Р Е Ш
Е Н И Е
№ІІ-12 14.02.2020
година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори
въззивен граждански състав, в публичното си заседание на двадесет и
първи януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА- МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Като разгледа докладваното от
съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 2060 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение № 2406 от 08.10.2019г.,
постановено по гражданско дело № 2598/2019г. по описа на Бургаски районен съд, съдът е дал разрешение на
основание чл. 127а от СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, заместващо
съгласието на бащата З.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за издаване на
български паспорт от надлежните органи в Р. България на всяко от неговите
ненавършили пълнолетие деца И. З.И., ЕГН **********, род. на ***г. и М. З.И.,
ЕГН **********, род. на ***г., както и за напускане от всяко от ненавършилите
пълнолетие деца на територията на Р.България, придружавани от майка им В.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** или изрично упълномощено от нея лице за срок от
пет години от влизане в законна сила на настоящото съдебното решение за пътувания
с продължителност не повече от общо 45 дни в една календарна година до
Държавите-членки на Европейския съюз, Държавите от Балканския полуостров и до
Република Турция, както следва ежегодно: едно пътуване през месеците юни, юли и
август включително за период не по-дълъг от 15 дни, едно пътуване за периода от
26.12 до 10.01 за срок не по-дълъг от 10 дни и едно пътуване през м. април и м.
май за срок не по-дълъг от 10 дни. С решението са оставени без уважение
исковете по чл. 127а от СК чл. 76, т. 9 от ЗБЛД в останалите им части.
С
горепосоченото решение З.Д.И. е осъден да заплати на В.Н.М. сумата от 334.75
лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 52,50
лв.- дължима държавна такса по сметка на БРС. В.Н.М. е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 17.50 лв. – държавна
такса.
С
решение № 2680 от 23.10.2019г., постановено по гражданско дело № 2598/2019г. по
описа на Бургаски районен съд е
допусната поправка на очевидна грешка в решение № 2406, като навсякъде в
решението вместо „45 дни“ да се чете „35
дни“. Със същото решение е оставена без уважение молбата на В.М. за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка чрез добавяне на израза
„едно пътуване за периода м.септември, м.октомври и м.ноември за срок не
по-дълъг от 10 дни“.
Против решение № 2406 от
08.10.2019г е постъпила въззивна жалба от
З.Д.И., ЕГН **********, чрез адв.Калин Янев, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Иван Шишман“ № 20А, ет.1. Жалбоподателят счита постановеното решение за
неправилно и необосновано. Изразява становище, че постановеният от съда режим
на пътувания не е съобразен с режима на лични отношения на бащата с децата. Срокът
за който е дадено разрешение -5 години,
както и срокът от 45 дни, в които следва да се извършват пътуванията счита за
прекомерно завишени. Посочва, че в молбата не са конкретизирани държави,
дестинации и забележителности, за да може съдът да извърши преценка относно
целта на пътуванията. Намира за неправилно и разрешението, дадено от съда
децата да напускат страната с трето лице, упълномощено от майката, тъй като
това лице е неизвестно и не е в интерес
на децата. Изразява несъгласие и по отношение на разноските. Иска от съда
решението да бъде отменено, евентуално да бъде разрешено двете деца да напускат
страната за срок от една година, само за едно пътуване с продължителност не
повече от 7 дни, с цел туризъм и придружени единствено от майката. Претендира
разноски пред двете инстанции.
В срока по
закон е постъпила насрещна въззивна жалба против № 2406 от 08.10.2019г., от
ответната страна – В.Н.М., ЕГН **********, чрез адв.Татяна Иванова, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 6, ет.1,
офис А2, съдържаща и становище по подадената от З.И. жалба.
Въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Изразява несъгласие с довода във
въззивната жалба, че пътуванията ще нарушат режима на лични отношения на бащата
с децата. Сочи се, че бащата З.И. не
упражнява режима на лични отношения, определен му с решение № 469/28.02.2019г.
