Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ
в
публично заседание на осемнадесети ноември
две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия КОМИТОВА търг. д. № 501 по описа за 2019
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ ЧЛ. 422 ОТ ГПК ВЪВ ВРЪЗКА ЧЛ. 415 ОТ ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 430 от ТЗ, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 86,
АЛ. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******,
представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор,
представлявано от Адвокатско дружество" Ч., П.и И.", БУЛСТАТ ******чрез
адвокат Х.И., САК , със съдебен адрес:***, бизнес сграда „ИВЕЛ“, с искова молба от 19.03.2019 г. твърди, че по силата на Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес помещения" BL48675/14.07.2014 г., сключен между „Ю.Б.” АД, представлявано от търговските пълномощници Р.Б.и М.П.-
упълномощени от законните представители на банката с пълномощно peг. № № 3535 и 3536 от 02.10.2013 г. на Нотариус с per. № 303 в
качеството й на кредитор, наричана по долу за краткост „банката“ от една страна
и от друга страна: „Б.Ф.Б.“ ООД с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.А.М. в качеството му на управител
- като кредитополучател и А.А.М., ЕГН **********, с адрес *** - като съдлъжник, Банката е предоставила на Кредитополучателя
кредит в размер на 120 000 лв. Кредитът е бил предназначен за покупка на
недвижим имот, като крайният срок за ползване и погасяването му е 240 месеца,
считано от откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 1 от Договора и Приложение
№1 от 28.07.2014 г. неразделна част от договора, заемната сметка е
открита на датата на подписване на приложението, а именно 28.07.2014 г.
Кредитът съгласно чл. 2, ал. 2, изр.1 от договора се усвоява по разплащателната
сметка на „Б.Ф.Б.“ООД. Видно от приложеното към исковата молба банково бордеро № 1325840/28 07.2014 г., по
банковата сметка на кредитополучателя „Ю.Б.” АД е превел договорените суми. С
предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката е
изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит. Съгласно чл.
9а от Договора, А.А.М. се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя „Б.Ф.Б.“ООД за задълженията относно
погасяване на кредита. Задълженията по банковата сделка се погасяват
съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, а именно кредитополучателя погасява кредита,
включително лихвите на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна
част от договора. Дължимата се договорна лихва по аргумент от чл. 4, ал. 1 от
договора за банков кредит, включва сбора от действащият референтен лихвен
процент ПРАЙМ БМБ - малки фирми за лева, обявен от Банката и договорна преференциална
лихвена надбавка в размер на 0.5/ нула цяло и пет десети/пункта. При просрочие
на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна
надбавка в размер на 10 пункта по силата на чл. 5 от Договора. По силата на чл.
6 кредитополучателят заплаща такса за управление в размер на 0,05% процента
върху размера на непогасената главница по кредита. Кредитополучателят е поел
задължение да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си
по Договора и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение
в съгласие е чл.25 от Договора в това число и разходите по трансформацията на
кредита в изцяло изискуем преди крайния му срок, като в съгласие с чл. 11 е
поел задължение да поеме изцяло разноските, свързани с организиране и
провеждане на принудителното изпълнение по сделката.
Поради неизпълнение на договорните си
задължения, произтичащи от чл.З, ал. 1 от Договора за банков кредит, продукт
„Бизнес помещения”, BL48675 за заплащане на дължимите погасителни вноски по
кредита и съгласно чл. 26, г) и чл. 27, в) от договора поради допуснато
просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 21.04.2017
г. в размер на 950,54 лв., банката е обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Длъжниците са били уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането по банковата сделка с нотариална покана с рег. №7120, Том 3, №137 от 27.10.2017 г. на
Нотариус М.Д., Per. №621 в регистъра на НК, връчена на 16.11.2017 г., и с Нотариална покана с per. № 7218, Том 3, №142 от 31.10.2017 г. на Нотариус М.Д.,
Per. №621 в регистъра на НК, връчена на 04.12.2017 г. Нотариалните покани са
изпратени на адресите на седалище на длъжниците и адресите, посочени в договора
за банков кредит.
На 06.06.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане
на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за
което
са
заплатени
съответно
2 400,86 лв. - платена държавна такса, както и 2 796,78 лв. - адвокатско
възнаграждение, и по което е образувано гр.д. №36806/2018 г., по описа на СРС.
По подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист, по описа
на СРС срещу кредитополучателите.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.07.2018 г.
както и изпълнителен лист от 19.07.2018г., по описа на СРС срещу длъжника е
образувано изпълнително дело 5446 от 2018 г., по описа на ЧСИ М.Б..
