РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110110726 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран от „****ЕООД срещу Т. Г. М. с искове
- По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за сумите:
-500 лв. (петстотин лева), представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница
по договор за потребителски кредит №***/03.01.2019 г.. ведно със законна лихва от
27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,06 лв. (двеста петдесет и един лева и
шест стотинки) – лихва върху главницата от 31.07.2019г.- 26.06.2024г.,
- 83,78 лв. (осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
главница на договорно възнаграждение за периода от 26.02.2019г.- 31.07.2019г. /датата на
предсрочна изискуемост/, ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 42,07 лв. (четиридесет и два лева и седем стотинки) – лихва върху
главницата от 31.07.2019г.-26.06.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. 7893/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав
- с правно основание чл.79 ЗЗД - 550,44лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
№***/03.01.2019 г. между „***и Т. Г. М., и лихва за забава върху тази суми в размер на
276,39лв. за периода 31.07.2019 г.-27.06.2024г.
Ищецът *** твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски
кредит № ****/03.01.2019 г., по силата на който му е предоставил кредит в размер на 500
лева, срещу задължение за ответника да върне сумата на равни месечни вноски в срок до 11
месеца, при месечна вноска от 55,34 лв., ГПР-49,91%; ГЛП-41,17%- общо задължение по
кредита 608,74 лв. Излага се, уговорената сума била преведена на ищеца по банков път.
Между страните било сключено и споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, съгласно което ответника се съгласил да заплати на ищеца
възнаграждение в размер на 1559,18 лева за предоставяне на допълнителни услуги,
изразяващи се в следното: искането за кредит да бъде разгледано в най-кратни срокове, да
има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да
променя датата на падежа на вноски и улеснено получаване на допълнителни парични
средства. Възнаграждението било дължими с месечни вноски- по 105,38лв. месечно.
1
Посочва се, че сключването на споразумението не е задължително за отпускане на кредита и
е по избор на потребителя.
Излага се, че ответникът не е погасил нито една вноска по кредита. Поради
неизпълнението на ответника, на осн. чл.12.3 от ОУ приложими към договора за кредит,
последния бил обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2019г., за което на ответника било
изпратено уведомление. Иска ако по делото не се докаже, че ответникът е уведомен за
предсрочната изискуемост през 2019г., да се счита уведомен с в връчване на уведомлението,
приложено към исковата молба. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем -
31.07.2019г. започнало изчисляване на обезщетение за забава, изчислено съгласно чл.12/12.1
от ОУ – основния лихвен процент+10% върху цялата вноска / включваша задължение за
главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени допълнителни услуги/
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено за
сумата от 550,44лв.- възнаграждение по допълнителен пакет услуги и 276,39лв.- лихва, за
тази сума „*** моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати същите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез
упълномощен представител. Твърди, че процесният договор е нищожен. Счита, че клаузите
уреждащи възнаградителната лихва и закупуването на допълнителен пакет услуги са
нищожни, като противоречащи на добрите нрави. Счита, че уговарянето на възнаградителна
лихва от 41,17% годишно е в разрез с присъдщите й функции. Намира, че нищожността на
клаузата за договорна лихва влече нищожност на целия договора, доколкото липсата й би
променило възмездния характер на договора и без нея той не би бил сключен.Счита, че
поради недействителността на договора следва да върне само получената сума от 500лв.
Навежда възражение за погасяването по давност на към момента на подаване на заявлението
по чл.41 ГПК /26.06.2024г./ вноските с настъпил до тази дата падеж /26.02.2019г.-
26.06.2019г. вкл./ на стойност 204,49лв. /5 бр. вноски/ или евентуално вноските изискуеми от
26.02.2019г.-26.05.2019 г. в размер на 160,79лв. / 4 на брой/. По отношение на осъдителните
искове намира, че задължението да заплаща суми за допълнителен пакет услуги противоречи
на чл.11, ал.1, т.19, ал.10а, ал.2 и 4 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Поддържа и възражение за погасяване
на давност на вноски по пакета за допълни услуги с падеж до 26.06.2019г. на стойност
250,20лв. или евентуално до 26.05.2019г. на стойност 200,16лв. При изложеното иска
отхвърляне на претенциите.
