№ 3725
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20233110101435 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ш. Х. Р. и
З. Х. Р., чрез адв. Й., с която са предявени следните искове:
- главен иск срещу Д. С. Н. с правно осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство – марка „БМВ" модел „Х5“, peг. № **, Рама (VIN) ** номер
на двигател **, от дата 20.01.2023 г., заверен на 24.01.2023 г. от **, нотариус с
peг. №** и с район на действие: РС – Варна, заведен в нотариалните му книги
под peг. №**, с който Ш. Х. Р. и З. Х. Р. са продали посоченото МПС на Д. С.
Н., поради липса на форма;
- евентуален иск срещу Д. С. Н. с правно осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД за
обявяване на недействителност на договора за продажба на МПС от
20.01.2023 г. спрямо Ш. Х. Р. и З. Х. Р., поради липса на представителна власт
на пълномощника Т. З. Р., участвал в сделката;
- иск срещу „**“ ООД с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено между страните, че Ш. Х. Р. и З. Х. Р. са собственици на
гореописаното МПС и за осъждане на дружеството да им предаде владението
му.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Ш. Х. Р. и З. Х. Р. били собственици в режим
на СИО на МПС марка „БМВ" модел „Х5“, peг. № **, съгласно Договор за
покупко-продажба на МПС от 16.08.2022 г. На 20.01.2023 г., чрез подаване на
жалба в МВР – Р., Ш. Х. Р. обявила автомобила за издирване. На 24.01.2023 г.
при посещение в гр. Варна видяла МПС - то, управлявано от неизвестно за нея
1
лице. Сигнализирала органите на МВР, които след извършена проверка я
уведомили, че МПС – то било управлявано от Д. Н. и същият им представил
пълномощно, с което бил закупил лекия автомобил. След справка при
нотариус, Р. установила, че с Договор от 20.01.2023 г. тя и съпругът й З. Х. Р.,
чрез пълномощника си Т. З. Р. съгласно пълномощно №*** г. на нотариус **, с
рег. № ** и с р-н на д-е: PC - П., били продали собственото си МПС на Д. С. Н.
за сумата от 3000 лв., която сума била изплатена в брой при сключването на
договора, заверен с peг. №**/24.01.2023 г. на нотариус **, с peг. № ** и с район
на действие: РС - Варна. Било й представено и пълномощно заверено с peг.
№**-*/.2023 г. на помощник нотариус при нотариус **, с peг. № ** и район PC
- П., ведно с декларации по чл. 264, ал. 2 ДОПК и Декларации по чл. 25, ал. 8
ЗННД и Копие на свидетелство за регистрация част 1, №**, ведно с копия на
лична карта на Д. С. Н. и свидетелство за управление на МПС на Т. З. Р.. Р.
твърди, че нито тя, нито съпругът й, били в кантората на нотариус ** на
20.01.2023 г., нито пък пълномощникът им Т. З. Р., поради което счита
нотариалното удостоверяване за нищожно, съответно договора за покупко-
продажба - за нищожен на 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД поради липса на форма. Оспорва
истинността на документите, представени и послужили за прехвърлителната
сделка – твърди, че не са изпълнени от нея и съпругът й подписите в
пълномощно peг. №**-*/.2023 г., в Декларации по чл. 25, ал. 8 ЗННД, заверени
под peг. №**-** от 11.01.2023 г., в Декларациии по чл. 264, ал. 2 ДОПК,
заверени под peг. №**-**/ от 11.01.2023 г., Приходна квитанция серия ББ23,
номер **-** г., и Удостоверение № **/24.01.2023 г. Сочи, че вписан като
собственик на МПС – то в автомотизираната информационна система „КАТ“
било вписано „**“ ООД – клон Варна, което упражнявало владение върху
МПС – то без основание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения
ответник Д. С. Н. е постъпил писмен отговор по делото, с който се оспорват
предявените искове. Твърди, че на 20.01.2023 г. между него и ищците е
сключен договор за покупко-продажба на процесното МПС. Оспорва
твърдението на ищците, че при сключването на договора за покупко -
продажба упълномощеното от ищците лице не е било в кантората на нотариус
**, като твърди, че заедно с пълномощника са се явили в нотариалната
кантора, както и че всеки от тях е положил лично и пред нотариуса подписа си
в договора. Всички документи, нужни за сключването на договора,
включително и пълномощното били представени в оригинал пред нотариуса.