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
ответниците „Б.Ф.Б.“ ООД и А.А.М., са възразили писмено срещу заповедта за
изпълнение - за цялото
неизплатено от Кредитополучателите задължение произтичащо от Договора в
общ размер на 120 043,54 лв, от които главница: 111 164,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за
редовен кредит от 21.06.2017 г. до 16.11.2017 г. в размер на 4 592,91 лв.; договорна лихва за просрочен кредит от 21.06.2017 г. до
03.06.2018 г. в размер на 3 139,79 лв; 695,56 лв. - такси по кредит за период
от 12.06.2017 г. до 03.06.2018 г.;
451,20 лв. - разноски по кредит за период от 02.11.2017 г. до 03.06.2018 г.,
както и реализираните в хода на ч.гр.д. №36806/2018 г., по описа на СРС
съдебно- деловодни разноски в размер на 2 400,87 лв. - платена държавна такса,
както и 2 796,78 лв. - адвокатско възнаграждение по
направеното, възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да се приеме
за установено
по отношение на „Б.Ф.Б.“ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.А.М. в качеството му на управител и А.А.М., ЕГН **********, с адрес.***, че същите имат задължение към
“Ю.Б.” АД, ЕИК ******, произтичащо
от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, BL48675, присъдено със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.07.2018 г. по гражданско дело 36806/2018г., 48
състав, по описа на СРС в общ размер на 120 043,54 лв. (сто и двадесет хиляди
четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки), от които главница: 111 164,08 лв. /сто и
единадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и осем стотинки/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от 21.06.2017г.до
16.11.2017г. в размер на 4 592,91 лв. /четири хиляди петстотин деветдесет и два
лева и деветдесет и една стотинки/; договорна
лихва за просрочен
кредит от 21.06.2017г. до
03.06.2018г. в размер на 3 139,79 лв. /три хиляди сто тридесет и девет лева и
седемдесет и девет стотинки/.; 695,56 лв. /шетстотин деветдесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки/ - такси по кредит за период от 12.06.2017 г. до
03.06.2018г.; 451,20 лв. /четиристотин петдесет и един лева и двадесет стотинки/
- разноски по кредит за период от 02.11.2017г. до 03.06.2018г., както и
реализираните в хода на ч.гр.д. №36806/2018 г., по описа на СРС съдебно-
деловодни разноски в размер на както следва: 2400,87 (две хиляди и четиристотин
лева и осемдесет и седем стотинки) лв. - платена държавна такса, както и
2796,78 (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки) лв. - адвокатско възнаграждение.
Моли, да му бъдат присъдени всички направени по
делото разноски. Прилага писмени доказателства по опис.
С молба от 29.03.2019г. ищецът “Ю.Б.” АД, в изпълнение на дадените от съда указания и на
основание чл. 127 ГПК, представя заверено копие на съобщение с ИН 1042038 по
гражданско дело 36806/2018 г., 48 състав, по описа на СРС, получено в
деловодството на „Ю.Б.“ АД на 05.03.2018 г. Към съобщението е приложено Разпореждане №47572 от 21.02.2019 г. по
ч.гр.д. 36806/2018 г., 48 състав, по описа на СРС, с което на заявителя по
делото е указано, че поради подадено възражение банката може да предяви иск по за установяване на вземането си в едномесечен
срок от съобщението.
Ответниците „Б.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** с управители А.М. и Н.М.и А.А.М., ЕГН ********** чрез
адв. Н.О., САК, адрес: ***, с отговор на искова молба от 26.06.2019 г., твърдят, че така предявените искове са
недопустими. Сочат, че никъде в исковата молба не е посочена дата за твърдяната
предсрочна изискуемост на задълженията, възникнали на основание процесния
договор за кредит. Не може да бъде определен размерът на главницата, както и на
акцесорните задължения, нито да се навеждат твърдения за липсата на предсрочна изискуемост или за друг размер на дълга във
връзка с друга дата на изискуемост, която при плащанията за лихви е от особена
важност. Не става ясно как са определени периодите, в които са начислявани
лихви за редовна и просрочена главница, след като не е посочена конкретна дата
на твърдяна предсрочна изискуемост. Оспорва се твърдението в ИМ, че ищецът е
уведомил ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по
договора за кредит чрез нотариални покани. От договора за банков кредит,
приложен от ищеца като доказателство към исковата молба, се установява, че
адресът на втория ответник А.М. ***. А видно от изпратената до А.М. нотариална
покана - уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита, опитът за връчване на уведомлението е направен на друг адрес -
гр.Банкя, ул.“*******. Съгласно чл. 32 от договора за
банков кредит всички уведомления и изявления във връзка с него трябва да бъдат
направени в писмена форма и се считат получени, ако са по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща. или с телеграма, достигнат
до адресите на страните, посочени в началото на договора (респ. в частта за
Поръчителите). В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми
писмено другата страна като посочи новия си адрес, а получаването на такова
уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за
получени. За да има редовно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на
задължението по договора за банков кредит спрямо втория ответник М. в
качеството му на съдлъжник по договора, банката е трябвало да го направи
писмено по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка, или с препоръчана поща или с телеграма и то на адреса, посочен в
началото на договора при посочване на страните по него, където е записан адрес
гр.София, ул.“*******. Адресът е този и в Приложението към договора от по-
късна дата, представен като доказателство от банката, от което става ясно, че
адресът не е променян. Така направеното уведомяване чрез нотариална покана и на
адрес, различен от уговорения в договора, е нередовно и не може да се приеме,
че е редовно за нуждите на настоящия процес. Твърди, че уведомлението за
предсрочна изискуемост не е получено. Моли съда да приеме, че по отношение на
втория ответник предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков
кредит не е настъпила, тъй като съдлъжникът не е уведомен за нея по реда
предвиден в договора за кредит, като така спрямо него искът се явява
преждевременно предявен и като такъв - неоснователен
в претендираните от банката размери.
По отношение на първия ответник „Б.Ф.Б.“ ООД, също се твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост
е нередовно съобразно уговореното между страните в чл.32 от договора за банков
кредит. Опитът за връчване на уведомление трябва да е направен по седалище на юридическото лице, а начинът за уведомяване следва да е по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана
поща, или с телеграма. При това положение нотариална покана не е сред уговорените между страните способи за
уведомяване, а дори да се приеме, че нотариална покана е приложима в случая, то
тя е оформена по начин, по който не може да се приеме като доказателство за
това, че съдържанието й е достигнало до адресата - юридическо лице. От
приложената като писмено доказателство заедно с копие на самата нотариална
покана Разписка за връчване/получаване не стават ясни какви действия точно е
извършил връчителят на нотариуса, тъй като ръкописният текст е напълно
нечетлив, особено последното изречение. Съдът не може да установи дали е
спазена процедурата по чл.50 от ГПК, а дори и да се приеме, че нотариалната
покана е приложим способ за уведомяване за предсрочна изискуемост на вземането
по договора за кредит, то уведомлението не направено и не е достигнало до
адресата му - юридическо лице.