Евентуално иска, на осн. чл.241 ГПК, при уважаване на исковете изпълнението да
бъде разсрочено, с оглед имотното му състояние и обстоятелствата, че полага грижи за баба
си, дядо си и брат си, който страда от инвалидизиращо заболяване.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК; по реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9
ЗПК; по реда на чл. 422 ГПК и правно основание 86 ЗЗД, Осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Доказателствената тежест се разпределя както следва: по иска чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит,
сключен между него и ответника 2) че е предоставил реално на ответника сумата по
отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил
По иска по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца е докаже, че ответникът
е поел задължение да му заплати възнаграждение за ползване на кредита, договорения
размер на възнаграждението, както и че вземането за него е изискуемо.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг, падежа
му и размера на лихвата.
По иска по чл.79 вр. чл.9 ЗПК тежест на ищеца е докаже, че ответникът е поел
задължение да му заплати възнаграждение по соченото допълнително споразумение за
предоставянето на допълнителни услуги, както и размера на договореното възнаграждение;
по иска за лихва върху допълнителното възнаграждение по чл.86 ЗЗД- в тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг, настъпването на падежа на същия и размера на
лихвата.
2
С доклада по делото като безспорни са отделени следните факти: между страните е
сключен договор за потребителски кредит №**********/03.01.2019 г.; ответникът е получил
е заемна сума от 500лв., ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита;
ответникът не е извършвал плащания по кредита.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са
налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата
императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и
търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на
длъжника на преддоговорна информация.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11 ЗПК разписва изискване договорът да съдържа ясна
информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите,
дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя
в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора
е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от
кредитополучателя погасителен план. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т. 20 и
ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията
за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването,
лихвен процент на ден, ГПР и общо дължимата сума по кредита.
В конкретния случай формално тези изисквания на закона са спазени. В
подписания между страните договор има изготвен и подписан погасителен план.
Потребителят е декларирал, че е получил преддоговорна информация относно общ размер
на дължимата вноска, общата сума по договора за кредит и срок за нейното плащане. В
договора са посочени броят на вноските, падеж, на който се дължат плащанията, размерът
на вноските, ГЛП и ГПР. В стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити се съдържа и информация относно правото на отказ
на потребителя от договора.
В споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорено,
кредитора да предостави допълните услуги изразяващи се в 1. Приоритететно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
4. Възможност за смяна на дата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Именно за този пакет услуги ищецът е предявил и
осъдителен иск.
Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на допълнителни
услуги, за които потребителят дължи съответно и възнаграждение, включени в сходен
договор между потребител и същото дружество, са били поставени за разглеждане пред съда
на Европейския съюз, като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от
21.03.2024 г., по дело С-714/22. В т. 1 от цитираното решение по категоричен начин е
възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
3
действителните разходи по този кредит.
В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва
да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на
съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по
кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този
потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по- специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем.
Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от
цитираното решение.
В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл.
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
С оглед на тези разяснение и доколкото сумата от 550,44 лева – такса за
допълнителни услуги не е включена в годишния процент на разходите, то следва да се
приеме, че неравноправните клаузите за заплащане на допълнителния пакет услуги влекат
след себе си и нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със
закона /чл. 19 ЗПК/.
В този смисъл е и даденото разрешение по гр. д. № 1626/2022 г. на ВКС, Второ
ТО- "установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на
тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им. "
Фактът, че възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в ГПР се
установява от сумата, която е следвало да върне длъжника – 1559,18 лв. при получена чиста
стойност на отпуснатата сума – 500 лв. Тройния размер, дължим от ответника, очевидно не
съответства на посочения размер на ГПР в договора за кредит от 49,91%. Следва да се
посочи, че ГПР от 49,91% е посочен при вноска от 55,34 лв. месечно, която включва само
отпуснатата главница и договорната лихва върху нея, като отделно е представен погасителен
план, в който е посочено и задължение от 50,04 лв.- вноска по закупен пакет допълнителни
услуги, с включването на който общата месечна вноска е 105,38 лв. / двойна на тази
посочена в самия договор за кредит/.
По този начин кредиторът с формално законни средства постига една
противозаконна цел, като с включването на тези допълнителни услуги към месечните вноски
по погасителния план, без същите да се отразят в ГПР, на практика заобикаля забраната на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща максимален размер на ГПР. Невключването на тези
разходи в ГПР води до нищожност на целия договор и до недължимост на претендираната
договорна лихва, лихва за забава и законна лихва за забава.
При тази хипотеза чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по него.
При изложените доводи следва да се отхвърлят исковете за сумата от 251,06 лв.
(двеста петдесет и един лева и шест стотинки) – лихва върху главницата от 500 лв. за
периода 31.07.2019г.- 26.06.2024г., 83,78 лв. (осемдесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща главница на договорно възнаграждение за периода от
26.02.2019г.- 31.07.2019г. /датата на предсрочна изискуемост/, ведно със законна лихва от
27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 42,07 лв. (четиридесет и два лева и седем
стотинки) – лихва върху главницата от 31.07.2019г.-26.06.2024г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 7893/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, както и
исковете с правно основание чл.79 ЗЗД - 550,44лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
4
№***/03.01.2019 г. между „*** и Т. Г. М., и лихва за забава върху тази суми в размер на
276,39лв. за периода 31.07.2019 г.-27.06.2024г.
По отношение на размер на дължимата главница на отпусната по кредита сума:
Съдът достигна до извод, че ответникът дължи да върне чистата стойност на
получената заемна сума – 500 лв. Няма спор по делото, че ответникът не е извършвал
плащания на това задължение.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК е навел възражение за погасяване по давност на
вземането, при прилагане на пет годишна погасителна давност спрямо подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2024г. на вноските за главница по кредита за периода
26.02.2019г.-26.06.2019 г. или евентуално до 26.05.2019 г.
От приложена разписка за куриерска услуга се установява, че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, послужило за образуване на заповедното производство, е
изпратено на 26.06.2024г.
Следва да се посочи, че при договора за кредит е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 261/12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010г на ВКС, IV г.о. и Решение № 28/05.04.2012г,по гр.д.
№ 523/2011г, на ВКС, III г.о./
При изложеното, приложима в случая е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС от 21.11.2024 г. при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. Между страните няма спор, че задълженията са обявени за предсрочно
изискуеми на 31.07.2019 г., от който момент започва да тече погасителната 5-годишна
давност за главница за вноските с ненастъпил падеж по погасителния план към договора /
л.27/, първата от която с падеж 26.08.2019г., а последната – 26.12.2019г. За вече
падежиралите вноски – от 26.02.2019г. до 26.07.2019 г. погасителната давност е текла от
датата на падежа. Към 26.06.2024г./ когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК/ погасени
по давност са вноските с падеж 26.02.2019г., 26.03.2019 г., 26.04.2019г. и 26.05.2019г.
Дължимата главница по тези 4 бр. вноски /според погасителния план/ е 160,79 лв. и до тази
сума задължението за главница е погасено по давност.
Дължима остава разликата между отпуснатата сума от 500 лв. и погасената по
давност сума от 160,79 лв. или 339,21 лв., до който размер следва да се уважи иска за
главница. Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
заявлението 27.06.2024 г. / посочена в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/ до
окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал заплащане на разноски – 132,09 лв.–държавна такса, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразявайки броя на предявените искове и на проведените по делото
съдебни заседания.
Съразмерно с уважената част от исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца – 56,15 лв. – разноски в исковото производство.
По реда на чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати още 100 лв.
държавна такса, доколкото въпреки указанията с разпореждане 35673/28.08.2024 г. да
представи доказателства за заплащане на такса от 232,09 лв. – общо за установителните и
осъдителните искове, той е представил доказателства за заплащане на сумата 132,09 лв., т.е.
останал е задължен за 100 лв.
5
Ответникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 ЗАдв като е представен договор по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Ответникът е
направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК като се иска намаляване на адвокатското
възнаграждение при съобразяване на практиката на СЕС.
Действително следва да се съобразява решението на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено
като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловната организация на
адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от
съда с оглед предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Въпреки, че не е обвързан от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът намира, че няма основание да
определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Г. под минималния размер от 470,37
лв., определен на осн. чл.7, ал.2 от посочената Наредба. Същият е положил дължимата
грижа за изпълнение на поетата работа, като е подал отговор на исковата молба, в който е
направил ред съображения вкл. възприети от съда, ангажирал е доказателства, както и
представлявал ответника в двете проведени о.с.з.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва ищецът да бъде осъден да
заплати на адвоката на ответника сумата от 376,72 лв.- адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 17,91 лв.- държавна такса и 20,63 лв. –
юрисконсултско възнаграждение / за частта от всички претендирани със заявлението по
чл.410 ГПК суми, за които е издадена заповед за изпълнение/, като съразмерно в уважената
част от исковете, следва да се присъди сумата от 7,67 лв.- разноски в заповедното
производство.
Ответникът не е сторил разноски в заповедното производство.
По искането на ищеца за разсрочване на задълженията:
Ответникът е направил искане за разсрочване на задължението, което с оглед извода
на съда за основателност на главницата от 339,21 лв. и присъдените разноски /56,16лв.+7,67
лв./ възлиза на сумата от 403,04 лв. ведно със законната лихва върху 339,21 лв. от датата на
издаване на заповед по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, кояо не може да се определи
точно. Съдът намира, че следва да уважи искането за разсрочено заплащане на
задълженията. За този извод съдът съобразява, че освен декларация от ответника за
материалното му и гражданско състояние, са ангажирани доказателства, че той не е трудово
ангажиран, както и от разпит на свидетел се установява, че ответникът полага грижи за своя
брат и своите баба и дядо, които с оглед на здравословното състояние на същите, отнемат
много време и усилия за ответника. С оглед интереса на ищеца от получаване на сумата,
настоящият състав приема, че ответникът следва да заплати сумата на две месечни вноски
от по 201,52 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 339,21лв. Месечните вноски
следва да бъдат внасяни до пето число на всеки месец, считано от месеца, следващ месеца
на датата на влизането на решението в сила.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ****
дължи на „****, със седалище и адрес на управление: гр. ***по реда на чл. 422 ГПК и
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК
339,21 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
№***/03.01.2019 г.. ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за
6
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 3809/09.07.2024 г. по гр.д.
7893/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 339,21 лв. до пълния
претендиран размер от 500,00 лева; сумата от 251,06 лв. (двеста петдесет и един лева и шест
стотинки) – лихва върху главницата от 500 лв. за периода 31.07.2019г.- 26.06.2024г., 83,78 лв.
(осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща главница на
договорно възнаграждение за периода от 26.02.2019г.- 31.07.2019г. /датата на предсрочна
изискуемост/, ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
42,07 лв. (четиридесет и два лева и седем стотинки) – лихва върху главницата от
31.07.2019г.-26.06.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. 7893/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, както и исковете с правно основание чл.79
ЗЗД - 550,44лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит № №**********/03.01.2019 г. между „*** и Т. Г. М., и
лихва за забава върху тази суми в размер на 276,39лв. за периода 31.07.2019 г.-27.06.2024г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Т. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 56,16 лв. – разноски в исковото производство и сумата 7,67лв.- разноски в
заповедното производство
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА решението
като постановява Т. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. *** да заплати на на „****, със
седалище и адрес на управление: гр. С*** следните месечни вноски:
1. в размер на 201,52 лв. / в която се включва присъдената главница и присъдените
разноски/ до пето число месеца, следващ месеца на датата на влизането на решението
2. в размер на 201,52 лв. / в която се включва присъдената главница и присъдените
разноски/ до пето число на втория месец, следващ месеца на датата на влизането на
решението ведно със законната лихва върху присъдената главница,
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв „***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на адвокат П. Г. Г., АК-Варна, личен номер: ***, служебен адрес: гр. ***
сумата 376,72 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита в полза на ответника.
ОСЪЖДА, на осн. чл.77 ГПК, ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Варна сумата от 100,00 лв.-
незаплатена част от дължимата държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7