Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84 / гр. Шумен, 07.10.2019
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение,
На двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година
В открито
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Нели Батанова
Членове: 1. Димчо Луков
2. Соня Стефанова
Секретар: Даниела
Андонова
Прокурор: Румен
Рачев
като разгледа
докладваното от съдия Н. Батанова
ВЧНД № 268 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на глава ХХІ от
НПК.
С определение №
57 от 11.07.2019 година по ЧНД № 151/2019 год. Великопреславския районен съд е
оставил без уважение молбата за реабилитация на В.И.П., ЕГН ********** по осъждането му по определение за одобряване на споразумение за решаване
на делото в съдебното производство №250/19.06.2008 г. по НОХД №451/2007 г. по
описа на ВПРС, влязло в сила на 19.06.2008 г, с което за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 вр. с чл.194, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26,
ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК му е наложено наказание три месеца „лишаване от
свобода“ и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
една година „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД №46/04 г. на ШРС и по присъда №1310/14.10.2005 г. по
НОХД №46/04 г. по описа на Районен съд Шумен, влязла в сила на 31.10.2005 г., с
която за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал. 1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК, на осъдения е наложено наказание „три месеца“ „лишаване от
свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години като неоснователна.
Срещу така постановеното определение е
депозирана жалба от осъдения В.И.П. чрез
процесуалния му представител адв. В.К.. Счита същото за неправилно. Излагат се
съображения, че съдът на формални основания е отказал реабилитация, като е
приел, че не са налице предпоставките на чл.87 от НК. Направено е искане
атакуваното определение да бъде отменено и въззивния съд да постанови исканата
реабилитация. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Поддържа се и направено
искане в нея, като в подкрепа на същото се представят допълнително
доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура
Шумен счита, че първоинстанционния акт е правилен и законосъобразен към момента
на постановяването му, но с оглед на допълнително представените доказателства предлага
въззивната жалба да бъде уважена като се отмени първоинстанционното определение
и се постанови исканата реабилитация.
Въззивният съд при проверка на
атакуваното определение като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото, поединично и в тяхната съвкупност установи, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следното:
Първоинстанционнният състав е приел, че не са
налице всички кумулативно предвидени в закона условия за постановяване на
реабилитация по осъждането на В.П.. Съдът е приел, че изискуемият от закона
срок е изтекъл на 03.07.2011 г. Съдът е констатирал, че е налице и другата предвидена в закона предпоставка, а
именно: осъденият да е имал добро поведение. Но Великопреславският районен съд
е приел, че не са налице доказателства, че осъденият е направил всичко възможно за да
възстанови причинените с престъплението вреди, за които е осъден или да докаже, че
невъзстановяването се дължи на обективни причини. Поради което е оставил без уважение молбата за реабилитация на В.И.П..
Настоящият въззивен
състав не споделя всички правни доводи изложени от първоинстанционния съд.
Приема за безспорно, че изискуемият от закона срок е изтекъл на 20.07.2011 г. От приобщената като
доказателство справка за съдимост, заедно със заверени копия от бюлетините за
съдимост е видно, че П. е осъден с присъда № 1310/14.10.2005 г. по НОХД № 46/2004
г. по описа на Районен съд Шумен, влязла в сила на 31.10.2005 г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал. 1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, с
която му е наложено наказание „три месеца“ „лишаване от свобода“, изпълнението
на което е отложено за срок от три години. В.П. е осъден и с определение за
одобряване на споразумение за решаване на делото № 250/19.06.2008 г. по НОХД № 451/2007
г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 19.06.2008 г. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, 5 и 7 вр. с чл.194, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с
чл.28, ал.1 от НК, с което му е наложено наказание три месеца „лишаване от
свобода“ и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
една година „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД № 46/2004 г. на ШРС.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК всеки осъден може да бъде
реабилитиран от съда, издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на
три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание не е извършил
друго престъпление, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените
имуществени вреди.
Първото кумулативно изискуемо от закона условие за постановяване на съдебна
реабилитация е изтичане на определен срок – тригодишен от датата на изтърпяване на наложеното
наказание. В конкретния случай наказанията по двете осъждания П. е изтърпял на 20.07.2009
г. /видно от представената характеристика на мл. експерт И. към РУ гр. Велики
Преслав и от писмо на РП Велики Преслав № П-73/2008 от 21.07.2009 год.,
приложено по приобщеното НОХД № 451/2007 описа на ВПРС/. От тази дата тече
изискуемия се за съдебната реабилитация тригодишен срок, който изтича на 20.07.2011
г. Видно от приложените удостоверения от ОП-Шумен вх.№1212/03.06.2019 г. и
удостоверение от РП- В.Преслав вх.№356/03.06.2019 г., осъдения П. не е извършил
други престъпления /липсват данни за неприключени наказателни производства и
повдигнати обвинения/. По делото са приобщени и доказателства сочещи на доброто поведение на осъдения П. - в
приложените по делото удостоверения и характеристики.
Т.е., както и правилно е констатирал първоинстанционния Великопреславски
районен съд - първото кумулативно изискуемо от закона условие за постановяване
на съдебна реабилитация е изпълнено. В тази насока е
многобройната и безпротиворечива съдебна практика: Решение № 100 от 27.ХII.1988 г. по н. д. № 95/88 г., ОСНК „Реабилитация
може да бъде допусната по съдебен ред за всяко престъпление независимо от
неговата тежест, вредни последици, степен на обществена опасност и срок на
наложеното наказание. Посоченото в чл. 87, ал. 1 НК обстоятелство, че осъденият е
имал добро поведение може да се установява с всички допустими от НПК доказателствени
средства, включително и свидетелски показания.” Решение № 404 от 29.09.1988 г. по н. д. № 442/1988 г., I н. о.
„Едно от необходимите условия, за да бъде допусната съдебна
реабилитация по чл.
87 НК, е осъденият да има добро поведение и да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или др. по-тежко наказание до
момента на постановяване на определението за реабилитация. Тригодишният срок по
чл. 87, ал. 1 НК е минималният срок, в който осъденият трябва да има добро
поведение след изтичане срока на наложеното наказание и да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Поведението на осъдения трябва да се преценява и след изтичане на този срок до
момента на постановяване на определението.” Решение № 216 от 19.V.1983 г. по н. д. № 207/83 г., II н. о. Тълкувателно решение
№ 20 от 17.V.1983 г. по н. д. № 21/83 г., ОСНК и др. В този
смисъл са и Решение
№ 146 от 11.03.2013 г. на ВКС по н. д. №
312/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова, Решение № 108 от 7.03.2013 г. на ВКС
по н. д. № 171/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова, Решение № 546 от 9.01.2013 г. на ВКС
по н. д. № 1833/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева, които препращат към посочената по горе съдебна
практика.
Първоинстанционния съд е приел, че по осъждането на П.
по НОХД № 46/2004 г. по описа на Районен съд Шумен няма доказателства за
възстановяване на причинените с престъплението кражба вреди. Съдебния състав е счел, че в конкретния
случай не са налице всички кумулативно предвидени в закона условия за
постановяване на реабилитация по осъждането по НОХД № 46/2004 г. по описа на
Районен съд Шумен, тъй като не са били налице доказателства, че осъденият е
направил всичко възможно за да възстанови причинените с престъплението вреди
или че невъзстановяването се дължи на обективни причини. Поради което е оставил
и искането на П. за реабилитация без уважение. Този извод на първоинстанционния
съд не се подкрепя във въззивното производството. С въззивната жалба молителя В.П.
представя разписка в оригинал от пострадалия по НОХД № № 46/2004 г. по описа на
Районен съд Шумен - В. А. П., в която последния завява писмено, че
имуществените му щети в размер на 175 лева са възстановени и няма други
финансови претенции към осъдения. В съдебно заседание допълнително се представя,
от защитата на осъдения, заверено копие на удостоверение рег.№ 11/94 от
31.07.2019 год. на Окръжен съд Шумен, фирмено отделение, от което е видно, че
ощетената кооперация ЗКПУ „Равна Камчия“ с. Салманово е заличена от регистрите
на ЗТР считано от 31.01.2017 година, от която дата не съществува де факто като
правен субект.
Така представените допълнителни доказателства, ведно с тези депозирани пред
Великопреславския районен съд - удостоверение от СИС при РС-В.Преслав изх.№1840/31.05.2019 г. за липса на
образувани изпълнителни дела срещу П. и извлечение от правно-информационна
система Сиела от неофициалния раздел на Държавен вестник бр.52 от 24.06.2005 г
обуславят извода, че осъдения по НОХД №46/04 г. по описа на Районен съд Шумен В.П. е възстановил напълно вредите
причинени на Велико Пенев и не е възстановил щетите причинени на ЗКПУ „Равна Камчия“ с. Салманово по обективни
причини – заличаване на кооперацията
като правен субект. Действително това заличаване е считано от 31.01.2017 година, но видно и от удостоверение от СИС при РС-В.Преслав изх.№1840/31.05.2019 год. и ощетената кооперация не е положила минимални
усилия за събиране на вземанията си.
С оглед на така събраните във въззивното проиводство доказателства съдът
приема, че П. е възстановил и е направил
всичко възможно за да възстанови причинените с престъплението вреди, за което е
осъден по НОХД № 46/2004 на ШРС. Вредите от престъплението по НОХД № 451/2007 г. по описа на ВПРС са
възстановени, тъй като същото е приключило
с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото №
250/19.06.2008, където една от законовите предпоставки за това е възстановяване
на щетата.
Предвид така визираната фактическа обстановка и събрани доказателства съдът
приема, че в конкретния случай са налице всички кумулативно предвидени в закона
условия за постановяване на съдебна реабилитация за посочените осъждания на П..
С оглед на това и жалбата се явява основателна. Атакуваното определение ще
следва да бъде отменено, като молбата на осъдения В.П. бъде уважена и се
постанови исканата реабилитация.
В предвид на гореизложеното, Шуменския окръжен съд
Р Е
Ш И :
Отменява определение № 57 от 11.07.2019 година по ЧНД № 151/2019 год. на
Великопреславския районен съд и
вместо това
постановява съдебна
реабилитация на В.И.П. с ЕГН **********, роден
в гр.София с постоянен адрес ***, по
осъжданията му с определение за одобряване на споразумение за решаване на
делото в съдебното производство №250/19.06.2008 г. по НОХД №451/2007 г. по
описа на ВПРС, влязло в сила на 19.06.2008 г, с което за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 вр. с чл.194, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26,
ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК му е наложено наказание три месеца „лишаване от
свобода“ и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
една година „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД№46/04 г. на ШРС и по присъда №1310/14.10.2005 г. по
НОХД №46/04 г. по описа на Районен съд Шумен, влязла в сила на 31.10.2005 г., с
която за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал. 1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК, на осъдения е наложено наказание „три месеца“ „лишаване от
свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
Копие от същото да се изпрати на Бюро “Съдимост” при РС гр.
Велики
Преслав за служебно отразяване в бюлетините за съдимост на В.И.П..
Решението окончателно.
Председател : Членове: 1.
2.