Счита, че е придобил МПС марка „БМВ" модел Х5, peг. № ** на валидно
правно основание. Впоследствие процесния л. а. бил продаден на Г. В. Ч., за
което бил съставен договор за покупко - продажба от 06.03.2023 г., рег. № **
на нотариус **, рег. № ** на НК. Направено е искане за привличане на трето
лице, което да му помага. Представени са писмени доказателства и е
направено доказателствено искане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения
ответник „**“ ООД не е постъпил писмен отговор по делото.
В производството като трето лице - помагач на ответника Д. С. Н. е
конституиран Т. З. Р., който не депозира становище по исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
2
На 16.08.2022 г. Ш. Х. Р. сключва договор за покупко-продажба, копие от
който е представен по делото, с който купува моторно превозно средство –
марка „БМВ", модел „Х5“, peг. №**-**, Рама (VIN) ** номер на двигател **.
На 20.01.2023 г. Т. З. Р., действащ в качеството на пълномощник на Ш. Х.
Р. и З. Х. Р. с представено по делото пълномощно peг. №**-*/.2023 г. на
нотариус **, peг. №** и с район на действие: PC – П., сключил с Д. С. Н.
приобщения по делото Договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство, заверен на 24.01.2023 г. от **, с peг. №** и с район на действие: РС -
Варна, заведен в нотариалните му книги под per. №**, с който договор продал
на Н. моторно превозно средство – марка „БМВ" модел „Х5“, peг. № **, Рама
(VIN) **-**, номер на двигател **, срещу продажна цена от 3000 лв., която
сума според договора продавачите получили напълно в брой от купувача при
сключването му.
Видно от договора при сключване на сделката на нотариуса са
представени свидетелство за регистрация на МПС, приобщено и по делото,
застраховка „Гражданска отговорност“, квитанция за платени местни данъци,
декларации по чл. 264, ал. 2 ДОПК, декларации по чл. 25, ал. 7 ЗННД и сметка
по чл. 89 ЗННД.
Приобщени по делото са заверени на 11.01.2023 г. от помощник
нотариус **-** при нотариус **, рег. ** и с район на действие: PC – П.,
декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК от Ш. Х. Р. под per. **, декларация по чл.
25, ал. 8 ЗННД от З. Х. Р. под peг. №97, декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК от
З. Х. Р. под per. №98, и декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД от Ш. Х. Р., под peг.
№99.
Представени са още Приходна квитанция серия ББ23, номер **-** г.,
издадена от служител на Община Р., за заплатени местни данъци за
автомобила за 2022 г., Удостоверение № **/24.01.2023 г. за застрахователната
стойност на автомобила, издадено от ЗАД „**-**“ АД, за да послужи пред
нотариус, според което застрахователната стойност възлиза на сумата от 3000
лв.
От справка, изготвена от Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР –
Варна на 13.05.2024 г., се установява, че „**“ ООД – клон Варна е собственик
на МПС със стар peг. № ** и нов рег. №**.
Според справка от нотариус **, с рег. №** и с район на действие РС –
П., няма извършвани удостоверявания на пълномощно от 11.01.2023 г., на
декларации от същата дата по ЗННД и по ДОПК. Посочва, че под. рег. №**-
**2023 г. е удостоверен препис от документ; под рег. № **-**.2023 г. - договор
за продажба на МПС; под рег. №**-**.2023 г. - подпис върху пълномощно; под
рег. №**-**2023 г. - образец от подпис, и под рег. №**-**.2023 г. е удостоверен
подпис върху пълномощно. На 11.01.2023 г. има извършени 19 бр. вписвания,
които обаче са от №***.
Според писмо от Община Р. приходна квитация от 19.01.2023 г. не е
издавана от служител на отдел „Местни данъци и такси“ при община Р. и в
отдела няма служител с имена С.С.Н..
От приетото по делото заключение по съдебно-почеркова експертиза,
изготвено от вещото лице Е. А. въз основа на оригинали на всички документи,
съдържащи се в образуваната при нотариус с рег. №** нотариална преписка
относно покупко-продажбата на процесното МПС, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че ръкописният текст и подписите,
3
положени за „Упълномощител № 1 и №2" в Пълномощно per. №**-*/.2023 г.
на помощник нотариус **-** при нотариус ** - нотариус с район PC П., per. №
** на Нотариалната камамара, не са изпълнени от Ш. Х. Р. и З. Хабнлова Р..
Подписите, положени за „Декларатор" в Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК,
както и подписите, положени за „Декларатор" в Декларация по чл. 25, ал.8 от
ЗННД, заверени под №**-** от 11.01.2023 г. на помощник нотариус **-** при
нотариус ** - нотариус с район PC П., per. № ** на Нотариалната камара, не са
изпълнени от Ш. Х. Р. и З. Х.а Р..
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявеният главен иск срещу Д. С. Н. намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
Страните не спорят, че ищците са придобили право на собственост
върху регистриран лек автомобил на 16.08.2022 г. по време на брака си.
Не е налице спор и, че на 20.01.2023 г. Т. З. Р. сключил с ответника Н.
договор за покупко-продажба на лекия автомобил, собственост на ищците,
като представил пред нотариус пълномощно, с което последните му учредили
представителна власт, за да се разпореди с вещта.
Спорно е дали сделката от 20.01.2023 г. е сключена в изискуемата форма
за действителност или липсва форма, в който случай сделката страда от порок,
водещ до нейната нищожност.
Съгласно чл. 144, ал. 1, вр. ал. 2, изр. I, предл. I ЗДвП собствеността на
моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили подписите на
страните трябва да бъдат нотариално заверени.
Следователно писмената форма с нотариално заверени подписи е форма
за действителност на разпоредителната сделка с автомобила. Нотариалните
действия по заверяване на подписите на частни документи, положени пред
нотариуса от участващите в нотариалното производство лица или потвърдени
от тях пред него, имат значение за действителността на самата сделка, т. е. ако
те не отговарят на изискванията за валидност, нищожно е не само
нотариалното заверяване, нищожна е и сделката.
Удостоверяването на подписите на частни документи е вид нотариално
удостоверяване. В чл. 576 ГПК изрично и изчерпателно са изброени
нарушенията, при които нотариалното удостоверяване е нищожно. Според чл.
576 ГПК нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал
право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както
и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно
личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582,
583 и чл. 589, ал. 2.
В случая, към делото е приобщен договор за покупко-продажба,
сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на явилите се пред
нотариуса лица.
Ищците поддържат, че при изповядване на сделката пред нотариуса
били допуснати нарушения, които довели до нищожност на нотариалното
удостоверяване, като сочат, че нито те, нито лицето, представило пълномощно
от тяхно име, не се явили пред нотариуса в деня на изповядване на сделката, и
не били представени всички изискуеми документи, доколкото представените
пред нотариуса пълномощно от 11.01.2023 г., декларации по чл. 25, ал. 8 ЗННД
4
и декларации по чл. 264, ал. 2 ДОПК не били автентични, представената
приходна квитанция за платени местни данъци не била съставена от служител
на общината, вписаната в удостоверението от застрахователя стойност не била
действителна и пълномощникът се легитимирал със СУМПС, което било
отнето по реда на АПК.
От посочените от ищците основания само едно може да бъде подведено
под правната норма на чл. 576 ГПК и попада в приложното й поле -
твърдението, че лицето, представило пълномощно от тяхно име, не се е явило
лично пред нотариуса.
Според чл. 589, ал. 2, изр. I, вр. чл. 578, ал. 4 ГПК при удостоверяване на
подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на
удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да
подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Лицата или
техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се
явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява
самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред
него лица.
Наведеното твърдение обаче е недоказано. Според нотариалното
удостоверяване от 24.01.2023 г. пълномощникът на ищците се е явил пред
нотариуса, който е удостоверил обстоятелството, че положеният в графата
„Продавач“, с отбелязване „пълномощник“, подпис принадлежи на лицето,
представило му пълномощно №*** г. Нотариалното удостоверяване на
подписа е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила, която се простира върху факта, че
участващия в производството пълномощник е подписал частния документ,
доколкото този факт е обхванат от удостоверителното изявление на нотариуса.
Не са ангажирани писмени или гласни доказателства за оборване на
доказателствената сила на нотариалното удостоверяване и установяване на
неговата невярност и съответно не се установява несъответсвие между
нотариалното удостоверяване и удостовереното с него.
Предвид липсата на допуснато нарушение на чл. 576, вр. чл. 589, ал. 2,
изр. I, вр. чл. 578, ал. 4 ГПК, нотариалното удостоверяване не е нищожно, от
което следва извод и за спазена форма за действителност на разпоредителната
сделка.
По изложените съображения главната искова претенция с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Предвид отхвърлянето на главната искова претенция е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявената в условията
на евентуалност претенция срещу ответника Н..
Предявеният евентуален иск срещу Д. С. Н. намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При изповядване на покупко-продажбата на лекия автомобил,
собственост на ищците, участие в нотариалното производство е взело третото
лице – помагач на страната на ответника, като е представило пред нотариуса
пълномощно с нотариална заверка на подписите на ищците. Във връзка с
оспорване на автентичността на пълномощното от 11.01.2023 г. е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК. От изслушаното експертно заключение,
кредитирано от съда като пълно и обективно, се установява, че пълномощното
5
е неавтентично, тъй като не е подписано от ищците, сочени в него като
упълномощители. Предвид установената неавтентичност на пълномощното
подпомагащата страна не е разполагала с надлежно учредена представителна
власт да представлява ищците в нотариалното производство и да изявава
съгласие за сключване на разпоредителната сделка. В този случай договорът е
висящо недействителен спрямо ищците, но предвид техния отказ да потвърдят
действията на мнимия представител, заявен с предявяване на исковата
претенция, и изричното позоваване на недействителността на договора за
покупко-продажба, последният не поражда правни последици за страните по
сделката. Така висящата недействителност се трансформира в окончателна и
покупко-продажбата на лекия автомобил не поражда правни последици за
страните по него.
По изложените съображения евентуалната искова претенция с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
В условията на кумулативност с исковете за нищожност е предявен и
ревандикационен иск.
Предявеният иск срещу „**“ ООД намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 108 ЗС.
С оглед изхода на спора по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, сключената на 24.01.2023 г.
сделка не е породила вещнопрехвърлително действие и ищците са
собственици на процесния автомобил, поради което първата
материалноправна предпоставка на нормата на чл. 108 ЗС е налице.
Същевременно обаче не са събрани доказателства, от които да се
установява по безсъмнен начин, че фактическа власт върху процесната вещ се
упражнява от ответното дружество. От обстоятелството, че дружеството се
легитимира пред КАТ и други трети за спора лица като собственик на
автомобила, не следва безсъмнен извод, че ответникът владее моторното
превозно средство. Следователно липсва второто условие за уважаване на
исковата претенция по чл. 108 ЗС, което прави разглеждането на третата
предпоставка – дали ответното дружеството владее вещта на годно правно
основание, безпредметно.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
108 ЗС е основателна само в установителната си част, но не и в осъдителната.
С оглед изхода на спора по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД и на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК на ответника Н. се дължат сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, но такива не се претендират и не е представен
списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на спора по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС и на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищците се дължат сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски за обезпечаване на иска в хода на настоящото
съдебно производство, както и за уважената претенция по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и
съобразно уважената установителна част на иска по чл. 108 ЗС. Представен е
списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 2000 лв. за
адвокатско възнаграждение, 720 лв. за държавна такса, 900 лв. за депозит за
вещо лице по СПЕ и 180 лв. за такси към ЧСИ във връзка с налагане на запор
на МПС, както и доказателства за извършването им.
Видно от договор за правна защита и съдействие №86279/06.02.2023 г.,
имащ характер и на разписка, ищците са заплатили на процесуалния си
6
представител сума в размер на 1000 лв. за представителство в производството
по нищожност на договора за покупко-продажба, и претенции по чл. 108 ЗС и
чл. 389 ГПК, т. е. по две кумулативни претенции и за обезпечителното
производство. Тъй като не е посочено възнаграждение поотделно за всяко,
следва да се приеме, че същото е в размер на по 333,33 лв. По договора от
06.20.2023 г. следва да се присъдят сумите за иска за нищожност, за
обезпечаването на иска и половината за ревандикационния иск – общо 833,33
лв., от които в тежест на ответника Н. следва да се възложат 666,66 лв., а на
ответното дружество – 166,67 лв.
Според договора за правна защита и съдействие №23/21.05.2024 г. сума
в размер на 1000 лв. е уговорена като възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство и защита по делото. Отново липсва уговорка за
адвокатското възнаграждение по всеки иск, а те са два, т. е. по 500 лв. От тях в
тежест на ответника Н. следва да се възложат 500 лв., а на ответното
дружество – 250 лв.
Държавната такса за двата кумулативно предявени иска, изчислена
съобразно правилата на чл. 69, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК възлиза на 240 лв., всеки по
120 лв. От тях в тежест на ответника Н. следва да се възложат 120 лв., а на
ответното дружество – 60 лв.