Моли съда да приеме, че по отношение и на първия ответник предсрочната
изискуемост на задължението по договора за банков кредит не е настъпила, тъй
като кредитополучателят не е уведомен за нея, като така и спрямо него искът се
явява преждевременно предявен и като такъв - неоснователен в претендираните от
банката размери.
Във връзка с гореизложеното твърди, че поради липсата на изискуемо
вземане към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 06.06.2018 г. и към момента на издаване на самата заповед, с оглед
на това, че за уважаване на установителния иск по чл.422 от ГПК релевантни са
фактическите обстоятелства, съществуващи към момента на издаване на заповедта
за изпълнение, предявеният от банката установителен иск е неоснователен, и е самостоятелно и достатъчно основание за
неговото отхвърляне и спрямо двамата ответници.
При условията на евентуалност моли съда да отхвърли предявените искове
за договорни лихви, наказателни лихви и такси в претендираните от ищеца размери,
поради гова, че нито едно изменение и увеличение на лихви,
такси, неустойки и добавянето на нови такси и неустойки по времето на действие
на процесния договор за кредит, не е направено в съответната форма съгласно
закона и договора, а се съдържат само в представените от ищеца извлечения от
сметка. Тези едностранни промени ищцовото дружество, видно от самата искова
молба и изчислението на дължимите суми според увеличената лихва, множеството
нови и несъществуващи към датата на сключване на договора за кредит такси и
неустойка за просрочено плащане, не обвързват валидно ответниците. В самия
договор за кредит - чл.5 и чл.6а, е посочен редът за изменение на погасителните
вноски когато има промяна в размера на лихвите или таксите, който договорен ред
не е спазен от банката - към исковата молба не са представени доказателства, че
нов погасителен план е бил връчен на ответниците, за да могат да се съобразят с
него, оттам няма как при неизпълнение на това задължение и настъпила забава на
кредитора длъжниците да бъдат държани отговорни за евентуална тяхна забава при
погасяване на кредита по неясен за тях погасителен план. По отношение на
размера на предявените искове счита същите за недоказани. Представените от
ищеца писмени доказателства - месечни извлечения и справки, не следва да бъдат
приемани като достоверни. Не е ясно авторството на въпросните документи, същите
са неподписани, най-вероятно са изготвени от ищеца и са изцяло в негова полза.
Това противоречи на забраната страните да изготвят сами доказателства и да се
ползват от тях в гражданския процес. Представените документи, удостоверяващи
размера на задълженията за главница, договорна лихва и неустойка, както и
такси, не представляват годно доказателство за твърдените обстоятелства и
следва да се изключат от делото. Съгласно представеното извлечение от сметки
датата на предсрочната изискуемост на кредита не е ясна, не се уточнява от
ищеца и в самата искова молба. От датите за връчване на нотариалните покани -
края на 2017 г. до датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК -
06.06.2018 г., е изминала повече от половин година преди
вземането да бъде предявено по съдебен ред, което не пречи на банката да
начислява договорната, а не законовата лихва за периода от датата на предсрочна
изискуемост до датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК. Датата на
предсрочна изискуемост би следвало да се счита за дата на преустановяване
действието на договора, включително на договорната клауза, с която се определя
договорния лихвен процент на неустойката от около 16%, като вместо него следва
да се начислява по-ниската законова лихва от 10%. Молят, съда евентуално само
частично да уважи претенцията на банката само по отношение на начислената
редовна договорна лихва до датата на предсрочната изискуемост, неустановена към
настоящия момент. Твърди се още, че единствената лихва която следва да се
начислява върху предсрочно изискуемото вземане на банката след тази дата, до
датата на заявлението по чл.417 от ГПК, е законовата лихва, а не уговорената в
договора за кредит лихва за редовна или просрочена главница. Подобно забавяне
било обичайна банкова практика, с която банките целят единствено увреждане на
интересите на длъжниците. За този период, в който банката умишлено е забавила
съдебното предявяване на вземането си, ищецът претендира законосъобразно да е
начислявал договорната си наказателна лихва в по- голям от законния размер,
вместо законовата лихва за забава, която за този период е 10%, и която всъщност
му се следва. Молят
съда да отхвърли исковите претенции и да присъди разноски.
Ищецът „Ю.Б.“
АД, ЕИК
******, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор,
представлявано от Адвокатско дружество" Ч., П.и И.", БУЛСТАТ ******чрез
адвокат Х.И., САК , със съдебен адрес:***. 8, бизнес сграда „ИВЕЛ“, с допълнителна искова молба от 08.10.2019г. пояснява и допълва
предявените искове, изразява становище по възраженията и твърденията на
ответната страна. Представя нови доказателства.
Ответниците „Б.Ф.Б.“ ООД ЕИК ****** и А.М., ЕГН ********** чрез
адв. Н.О., САК, адрес: ***, с отговор на допълнителната искова
молба от 31.10.2019г. поддържат първоначално
заявените възражения,
изразяват становище по твърденията на ищцовата
страна.
