15 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата издаване на разпореждането.

Прието е, че сумата от 5195.49 лв. е изплатена на К. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО.

 

19. С Разпореждане №122-00-2088-7 от 26.09.2023 г.(л. 33), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на К. А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.08.2020 г. до 05.12.2020 г. в размер на 9,00 лв. дневно.

Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 год. и Разпореждане №122-00-2088-7 от 26.09.2023 г. са били обжалвани по административен ред и потвърдени с Решение № 1012-12-220#1 от 08.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик. Решението на горестоящият в йерархията на администрацията орган е било оспорено от К. по повод на което е било сложено в ход производството по адм. дело № 1218 по описа на Административен съд Пазарджик за 2023 г. С окончателно Решение № 2845 от 17.07.2024 г., постановено по същото дело, съдът е отхвърлил жалбата на К..

 

20. Каза се, процесното Разпореждане № 122-00-2088-6 от 19.09.2023г. е било обжалвано по административен ред и потвърдено Решение № 1012-12-221 #1 от 08.11.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт.

Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който иска отпускането на обезщетението за безработица. В този смисъл е посочено, че съобразно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение №1, като към което се прилагат: за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението.

Прието от административния орган е, че след като трудовият договор на К. е със срок до 30.09.2020 г., а трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено на 18.09.2020 г., няма как да се приеме, че същото е преустановено поради изтичането на срока, за който е сключен договора. При това положение е счетено, че „…ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-2088-3 от 04.12.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Е. К. и съответно разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г. за изменяне периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица.….“.

В решението е развито разбирането, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В този контекст, основния аргумент на решаващия орган е, че „…жалбоподателката е била наясно, че трудовият й договор с „Keelings Softfruits UC” не е изтекъл към 18.09.2023 г. но въпреки всичко е декларирала пред компетентната институция на Ирландия и в последствие е представила в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото й правоотношение - „изтичане срока на договора“, в следствие на което недобросъвестно е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. ….“.

 

21. В хода на настоящото производство, от страна на ответната администрация се представи Искане за формуляри за социално осигуряване в Ирландия Е104 и U1 от името на Е. К.(л.155), с попълнен период от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г. и причина за приключване на работата „Изтекъл договор“.

Въпросното искане не е подписано нито саморъчно, нито с електронен подпис.

 

IV. За правото :

 

22. Както се посочи, Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, е постановено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Според въпросния нормативен текст, влязлото в сила разпореждане по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

Процесното Разпореждане №122-00-2088-6 от 19.09.2023 г на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП Пазарджик е постановено на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО. Според чл. 54ж, ал. 3, изр. първо от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица.

 

23. Съобразно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. Тоест, както е посочил административния орган в оспореното решение – при наличие на субективно убеждение у получилият сумите, че няма право на тях.

В обсъждания аспект, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, според която, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

 

24. В контекста на цитирания нормативен ред, с оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се констатира следното :

Неспорен по делото факт е, че Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., с което на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г. и е определен нов размер на отпуснато на Керданова парично обезщетение за безработица от 74.29 лв., не е било обжалвано и е влязло в сила.

Както се посочи в т. 17 от настоящото решение, с Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023(л.36), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г.(л.62), с което е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 9.00лв. дневно за период от 06.08.2020 г. до 05.12.2020 г.

Това ще рече, че Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., не е отменяно с последващ акт от снабден с правомощията за това административен орган и следователно и понастоящем, същото има статуса на стабилен административен акт, тоест със задължителна сила урежда конкретния административен въпрос, така, както това е разпоредено с акта. С това точно разпореждане е определено на К. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на сумата от 74.29 лв. дневно, относно която парична сума именно се твърди да е получавана недобросъвестно от жалбоподателката, за разликата от 09,00лв. до 74.29 лв. дневно.

Казано с други думи, процесната парична сума в размер на 5195.49 лв. е получена от К. въз основа на влязло в сила и действащо понастоящем Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г.

 

25. Тук трябва да се посочи, че изричната отмяна на Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020 г., няма за пряка правна последица и отмяна на последващото Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., независимо, че с него е постановено изменение на първопосоченото разпореждане. Двете разпореждания са самостоятелни административни актове и каквато и да е последваща постановяването им интервенция спрямо тях, следва да бъде извършена с конкретно, отделно волеизявление на снабдения с правомощията за това орган, респективно с решение на горестоящия в йерархията на администрацията орган или със съдебен акт в хода на обжалването им по административен или съдебен ред.

