РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Силистра, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Милена П. Лекова
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20233420100038 по описа за 2023 година
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД с ЕИК , със
седалище: гр.С, ул.“П.В” №, ет., представляван от Я.Я моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми:
795.94 (седемстотин деветдесет и пет лв. и 94 ст. ) лева, представляваща
главница по Договор за кредит „Бяла карта“№ 871573/24.12.2020г.; заедно със законна
лихва, считано от 29.07.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1100/2022 г. по описа на РС –Силистра до
изплащане на задължението;
44.37(четиридесет и четири лв. и 37 ст.) лева-договорна лихва, дължима за
периода 30.12.2020г.-06.06.2021г.;
0.08(нула лв. и нула осем ст.) лева- неустойка, дължима за периода
06.01.2021г.- 06.06.2021г.;
66.63(шестдесет и шест лв. и 63 ст.) лева- обезщетение за забава, дължимо за
периода 07.06.2021г.-26.07.2022г.
Претендира иразноски по производството, както и разноските, направени в
заповедното производство.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на
сключен договор за цесия.
Ответникът И. И. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С, ул. Я
№ , чрез назначения му от съда особен представител адв. И. К. – АК –
Силистра е подал писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим,
а по основателността му, желае да изрази становище на по – късен етап в
производството. В съдебно заседание излага допълнителни доводи като счита, че по
1
делото липсват доказателства относно реалното усвояване на сумата по
кредита, липсват и уточнения относно начина на усвояване, счита че
вземанията на „А Ф" ООД не са надлежно прехвърлени на ищеца по
настоящото дело. Оспорва твърдението, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД е титуляр на вземанията на кредитодателя по
Договора за кредит. В Приложение 1/31.01.2022 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания липсва конкретизация и същия няма белези на
документ и не може да идентифицира прехвърляне на вземане.
Наред с това, оспорва твърдението, че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита, тъй като кредитът не бил обявен на
кредитополучателя за предсрочно изискуем по надлежен ред. Липсва
погасителен план, не са ясни клаузите относно падежа на задължението за
плащане, както и сумата, върху която се начислява лихва.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от
ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представено копие от договор за за кредит „Бяла карта“№
/24.12.2020г., от което се установява, че между цедента „А Ф" ООД и
ответника е съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на
паричен заем за сумата от 800.00 лева под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Съгласно сключения договор, кредиторът се е задължил да предостави
на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 800.00 лв.,
представляваща главница. С полагането на подписите на договора,
кредитодателят предоставил на кредитополучателя и платежен инструмент,
платежна карта с КИД № , издадена от „И П С“ ООД. Съгласно чл. 3, ал.1 от
Договора, кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от
главницата до максималния размер на кредитния лимит, като съгласно ал.2 на
същият член, кредитополучателя се задължил да плаща до всяко 2-ро число
на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. Това
„текущо задължение“ подробно е описано в чл. 3, ал.3 от Договора.
На 31.01.2022 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г. на основание
чл. 99 от ЗЗД между „А Ф" ООД, ЕИК и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД с ЕИК , по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Бяла карта" № /24.12.2020г. сключен между „А Ф" ООД и
И. И. Г. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД предвиждат, че кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху
2
новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Освен това предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният
кредитор е съобщил за него на длъжника. Въпреки това, съдебната практика
приема, че е валидно и допустимо длъжникът да бъде уведомен от цесионера,
когато последният е упълномощен за това от цедента. В случая такова
упълномощаване е налице – уговорено е в чл. 4.5 от рамковия договор, като е
представено и пълномощно.
По делото е представено и уведомление до ответника, но същото,
освен че не съдържа достоверна дата, няма и доказателства да е достигнало до
знанието на длъжника.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощно от 29. 12. 2016 г, на основание
чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата,
длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се
прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на
срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на
ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата
от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея, респективно към уведомлението.
По тези съображения съдът счита, че договорът за цесия поражда
действие по отношение на длъжника, поради което следва да бъдат
разгледани възраженията на ответника по отношение на договора за заем.
На първо място съдът приема възражението на ответника относно
липсата на доказателства относно усвояването на сумата по кредита от страна
на длъжника, както и начина на усвояването й, въпреки дадените указания на
ищеца относно фактите, които подлежат на доказване в производството.
Освен това, при липсата на доказателства за валидно направено
волеизявление от страна на ищеца, обявено на длъжника преди започване на
заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем, не би
3
могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
По тези съображения, съдът счита, че и при договор за кредит,
сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на
определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този
договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало
до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е
необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на
кредитора, че се възползва от това право и обявява задълженията за
предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането
си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно
финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника - кредитополучател. По настоящото дело, видно от приложения
договор за кредит „Бяла карта“, същият съдържа клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски. Такава клауза е
предвидена в Раздел VІ, чл. 21 от Договора между страните, където е
предвидено, че при изпадане в забава на длъжника за заплащане на което и да
е парично задължение по договора , с повече от 10 дни, кредитодателят има
право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Обявяването на
предсрочната изискуемост се извършва по някои от начините по чл. 27 от
Договора, като по делото липсват каквито и да е било данни за наличие на
подобно уведомяване.
„А Ф“ ООД, видно от представените по делото доказателства, е
финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност,
съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от
4
ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е
получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,
че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което
сключеният между финансовата институция и ответника договор за кредит
няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява
договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна
практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №
99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.
От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,
поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗПП. Ищецът - финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 от
ЗКИ, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на
потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по
договора.
Предвид недоказаността на твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост на целия кредит, в случая не се налага преценка на
основателността на договорната лихва в размер на 44.37 лв. за периода
30.12.2020г.-06.06.2021г., като акцесорно вземане. Уговорената в чл. 4, ал.1
договорна лихва остана недоказана, както по размер, така и за периода, за
който се дължи. Недоказана е и претенцията за обезщетение за забава за
периода 07.06.2021г.-26.07.2022г. също предвид липсата на данни за усвоен
размер в конкретен период и за надлежно упражняване правото на кредитора
да обяви предсрочна изискуемост.
Договорът, на който ищецът се позовава, несъмнено изпълнява
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които разпоредби е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
5
неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка или поставя други
подобни условия (чл. 143, т. 1-19 ЗЗП). В конкретния случай се твърди, че на
заемателя е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 800 лв.,
който той се е задължил да ползва за неопределен срок, като заплаща месечна
минимална погасителна вноска, както и възнаградителна лихва върху
усвоения размер на кредита. Договорът предвижда в чл. 15, ал. 1 - при
просрочие на задълженията кредитополучателят да представи на кредитора
обезпечение чрез поръчителство в срок от 3 дни от падежа на просроченото
задължение, като в противен случай му се начислява неустойка в размер на 10
% месечно от усвоената и непогасена главница. Друга предвидена
санкционна последица в тежест на кредитополучателя при забава и
непогасяване на поне 15 % от максималния кредитен лимит е заплащане на
разходи за действия по събиране на вземането в размер на 2. 50 лв. на ден,
както и заплащане на еднократна такса в размер на 120 лв., покриваща
разходите на кредитора за дейността на служител, администриращ дейността
по извънсъдебно събиране на задълженията.
Съдът счита, че цитираните клаузи има неравноправен характер, тъй
като предвиждат заплащане на необосновано висока неустойка, чийто общ
размер надхвърля размера на заетата сума и по този начин изпълнява
хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на
задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността
на кредита, поради което определянето им в размер над реалната му стойност,
при положение че за компенсацията им са начислени и други обезщетения
(обезщетение за забава) противостои на всякакъв критерий за
добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на
страните по договора.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, като тази нищожност, се явява основание за отхвърляне на иска
досежно произтичащото от неравноправната клауза вземане поради
противоречието му със законовия ред в страната.
По тези съображения и предвид липсата на данни относно усвоените
от ответника суми, както и заплатените – респективно начислени такива,
съдът счита, че в случая не може да се установи и размера на падежиралите
вноски по кредита, поради което исковата претенция следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените разноски за производството,
но предвид липсата на доказателства за извършени такива, съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Редно е да се коментира като неоснователно и искането на адв. И. К. за
определяне на допълнително възнаграждение с оглед сложността на
6
производството, каквато съдът намира, че не е налице.
Мотивиран от гореизложеното, СсРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" АД с ЕИК , със седалище:
гр.Ся, ул.“П.В” №, ет., представляван от Я.Я против И. И. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.С, ул. Я№ за признаване за установено,
че последната му дължи сумата от 795.94 (седемстотин деветдесет и пет лв. и
94 ст. ) лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“№
/24.12.2020г.; 44.37 /четиридесет и четири лв. и 37 ст./ лева-договорна лихва,
дължима за периода 30.12.2020г. - 06.06.2021г.; 0.08 /нула лв. и нула осем ст./
лева- неустойка, дължима за периода 06.01.2021г.- 06.06.2021г.; 66.63 /
шестдесет и шест лв. и 63 ст./ лева- обезщетение за забава, дължимо за
периода 07.06.2021г.-26.07.2022г., ведно със законна лихва върху главницата
от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125.00 / сто
двадесет и пет/ лева, представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 1100
/ 2022 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7