В изпълнение на съдебни указания,
дадени с
Определение 6255/19.11.2019 г., с молба
от 05.12.2019г. ищецът „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****** е направил следните уточнения: По отношение на
указанията във връзка с редовното връчване на нотариалните покани, същият е
заявил, че става въпрос за техническа грешка в обстоятелствената част на
допълнителната искова молба, като от негова страна е записано „едноличния
търговец“, вместо „Б.Ф.Б.“ ООД. На второ място - поради неизпълнение на
договорните си задължения, произтичащи от чл.З, ал. 1 от Договор за банков
кредит, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, BL48675 за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 26, подт. Г) и чл. 27,
подт. В) от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, BL48675, при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а
именно вноска с падеж 21.04.2017г. в размер на 950,54 лв., банката обявява
цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на
договора, като датата на предсрочната
изискуемост по кредита е 16.11.2017 г. - датата на връчване на Нотариална покана с per. №7120,
Том: 3, №:137 от 27.10.2017г. на Нотариус М.Д., Per №621
в регистъра на НК до фирмата кредитополучател по договора.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представен Договор за банков кредит, продукт
„Бизнес помещения" RL48675/14.07.2014r., сключен между „Ю.Б.” АД ***, представлявано от търговските пълномощници Р.Б.и М.П.-
упълномощени от законните представители на банката с пълномощно per. №
3535,3536 от 02.10.2013 г. на нотариус с per. №
303 в качеството й на заемодател, от
една страна и от друга страна: „Б.Ф.Б.“ ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.А.М. в качеството му на управител - като кредитополучател; и А.А.М.,
ЕГН
**********, с адрес *** - като съдлъжник. Видно от постигнатите
между страните договорки, Банката е поела задължение да предостави на
Кредитополучателя кредит в размер на 120 000 лв. Кредитът е бил предназначен за
покупка на недвижим имот, като крайният срок за ползване и погасяването му е
240 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 2, ал. 2,
изр.1 от договора, кредитът се усвоява по разплащателната сметка на
кредитополучателят „Б.Ф.Б.“ ООД. Задълженията по банковата сделка се погасяват
съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, а именно кредитополучателя погасява кредита,
включително лихвите на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна
част от договора. Дължимата се договорна лихва по аргумент от чл. 4, ал. 1 от
договора за банков кредит, включва сбора от действащият референтен лихвен
процент ПРАЙМ БМБ - малки фирми за лева, обявен от Банката и договорна
преференциална лихвена надбавка в размер на 0.5
(нула цяло и пет десети) пункта. При просрочие на дължимите погасителни
вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се
договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 (десет)
пункта по силата на чл. 5 от Договора.
По силата на чл. 6 кредитополучателят заплаща такса за управление в размер на
0,05% процента върху размера на непогасената главница по кредита.
Кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си имущество за
неизпълнение на за задълженията си по Договора и за пълния размер на щетите,
причинени на банката от неизпълнение в съгласие е чл.25 от Договора в това
число и разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди крайния
му срок, като в съгласие с чл. 11 е поел задължение да поеме изцяло разноските,
свързани с организиране и провеждане на принудителното изпълнение по сделката. Според
договореното, А.А.М., ЕГН **********,
встъпва при условията иа чл. 101 от ЗЗД като СЪДЛЪЖНИК в задълженията на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ “Б.Ф.Б." ООД за всички задължения, произтичащи от договора
за кредит. (чл. 9а), като съдлъжникът е
заявявал, че е съгласен с всички условия на настоящия договор за банков кредит,
от който произтичат задълженията, в който встъпва по силата на конкретното съглашение.
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ и СЪДЛЪЖНИКЪТ отговарят към БАНКАТА, като солидарни длъжници
(чл.9б). Кредитополучателят отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на
задълженията си по настоящия договор и за пълния размер на щетиге, причинени на
банката от неизпълнението на договора или от предоставяне на неверни или
неактуализиранн данни по разчети, справки, декларации, упълномощавания и други
документи, ползвани при сключване на настоящия договор и по време на
изпълнението му (чл.25). Банката има
право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато Кредитополучателят; а) е станал
неплатежоспособен или умишлено се е поставил в състояние на
неплатежоспособност: б) не е осигурил, при поискване от банката, данни за
имущественото си състояние или й е отказал достъп до ипотекираните недвижими
имоти или заложените вещи; в) е представил
неверни данни но справки, декларации и счетоводни документи, при сключване на
настоящия договор и по време на изпълнението му; г) не е изпълнил, което и да е друго задължение, поето по силата на
настоящия договор, договорите, обезпечаващи кредита или по други, сключени с банката
договори за кредит, включително не е внесъл дължима вноска по главница и/или
лихва (чл. 26). (1) При неизпълнение от кредитополучателя на
което и да е от поетите договорни задължения. Банката има право; а) да
преустанови предоставянето на суми по кредита до отстраняване на нарушението; б) да намали размера на кредита, както
и да промени условията на ползването му;
в) да направи кредита предсрочно и
изцяло изискуем, да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и
комисионите и другите разноски от обезпеченията по кредита по свой избор, чрез
принудително изпълнение върху тях по установения от закона ред в зависимост от
дадените обезпечения, включително чрез продажбата на залога без съдебна намеса
по реда на Закопа за особените залози или другите действащи нормативни актове,
като във всички случаи задължи кредитополучателя с разноските ио продажбата; г) да представи информация в БНБ за
включване на кредитополучателя в списъка на неизправните длъжници (чл.27).
Всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата с обрата разписка, или с препоръчана
поща или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на
договора (респ. в частта за Поръчителите). В случай, че някоя от страните
промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми
писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова
уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за
получени.(чл.32.) Неразделна част от договора са Общите условия за отпускане и
обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по
закона за задълженията и договорите в Ю.Б. АД (приети с Решение на
Изпълнителния комитет на банката от 05.03.2009г.). С подписването на договора
титулярът декларира, че е запознат изцяло с тяхното съдържание и ги приема без
възражения (чл.33).
На 28.07.204г. между страните е
сключено Приложение Договор
за банков кредит, продукт „Бизнес помещения" RL48675/14.07.2014r., с подписването на което страните
са удостоверили, че заемната сметка по Договора е открита на 28.07.2014 г.,
както и че на основание чл. 201, ал.2 от КЗ, Кредитополучателят е одобрил
изцяло сключения от негово име и за негова сметка договор за застраховка на
имуществото, предоставено като обезпечение по Договора.
Видно от приложеното към исковата молба
банково бордеро № 1325840/28.07.2014 г., по банковата сметка на кредитополучателя, „Ю.Б.” АД е превел договорените суми.
Представени са в производството Нотариална покана с рег. №7120, Том 3, № 137 от 27.10.2017 г. на Нотариус М.Д., Per.
№621 в регистъра на НК, връчена на 16.11.2017 г. и Нотариална покана с per. № 7218, Том: 3,
№:142 от 31.10.2017 г. на Нотариус М.Д., Per. №621 в регистъра на НК, връчена
на 04.12.2017 г., съдържащи уведомления до
длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
На 06.06.2018 г. ищецът
е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на
изпълнителен лист, за което са заплатени съответно 2 400,86 лв. - платена
държавна такса, както и 2 796,78 лв. - адвокатско възнаграждение, и по което е
образувано гр.д. №36806/2018 г., по описа на СРС.
По подаденото заявление са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
както и изпълнителен лист, по описа на СРС срещу кредитополучателите.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.07.2018 г.
както и изпълнителен лист от 19.07.2018 г., по описа на СРС срещу длъжника е образувано
изпълнително дело 5446 от 2018 г., по описа на ЧСИ М.Б..
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответниците
„Б.Ф.Б.“ ООД и А.А.М., са възразили писмено срещу заповедта за изпълнение - за цялото неизплатено от
Кредитополучателите задължение произтичащо от прозесния Договор в общ размер на 120 043,54 лв.
По делото е представено, съобщение с ИН 1042038 по гражданско дело
36806/2018 г., 48 състав, по описа на СРС, получено в деловодството на „Ю.Б.“ АД на 05.03.2019 г. Към
съобщението е приложено Разпореждане №47572 от
21.02.2019 г. по ч.гр.д. 36806/2018 г., 48 състав, по описа на СРС, с което на
заявителя по делото е указано, че поради подадено възражение Ю.Б. АД, може да
предяви иск по за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
На 19.03.2019г. е инициирано настоящото производството пред СГС с предмет иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е с вх. № на СГС 36877.
За наличието на настоящото производство,
заповедният съд е уведомен с молба вх. №
3020620/21.03.2019г., депозирана по ч.гр.д.№ 36806/2018г. на СРС, 48 св.
По делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, чието заключение
като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема от съда. Видно от
експертното заключение, след запознаване сьс записванията, направени от страна
на „Юробоанк България“ АД, по сметка с аналитичен номер *******—
„Разплащателни сметки на тьрговски предприятия в левове“ с IBAN ***
„Б.Ф.Б.“ ООД е установено, на 28.07.2014 г . по кредита на
сметката е отразена сумата от 120 000,00 лв. В бордеро №1325840 е посочено
основание „Усвояване на кредит 4400944, с-но НА за покупко-продажба 195, том
83, дело 26434, с вх. per. номер 34746/14.07. 2014 г.“ След
запознаване и направен анализ на записванията, отразени в сметки в лева с
титуляр „Б.Ф.Б.“ ООД, аналитичен номер *******- „Разплащателни
сметки на търговски предприятия в левове“ с IBAN ***.05.2014г. - 18.02.2020 г. и *******- „Разчетна сметка за погасяване на
кредит“
за периода 27.07.2015 – 18.02.2020 г., експертизата е констатирала, че изцяло са погасени
вноски за главница, съгласно погасителния план към договора за кредит, кьм
21.04.2017 г. и частично, в размер на 33,95 лева от вноската, дължима кьм
21.05.2017 г. Със сумата от 114,65 лева, внесена на 05.07.2017 г. е погасена
частично дължимата вноска за лихва за редовна главница с падеж на 21.04.2017 г.
За погасяване на
главница - редовна и просрочена, лихви върху редовна и просрочена главница и
такси, са направени вноски в общ размер на 30 986,48 лева, размерът на
неизплатеното задължение кьм 06.06.2018 г. — датата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е: 1.) Дължимата сума за главница
по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ BL48675, е 111 164,08 лева, представляваща разлика между усвоените 120
000,00 лева и погасени суми в размер на 8 835,92 лева.; 2.) дължима сума за лихва върху редовна
главница – в размер на 4 592, 91 лв.; 3) дължима сума за лихва върху просрочена
главница – в резмер на 3 182, 28 лв.; 4.) начислени, но непогасени суми за такси
възлизат на 695,56 лв. Според експертното заключение - Първото просрочие по
кредита е за част от дължимата вноска с падежна дата 21.09.2014 г.
Установено от експертът
също така и, че с процесния договор за банков кредит е посочена падежната дата,
на която следва да се извършва погасяването на дьлжимите суми, а именно - 21 во
число на всеки един месец. Дължимите договорни лихви за редовна главница са
внесени изцяло за погасителна вноска с падежна дата 21.03.2017 г. На 05.07.2017
г., със сумата oт 114,65 лева е извършено частично погасяване
на дължимата лихва кьм 21.04.2017 г. Към 16.11.2017 г. общият
им размер е 4 592, 91 лв.
В обобщение, според експертизата, към 06.06.2018 г. задълженията с настъпил
падеж са, както следва: 1.) главница 111 164, 08 лв., от които 3 894,32 лева за вноски с падежна дата от 21.05.2017 г. до
21.05.2018 г. и остатък 107 269,76 лева; 2.) просрочена лихва
върху редовна главница - 4 592,91 лева ; 3.) лихва върху
просрочена главница - 3 182,09 лева; 4.) просрочена такса управление - 655,56 лева; 5.)
