РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500775 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ТП на НОИ **** против Решение № 407
от 30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4882/2024 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, I гр.с., с което са отхвърлени предявените от ТП на НОИ ****, ул.
„*****, ЕИК *****, представлявано от директора М. Д. Т., против „Шадем“
ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. ***** и Г. П. М., ЕГН
********** от с. ***** искове с правно основание чл. 74, ал. 3 във връзка с чл.
74, ал. 1 от КТ за обявяване на недействителност на трудов договор, сключен
на 11.09.2020 г. между „Шадем” ЕООД, ЕИК *****, като работодател и Г. П.
М., ЕГН **********, като работник, поради противоречието му със закона,
като заобикалящ закона и като привиден.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че при
липса на писмен трудов договор съществуването на трудово правоотношение
може да се доказва с всякакви доказателства, а в случая са налице писмени
доказателства, удостоверяващи сключването на трудов договор, като
например подадените от работодателя декларации по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и
декларирането на трудовия договор пред НАП. По същество се релевират
доводи, че договорът противоречи на закона, тъй като не е установено реално
изпълнение на трудовите задължения на работника, заповедта за прекратяване
1
на трудовото правоотношение не е подписана от управителя на дружеството-
работодател, трудовото правоотношение е продължило за кратък срок, не е
изплащано трудово възнаграждение и не са внасяни осигурителни вноски, от
които факти се прави извод, че договорът противоречи на закона, заобикаля го
и е привиден, тъй като е сключен единствено да бъдат упражнени правата,
свързани със зачитането на осигурителен стаж и ползването на парично
обезщетение за безработица. В подкрепа на този извод се сочи и основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение, което предполага определяне
на парично обезщетение за безработица в размер над минималния. В
заключение се счита, че процесният трудов договор не е подписан от страните
по трудовото правоотношение, поради което същият противоречи на
разпоредбите на КТ и е недействителен. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което трудовият договор между ответниците да бъде
обявен за недействителен. Претендират се разноските за двете инстанции. Не
са формулирани доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната
жалба от въззиваемите страни „Шадем“ ЕООД и Г. П. М..
Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази изложените доводи и възражения и взе предвид
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по искова молба на ТП на НОИ
**** против „Шадем“ ЕООД и Г. П. М. за обявяване на сключения на
11.09.2020 г. между ответниците трудов договор за недействителен като
противоречащ на закона, тъй като не е подписан от управителя на
дружеството-работодател, който в деня на сключването му не е бил на
територията на страната, и като заобикалящ закона, тъй като е сключен
привидно – с цел недобросъвестно ползване на осигурителни права, без
страните да са желаели действителното възникване на трудово
правоотношение, за което се съди по краткия му срок, липсата на реално
изпълнение на трудова дейност, неплащане на трудово възнаграждение и
невнасяне на осигурителни вноски.
Ответникът „Шадем“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
Ответницата Г. П. М. чрез пълномощника си адвокат Р. И. е намерила
исковете за недопустими, а по същество за неоснователни, като е поддържала,
че трудовият договор е надлежно сключен и валидно подписан от нея и
същата е полагала труд въз основа на него.
От писмените доказателства по делото се установява, че в периода от
01.03.2012 г. до 11.09.2020 г. ответницата е работила като **** в Община ****,
като служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 105, ал. 1 и
2 от ЗДСл.
2
По данни от регистъра на трудовите договори на НАП на 11.09.2020 г.
същата е сключила трудов договор с „Шадем“ ЕООД със срок до 11.03.2021 г.,
който е прекратен на 01.10.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
По данни от персоналния регистър на НОИ за месец септември 2020 г. за
същата е подадена декларация образец 1 по чл. 5, ал. 4 от КСО.
На 02.10.2020 г. ответницата е подала до ТП на НОИ **** заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица с приложена заповед за
прекратяване на трудовия договор от 01.10.2020 г.
С разпореждане от 14.10.2020 г. й е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. в размер на **** лева
дневно.
Със заповед от 18.09.2023 г. е възложено извършване на проверка по
разходите на ДОО на „Шадем“ ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ.
В хода на проверката от ответницата е декларирала, че е работила в
„Шадем“ ЕООД като търговски представител на 8-часов работен ден; не е
запазила трудовия договор; не е получила трудово възнаграждение; не е
подписвала разплащателни ведомости; работата се е състояла в **** по селата
в Карловско с две други лица.
По данни от ОДМВР ****, сектор Миграция“ управителят на
дружеството-осигурител А. Ш., гражданин на *****, не е пребивавал в
страната на датата на сключване на трудовия договор.
Проверката е приключила с констативен протокол, с който е установено,
че през периода от 01.07.2019 г. до месец ноември 2023 г. „Шадем“ ЕООД не е
имал дейност, която да обуславя назначаването на лица, поради което на
осигурителя са дадени задължителни указания за заличаване на данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО по отношение на осигурените лица, в
т.ч. ответницата Г. П. М. за периода от 11.09.2020 г. до 30.09.2020 г.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-почерковата
експертиза подписът за управител в заповедта за прекратяване на трудовия
договор не е изпълнен от А. Ш..
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на делото са конститутивни искове с правно основание чл. 74,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от КТ за обявяване недействителността на трудов
договор по инициатива на контролен орган поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, предявени в условията на евентуалност. В тежест на
ищеца, сега въззивник, е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че сключеният между ответниците трудов договор противоречи на
сочените от него императивни законови разпоредби или че е сключен с цел
заобикаляне на закона.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато
3
противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля.
Противоречие със закона е налице, когато трудовият договор е сключен
в разрез с императивни законови разпоредби. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, като това е условие за
неговата валидност. По делото не е представен трудов договор, но това не
означава, че такъв не е бил сключен. По този факт страните не спорят. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес съдът не може да взема предвид
факти и обстоятелства, които не са изрично заявени от страните и да приема за
неосъществили се факти, по отношение на които страните не са направили
възражение. Налице са и множество писмени доказателства, свидетелстващи
за възникване на трудово правоотношение между ответниците – подаване на
уведомление до ТД на НАП за сключване и прекратяване на трудовия договор,
подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигуряване на служителя,
издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед на
което съдът приема, че трудов договор между ответниците е бил сключен.
Обстоятелството, че към датата на сключване на процесния трудов
договор управителят на дружеството-работодател не е пребивавал в
Република България, съответно не би могъл да подпише трудовия договор, не
води до неговата недействителност поради противоречие със закона.
Отразената в трудовия договор дата е от значение за момента на възникване на
трудово правоотношение. Дали документът е подписан от работодателя на
същата, на предходна или последваща е без значение за валидността на
договора – в този смисъл Решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 4902/2008
г. на ВКС, IV г.о. Не се отразява на валидността на трудовия договор и
подписването му от неоправомощено лице – по аналогия с чл. 301 от ТЗ, тъй
като действията на работодателя непосредствено след узнаването за него, а
именно подаване на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, сочат, че същият е
потвърдил извършените без представителна власт действия от негово име.
Заобикаляне на закона по смисъла на чл. 74, ал. 1 от КТ е налице, когато
чрез клаузите на трудовия договор се постига по заобиколен път забранен от
закона резултат, като се използват съответните празноти в закона или като
този резултат се постига на няколко етапа. В случая ищецът твърди, че
сключеният между ответниците трудов договор няма за цел реално престиране
на работна сила, а единствено ползване на осигурителни права, като се
позовава на краткия срок на договора, липсата на реално изпълнение на
трудова дейност, неплащането на трудово възнаграждение и невнасянето на
осигурителни вноски. Краткият срок на трудовия договор сам по себе си не
води до заобикаляне на закона, особено като се има предвид, че изначално
договорът е сключен като срочен и е прекратен в срока за изпитване. Относно
реалното осъществяване на трудова дейност е приложима презумпцията на чл.
8, ал. 2 от КТ, според която добросъвестността при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
Оборването на презумпцията е в тежест на страната, която твърди
недобросъвестност на работника или служителя и която следва да докаже
4
твърдението си. В случая ответницата М. твърди, че е полагала труд при
работодателя, а от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да
оборят установената от закона презумпция за добросъвестно изпълнение на
трудовите функции. Плащането на трудово възнаграждение и внасянето на
осигурителни вноски са задължения на работодателя, чието неизпълнение би
могло да доведе до административни санкции, но в никакъв случай не може да
обоснове заобикаляне на закона. Не може да се приеме, също така, че
единствената цел на сключения трудов договор е придобиване на
осигурителни права от ответницата М., тъй като и без неговото сключване, тя
би имала право на парично обезщетение за безработица след прекратяване на
служебното й правоотношение, макар и в по-нисък размер. Следователно не
са налице категорични доказателства, че трудовият договор не е имал за цел
реално престиране на работна сила, с оглед на което не може да се приеме, че
същият е недействителен.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за
недействителност на трудовия договор, сключен между ответниците, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е отхвърлил исковете,
макар и по различни съображения, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни не са претендирали разноски, поради което такива
не им се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 357, ал. 1 от КТ
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 407 от 30.01.2025 г., постановено по гр.д.
№ 4882/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5