по гр.д.№ 5514/2018г., същият не търси контакт с децата, което се установява и
от свидетелските показания. Посочва, че поради незаинтересоваността на бащата и
поради липса на родителски капацитет, В.М. е поискала промяна на режима на
лични отношения, по повод на което е образувано гр.д.№ 9467/2019г. по описа на
БРС. Счита за несъстоятелно твърдението във въззивната жалба, че липсват
доказателства относно целта на пътуванията – туризъм. Сочи, че не са налице
данни, майката да се готви да напусне страната с децата с друга цел. Счита, че
съдът правилно е определил 5-годишния период, в който важи разрешението, което
е и в съответствие с практиката на ВКС, цитира такава в този смисъл. Намира за
несъстоятелно искането във въззивната жалба, този срок да бъде намален на 1
година, тъй като това би довело до завеждане на дела всяка година, което е
свързано с не малко разходи. Искането на З.И., децата да могат да пътуват само
един път и то за срок не по-дълъг от 7 дни, намира за необосновано. Счита за
несъстоятелни твърденията на въззивника, че съществува опасност децата да бъдат
изведени от страната за постоянно. Твърди, че родителският капацитет на майката
не е подложен на съмнение, не са налице данни майката да е поставила децата в
риск. Намира за правилно разрешението, дадено от съда децата да могат да
пътуват с трето упълномощено от майката лице. Иска от съда жалбата да бъде
оставена без уважение, претендират се разноски.
С насрещната
въззивна жалба В.М. атакува решението в частта, с която съд е дал разрешение за
пътуване на децата с продължителност не повече от общо 35 дни в една календарна
година, разпределени както следва: едно пътуване през месеците юни, юли и
август включително за период не по-дълъг от 15 дни, едно пътуване за периода от
26.12 до 10.01 за срок не по-дълъг от 10 дни и едно пътуване през м. април и м.
май за срок не по-дълъг от 10 дни., както и в частта, с която е оставил без
уважение искането броят на пътуванията да е неограничен. Жалбоподателката счита
решението в обжалваната част за неправилно. Изразява се несъгласие с извода на
съда, че за да се избегне всякакво съмнение относно добросъвестното упражняване
на правата по даденото разрешение, то следва да бъде ограничен общия брой на дните,
в които децата могат да пребивават в чужбина, изтъква се, че подобно
ограничение не е в интерес на децата. По делото безспорно е установено, че
майката е отговорен родител, липсват каквито и да са данни, че същата би могла
да злоупотреби със съдебното разрешение. Намира, че съдът с решението
неправилно е определил времевите периоди, през които децата могат да пътуват в
чужбина, тъй като едно такова ограничение би създало повече трудности в
реализирането на правото на децата свободно да се придвижват, отколкото би
нарушило правото на бащата на лични контакти с тях, или би застрашило самите
деца. Твърди, че поради трудовата ангажираност на майката от м.май до
м.септември, същата няма възможност да пътува през този период, което ще доведе
до загуба на 15 дни, предоставени за пътуване според определения от съда режим.
Строгото разпределение на дните за пътувания ограничава и възможността да се
ползват по-добри ценови оферти за самолетни билети и настаняване, както и
ограничава възможностите на децата да пътуват в чужбина от училище или
клубовете по интереси, които посещават. Иска от съда решението в обжалваната
част да бъде изменено, като пътуванията на децата да бъдат в неограничен брой
дни в рамките на постановения 5-годишен период, евентуално се иска да бъде
увеличен общия брой на дните за календарна година, в които децата могат да
пътуват в чужбина. Моли съдът да
отмени решението в частта, в която са посочени конкретни месеци, в които децата
да могат да пътуват в чужбина,
евентуално ако все пак съдът определи такива, то в тях да бъде включен и
периода от месеците септември, октомври и ноември. Претендира разноски.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е подадена молба с правно основание чл.127а от СК, вр. чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД от В.Н.М. срещу З.Д.И. за даване на съдебно разрешение,
заместващо съгласието на бащата З.И. за издаване на български паспорт на всяко
от децата И. З.И., ЕГН ********** и М. З.И., ЕГН **********, родени от
съвместното съжителство на страните, както и за напускане от децата на
пределите на Република България, придружавани от майката или изрично
упълномощено от нея лице, за неограничен брой пътувания в държавите членки на
ЕС, държавите от Балканския полуостров и до Република Турция за срок от пет години. Изложени са твърдения,
че страните не живеят заедно от януари
2018г., упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения.
Твърди се, че ответникът не оказва съдействие за издаване на задгранични
паспорти на децата.Майката има желание да пътува с децата в чужбина, като
правото на децата да пътуват е невъзможно без съгласието на бащата за това.
Ответникът не е депозирал писмен отговор, в съдебно
заседание процесуалния му представител е
оспорил предявените претенции, като е изразил становище, че майката иска да
изведе децата извън страната от и по този начин да лиши бащата от контакти с тях.
По делото е
представен доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас, според който
децата се отглеждат от майката В.М., която е осигурила за тях стабилна семейна
среда, както и че същата е отговорна и пряко ангажирана с
тяхното хармоничното физическо, емоционално и психологическо развитие. Изразено
е становище, че издаването на задграничен паспорт и всички необходими документи
за пътуване извън страната е в интерес на двете малолетни деца.
Постъпил е
доклад и от Дирекция „Социално подпомагане“-Айтос, според който бащата изрично
се противопоставя децата да напускат страната без негово съгласие и разрешение.
При служебна проверка за валидност и допустимост
на атакуваното решение, Бургаският окръжен съд намира, че то е валидно и
допустимо.
Безспорно установено е, че страните са родители на
децата И. З.И., ЕГН ********** и М. З.И.. С влязло в сила на съдебно решение №
469 от 28.02.2019г. по гр.д. 5514/2018г. по описа на БРС, съдът е предоставил
за упражняване родителските права по отношение на децата на майката, а на
бащата е определил следния режим на лични отношения с децата: до изтичане на мярката, постановена с решение
№ 108 от 15.01.2019 г., по гр. д. № 8490/2018г. по описа на БРС, наложена на
майката по реда на ЗЗДН за срок от една година, режимът на лични контакти ще се
осъществява от бащата в присъствието на социален работник в Дирекция „Социално
подпомагане“ – град Бургас, всеки първи и трети четвъртък от месеца, в работно
време за два часа, а след изтичане срока
горепосочената мярка по ЗЗДН бащата ще осъществява режим на лични контакти с
децата си, както следва: с преспиване в дома на бащата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 11,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както
и десет дни през лятната ваканция, по два дни на Коледните и по два дни на
Великденските празници на всяка нечетна година и два дни за Новогодишните
празници на четна година.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства, от които се установява, че по-голямото дете е ходило на
екскурзия в чужбина през 2015г., за което не е имало противопоставяне от страна
на ответника, но издаденият тогава
задграничен паспорт вече е с изтекъл срок. Свидетелят Д. е посочил, че
бащата не спазва наложения режим на лични отношения и не търси децата.
По въззивната жалба на З.И., настоящата инстанция
намира следното:
Правният интерес от търсената защита по чл. 127а, вр.
чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за даване на разрешение, заместващо съгласието на
единия родител за пътуване на дете в
чужбина е налице винаги, когато няма
обективирано постигнато съгласие по въпроса, независимо какви са причините и
обстоятелствата, довели до това състояние. Факт е, че родителите са в обтегнати
отношения и не могат да постигнат съгласие по тези въпроси.
При решаване на спора по чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът следва да
прецени на първо място най-добрия интерес на детето. Въпросът за
пътуването на едно дете в чужбина следва да бъде поставен в контекста на
правото на детето на свободно придвижване, а предоставянето на възможност в
случая на децата И. и М.да пътуват ,с цел туризъм, безспорно би се отразило в
положителен аспект на тяхното личностно, културно и интелектуално развитие. При
определяне на условията, при който следва да бъдат осъществени пътуванията
извън страната, съдът следва да съобрази с приетото по т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, съгласно което
съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие
дете в чужбина, без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е
определяем. Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда
на чл. 127а СК пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са
само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може
да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при
пътуването му извън страната, налага разрешението за това да бъде дадено за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем /напр. държавите членки на Европейския съюз/ или за неограничен брой
пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.
Правилно районният съд е разрешил пътуванията на децата в чужбина,
като е съобразил възможните ограничения, при които това може да бъде сторено –
посочен е срок, за който децата могат да напускат страната , а именно 5 години,
определяем е и кръга на държавите, в
които пътуванията могат да бъдат осъществявани, а именно: държавите-членки на
ЕС, балканските държави, както и до Република Турция. Липсват данни за
съществуващ конкретен и реален риск за децата при посещение на страните,
попадащи в така очертания обхват.
Въззивният
съд приема за недоказани и поради това неоснователни възраженията на бащата, че
целта на майката е извеждане на децата извън страната, с цел различна от туристическа, както и лишаването му от възможност да се вижда с тях.
Наличието на несъгласие по въпроса за пътуванията в чужбина на децата, както и
опасенията на бащата, че това ще доведе до ограничаване на режима на личните му
отношения, не е основание да бъде отказано осъществяването на такива пътувания.
При противоречие между интересите на
децата и интересите на родителя, предимство трябва да намерят интересите на
децата – така в решение № 86 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2015 г.,
IV г. о., ГК. В настоящия случай, по делото липсват каквито и е доказателства ,
че желанието на майката децата да
пътуват в чужбина е обусловено от стремеж
за осуетяване на личните контакти на децата с бащата. По делото не са
събрани и доказателства майката да има
поведение, сочещо намерение за трайно напускане на страната с двете деца.В
подкрепа на това е и фактът ,че майката работи на постоянен трудов договор в
България, децата посещават детска градина, детето И. посещава *****. Майката и децата имат изграден оптимален битов,
социален и приятелски кръг.
Не може да бъде споделено и оплакването във въззивната
жалба, че в молбата до съда не се сочат конкретни държави, дестинации и
забележителности, посещаването, на които ще допринесе за обогатяване на децата.В
молбата са посочени конкретни държави и кръг от държави, които са определяеми. Определен
е и срокът, за който е дадено съдебното разрешение. Противоречащи на интересите
на детето са исканията на бащата, разрешението да бъде дадено само за едно
пътуване, за срок от една година, не по-дълго от 7 дни.Това противоречи на
интересите на децата и не се сочат никакви обективни причини за такава голяма
рестрикция при очертаването на срока и пътуванията на децата.Освен това, ако
желанието за почивка или екскурзия на децата и родителя, упражняващ
родителските права всеки път- за всяко пътуване се поставя в зависимост от
волята на другия родител, то това не би било в интерес на децата,особено с
оглед силно влошените отношения между страните. Когато пътуванията са в интерес
на децата, който в настоящия случай е безспорно установен, то родителят с
постановен режим на лични отношения ще следва да търпи това временно
ограничаване на права. Гореизложеното важи и относно оплакването на въззивника,
че съдът неправилно е разрешил децата да могат да пътуват чужбина с лице, различно от майката, но
упълномощено от нея. Същото според настоящата инстанция е несъстоятелно, тъй
като едно подобно ограничение не би могло да е в интерес на децата. Изискването
при пътуване в чужбина, децата да бъдат придружавани само и единствено от
своята майка, неоправдано би изключило възможността децата да пътуват с близки
хора, например със свои баба и дядо, или да пътуват по повод занимания по
интереси, които посещават, спортни изяви или пътувания, организирани от
училище. Поради гореизложените мотиви, съдът намира подадената от З.И. въззивна
жалба за неоснователна.
По
отношение насрещната въззивна жалба, подадена от В.М., настоящата инстанция
намира следното: съдебното разрешение за
напускане на всяко от децата за срок от пет години пределите на България, в
държавите –членки на ЕС, държавите от Балканския полуостров и република Турция
е правилно и законосъобразно. Ограничавайки
обаче тези пътувания до не повече от 35 дни в годината, в точно определени
месеци и за точно определени дни в съответните месеци, съдът е постановил едно
неправилно решение, тъй като подобно ограничение не е в интерес на децата. В
случаите, когато заместващото съгласие по чл. 127а от СК се иска за определен
период от време и за определени или определяеми държави, молителят не е
задължен да посочва точните дати на всяко едно отделно пътуване и докъде да
бъде осъществено то в този период, тъй като подобна конкретика е излишна и
по-скоро би затруднила осъществяването на пътуванията. Стриктното разрешение на
първоинстанционния съд, пътуванията да бъдат ограничени само до три за една
календарна година: едно през месеците юни, юли и август за не-повече от 15 дни,
едно пътуване за периода от 26.12 до 10.01. за не повече от десет дни и едно
пътуване през месеца април и май, за не повече от десет дни, в голяма степен по
скоро би лишило децата от предоставената възможност да пътуват в чужбина. Един
толкова стриктно дефиниран режим на пътувания е възможно да
лиши децата от пътуване, организирано от училище или спортен клуб, или
друг клуб по интереси, ако същото не съвпада с посочения от съда период, в
който децата могат да пътуват. Както вече бе
посочено, пътуванията, които са разрешени за срок от пет години и за определени
държави, са предвидими във времето и пространството и в достатъчна степен
предполагат уважаване на претенцията по чл.127а СК, без да бъдат налагани
допълнителни ограничения, отнасящи се до точно определени брой дни и месеци в
годината, в които да бъдат осъществявани пътуванията. Горното налага решението в
частта, в която съдът е разрешил пътуванията да бъдат с продължителност не
повече от 35 дни в годината ( по отношение на думите 45 дни е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 2406 от 08.10.2019г.), както следва: едно
пътуване през месеците юни, юли и август включително за период не по-дълъг от
15 дни, едно пътуване за периода от 26.12 до 10.01 за срок не по-дълъг от 10
дни и едно пътуване през м. април и м. май за срок не по-дълъг от 10 дни., и в
частта, с която е оставено без уважение искането пътуванията да бъдат
неограничени като брой, както и в частта за разноските да бъде отменено като
неправилно. Искането на ищцата за даване на разрешение, заместващо съгласието
на бащата З.И., малолетните деца И. И. и М. И. да пътуват без ограничение в
броя на пътуванията и тяхната продължителност във времето, за срок от пет
години, следва да бъде уважено изцяло.
По
разноските съдът намира
следното:
Предвид изхода на делото, в производството пред
първоинстанционния съд ответникът З.И. следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 380 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на
30 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сумата от 70 лв. в полза на бюджета на съдебната власт–
дължима държавна такса по сметка на БОС.
В настоящото производство,с оглед изхода от спора, на
въззивника З.И. не се дължат разноски. В списъка с разноски, представен от В.Н.М.,
е поискана сумата от 52 лв., представляваща държавна такса от 50 лв. и такса на
банката в размер на 2лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По делото не са представени доказателства обаче за реално направени разноски за
адвокатско възнаграждение, както и за 2 лв. банкова такса, поради което и предвид основателността на насрещната
въззивна жалба, З.И. следва да бъде осъден да заплати на В.М. сумата от 50 лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2406/08.10.2019 г. по гр.д. №
2598/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която са разрешени
пътуванията с продължителност не повече от общо 35 дни в една календарна година,
както следва ежегодно: едно пътуване през месеците юни, юли и август
включително за период не по-дълъг от 15 дни, едно пътуване за периода от 26.12
до 10.01 за срок не по-дълъг от 10 дни и едно пътуване през м. април и м. май
за срок не по-дълъг от 10 дни., и в частта, с която са оставени без уважение
исковете по чл.127а СК в останалите части, както
и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАНОВЯВА , по искане на В.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, децата И. З.И., ЕГН **********,
род. на ***г. и М. З.И., ЕГН **********, род.на ***г. да пътуват с майката В.Н.М. или изрично упълномощено от нея лице, без ограничение на броя на пътуванията и
тяхната продължителност, в държавите –членки на Европейския съюз, както и в
Република Сърбия, Република Северна Македония,Черна Гора, Босна и Херцеговина,
Република Албания,Хърватия ,Словения и Република Турция ЗА ПЕРИОД ОТ ПЕТ ГОДИНИ
от датата на настоящото решение, без
съгласието на бащата З.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА З.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на В.Н.М., ЕГН **********, чрез адв.Татяна Иванова, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 6, ет.1, офис А2, сумата от 380 лв.
(триста и осемдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на В.Н.М., ЕГН **********, чрез адв.Татяна Иванова, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 6, ет.1, офис А2, сумата от 50 лв.
(петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА З.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БОС сумата от 70
лв. (седемдесет лева), представляваща дължима държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.