Решение по дело №857/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 193
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20214430100857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. *** , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20214430100857 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. К. С.,
ЕГН********** против Й. Г. С., ЕГН**********, ***, в която твърди, че се
запознава с *** по интернет през март 2019 г. По това време той живее и
работи в ***. През следващите няколко месеца отношенията между двамата
продължават да са основно по интернет, като веднъж той я кани за негова
сметка в *** за една седмица и след това той си идва в *** за една седмица,
която прекарват заедно. Твърди, че в началото на август 2019 г. той се
прибира окончателно в *** и на *** г. сключват граждански брак. Твърди, че
след сватбата наема апартамент в центъра на гр. ***, където двамата
заживяват. Още в първия месец от съвместното им съжителство започват да
личат признаците на сериозното несходство в характерите им, като се
появяват първите спорове и кавги. Въпреки всичко, през ноември 2019 г.
съпрузите вземат решение да се преместят да живеят и работят в гр. ***. След
преместването им обаче, отношенията между тях не се подобряват, а
напротив - все повече се влошават. Твърди, че в началото на 2020 г. те
окончателно се разделят и оттогава до настоящия момент живеят разделени и
1
не поддържат никакъв контакт един с друг. Моли, да бъде прекратен брака
между страните с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. От брака си
съпрузите нямат родени деца. Ищецът няма претенции за издръжка между
съпрузите. Съпрузите нямат общо семейно жилище. Моли след прекратяване
на брака *** да носи предбрачното си фамилно име, а именно Д..
В срока по чл.13 ГПК е постъпил писмен отговор от ***, в който взема
становище за допустимост и основателност на предявения иск. Счита, че
брака е дълбоко и непоправимо разстроен, но твърди, че това фактическо
положение се дължи на поведението на ищеца и злоупотребите му. Счита, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е негова, но
понеже той не е направил искане за произнасяне по въпроса за вината, тя
също не иска съда да се произнася в тази насока.Моли брака да бъде
прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство без
произнасяне по въпроса за вината.Разноските по делото да се поемат от
съпрузите, така както са направени. До датата на съдебното заседание се
надява да сключат споразумение, което да представят.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото удостоверение по акт за граждански
брак №***/***г. на Община-****, страните по делото са сключили
граждански брак на ***г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Т. Д., въпреки че е
заинтересована от изхода на делото като *** на ***. Показанията са
вътрешнологични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани
по делото доказателства. От тях се установява, че страните не се разбират
още от сключването на брака. Те са във фактическа раздяла от 01.03.2020г.
*** не желае да контактува с ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Съдът намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях
2
липсват присъщите на брачната връзка взаимност и уважение. Установи се по
делото, че страните са във фактическа раздяла от около 1 година. Този факт
не е спорен между страните и се установи от показанията на разпитания
свидетел. Действително фактическата раздяла не е абсолютно доказателство
за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но може да се
разглежда като причина и проява на същото. Раздялата между страните следва
да се разглежда като проява на дълбокото брачно разстройство и се е отразила
съществено върху брачните отношения, като семейната общност е
разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена
от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта, като всеки от
съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. /т.3 от ППВС 10/ 1971г./.
Продължаващата и понастоящем раздяла, освен проява е и причина за
задълбочаване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между
съпрузите, същата е прекъснала всякаква връзка между тях и също е
основание да се допусне развод. Същата е причина, но и е обективен факт
отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Между страните
липсва взаимност и споделяне, присъщо на съпружеските отношения. Съдът
намира, че това е довело до дълбокото брачно разстройство и се е отразила
съществено върху брачните отношения, като семейната общност е
разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена
от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта. Съдът намира, че
настъпилото разстройство на брака е непоправимо, противоречията между
страните са неразрешими, не могат да се възстановят нормалните отношения
между съпрузите. Поради горното съдът намира, че констатираното дълбоко
и непоправимо разстройство на брака сочи, че същият следва да бъде
прекратен.
По отношение на претенцията по чл.53 от СК, по която съдът също
дължи задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция намира
следното: Видно от посочената разпоредба такава промяна на фамилното име,
съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел
фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето при
сключването на брака. *** е заявила желание след прекратяване на брака да
възстанови предбрачното си фамилно име, поради което същата следва да
носи предбрачното си фамилнто име Д..
3
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.1,
хипотеза втора на ГПК, разноските, направени от страните остават в тежест
на всяка една от тях.
Съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 25
лева, която следва да бъде заплатена от *** по делото, както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49 ал.1 СК, брака между Д. К. С.,
ЕГН********** и Й. Г. С., ЕГН**********, сключен на ***г. с акт № ***/***
на Община-****, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
СЛЕД прекратяване на брака жената ще възстанови предбрачното си
фамилно име – Д..
ОСЪЖДА Й. Г. С., ЕГН**********, да заплати на РС-*** допълнителна
ДТ в размер на 25 лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4