 

26. В случая, не се твърди и не се установява да е налице конкретен последващ административен акт или решение, с което Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г. да е било отменено или изменено.

Съвкупната преценка на данните по делото, налагат да се приеме, че в случая не става реч за допусната техническа или друга някаква очевидна грешка, с оглед на обстоятелството, че в Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г. след изричното волеизявление за отмяна на Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г. е добавено „…. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО ……. от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 74.29 лв. дневно…“. Периода на изплащане на обезщетението „… от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г…“ е точно този който е посочен в Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г. е който е съответен на периода посочен в чл. 54б, ал.3 от КСО, тоест в материалния закон, който е посочен като основание за издаване същото това разпореждане. Обратно, в Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г. каза се, единствено е посочен началният момент – 19.09.2020 г. от който следва да бъде изплащано обезщетението на К.. Очевидно, посочването на сумата от „… 74.29 лв. дневно…“ в Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г., само по себе си не е основание да се приеме, че действителната воля на административния орган е била да отмени Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., а не Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г., както действително е сторил.

 

27. В Решение № 1012-12-221 #1 от 08.11.2023г., Директора на ТП на НОИ Пазарджик е посочил следното: „…Предвид установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-2088-3 от 04.12.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Е. К. и съответно разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г. за изменяне периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица…“(л.12).

 

28. Явно административните органи са с разбирането, че отмяната на Разпореждане №122-00-2088-3 от 04.12.2020 г., има за автоматична и пряка последица и отмяна на Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., което схващане не намира, каквато и да е опора в действащия понастоящем правен ред.

Относно констатацията, че в случая не е налице допусната техническа грешка, а осъзнато волеизявление на административния орган, че с Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г. се отменя, не нещо друго а именно Разпореждане №122-00-2088-3 от 04.12.2020 г., може да се добави, че по идентични казуси, органите на ТП на НОИ, Пазарджик, са процедирали по същия начин и са постановявали същите разпореждания(виж например публично обявеното съдебно решение по адм. дело № 124 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г.).

Все в тази насока, може да се добави, че с Решение № 2845 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1218 по описа на Административен съд Пазарджик за 2023 г., съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу „….Решение № 1012-12-220#1 от 08.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2088-3 от 04.12.2020 год.(подчертаването мое) за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане № 122-00-2088-7 от 26.09.2023 год….“. Сиреч, за решаващия съд по оспорването на Решение № 1012-12-220#1 от 08.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик, също не е имало никакво съмнение, че с Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 год. е отменено не нещо друго, а именно Разпореждане № 122-00-2088-3 от 04.12.2020 год.

 

29. Впрочем, дори да се приеме, че в случая е допусната някаква форма на грешка относно посочването на номера и датата на отмененото разпореждане, то не се твърди и не се установява, тази грешка да е била изправяна по предвидения за това процесуален ред. Такава възможност е предвидена в чл. 62, ал. 2 от АПК, но в случая не се твърди подобно производство да е било провеждано. Обратно, както се посочи, разбирането на административните органи очевидно е, че доколкото с Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г. се изменя предходното Разпореждане № 122-00-2088-3 от 04.12.2020 год., то изричната отмяна на Разпореждане № 122-00-2088-3 от 04.12.2020 год. има за пряка последица и отмяна на Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г.. Това разбиране каза се е изцяло в противоречие с действащия нормативен ред.

Крайният извод при това положение е, че К. е получила процесната парична сума въз основа влязъл в сила и действащ и понастоящем, административен акт - Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., поради което не дължи нейното връщане, като неоснователно и недобросъвестно придобита.

 

V. За разноските:

 

30. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 1200,00лв., съобразно представения в тази насока списък. Уговорения между страните по договора за правна помощ и заплатен от К. в брой, адвокатски хонорар не е прекомерен, както се поддържа от ответника. Същият съответства на фактическата и правна сложност на настоящия правен спор и предприетите от пълномощника процесуални действия.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-221 #1 от 08.11.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2088-6 от 19.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Е. Р. К., [ЕГН], от гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. Милеви Скали № 021А е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 5195.49 лв. и 1479.15 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата издаване на разпореждането.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, бул. А. Стамболийски, № 62-64, да заплати на Е. Р. К., [ЕГН], от гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. Милеви Скали № 021А, сумата от 1200,00 лв.(хиляда и двеста лева), представляваща извършени от последната разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.