Разноските, сторени във връзка с налагане на допуснатите
обезпечителни мерки, т. е. в изпълнителното производство, се събират чрез
съдебния изпълнител и отговорността за тях не се разпределя в рамките на
настоящото производство.
Възражението, релевирано от ответника Н., за прекомерност на
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение е неоснователно. Като
съобрази, че размерите на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал.
5 НМРАВ могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи
за съда и че уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното за
процесуално представителство по исковете срещу този ответник адвокатско
възнаграждение не е прекомерно.
В обобщение на ищците се дължат сторените разноски за обезпечение в
размер на 333,33 лв. По исковата претенция по чл. 42, ал. 2 ЗЗД разноските им
възлизат на 1853,33 лв. (333,33 + 500 + 120 + 900), а чл. 108 ЗС – на 953,33 лв.
(333,33 + 500 + 120).
В тежест на ответника Н. следва да бъде възложена сума в общ размер
на 2186,66лв. (333,33 + 333,33 + 500 + 120 + 900) за обезпечаване на иска в
хода на настоящото съдебно производство и за уважената претенция по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника „**“ ООД следва да бъде възложена сума в общ
размер на 476,67 лв. (1/2 (333,33 + 500 + 120)) съобразно уважената
установителна част на иска по чл. 108 ЗС.
С оглед изхода на спора по чл. 108 ЗС и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника „**“ ООД се дължат сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, но такива не се претендират и не е представен
списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Р., бул. „**“ №7, и З. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Ст., ул. „**“ №3, вх. Б, ет. 1, ап. 14, срещу Д. С. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „**“, бл. 38, ет. 6, ап. 46, иск с правно осн. чл.
26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство – марка „БМВ" модел „Х5“, peг. № **
(нов рег. №**), Рама (VIN) ** номер на двигател **, от дата 20.01.2023 г.,
заверен на 24.01.2023 г. от **, нотариус с peг. №** и с район на действие: РС –
Варна, заведен в нотариалните му книги под peг. №**, с който Ш. Х. Р. и З. Х.
Р. са продали посоченото МПС на Д. С. Н., поради липса на форма.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство – марка „БМВ" модел „Х5“, peг. № ** (нов рег.
№**), Рама (VIN) ** номер на двигател **, от дата 20.01.2023 г., заверен на
24.01.2023 г. от **, нотариус с peг. №** и с район на действие: РС – Варна,
заведен в нотариалните му книги под peг. №**, като сключен от
пълномощника Т. З. Р., ЕГН **********, без надлежно учредена
представителна власт от Ш. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р.,
бул. „**“ №7, и З. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ст., ул. „**“
№3, вх. Б, ет. 1, ап. 14, и при отказ от тяхна страна за потвърждаване на
договора, на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ш. Х. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Р., бул. „**“ №7, и З. Х. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ст., ул. „**“ №3, вх. Б, ет. 1, ап. 14, от една
страна, и „**“ ООД, ЕИК **-**, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „**“ №19, ет. 3, от друга страна, че Ш. Х. Р. и З. Х. Р. са
собственици на моторно превозно средство – марка „БМВ" модел „Х5“, peг. №
** (нов рег. №**), Рама (VIN) ** номер на двигател **, на основание договор
за покупко-продажба от 16.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. Х. Р. и З.
Х. Р. срещу „**“ ООД за осъждане на „**“ ООД да предаде им владението
върху моторното превозно средство, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Д. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к.
„**“, бл. 38, ет. 6, ап. 46, да заплати в полза на Ш. Х. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Р., бул. „**“ №7, и З. Х. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Ст., ул. „**“ №3, вх. Б, ет. 1, ап. 14, сума в размер на 2186,66 лв. (две
хиляди сто осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебно -
деловодни разноски за обезпечаване на иска в хода на настоящото съдебно
производство и за уважената претенция по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК **-**, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „**“ №19, ет. 3, да заплати в полза на Ш. Х. Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Р., бул. „**“ №7, и З. Х. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Ст., ул. „**“ №3, вх. Б, ет. 1, ап. 14, сума в размер на 476,67
лв. (четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебно -
деловодни разноски съобразно уважената установителна част на иска по чл.
108 ЗС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Д. С. Н., ЕГН ********** – Т. З. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Ст., ул. „**“ №3, вх. Б, ет. 1, ап. 14.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9