проср. такса администриране на просрочие - 40,00 лева. Размерът на реализираните
в хода на заповедното производство съдебни разноски е в общ размер от 451,20
лева;
Приобщени към доказатествения
материал по делото са още: Извлечение от разплащатена
сметка; Погасителен план към процесния кредит ; Уведомления изх. на Банката №№ F3673/30.09.2016г. и F3674/30.09.2016г.
до кредитополучателя, съответно - съдлъжника; Уведомление от Български пощи
изх. № 17-00-15-1/18.10.2016 г.;
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл. 422, ал.
1 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК е положителен установителен иск. Целта е да
се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадена заповед
за изпълнение. В хипотезите на чл. 417 ГПК установителният характер на иска
се определя от факта, че заявителят в заповедното производство, респ. ищецът по
иска по чл. 422 ГПК, разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу
длъжника, като в зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще
бъде прекратено /при неуважаването му/ или взискателят ще събира сумата по
изпълнителния лист /при постановяване на уважителен диспозитив/.
Предмет на иска по
чл.422 ал.1 ГПК във всички случаи е установяването дължимостта на определени
парични задължения, във връзка с които е
образувано заповедното производство. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е
специална процесуална норма, относима
към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване
от кредитора на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в заповедното
производство. Изискването вземането да бъде изрично признато в заповедното
производство и при подаване на възражение от длъжника кредиторът да упражни
нормативно установеното си право да предяви положителен установителен иск по
чл.422 ал.1 ГПК е задължителна предпоставка, тъй като в противен случай при
неуважаване на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
непризнаване на вземането му, редът за процесуална защита на заявителя е различен
от този по чл.422 ал.1 ГПК, а именно – чл.418 ал.4 ГПК.
Не са
предмет на производството по чл.422 от ГПК твърдения, искания и възражения
относно имущественото състояние на ответника, ипотекираните имоти и хода на
индивидуалното принудително изпълнение. В
този см. Тълкувателно решение №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, в
хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК, заповедта подлежи наизпълнение преди да е
влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт –
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.
Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 от ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е
прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При
съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за
установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма
да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е
съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то
съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
С оглед
изложеното следва да се приеме, че искът
по чл.422 от ГПК е специален и има ограничен предмет - само до съществуването
на изискуем дълг към момента на заявлението.
Той се счита предявен от момента на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент се считат настъпили, както
материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му.
Процесът се смята висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а предметът на делото е да се установи съществуването на
вземането, което е предмет на вече издадената заповед за изпълнение.
В конкретния случай,
процесният иск е допустим. Видно от материалите по делото, с оглед подадено
възражение от страна на длъжниците, изцяло в законоустановените срокове и ред е
упражнено правото на кредитора за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземане, което е признато в рамките на заповедното
производство, образувано като ч.гр.д. №36806/2018г. по описа на СРС, 48 св, със
Заявление от 06.06.2018 г. от ищеца
срещу „Б.Ф.Б.“ ООД и А.А.М., в условията на
солидарност за сумата, в размер на 120
043,54 лв. , от които главница: 111
164,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за
редовен кредит от 21.06.2017 г. до 16.11.2017 г. в размер на 4 592,91 лв.; договорна лихва за просрочен кредит от 21.06.2017 г. до
03.06.2018 г. в размер на 3 139,79 лв.;
695,56 лв. - такси по кредит за
период от 12.06.2017г. до 03.06.2018г.; 451,20 лв. - разноски по
кредит за период от 02.11.2017 г. до 03.06.2018 г., както и за съдебно-
деловодни разноски в размер на 2 400,87 лв. - платена държавна такса, както и 2
796,78 лв. - адвокатско
възнаграждение по направеното, възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.
С Договора за банков
кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката. В хода на настоящия процес, няма
спор относно наличието на валидна облигационна връзка, като с оглед позицията на
страните и от обсъдените при изясняване на делото от фактическа страна
доказатества, решаващият състав приема, че ищецът е изпълнил основните си
задълженията по процесния договор. Същевременно, съобразно данните
отразени в прието по делото експертно заключение и което като неоспореното,
обективно и компетентно дадено се възприема от съда, се установява, че по процесния
договор към 06.06.2018г. задълженията с настъпил падеж са както следва: 1.) главница 111 164, 08 лв., от
които 3
894,32 лева за вноски с падежна дата от 21.05.2017 г. до 21.05.2018 г. и остатък 107 269,76 лева; 2.) лихва върху редовна
главница -
4 592,91 лева; 3.) лихва
върху просрочена главница - 3 182,09 лева (което с 42,30 лв.
повече от предявените в заповедното и исковото производство по това перо от
ищеца 3 139,79 лв); 4.) просрочена такса управление - 655,56 лева; 5.)
проср. такса админ. на просрочие - 40,00 лева. Размерът на реализираните в хода на
заповедното производство съдебни разноски е в общ размер от 451,20 лева. Към датата на Заявлението по
чл.417 от ГПК така посочените суми не са заплатени от ответниците.
Спорните за
производството моменти, очертани с оглед правоизключващите възражения на
ответниците, са свързани с твърдения за ненастъпила предсрочност на дълга.
Налице са и възражения относно дължимостта, вида и размера на начислените
лихви, като в процеса с молба от 18.05.2020 г., от страна на втория ответник е
наведена нищожност на договорни клаузи, изведена в хипотезата на заявена
наравноправност на клаузи.
По така релевираните
възражения, разгледани в посочената последователност, съдът намира следното:
По силата на
чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции, когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните книги. Съдебната практика се ориентира, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор,
обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по
чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Законодателят не
предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения. Кредиторът не е ограничен относно избора на способ
за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа
е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто
би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в
договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 от ЗННД) или
от частен съдебен изпълнител (чл.43 от ЗЧСИ). При връчване по възлагане в
посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 от ГПК, като отказът за
получаване по чл.44 от ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. В случай,
че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция
между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на
договора.
При тълкуването на
договора по правилата на чл.20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната
уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на
правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално
недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на
съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я
в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в
състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.
В конкретния случай,
според уговорката в чл.32 от договора всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и „ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне
или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на
страните, посочени в началото на договора”. В изречение второ е предвидено,
че ако някоя от страните промени адреса си, тя е длъжна да уведоми писмено
другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова
уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за
получени.
Видно от съдържанието
на договора – адресът на първия ответник е този по седалище на дружеството, а адресът
на съдлъжника – физическо лице е
гр.София, ул. „Еужен Поатие“ №6, вх.“Б“, ет.9, ап.30. По отношение на
последния, в хода на процесуалните действия, в частност – тези по връчване на
съдебни книжа, както за исковото, така и при заповедното производство, различните
съдебни състави са предприели действия за изготвяне на Справки по НБД „Население“,
в резултат на които се установява, че така посочения в началото на процесния
договор адрес е „постоянен“ за лицето от 2000 г. Същевременно, при проверката
по чл. 47 от ГПК, съдържаща се в Съобщение/разписка от 16.05.2020 г. (л. 89 от
делото), се констатира, че повече от 10 години лицето не живее на посочения за
постоянен адрес, като имотът находящ се на същия адрес е продаден на трето
лице. В продължение и допълнение на изложението до момента, следва да бъде
отбелязано още, че от приложената по делото Справка от НБД „Население“ ( л.87
от делото) е видно, че от 2004 г. физическото лице А.А.М. има и настоящ адрес,***.
Съгласно разпоредбата
на чл. 89, ал.1 от Закона за граждансаката регистрация адресът е
еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията
си. По смисъла на цитирания нормативен акт, „постоянен адрес“ е адресът в населеното място, което лицето
избира да бъде вписано в регистъра на населението. (чл. 93), а „настоящ
адрес“ е адресът, на който то живее - (чл.94). В действителност няма нормативна
пречка двата адреса да не съвпадат, но за конкретния случай, при данни за
напуснат постоянен адрес, и то в период предхождащ сключването на процесния
договор, без упоменаване на настоящия такъв за физическото лице - съдлъжник, се
налага извод, че изначало (т.е. още към датата на подписване на процесния
договор) вече са съществували условия, препрятстващи както получаване на
изпратените до него уведомления, чрез който и да е от способите, посочени от
страните в текста на чл. 32, изр. първо от процесния договор, така и приложимост на уговореното по изр. второ.
Така установеното по същността си, приравнено с липса на уговорка в договора относно
връчването на кореспонденция, дава основание, на настоящия съдебен състав да
приема, че избраният от кредитора способ на връчване по възлагане от нотариус
(чл.50 от ЗННД) в случая удостоверява редовно връчен от външна страна и
съответно достигнал до съдлъжника документ, обективиращ волята му за
предсрочната изискуемост на процесното задължение.
Във връзка с
гореизложеното и с оглед установена в условията
на §
1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, свързаност
между ответниците, съдът приема за редовно връчено в условията на чл. 50 вр.
чл. 47, ал.1 от ГПК и уведомлението, обективиращо волята на кредитора за
предсрочната изискуемост на процесното задължение и до първия ответник.
В
обобощение на изложеното, съсът приема, че волеизявлението на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем,
съгласно избарния способ и редовното удостоверяване, е достигнала до кредитополучателя (на
16.11.2017 г.) и до солидарния длъжник (съответно на 04.12.2017 г). Това обуславя извода, че
условията, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което вземането е изискуемо в заявения размер и е възникнало
на предявеното основание.
За неоснователни,
съдът намира възраженията на ответниците
във връзка с дължимите лихви. Обявяването на предсрочната изискуемост в
гражданското право е регламентирана в разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД. От
съвместното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 70 от ЗЗД
следва, че обявяването на предсрочната изискуемост е възможно само при срочните
задължения и то при тези, при които срокът е такъв по чл. 70, ал. 1 от ЗЗД - уговорен
е в полза на длъжника, но той може да плати и преди срока. Освен това е
необходимо падежът на задължението да не е настъпил, към момента на реализиране
на посочените в чл. 71 от ЗЗД обстоятелства, а именно длъжникът да е станал
неплатежоспособен, или със своите действия да е намалил дадените на кредитора
обезпечения, или да не му е дал обещаните обезпечения. С настъпването на тези
обстоятелства интересът на кредитора е застрашен, тъй като се създава опасност
длъжникът да изпадне в състояние, при което е в невъзможност да изпълни
задължението си при настъпването на падежа и кредиторът да не може да получи
реално изпълнение. Затова в тези случаи законът защитава интереса на кредитора
като му предоставя възможност, чрез едностранно изявление да внесе изменение в
уговорките на договора, чрез което да трансформира задължението на длъжника от
срочно в безсрочно, при което да може да иска незабавното му изпълнение. По
отношение на договора за банков кредит възможността на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от ТЗ и
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Същите са специални по отношение на разпоредбата на чл.
71 от ЗЗД. Затова предвидените в последната разпоредба основания за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита не намират приложение, а такова имат
само предвидените в специалните разпоредби основания. Наличието на някое от
посочените в чл. 432, ал. 1 от ТЗ обстоятелства сочи че съществува опасност
кредитополучателят да изпадне в състояние на невъзможност да изпълнява
задълженията си по договора и банката да не може да получи изпълнение. Такава
опасност може да съществува и при наличието на забавено изпълнение от страна на
кредитополучателя, поради което, съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, страните по
договора за кредит могат да уговорят предсрочната му изискуемост при наличието
на такава забава за определен период от време. От всичките разпоредби следва, че се засяга само една от уговорките в
договора, а именно тази за срочността на задължението като чрез изявлението на
кредитора договорът се трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава
възможност да се иска незабавното изпълнение на задължението. Това
изявление не засяга останалите елементи на договора за кредит и не води до
неговото прекратяване като то ще настъпи с изпълнението на вземането от
длъжника или с осъществяване на принудителното изпълнение. Затова правото да се
обяви договора за кредит за предсрочно изискуем е потестативно право на
кредитора, при настъпването на предвидените в закона или в договора условия,
едностранно да измени условията на договора като го трансформира от срочен в
безсрочен такъв и по този начин да може да иска незабавното изпълнение на
задължението. Именно по този на този начин е третирано това право и в мотивите
на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година
на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост обаче не може да обезщети банката за претърпените от забавеното
плащане вреди. Забавеното плащане е неизпълнение на договора и по силата на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за това. Доколкото се
касае до парично задължение, то по силата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението
му е винаги възможно и затова обезщетението винаги е такова за забавено
изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като
забавата може да съществува както преди, така и след обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, обезщетението за нея се дължи за цялото време на
неизпълнението. Освен това уговорките за това обезщетение, черпят своето
основание от чл. 92 от ЗЗД и представлява допълнително съглашение към договора
за кредит, поради което може да бъдат прилагани и след евентуалното разваляне
или прекратяването на договора за кредит, доколкото в този случай обезщетението
за забава се приравнява на обезщетение за пълно изпълнение.
С оглед на горното
уговорките за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем и за
обезщетение за забавено плащане имат различен предмет и едната нито изключва,
нито ограничава другата. (в този
смисъл е Решение № 101/15.08.2017г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по
гражданско дело № 53684 по описа за 2015г.)
По възражението за нищожност на клаузи от договора, поради
противоречие със ЗЗП, настоящият състав приема следното:
Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл.
когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има
тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото. В
настоящия случай, релевантните за посочената преценка факти са безспорно
установени , а именно, че към момента на встъпването в дълг физическо лице е
управител и съдружник в ООД-то – кредитополучател. С оглед на тези
обстоятелства, настоящият състав приема, че придобиването на качеството на
съдлъжник към банката от физическото лице е осъществено с оглед тесните му
професионални връзки с дружество-кредитополучател, изразяващи се в
осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може да се
приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели,
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Ето защо,
независимо, че обезпечаването на кредита на търговското дружество чрез
встъпване в дълг е направено от физическо лице, доколкото последното няма
качеството на потребител по пар.13 от ЗЗП, то не се ползва със защитата,
установената в глава шеста от ЗЗП. В този смисъл, спорът не попада в приложното поле на ЗЗП,
поради, което и наведените в молбата от 18.05.2020г. оплаквания за наличие на
неравноправни клаузи, като неотносими за настоящия спор, не следва да бъдат
разглеждани. (в този смисъл Решение № 38 от 23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС,
ТК).
На основание всичко
изложено и поради липса на доказателства, опровергаващи дължимостта на
процесните суми, съдът, намира, че предявеният иск е основателен и като такъв
същия следва да се уважи спрямо двамата ответници, като по отношение на
главницата, исковата сума следва да бъде уважена изцяло, а за вземането,
договорна лихва за редовен кредит от 21.06.2017 г. до 16.11.2017 г. претенцията
следва да бъде присъдена до размер от 4 592,61 лв.., т.е. до размера на сумата призната
със заповедта за изпълнение.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата
на чл.78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Според т.12 на ТР
№4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В производството,
искането за присъждане на разноски е направено своевременно, като ищецът претендира разноски, от които
1.) държавна такса в заповедното производство – 2 400,87 лв; 2.) държавна такса в исковото производство – 2400,87 лв.; 3.) депозит вещо лице – 800 лв.; 4.) адвокатско възнаграждение–
2 796,78. лв.;
В съотвествие с
изложеното, предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал..1 от ГПК, ищецът
има право на сторените разноски, коитов случая възлизат в размер общо на 8 398,52лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, по иска, предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор против
„Б.Ф.Б.“ООД, ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.А.М. в качеството му на
управител и А.А.М., ЕГН **********, с
настоящ адрес.***, че „Б.Ф.Б.“ООД, ЕИК ****** и А.А.М., ЕГН **********, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата
в общ размер на 120 043,54 лв. (сто и двадесет хиляди четиридесет и три
лева и петдесет и четири стотинки), от които главница: 111 164,08 лв. /сто
и единадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и осем стотинки/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от 21.06.2017г.до
16.11.2017г. в размер на 4 592,61 лв. /четири хиляди петстотин деветдесет и два
лева и шестдесет и една стотинки/; договорна лихва за просрочен кредит от
21.06.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 3 139,79 лв. /три хиляди сто тридесет
и девет лева и седемдесет и девет стотинки/.; 695,56 лв. /шетстотин деветдесет
и пет лева и петдесет и шест стотинки/ - такси по кредит за период от
12.06.2017 г. до 03.06.2018г.; 451,20 лв. /четиристотин петдесет и един лева и
двадесет стотинки/ - разноски по кредит за период от 02.11.2017г. до
03.06.2018г., за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.07.2018г. по частно гражданско дело
36806/2018 г., 48 състав, по описа на СРС;
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „Б.Ф.Б.“ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.А.М. в качеството му на управител и А.А.М., ЕГН **********, с настоящ адрес.***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д. -
изпълнителен директор сумата 8 398,52 лв. /осем хиляди триста деветдесет и осем лева и
0,52 ст. – разноски пред настоящата инстанция и такива в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: