Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/07.11.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 912 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на
управителя на Р. ООД, ЕИК ******** по чл. 625 от ТЗ. Длъжникът твърди, че
дружеството изпитва затруднения при осъществяване на търговската си дейност от
няколко години. Има както към съконтрагенти във връзка с осъществявана търговска
дейност, включително и по банков кредит с банка „П.Б.“ АД, с остатъчна стойност
от 65 011 евро, така и към държавата за начислено ДДС. Общият размер на
паричните задължения на дружеството възлизал на 585 063,20 лева. Във
връзка с необслужвания банков кредит били образувани и изпълнителни дела срещу
дружеството. С молбата се иска от съда да открие производство по
несъстоятелността поради
неплатежоспособността на дружеството, евентуално поради свръхзадлъжнялост и да
обяви дружеството в несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от списъка на кредиторите,
представен от молителя, дружеството
има следните задължения към описаните
кредитори:
1.
"Б.П.Б." АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.А.А., Й.К.и Л.И.П.,
има вземане от „Р."ООД, ЕИК: ********, в размер на 65 011 евро (шестдесет
и пет хиляди и единадесет евро) и представляваща остатък по договори за кредит
№15/15.04.2005г.; №381/02.04.2007г.; 022/07.05.2007г.; 381/02.04.2007г.;
2.
"В." ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж.Н.И., има вземане от „Р."ООД,
ЕИК: ********, в размер на 108 639 лв. (сто и осем хиляди шестстотин
тридесет и девет лева), дължима въз основа на сключен договор за заем от
20.02.2015г.,с падеж 31.12.2018 година.
3.
" Ф.К. " ООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.И.А., има вземане
от „Р."ООД, ЕИК: ********, в размер на 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин
лева), дължима въз основа на сключен договор за заем от 03.01. 2019 г.,с падеж
11.03.2019г.
4. И.П.Т.,
ЕГН: **********, - вземане в размер
на 19 563 лв. (деветнадесет хиляди петстотин шестдесет и три лева), дължима въз
основа на сключен договор за заем;.
5. "Г.Р."
ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.Б.И.,
има вземане от „Р."ООД, ЕИК: ********, в размер на 11 578 лв. (единадесет
хиляди петстотин седемдесет и осем лева), представляваща остатък от дължими
лихви по договор от 2006г..
6. "В." ООД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Ж.Н.И., има вземане от „Р."ООД,
ЕИК: ********, в размер на 5143 лв. - лихви
по договора за заем по т. 2.
7. "В."
ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж.Н.И.,
има вземане от „Р."ООД, ЕИК: ********, в размер на 20 558.09 лв. - за
доставка на стоки по: фактура № 107/30.08.2016г. - 452.22 лв.; фактура №
010/16.12.2015г. - 7505.87лв.; фактура № 055/31.03.2016г. - 7000.00лв.; фактура
№ 038/19.02.2016г- 5600.00лв.
8. "Г.Р."
ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.Б.И.,
има вземане от „Р."ООД, ЕИК: ********, в размер на 2 634.02 лв. (две
хиляди шестстотин тридесет и четири лева) - сума за доставка на услуги по
фактура № 652/18.03.2015 г.
9. "АБК
С." ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.Г.П.-В., има вземане от „Р."ООД, ЕИК: ********, в
размер на 1 902.43 лв. - сума за доставка на услуги по фактура N°
446/27.03.2015 г.
10.
"Т.С." ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.В.Г., има вземане от „Р."ООД,
ЕИК: ********, възлизащо на сумата в размер на 2 695.69 лв. - сума за доставка
на услуга по фактури, съгласно опис.
11.
"Б.Т.К." ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Д.има вземане от „Р."ООД,
ЕИК: ********, възлизащо на сумата в размер на 113.20 лв. - сума за доставка на услуга по остатък от
фактура:20893127/05.06.2017 г.
12.
"Ф." ООД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, има вземане от „Р."ООД, ЕИК: ********,
възлизащо на сумата в размер на 2 222.38 лв. (две хиляди двеста двадесет и два
лева), представляваща сума за доставка на стоки по фактура: 12460/30.11.2015 г.-353.42лв.;
фактура 12550/29.12.2016 г.-1868.96 лева.
13.
"С.Х." ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, "********, бл. Административна сграда
"***** ******., представлявано от П.В.Г., има вземане от „Р." ООД,
ЕИК ********, възлизащо на сумата в размер на 668.88 лв. - доставка на услуга по фактура:122390/01.012.2017г.-
167.22 лв.; фактура:122863/01.02.2018 г. - 167.22 лв.;фактура: 121336/22.06.2017
г.-334.44 лв.;
14.
НАП - вземане в размер на 272 703 лв. - задължения за ДДС,гаранционен фонд, ДОО,
НЗОК, ДЗПО съгласно опис-извлечение от НАП;
По делото е приложено като доказателство
удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната
база на АИС-КАТ към 01.07.2019 г. има регистрирани три МПС като собственост на “Р.”
ООД– л.а. „Ситроен Саксо“, дата на регистрация
- 17.01.2002 г., л.а. Ситроен Берлинго, дата на регистрация – 04.04.2002
г., и л.а.Шкода, дата на регистрация 16.01.1998 година.
От представеното удостоверение от Служба
по вписванията, гр. София (стр.187 - 193 по делото) е видно, че за периода 01.01.1996
г. – 09.07.2019 г. се установява вписване на три
договора за покупко-продажба, по силата на които дружество е придобило три
недвижими имота, вписвания на договорни ипотеки по договори с „Банка Пиреос“ АД,
както и прехвърляне на тези три имота в резултат на осъществени публични продажби
през 2016 г. и 2018 година.
По делото е представена актуална справка
към 11.07.2019 г. за публичните задължения на „Р.“ ООД, *** (стр. 165 – 182 по
делото). Също така са представени три постановления за налагане на
обезпечителни мерки от 2015 г. и 2018 година. Видно от постановленията се
установява, че са налице установени и изискуеми вземания за публични задължения
към 22.07.2015 г. в размер на 166 908,59 лева – главница – задължения за
ЗО, по ЗДДДС, ЗДДФЛУПФ, ДОО, като най-старото неплатено задължение е с падеж 28.11.2011 година. Във връзка с
образуваното изпълнително дело са наложени обезпечителни мерки върху
имуществото на дружество – запори върху банкови сметки.
От НАП са представени и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014-2018 година (стр. 43-153 по делото).
По делото е прието заключение на съдебно
- финансово икономическа експертиза.
На основа на получената счетоводна
информация, запознаване с приложените по делото документи, представени от
молителя, от НАП , справки от СДВР и АВ, вещото лице сочи, че структурата на
активите на дружеството - ответник е
следната:
За
2014 г. –
ДМА
- „Земя и сгради“ – 272 х. лева
-
„Машини и Съоръжения“ – 11 х. лева
ДМА в процес на изграждане – 507 х. лева
ДМА - Дългосрочни финансови активи – 307
х. лева
Текущи активи: Продукция и стоки - 1453 х. лева
Вземания
- 442 х. лева, от които вземания от клиенти – 122 х. лева.
Паричните средства на каса са 13 х.
лева;
За
2015 г. –
ДМА
- „Земя и сгради“ – 261 х. лева
-
„Машини и Съоръжения“ – 3 х. лева
ДМА в процес на изграждане – 507 х. лева
Текущи активи: Продукция и стоки - 785 х. лева
Вземания
- 565 х. лева, от които вземания от клиенти – 202 х. лева.
Паричните средства на каса са 9 х. лева;
За
2016 г. –
ДМА
- „Земя и сгради“ – 250 х. лева
-
„Машини и Съоръжения“ – 0 х. лева
ДМА в процес на изграждане – 472 х. лева
Текущи активи: Продукция и стоки - 752 х. лева
Вземания
- 389 х. лева, от които вземания от клиенти – 31 х. лева.
Паричните средства на каса са 2 х. лева;
За
2017 г. –
ДМА
- „Земя и сгради“ – 68 х. лева
(намаление с 182 х. лева спрямо предходната година в резултат на извършена
публична продажба)
-
„Машини и Съоръжения“ – 11 х. лева
ДМА в процес на изграждане – 284 х. лева
Текущи активи: Продукция и стоки - 732 х. лева
Вземания
- 29 х. лева, от които вземания от клиенти – 12 х. лева.
Паричните средства на каса са 1 х. лева;
За
2018 г. –
ДМА
- „Земя и сгради“ – 0 х. лева
-
„Машини и Съоръжения“ – 0 х. лева
ДМА в процес на изграждане – 0 х. лева
Текущи активи: Продукция и стоки - 0 х. лева (резултат от бракуване)
Вземания
- 22 х. лева.
Паричните средства на каса са 0 х. лева;
Към
30.06.2019 г.–
ДМА
- „Земя и сгради“ – 0 х. лева
-
„Машини и Съоръжения“ – 0 х. лева
ДМА в процес на изграждане – 0 х. лева
Текущи активи: Продукция и стоки - 0 х. лева
Вземания
- 25 х. лева, от които вземания от клиенти – 6 х. лева.
Паричните средства на каса са 1 х. лева;
През целия изследван период дружеството
– молител е собственик на дяловете в „Р.И.“ ЕООД, с балансова стойност 5 х.
лева.
Структурата на пасивите е както следва:
За
2014 година
Записан капитал – 5 х. лева;
Резерви - 1 492 х. лева;
Печалба – 20 х. лева;
Задължения:
-
Към финансови предприятия – 806 х. лева
– срок за погасяване над 1 г.;
-
Аванси от контрагенти - 22 х. лева –
срок на погасяване - по д 1 г. (текущи
задължения);
-
Задължения към доставчици със срок за
погасяване до 1 г. – 310 х. лева
-
Други задължения – 358 х. лева, от които
356 х. лева – текущи, в това число – 242 х. лева – задължения към персонал, ДОО
и данъчни задължения;
За
2015 година
Записан капитал – 5 х. лева;
Резерви - 885 х. лева (намаление с 59,31 % спрямо
предходната година);
Загуба от дейността за годината – 5 х.
лева;
Задължения:
-
Към финансови предприятия – 721 х. лева
– срок за погасяване над 1 г.;
-
Задължения към доставчици със срок за
погасяване до 1 г. – 242 х. лева
-
Други задължения – 290 х. лева – всички
са текущи, в това число – 229 х. лева – задължения към персонал, ДОО и данъчни
задължения;
За
2016 година
Записан капитал – 5 х. лева;
Резерви - 885 х. лева (отчетена непокрита загуба от
предходна година – 5 х. лева);
Загуба от дейността за годината – - 161
х. лева;
Задължения:
-
Към финансови предприятия – 721 х. лева
– срок за погасяване над 1 г.;
-
Задължения към доставчици със срок за
погасяване до 1 г. – 84 х. лева
-
Други задължения – 343 х. лева – всички
са текущи, в това число – 276 х. лева – задължения към персонал, ДОО и данъчни
задължения;
За
2017 година
Записан капитал – 5 х. лева;
Резерви - 885 х. лева (отчетена непокрита загуба от
предходна година – - 166 х. лева);
Загуба от дейността за годината – - 358
х. лева;
Задължения:
-
Към финансови предприятия – 280 х. лева
– срок за погасяване над 1 г.;
-
Задължения към доставчици със срок за
погасяване до 1 г. – 72 х. лева
-
Други задължения – 403 х. лева – всички
са текущи, в това число – 304 х. лева – задължения към персонал, ДОО и данъчни
задължения;
За
2018 година
Записан капитал – 5 х. лева;
Резерви - 885 х. лева (отчетена непокрита загуба от
предходна година – - 525 х. лева);
Загуба от дейността за годината – - 1
061 х. лева;
Задължения:
-
Към финансови предприятия – 280 х. лева
– срок за погасяване над 1 г. и 125 х. лева – срок на погасяване – до 1 г.;
-
Задължения към доставчици със срок за
погасяване до 1 г. – 27 х. лева
-
Други задължения – 296 х. лева – всички
са текущи, в това число – 282 х. лева – задължения към персонал, ДОО и данъчни
задължения;
До
30.06.2019 година
Записан капитал – 5 х. лева;
Резерви - 885 х. лева (отчетена непокрита загуба от
предходна година – - 525 х. лева);
Загуба от дейността за годината – - 1
061 х. лева;
Задължения:
-
Към финансови предприятия – 280 х. лева
– срок за погасяване над 1 г. и 135 х. лева – срок на погасяване – до 1 г.;
-
Задължения към доставчици със срок за
погасяване до 1 г. – 27 х. лева
-
Други задължения – 291 х. лева – всички
са текущи, в това число – 163 х. лева – задължения към персонал, ДОО и данъчни
задължения;
Вещото лице е посочило, че съгласно
приложените по делото списък на кредиторите публичните задължения са 273 х. лева, поради което и с разликата над
обявените в междинния баланс 163 х.лева от 110 х. лева следва да бъде включена.
Коефициентите за ликвидност за периода
са както следва:
Коефициент на обща ликвидност
–
2014 – 2,77, 2015 г. – 2,55; 2016 г. – 2,68; 2017 г. – 1,60; 2018 г. – 0,05;
към 30.06.2019 г. – 0,00
Коефициент на бърза ликвидност
– 2014
г. – 0,66, 2015 г. – 1,08; 2016 г. – 0,92; 2017 г. – 0,06; 2018 г. – 0,05; към
30.06.2019 г. – 0,06
Коефициент на незабавна ликвидност
–
2014 г. – 0,59, 2015 г. – 1,08; 2016 г. – 0,92; 2017 г. – 0,03; 2018 г. – 0,05;
към 30.06.2019 г. – 0,06
Коефициент на абсолютна ликвидност
–
2014 г. – 0,02, 2015 г. – 0,02; 2016 г. – 0,0004; 2017 г. – 0,0001; 2018 г. – 0;
към 30.06.2019 г. – 0,002
При така установената фактическа обстановка,
Съдът приема от правна страна следното:
С оглед твърденията на длъжника и
направените искания в молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът следва да се произнесе
първо по искането за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност, и евентуално ако искането бъде отхвърлено – да се разгледа
и посоченото евентуално основание – свръхзадлъжнялост.
