Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
22.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №7818/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Ч.Т., с която са предявени срещу З.Б.И. АД
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 30000 лв., представляваща
обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди и за сумата от 44,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от произшествие, осъществено на 08.02.2018 г. Претендира законната лихва от датата
на доброволната претенция за обезщетението за неимуществени вреди и от датата
на исковата молба за обезщетението за имуществени вреди, както и направените по
делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 08.02.2018 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства (констативен протокол – л.7) и двете
приети по делото авто-технически експертизи, че на 08.02.2018 г. около 18.50
часа в гр. София на бул. „Цар Борис ІІІ” в района на №178 е настъпило пътно-транспортно
произшествие при следния механизъм: лек автомобил, марка „Рено”, модел „Лагуна”,
ДК№ ******* с водач Р. А. Й., предприел маневра „обратен завой“, преминавайки
през лявата пътна лента по посоката му на движение и дясната пътна лента за
насрещно движение и навлизайки в лявата пътна лента за насрещното му движение е
осъществил удар с движещият се в лентата си за движение лек автомобил, марка
„Опел”, модел „Корса”, ДК № ******* с водач – ищеца С.
Ч. Т.. Причина за настъпилото произшествие са субективните действия на водача
на лек автомобил „Рено”. Съдът приема, че е налице деликт, осъществен от водача
на лек автомобил „Рено”, който не изпълнил задълженията си съгласно чл.38, ал.2
при завиване в обратна посока да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е получил в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия в тилната област на
главата, травма на нервните коренчета в шийния отдел,
тремор на лявата ръка. Ищецът е настанен за болнично лечение за срок от 3 дни, проведено
са му изследвания и медикаментозно лечение, след изписването му в период от 2
седмици е носил шийна яка, а домашното лечение е
продължило 3 седмици. Претърпял е значителни болки и страдания за срок от 20
дни, умерени за срок от 4 месеца. Общо възстановителния период е продължил 4
месеца. Относно тремора на лявата ръка, който е наличен и след възстановяване
от мозъчната и шийната травма, вещото лице
категорично сочи, че е в причинна връзка с произшествието, макар изследванията
към момента да не са изяснили произхода му.
От
показанията на свидетеля Д.Т., съпруга на ищеца, се установява, че след произшествието
пострадалият продължително време е изпитвал болки, бил е на легло, а
впоследствие е възникнало е треперене на лявата му ръка, което е налично и в
момента и което крайно тежко се отразява на ежедневния му живот и го затруднява
в упражняване на професията и изпълнение на обичайните му дейности. Емоционално
ищецът е изпитал силен шок от катастрофата и е преживял тежък стрес.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Рено”, модел „Лагуна”, ДК№ *******, валидна към 08.02.2018
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.38, ал.2 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската
експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
травми в областта на главата и шията и тремор на лявата (недоминантна) ръка, естеството
на проведеното лечение – медикаментозно, интензитет и продължителност на болката,
липсата на пълно възстановяване към настоящия момент, дългото треперенето на
лявата ръка не е отшумяло. Като съобрази тези обстоятелства и взе предвид
възрастта на ищеца (мъж в зряла, активна възраст), както и отражението на
тремора на ръката върху ежедневните активности и упражняване на професията, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 30000 лв.
Основателна е претенцията за
имуществени вреди. Видно от представените писмени доказателства и заключението
на медицинската експертиза, ищецът е направил разходи, свързани с лечението си,
на стойност 44,40 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. От повторната авто-техническа експертиза се
установява, че ищецът не е имал техническа възможност да предотврати настъпване
на удара. Съдът кредитира заключението на повторната експертиза, като
обосновано, подробно аргументирано и задълбочено и опира фактическите си изводи
върху него. Вещото лице е изчислило, че ударът е преддотвратим
за водача на автомобил „Опел“ при движение със скорост под 30 км/ч, а на
мястото на произшествието разрешената скорост е била 50 км/ч. От тук следва, че
ищецът се е движил правомерно в лентата си за движение и за него произшествието
е било непредотвратимо при движение с разрешената скорост.
По изложените съображения съдът приема, че предявените
искове са основателни.
На
ищеца следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от датата на предявяване на застрахователната претенция. Разпоредба на
чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представениата
с исковата молба претенция до застрахователя, същата е постъпила при ответника
и щетата е образувана на 27.02.2018 г. Съдът приема, че това е най-ранната дата
на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие, поради
което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
Законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от датата
на исковата молба – 12.06.2018 г.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса и експертизи в размер на 650 лв.
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1431.33 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 950 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******да заплати
на С.Ч.Т., ЕГН:**********, както
следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 30000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 08.02.2018 г., заедно със законната лихва от 27.02.2018 г. до окончателното плащане,
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 44,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 08.02.2018 г., заедно със законната
лихва от 12.06.2018 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 650 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. Г.Й.Й., личен № *******,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1431.33
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 950 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: