РЕШЕНИЕ
№ 1703
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110107294 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Я. В. срещу В. Д.
П. и С. И. Д. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находяща се в ***, включваща: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ***,
състоящ се от дневна, кухненска ниша, детска, спалня, баня и вътрешно стълбище,
находящ се източно в парцела, с площ от 70 кв.м, съставляващ самостоятелен
обект в сграда № 1, разположена в държавен поземлен имот с идентификатор
03719.501.3, при съседни самостоятелни обекти, в сградата: на същия етаж - няма,
под обекта - няма, над обекта - 03719.501.3.1.2, заедно с ВТОРИ ЕТАЖ (със
степен на завършеност „груб строеж“) от ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор 03719.501.3.1.2, състоящ се от дневна,
кухненска ниша, детска, спалня, баня с тоалет и вътрешно стълбище, находящ се
източно в парцела, с площ от 70 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда
№ 1, разположена в държавен поземлен имот с идентификатор 03719.501.3, при
съседни самостоятелни обекти, в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
няма, под обекта - ***, над обекта няма, ведно с прилежащите им три изби,
имащи обслужващо предназначение за апартамент №1 и апартамент №2,
находящи се източно в парцела, с площ от 70 кв.м, заедно с ГАРАЖ с
идентификатор 03719.501.3.2, находящ се южно в парцела, с площ от 16 кв.м, с
предназначение: постройка на допълващото застрояване, разположена в държавен
поземлен имот с идентификатор 03719.501.3, без земята върху която са изградени
обектите предмет на делбата, при квоти: за М. Я. В. – 1/4 ид.части, за В. Д. П. –
1/4 ид.части и за С. И. Д. –1/2 ид.части.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е универсален
правоприемник (низходящ) на Я.Н.Ц., б.ж. на гр. Варна, починал на 30.12.2021г.
Приживе на наследодателя на ищцата е било отстъпено право на строеж върху
1
държавно дворно място, върху което е реализирано строителство на посочената
сграда, в която се намират процесните самостоятелни делбени обекти. Степента на
завършеност на апартамент №1, апартамент №2 и гаража на етап „груб строеж“
било осъществено към 1974г., към който момент наследодателят се е намирал в
граждански брак със съделителя С. И. Ц., който граждански брак е бил прекратен
в последствие с през 1987г. Твърди, че ответницата се легитимирала за собственик
на ½ ид.части от посочените обекти по силата на договор за покупко – продажба,
който е оформен в нотариален акт № 5, том І, рег. № 178, дело №3/12.01.2018г.,
който е сключила с Я. Цонев, б.ж. на гр. Варна. За останалата част от имотите
намира, че делбата следва да бъде допусната при квоти ¼ ид.части за нея и ¼ ид.
части за С. И. Ц..
Отправя се искане за постановяване на привременни мерки в съдебната
делба, като на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК се иска определяне обезщетение за
лишаване от ползване на притежаваната от ищцата ¼ ид.част от самостоятелните
обекти в размер на 100 лв. месечно, което искане се насочва срещу съделителя В.
Д. П., при твърдения, че същата ползва самостоятелно имотите предмет на
делбата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника В. Д. П., в
който се посочва, че съдебната делба следва да бъде допусната между нея и
ищцата при равни квоти от по ½ ид.части. Оспорва принадлежащо право на
собственост досежно съделителя С. И. Ц. върху процесните имоти. Счита, че
съделителя С. И. Ц. в качеството й на бивша съпруга на Я.Н.Ц., б.ж. на гр. Варна
няма качество на негов наследник, при което следва да бъде изключена. По
отношение привременните мерки посочва, че ответницата живее на първи етаж от
жилищната сграда. Не ползва втори етаж, избите и гаража, при което не дължи и
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от съделителя С. И. Д..
Излага, че предявения иск е основателен, като имотите са придобити по
посочения в исковата молба начин и при посочени квоти. Желае да бъде
допусната делба при посочените квоти между посочените съделители.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-
оценителна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото Типов договор за отстъпване право на
строеж върху държавно място № 1/03.01.1972 г., в полза на Николай Цонев Ненов
и Я.Н.Ц. е учредено право на строеж върху държавна земя в парцел I-3, кв. 2 по
плана на гр. Белослав за постройка на жилищна сграда, за което е издадено
строително разрешение № 15/24.02.1972 г.
Въз основа на молба на Я.Н.Ц. до нотариус Александър Александров, към
която са приложени горепосочените документи, както и договор за делба, на
01.12.1998 г. е издаден констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 47, том I, рег. № 413, дело № 120 от 1998 г., с който Я.Н.Ц. е
признат за собственик на жилищна сграда, състояща се от: първи етаж – дневна,
кухненска ниша, детска, спалня и вътрешно стълбище, находящ се източно в
парцела, с площ от 70 кв.м, втори етаж (груб строеж) – дневна, кухненска ниша,
детска, спалня, баня с тоалет и вътрешно стълбище, находящ се източно в
парцела, три изби, находящи се източно в парцела, и гараж, находящ се южната
част на парцела, построени върху държавна земя с площ 690 кв.м. по Договор за
отстъпено право на строеж върху държавно място № 1/03.01.1972 г., с неуредени
2
регулационни сметки, съставляваща парцел I-3 в кв. 2 по плана на гр. Белослав.
Според приложеното становище от 04.08.2022 г. от гл. архитект на Община
Белослав в архива на Община Белослав не са открити протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, акт №
14 за приемане на строежа, одобрени архитектурни/инвестиционни проекти за
процесната жилищна сграда, както и разрешение за строеж за постройка на
допълващо застрояване – гараж, поради което Община Белослав не може да
издаде документ, удостоверяващ Степен на завършеност на процесните имоти.
Изяснява се от удостоверение от 15.04.1987 г., издадено от Районен съд –
Варна, че с влязло в сила на 01.04.1987 г. решение от 11.03.1987 г. по гр.д. №
1996/1986 г. е прекратен бракът, сключен на 31.10.1971 г., между С. И. Ц. и
Я.Н.Ц..
Установява се от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.01.2018 г., че Я.Н.Ц. е продал на ответницата В. Д. П. ½ ид.
ч. от първи етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Белослав, ул. „Бельов“ №
57, представляващ апартамент № 1 с идентификатор ***, с площ от 70 кв.м,
заедно с втори етаж (със степен на завършеност „груб строеж“) от жилищната
сграда, представляващ апартамент № 2 с идентификатор 03719.501.3.1.2, с площ
от 70 кв.м, ведно с три изби, находящи се източно в парцела, с площ от 70 кв.м,
заедно с гараж с идентификатор 03719.501.3.2, находящ се южно в парцела, с
площ от 16 кв.м.
Съгласно издаденото удостоверение за наследници от 21.03.2022 г., Я.Н.Ц. е
починал на 30.12.2021 г., като негов наследник е ищцата М. Я. В. – негова дъщеря.
Според заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-оценителна експертиза средномесечната наемна цена на апартамент № 1
с площ от 70 кв.м. е 150 лв. към дата на изготвяне на експертизата, за гаража с
площ от 16 кв.м. – 60 лв., а апартамент № 2 с площ от 70 кв.м., който е на „груб
строеж“ – изпълнени зидарии, без мазилки и настилки, без ВиК и ел. инсталации,
само с един прозорец и липсващи дограми, без изпълнение на довършителните
работи, е негоден за обитаване и отдаване под наем. При достигане на тези изводи
вещото лице е отчело констатираното от него недобро състояние на апартамента
на първия етаж, обстоятелството, че вторият етажт е на груб строеж, липсата на
топлоизолация и външна мазилка, наличната стара дограма и семпло обзавеждане.
При огледа на място вещото лице е установило, че първият етаж се обитава от
ответницата В. Д. П., която ползва и 1 изба с прозорец към улицата.
По искане на ищцата е разпитана свидетелката Д.Н.Г.., която е сестра на
бившия съпруг на ответницата С. И. Д. - Я.Н.Ц., за установяване на
обстоятелствата относно ползването на процесните имоти и предаването на ключ
за тях. Изяснява се от свидетелските й показания, че след развода на брат й със С.
И. Д. той заживял на семейни начала с ответницата В. Д. П. и заедно са ползвали
къщата. Излага, че ищцата и ответницата С. И. Д. са искали Я.Н.Ц. да живее в
имота и не са имали претенции към него. Не знае те да разполагат с ключ за
гаража и да са имали достъп до него. Свитеделства, че вторият етаж на къщата е
незавършен и в него ответницата С. И. Д. скалдира сол, брашно и материали.
Спомня си, че в деня на смъртта на брат й колата била пред гаража и младо момче
отворило и прибрало колата в гаража.
От страна на ответницата В. Д. П. са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите Р.И.А. и С.Ц.Д. (неин син) за
доказване на изложените твърдения в отговора на исковата молба относно
ползването от ищцата на гаража, избите и втория етаж, за които има ключ.
3
Първият свидетел излага твърдения пред съда, че е присъствал когато на
ответницата С. И. Д. са предадени ключове, но в показанията му се съдържат
множество противоречия – както за това кога се е случило (преди месец или
преди година), така и за кои обекти са предоставени ключовете, тъй като
първоначално твърди, че са дадени ключове за гаража, колата и къщата, а след
това излага, че за етажа от къщата не е видял предаване на ключ.
Синът на ответницата В. Д. П. – С.Ц.Д. при разпита си в о.с.з., проведено на
21.04.2023 г., отговаря неадекватно на поставените му въпроси. Така например на
въпросите на процесуалния представител на ответницата и негова майка, по
инициатива на която е доведен за разпит, относно това къде живее, знае ли за
къщата в гр. Белослав, кв. „Акациите“, познава ли бившата съпруга на Я., идвала
ли е в имота, взимала ли е нещо и пр., отговорите му са „Данъци плащала ли е?
Моля?“, съпроводени със смях. На въпросите на съда заяви, че ответницата С. И.
Д. е дошла до къщата преди 20 дни, за да вземе колата, при което й отворили
гаража и й дали ключовете за колата и къщата. Свидетелства, че след два-три дни
дошла с шофьор, който да откара колата до вторични суровини и при второто й
посещение майка му отключила катинара на вратата на гаража, като не можа да
обясни пред съда защо ответницата не си е отворила гаража втория път щом е
разполагала с ключ. Едновременно твърди, че резервни ключове за гаража няма и
ключът е в ответницата, а в същото време заявява, че майка му е отключила
катинара на гаража след като вече е бил предаден ключът за него.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
писмени доказателствени средства и предвид становището на страните, съдът
приема следното от правна страна:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесните имоти; 2)
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства по делото се
установява, че на наследодателя на ищцата и праводател на ответницата В. Д. П.
Я. Николаев Цонев е учредено в право на строеж върху държавно място в парцел
I-3, кв. 2 по плана на гр. Белослав през 1972 г. за построяване на жилищна, в
изпълнение на което са построени процесните имоти – жилищна сграда на два
етажа и гараж.
Ответницата С. И. Д. не установи чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че процесните делбени имоти са изградени до
етап „груб строеж“ по време на бракът й с Я.Н.Ц., на която принадлежи това
процесуално задължение (доказателствената тежест), да установи този
правнорелевантен факт, за което с доклада по делото съдът изрично й е указал, че
не сочи доказателства, с оглед оспорване на материалните й права досежно
имотите от страна на ответницата В. Д. П.. Доказателства в тази връзка от нейна
страна не бяха ангажирани в процеса.
Следва да бъде съобразено обстоятелството, че издаденият констативен
нотариален акт от 01.12.1998 г., с който Я.Н.Ц. е признат за собственик на
процесните имоти, не е оспорен от ответницата С. И. Д. в настоящото
производство. А съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в
4
Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК,
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за
сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. В настоящия случай ответницата не поддържа довод за
невярност на извършеното удостоверяване на правото на собственост на бившия й
съпруг от нотариуса, поради което съдът е длъжен да приеме, че към 01.12.1998 г.
Я.Н.Ц. е бил собственик на процесните имоти, както и предвид липсата на
доказателства по делото оборващи този факт.
С договор за продажба от 12.01.2018 г. Я.Н.Ц. се е разпоредил с ½ ид.ч. от
делбените имоти като ги е продал на ответницата В. Д. П., така между двамата е
възникнала съсобственост при равни части. Към датата на откриване на
наследството на Я.Н.Ц. при неговата смърт на 30.12.2021 г. същият е притежавал
право на собственост върху ½ ид. ч. от процесните имоти, което право е било
наследено от ищцата М. Я. В. – негова дъщеря и единствен наследник, респ.
същата е придобила по наследство ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на
делбата.
Само за пълнота на изложението следва да се изясни, че при наличието на
СИО по отношение на процесните имоти между Я.Н.Ц. и С. И. Д. (което не се
установи в настоящото производство), с прекратяване на техния брак би
възникнала обикновенна съсобственост между бившите съпрузи и с последвалата
продажба на ½ ид.ч. от делбените имоти на ответницата В. Д. П., Я.Н.Ц. би се
разпоредил с притежаваната от него ид.ч., респ. процесните имоти не биха били
част от наследството му и ищцата не би придобила по наследство идеална част от
тях. С оглед хронологията на събитията съсобственост между страните при
заявените от ищцата квоти не би възникнала.
При тези съображения предявеният от ищцата М. Я. В. иск за делба срещу
ответницата С. И. Д. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като
тази ответница не е носител на съответна идеална част от правото на собственост
върху процесните имоти.
Съдебната делба като особено исково конститутивно производство има за
предмет прекратяване съсобствеността върху една вещ по съдебен ред по искане
на ищеца и независимо от волята на другите съсобственици. В този смисъл и
предвид гореизложените правни съображения делбата следва да бъде допусната
между ищцата М. Я. В. и ответницата В. Д. П. при равни квоти по ½ ид.ч., първата
от които е придобила право на собственост върху ½ ид.ч. от делбените имоти по
наследство от покойния си баща Я.Н.Ц., а втората – чрез договор за продажба от
12.01.2018 г.
По релевираната претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на
делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Касае се за привременна мярка, като произнасянето на съда по този ред е
допустимо само занапред, считано от влизане в сила на решението по допускане
на делбата, до окончателното й извършване.
5
Успешното провеждане на тази претенция е обусловено от установяване по
делото на неравностойно ползване на наследствените имоти от съделителите
съобразно правата им в съсобствеността.
Ищцата претендира по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на делбените имоти от ответницата В.
Д. П..
В отговора на исковата молба ответницата В. Д. П. не оспорва
обстоятелството, че живее и ползва първия етаж от процесната жилищна сграда,
излага, че вторият етаж е на груб строеж и твърди, че гаражът се е ползвал от
наследодателя на ищцата, който държал колата си в него.
В тежест на ищцата, заявила претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК е да установи,
че помещенията, за които заявява претенцията си, се ползват изцяло
от съделителя, срещу който насочва претенцията си, както
и претендираното обезщетение по размер. В тежест на ответницата В. Д. П. е да
докаже твърдението си, че е предала ключовете за втория етаж, избите и гаража
през м. юни 2022 г. на ответницата С. И. Д., като пълномощник на ищцата.
От свидетелските показания на св. Г. се установява, че делбените имоти се
ползват от ответницата В. Д. П., като обстоятелството, че първият етаж се ползва
от нея не се оспорва. Ангажираните от ответницата гласни доказателствени
средства посредством разпита на св. Алексиев и св. Димитров, съдът приема за
негодни да докажат твърденията й за предаване на ключове за останалата част от
делбените имоти – втори етаж, изби и гараж. Свидетелските показания на
посочените свидетели, от които съдът придоби непосредствени впечатления, са
вътрешно противоречиви, поради множеството констатирани и обсъдени по-горе
противоречия в твърденията им, житейски нелогични в изявленията на св.
Димитров и колебливи по отношение на св. Алексиев. В този смисъл съдът
намира същите за недостоверен източник на информация и приема за недоказан
факта на предаване на ключове за обектите на ищцата, с което ответницата да й е
предоставила достъп до същите.
Според заключението на назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза средната наемна цена на апартамент № 1, находящ се на първия етаж
на жилищната сграда, е 150 лв. месечно, апартамент № 2, находящ се на втория
етаж, е негоден за обитаване и отдаване под наем, а за гаража средната наемна
цена възлиза на 60 лв. месечно. Следователно, според правата на ищцата в
съсобствеността за ползването на делбените апартамент № 1 и гараж от
ответницата В. Д. П. последната й дължи обезщетение в размер на 105 лв.
месечно.
С оглед гореизложеното и принципа на диспозитивното начало – арг. чл. 6,
ал. 2 ГПК, претенцията на ищцата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК е основателна и
следва да бъде уважена за сумата от 100 лв.
При този изход на спора във фазата по допускане на делбата разноски не
следва да се присъждат на страните, като такива следва да бъдат определени при
извършване на делбата, съгласно чл. 355 ГПК, съобразно стойността на дяловете
на съделителите – арг. т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г. Правилата за присъждане
разноски по чл. 78 ГПК намират приложение в делбеното производство във
връзка с предявени претенции по сметки и в случай на отхвърляне на иска за
делба – в този смисъл Определение № 335/01.07.2015 по дело № 2020/2015 на
ВКС, ГК, I г.о. и Определение № 197/04.10.2017 по дело № 3472/2017 на ВКС, ГК,
I г.о. В конкретния случай от страна на ответниците не са направени искания за
присъждане на съдебни разноски, а и доказателства за извършването им не са
6
представени по делото.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между М. Я. В., ЕГН **********,
с адрес *** и В. Д. П., ЕГН **********, с адрес *** на ЖИЛИЩНА СГРАДА,
находяща се в ***, включваща: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ***,
състоящ се от дневна, кухненска ниша, детска, спалня, баня и вътрешно стълбище,
находящ се източно в парцела, с площ от 70 кв.м, съставляващ самостоятелен
обект в сграда № 1, разположена в държавен поземлен имот с идентификатор
03719.501.3, при съседни самостоятелни обекти, в сградата: на същия етаж - няма,
под обекта - няма, над обекта - 03719.501.3.1.2, заедно с ВТОРИ ЕТАЖ (със
степен на завършеност „груб строеж“) от ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор 03719.501.3.1.2, състоящ се от дневна,
кухненска ниша, детска, спалня, баня с тоалет и вътрешно стълбище, находящ се
източно в парцела, с площ от 70 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда
№ 1, разположена в държавен поземлен имот с идентификатор 03719.501.3, при
съседни самостоятелни обекти, в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
няма, под обекта - ***, над обекта няма, ведно с прилежащите им три изби,
имащи обслужващо предназначение за апартамент №1 и апартамент №2,
находящи се източно в парцела, с площ от 70 кв.м, заедно с ГАРАЖ с
идентификатор 03719.501.3.2, находящ се южно в парцела, с площ от 16 кв.м, с
предназначение: постройка на допълващото застрояване, разположена в държавен
поземлен имот с идентификатор 03719.501.3, без земята върху която са изградени
обектите предмет на делбата, ПРИ КВОТИ между съделителите:
1/2 ид. част за М. Я. В., ЕГН **********, и
1/2 ид. част за В. Д. П., ЕГН **********;
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на М. Я. В.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 лв. (сто лева) месечно за ползването
на делбените имоти – АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор ***, състоящ се от
дневна, кухненска ниша, детска, спалня, баня и вътрешно стълбище, находящ се
източно в парцела, с площ от 70 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в сграда
№ 1, разположена в държавен поземлен имот с идентификатор 03719.501.3, при
съседни самостоятелни обекти, в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта - 03719.501.3.1.2, както и ГАРАЖ с идентификатор
03719.501.3.2, находящ се южно в парцела, с площ от 16 кв.м, с предназначение:
постройка на допълващото застрояване, разположена в държавен поземлен имот с
идентификатор 03719.501.3, находящи се в ***, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателното извършване на делбата, на основание чл.
344, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предвения от М. Я. В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.
И. Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в ***, включваща: АПАРТАМЕНТ № 1, с
идентификатор ***, състоящ се от дневна, кухненска ниша, детска, спалня, баня и
вътрешно стълбище, находящ се източно в парцела, с площ от 70 кв.м,
съставляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в държавен поземлен
имот с идентификатор 03719.501.3, при съседни самостоятелни обекти, в сградата:
на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 03719.501.3.1.2, заедно с
7
ВТОРИ ЕТАЖ (със степен на завършеност „груб строеж“) от ЖИЛИЩНА
СГРАДА, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор 03719.501.3.1.2,
състоящ се от дневна, кухненска ниша, детска, спалня, баня с тоалет и вътрешно
стълбище, находящ се източно в парцела, с площ от 70 кв.м, съставляващ
самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в държавен поземлен имот с
идентификатор 03719.501.3, при съседни самостоятелни обекти, в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма, под обекта - ***, над обекта няма, ведно с
прилежащите им три изби, имащи обслужващо предназначение за апартамент №1
и апартамент №2, находящи се източно в парцела, с площ от 70 кв.м, заедно с
ГАРАЖ с идентификатор 03719.501.3.2, находящ се южно в парцела, с площ от 16
кв.м, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, разположена в
държавен поземлен имот с идентификатор 03719.501.3, без земята върху която са
изградени обектите предмет на делбата.
РЕШЕНИЕТО, в частта по допускането на делбата, може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която е уважена претенцията по чл. 344, ал. 2
ГПК, имаща характер на определение, може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Окръжен съд – Варна в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8