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично вземане и 5) затрудненията на длъжника
да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“
по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно
правно-организационната си форма.
От събраните по делото доказателства се
установи, че молителят „Р.“ ООД има изискуеми публичноправни задължения към
Държавата, свързани с търговската му
дейност. Най - старите непогасени такива задължения, видно от приложената
справка от НАП са с падеж 28.11.2011 година.
Установява се, че има и задължения към
доставчици и към други финансови институции, вкл. „Банка Пиреос“ АД по няколко
договора за банков кредит. Доколкото в
тежест на молителя да докаже конкретните
дати на настъпване на изискуемостта на тези задължения, а по делото се
установява, че дружеството не е предоставило на вещото лице достъп до
първичните счетоводни документи, чрез които са отразени в счетоводството
натрупаните задължения, както и по делото не са представени договорите, от
които произтичат тези задължения, както и самите фактури, то съдът следва да
приеме твърдените факти – за конкретните дати на падежа на задълженията към
посочените кредитори за недоказани, с изключение на падежите на публичните задължения.
При преценката дали длъжникът е в състояние
на неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ
служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията
на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
Забавата на длъжника „Р.“ ООД, проявена
чрез спиране на плащанията към поне един от кредиторите, съществуването на
вземането на който безспорно се доказа по делото - НАП, предполага в конкретния
случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл.
608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който
следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства,
обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или
доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията
си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция,
състоянието на неплатежоспобност на „Р.“ ООД се установи и при анализа на
финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни икономически
и финансови показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
В конкретния случай, на базата на
заключението на вещото лице за периода 2014- 30.06.2019 г., Съдът констатира,
че за периода 2015 – 2017 г. коефициентът на обща ликвидност е в оптималните
стойности, която според отрасъла, в който работи дружеството – в областта на
информационните технологии е около 1,53. В рамките на оптималното за отрасъла
(около 0,7) са е коефициентите за бърза ликвидност за този период.
Както е вещото лице е отбелязало обаче
още от 2016 г. дружеството е започнало да трупа сериозни загуби, като през 2018
г. в резултат на бракуване на остаряла продукция и стоки е инкасирало загубва
от дейността на стойност -1061 х.лева, което за целия период води до загуба в
размер на 1 566 х.лева.
Поради тази причина след 31.12.2017 г.
до края на изследвания период - 30.06.2019 г. се установява сериозно влошаване
на всички показатели за ликвидност.
Следва да се отбележи, че за целия
изследван период коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са далеч от
препоръчителните стойности, но същите са подпомагащи коефициенти.
От анализа на финансово икономическото състояние
на дружеството се установява, че наличните краткосрочни активи не позволяват
регулярно погасяване на задълженията към кредиторите, особено и предвид липсата
на стопанска дейност за периода след началото на 2019 година.
Налице е, следователно, неплатежоспособност
като икономическо понятие. Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания
период може да се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с
аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и
като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на
ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също
така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените публични задължения, както и момента, от който се установява
трайно влошаване на икономическото му състояние – 31.12.2017 година. За периода
до тази дата, с оглед данните по делото, Съдът намира, че все още
икономическото състояние на молителя, макар и да показва затруднения в
дейността на дружеството от края още на 2016 г., не покрива изискването за
трайна невъзможност да се изпълнява установените публични задължения. В периода
2016 – 2017 г. все още коефициентите на обща и бърза ликвидност са в нормата, установява
се наличие на краткотрайни активи, с които могат да се покриват краткосрочните
задължения.
С оглед липсата на налично имущество, с
което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента
на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 3000
лева за началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал
последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по
чл.634в от ТЗ на 08.10.2018 година.
В дадения от съда едноседмичен срок не е
предплатена определената от съда сума за покриване на началните разноски,
поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл.
632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска,
ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
С оглед становището на съда за
основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност, не следва да се разглежда евентуалното основание
за откриване на производството – свръхзадлъжнялост.
Водим от горното и на основание чл. 632
от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10
състав
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„Р.“ ООД, ***, съдебен адрес:***. Н. *********, адв. В.А.и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „Р.“ ООД, ***.
ОБЯВЯВА
„Р.“
ООД, ***, В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „Р.“ ООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „Р.“ ООД, ***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 912/2019
г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „Р.“ ООД, ***, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ
спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването
на настоящото решение в ТР и , по молба на кредитор или длъжника, при условие
че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на
сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „Р.“ ООД, ***, че ако в срок една година от
вписването на настоящото решение в ТР не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и
да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА
„Р.“
ООД, ***, съдебен адрес:***. Н. *********, адв. В.А., да заплати по сметка на
СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.
634в от ТЗ, която се води при СГС.
СЪДИЯ: