Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 320 16.07.2019г.
гр. Димитровград
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Димитровградският районен
съд
на първи юли през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Теодора Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско
дело № 2017 по описа за 2018г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че със заповед за изпълнение
па парично вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. на Районен съд
Димитровград Д.В.Н. е осъден да плати на ответника, в качеството му на цесионер
сумата общо 783.16 лв.. от които: 29,90 лв. главница- неизплатено задължение но
фактура №******** по Договор №'********/17.01.2012г.. 419.14 лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на посочения договор 9.12 лв- лихва за забава за
периода oт 17.09.20121. до
15.09.2015г. Ищецът е осъден да заплати и сумата от 325 лв. деловодни разноски
по заповедното дело. Заповедта за изпълнение е влязла в сила па 09.10.2015г.
Вьз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист №
1455/14.10.2018г. по ЧГД 1165/2015г. по описа на Районен съд
Димитровград.Посоченият изпълнителен лист е приведен в изпълнение от ответника,
за което с молба вх.№361 57/28.11.2018г. е образувано
изпълнително дело №********/2018г. но описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929,
район на действие-Окръжен съд Хасково. На 10.12.2018г. на Д.Н. е връчено
съобщение за образуваното изпълнително дело.
Счита, че има правен
интерес да оспорва чрез иска по чл.439 ал.1 oт ГПК вземането предмет па принудителното
производство по изпълнително дело №********/2018г. по описа на ЧСИ Николета
Кавакова, тъй като след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично
вземане №654/16.09.2015г. изп. но ЧГД №1165/2015г. по описа па Районен съд
Димитровград е настъпил правопогасяваш юридически факт, а именно изтекла в
полза па ищеца погасителна давност.
Претендира, че обективираните в заповедта за изпълнение №654/16.09.2015г. вземания се погасяват с
изтичане на 3 годишна давност.
Сключеният договор Х«********/17,01.2012г.
между Д.Н. и цедента Макс Телеком ООД е за предоставяне на мобилен достъп до
интернет услуги. С него ищецът се е задължил да плаща ежемесечна абонаментна
такса за предоставяния му достъп до интернет услуги. /Арг. ог заявление по
чл.410 ГНК. с което е образувано ЧГД 1165/15г. на PC Димитровград/. Видно от приложената по заповедното производство
фактура-главницата е за неплатена абонаментна такса по договора за период на
отчитане 01.09.2012г.-30.09.2012i. е падеж на
17.09.2012г.. до коя то дата е уговорен срок в полза на длъжника по смисъла на
чл.70 ал.1 от ЗЗД. Следователно касае се за изпълнение па повтарящи се
задължения за предаване па пари. имащи елипси правопораждащ факт. чиито падеж
наелата през предварително определени интервали oi време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да
са еднакви. Поради това притезанието за главница но фактура №******** по
Договор №********/17.01.2012г, в размер на 29. 90 лв. представлява периодично
плащане. В този смисъл е ра{решението на ТР №3/2011г. на ОСГТК. В мотивите на
тълкувателното решение изрично е изяснено, че вземанията на доставчици на
комуникационни услуги какьвто безспорно бил цедентьт Макс Телеком ООД но
сключения договор от 17.01.2012г.; също съдържат изброените признаци
на понятието, поради което еа периодични плащания по смисъла на чл.111 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност.Поради това цесионерът и ответник Макс Колет
ООД е придобил вземане, което по своята същност било периодично и се погасявало
с кратката 3 годишна давност. Давностният срок започнал да тече на 9.10.2015г.,
на която дата е влезнали в сила заповедта за изпълнение и с изтекъл на 09.10.2018г.
Ответникът образувал изпълнително дело №********/2018г. за събиране на посочено
вземане едва на 28.11.2018г. или след изтичане на погасителната давност.
Извън
изложеното по отношение на вземането за главница но фактура №******** била
изтекла и общата пет годишна давност. Съгласно посоченото в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение нзнекуемоегга на главницата е настъпила на
17.09.2012г, / арг. от фактури №******** и датата, от коя го ответникът
претендира законна лихва за забава изтекла на 19.09.2017г. В този срок не било
налице прекъсване на давностния срок с издаването на заповедта на изпълнение и
изпълнителният лист, защото същите не прекъсвали давността./В този смисъл т.10
и т.14 от ТР №2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС. Решение №225/22.06.2017г. по в.гр.д
№357/2017г. на Окръжен съд Хасково./.На следващо място съгласно чл.111,
б.‘*б" ЗЗД с 3-годишна давност се погасявали вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор. Следователно и присъдената в заповедта за
изпълнение неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №********/17.01.2012г.
в размер па 419.14 лв и 9.12 лв.- лихва зa забава за периода от 17.09.2012г. до 15.09.2015г. също са погасени по
давност. Спрямо тях давностния срок отново е започнал да тече на 9.10.2015г..
на която дата е влезнала в сила заповедта за изпълнение и е изтекъл на
09.10.2018. преди ответникът да образува па 28.11.2018г.
изпълнително дело №******** /2018г.Освен това е оглед на погасяване на
главницата по давност като главно вземане па основание чл.119 от ЗЗД се
погасявали всички произтичащи от него допълнителни вземания.Водени от развитите
съображения на основание чл.120 от ЗЗД изрично прави възражение, че присъдените
в полза на Макс Колект ООД суми по заповед за изпълнение на парично вземане
№654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. па Районен съд Димитровград са погасени
по давност.Ето защо въз основа па гореизложеното моли съда да постанови решение
, с което да признае за установено, на основание чл.439 от ГПК, че Д.В.Н., ЕГН **********,
с адрес *** не дължи на Макс Колект ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, р-н Триадица, бул."Христо Ботев" №17, ет.1,
офис 208, сумата в размер на 783,16 лв. представляващи: 29.90 лв. главница-неизплатено
задължение по фактура №******** по Договор №********/17.012012г., 419.14 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяваме на посочения договор, 9.12 лв.- лихва за
забава за периода от 17.09.2012г. до 15.09.2015г, и 325 лв. деловодни разноски
, за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане
№654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. на Районен съд Димитровград и
изпълнителен лист №1455/14.10.2015г по ЧГД №1165/2015г. по описа па Районен съд Димитровград, въз основа на
който е образувано изпълнително дело №********/2018г. по описа на ЧСИ Николета
Кавакова, рег.№929, район на действие-Окръжен съд Хасково , поради изтекла
погасителна давност.Да се осъди ответника да заплати направените разноски по
воденето на настоящето дело.
В срока за отговор ответникът депозира
такъв, като твърди, че предявения иск по чл.439 от ГПК е допустим, но
неоснователен, тъй като няма факти настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание за
образуване на изпълнително дело №2274/2018 при ЧСИ Николета Кавакова с
рег.№929. Оспорва предявената искова претенция и моли да бъде отхвърлена
изцяло. Д.В.Н. е подал иск с правно основание чл.439 от ГПК и е образувано
гражданско дело № 2017/2018г. на PC Димитровград с искане
да се признае за установено, че вземането по изпълнителен лист издаден на
14.10.2015г. по ч.г.д №1165/2015г. на PC Димитровград издаден
въз основа на заповед по чл.410 от ГПК не се дължи, тъй като е погасено по
давност. Ищецът твърди, че следва да бъде прилагана кратката тригодишна
погасителна давност по отношение на самия лист, тъй като заповедта за
изпълнение е издадена за задължение влизащо в категорията на периодичните
плащания с кратка тригодишна давност. Ищецът твърди алтернативно и че влязлата
в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не са породили прекъсване на
давността на основното задължение по фактура. Тъй като изпълнителният лист от
14.10.2015г. е издаден въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК влязла в законна сила на 09.10.2015г., то в случай че се приложи кратката 3
годишна давност за вземането по заповед и изпълнителен лист, то давността би
била изтекла към датата на образуване на изпълнителното производство при ЧСИ
Николета Кавакова - 28.11.2018г. Тъй като приложима е общата 5 годишна давност
за вземането по издадения изпълнителен лист, то към датата на образуване на
изпълнителното дело - 28.11.2018г., давността не е била изтекла и предвид, че
са поискани и наложени изпълнителни действия, то давността е прекъсната. Счита, че искът е неоснователен и
в противоречие на закона и задължителната съдебна практика, поради следните
причини:Твъреднията на ищцовата страна,
че е изтекла погасителна давност на задължението по издадения изпълнителен
лист, тъй като трябвало да се прилага кратка тригодишна давност от влизането в
сила на листа и заповедта и че влизането в сила на заповедта и листа не са
прекъснали давността било абсолютно грешно. Задължителна съдебна практика приемала че,
заповедта за изпълнение придобива стабилитет, съответно поражда започването на
нова погасителна давност, която всякога е 5 години по смисъла на чл. 117 ЗЗД,
независимо дали заповедта е издадена за задължение попадащо в хипотезите на 3
или 5 годишна давност по смисъла на ЗЗД. В задължителната съдебна практика не
се прави разграничение според това дали заповедта е влязла в сила след успешно
установяване на задължението с иск по чл.422 от ГПК или след изтичане на срока
за възражение, ако заповедта е редовно връчена и възражение не е подадено.
Задължителната съдебна практика във връзка с процесния спор е трайно възприета
и от градските, окръжни и районни съдилища в страната. В случай че Ищецът
представи списък с разноски по чл. 80 ГПК, правя евентуално възражение за
прекомерност, като моля съдът да го редуцира до законоустановения минимален
размер. Съгласно чл.80 ГПК, във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК, моли да му бъдат
присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, за процесуално представителство и защита в настоящото производство.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.439 от ГПК – отрицателен установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че не дължи на ответника процесната парична сума от 783,16
лв. представляващи: 29.90 лв. главница-неизплатено задължение по фактура №********
по Договор №********/17.012012г., 419.14 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяваме на посочения договор, 9.12 лв.- лихва за забава за периода от
17.09.2012г. до 15.09.2015г, и 325 лв. деловодни разноски , за които е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г.
на Районен съд Димитровград и изпълнителен лист №1455/14.10.2015г по ЧГД №1165/2015г.
по описа па Районен съд Димитровград, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №********/2018г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929,
район на действие-Окръжен съд Хасково , поради изтекла погасителна давност.
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, ответникът е този,
който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички
предпоставки на отричаното от ищеца вземане /вземания/, т.е. фактите, от които
то произтича.
В случая ответникът е взел становище по исковата
претенция, оспорва я като неоснователна.Твърди,
че задължителна
съдебна практика приемала че, заповедта за изпълнение придобива стабилитет,
съответно поражда започването на нова погасителна давност, която всякога е 5
години по смисъла на чл. 117 ЗЗД, независимо дали заповедта е издадена за
задължение попадащо в хипотезите на 3 или 5 годишна давност по смисъла на ЗЗД.
В задължителната съдебна практика не се прави разграничение според това дали
заповедта е влязла в сила след успешно установяване на задължението с иск по
чл.422 от ГПК или след изтичане на срока за възражение, ако заповедта е редовно
връчена и възражение не е подадено.
Предвид
събраните в хода на производството писмени доказателства, ведно с исковата
молба и приложено копие на
изпълнителното дело е, че въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №1165/15
г. по описа на РС Димитровград е образувано изпълнително дело №******** по
описа на ЧСИ с рег.№929 с район на действие Окръжен съд-Хасково, с взискател Макс Колект ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Триадица,
бул."Христо Ботев" №17, ет.1, офис 208, като цесионер по сключен договор за цесия от 17.4.2014г. между взискателя и „Макс Телеком“ООД и длъжник
Д.В.Н.. По изпълнителното дело са предприети следните действия за принудително
изпълнение: Запори на банкови сметки на длъжника в ПИБ АД и Райфайзенбанк
България ЕАД, Общинско предприятие Екопрогрес, съгласно запорни съобщения от 4.12.18г.,
като само за част от тях има данни за връчването им-До Общинско предприятие и Д.В.Н.-на
6.12.18г. Считано от 14.10.2015 година до тази дата по изпълнителното дело няма
данни да са предприемани никакви други действия за принудително изпълнение нито
по молба на взискателя, нито по инициатива на ЧСИ (въз основа на дадени
правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ).
Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, както и приложените към молбата за образуване на изпълнителното
дело по описа на ЧСИ документи е, че длъжникът, т.е. ищецът в настоящото
производство е бил уведомен от ЧСИ, чрез връчено на 6.12.18г. съобщение за
образувано ИД.
Основният спор между страните е дали е изтекла погасителната
давност по вземанията, обективирани в изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1165/2015
г. по описа на РС Димитровград.
Съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. т. 10 по време на
изпълнителното производство давност не спира да тече. Изпълнителният процес е
динамично производство и давността се прекъсва с всяко предприето изпълнително
действие или искане за предприемане на изпълнителен способ. Прекъсват давността
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист на
14.10.2015г. е образувано и изпълнително дело №******** по описа на ЧСИ с рег.№929
с район на действие Окръжен съд-Хасково и изпълнителното действие, което
прекъсва давността с изпращането на запорните съобщения до посочените банки на 4.12.18г.
С
изтичането на 2 години съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се счита за прекратено, като съгласно гореспоменатото
ТР прекратяването е настъпило по силата на закона и независимо от датата на
постановяването му от съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Общата
погасителна давност по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е изтекла и цялото вземане по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1165
по описа на РС Димитровград вече не подлежи на принудително изпълнение.Извършените
изпълнителни действия по прекратеното изпълнително производство нямат правно
действие доколкото прекратяването влече след себе си вдигане на всички наложени
запори и възбрани. Защитени са само трети добросъвестни лица придобили права
преди прекратяването. Ако са били предприети изпълнителни действия, то те са
незаконосъобразни и не прекъсват давността. Те не могат да произведат действие
доколкото съдебният изпълнител има правомощията си по закон само в рамките на
действащо изпълнително производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
следва да уважи изцяло така предявения отрицателен установителен иск по
отношение на вземанията по изпълнителния лист: 783,16 лв. представляващи:
29.90 лв. главница-неизплатено задължение по фактура №******** по Договор №********/17.012012г.,
419.14 лв.- неустойка за предсрочно прекратяваме на посочения договор, 9.12
лв.- лихва за забава за периода от 17.09.2012г. до 15.09.2015г, и 325 лв.
деловодни разноски , за които е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. на Районен съд Димитровград и
изпълнителен лист №1455/14.10.2015г по ЧГД №1165/2015г. по описа па Районен съд Димитровград, въз основа на
който е образувано изпълнително дело №********/2018г. по описа на ЧСИ Николета
Кавакова, рег.№929, район на действие-Окръжен съд Хасково , поради изтекла
погасителна давност.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
на ищеца разноски в общ размер на 525 лева, от които 175 лева-заплатена от
ищеца ДТ и 350 лева-адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят от
ответника. В случая възражението на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца е
неоснователно и следва да се остави без уважение.Възнаграждението за един
адвокат не превишава минималното такова, съобразно изискванията на Наредба №1
от 9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.Н., ЕГН **********,
с адрес *** не дължи на „Макс Колект“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, р-н Триадица, бул."Христо Ботев" №17, ет.1,
офис 208, сумите по изпълнително дело №********/2018г. по
описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929, район на действие-Окръжен съд Хасково, а именно: 783,16 лв. представляващи:
29.90 лв. главница-неизплатено задължение по фактура №******** по Договор №********/17.01.2012г.,
419.14 лв.- неустойка за предсрочно прекратяваме на посочения договор, 9.12
лв.- лихва за забава за периода от 17.09.2012г. до 15.09.2015г, и 325 лв.
деловодни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане №654/16.09.2015г. по ЧГД №1165/2015г. на Районен съд Димитровград и
изпълнителен лист №1455/14.10.2015г по ЧГД №1165/2015г. по описа па Районен съд Димитровград.
ОСЪЖДА „Макс Колект“ ООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Триадица,
бул."Христо Ботев" №17, ет.1, офис 208, да заплати разноски в размер на 525/петстотин двадесет и пет/ лева на
Д.В.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/не се чете.
Съдебният акт
е обявен на 16.07.2019 г.
Секретар:
Д.Петрова