№ 15261
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110109168 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу И. П. М. за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31066/2022г. по на СРС, 40-ти състав, а именно:
104,94лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ************** от дата
11.12.2017г., сключен с /фирма/.
Ищецът твърди, че между /фирма/ и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ************** от
11.12.2017г., с който е уговорено ползването на мобилен номер *************** с
месечна абонаментна такса от 20,99лв. с ДДС и е добавен за ползване и мобилен номер
************** с месечна абонамента такса от 20,99лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Ответникът потребил услуги в периода 01.03.2019г.-30.06.2019г., които обаче не били
заплатени. Неплащането в срок на издадените фактури обусловило правото на
оператора да прекрати едностранно договора за мобилни услуги. При предсрочно
прекратяване на договора абонатът дължал неустойка, изразяваща се в сбор от
трикратния размер на месечните абонаментни такси без ДДС по всеки избран от
абоната тарифен план към съответната мобилна услуга, която в случая възлизала на
104,94лв. Твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. /фирма/ прехвърлило на
/фирма/ вземането, а с анекс от 05.10.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г.
последното прехвърлило вземането на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
уважен предявения иск.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че на 11.12.2017г. между него и /фирма/ е сключен договор за
далекосъобщителни услуги с посочения клиентски номер, като поради забавяне на
плащането са издадени фактури за незаплатени суми. Твърди, че на 14.12.2021г. по ч.
гр. д. № 68759/2021г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение № 22163, по
1
която трябва да плати 112лв. главница, 26,41лв. мораторна лихва, 25лв. държавна такса
и 180лв. адв. възнаграждение по същия договор за далекосъобщителна услуга. На
05.05.2022г. ответникът извършил плащане, като заплатил сумата от 345лв. в полза на
ищеца, което покривало всички вземания по заповед № 22163. Счита, че с извършеното
плащане е погасил всичките си задължения.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С изготвения по делото доклад по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно в
производството, че между /фирма/ и ответника е възникнало валидно договорно
правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
клиентски № ************** от 11.12.2017г. срещу определена месечна абонамента
такса; предоставяне на услугите в периода м.03.-м.06.2019г. и настъпване
изискуемостта на вземанията; сключването на договор за цесия между /фирма/ и
/фирма/ и между последното и ищцовото дружество за прехвърляне на процесното
вземане, както и надлежно уведомяване на ответника за тези действия от цедента.
Между страните не е спорно, че при неплащане от абоната стойността на услугите в
определен срок, дружеството може да прекрати едностранно договора, в която
хипотеза има право на неустойка, възлизаща на сбора на три месечни абонаменти такси
без ДДС за всеки тарифен план към съответната мобилна услуга. Не е спорно също, че
в случая такава неустойка е начислена и възлиза в претендирания размер от 104,94лв.
Единственото възражение, което ответникът прави, е за погасяване на вземането
чрез извършено плащане с платежно от 05.05.2022г. /л. 62/. Както от материалите по
делото, така и при извършена служебна проверка, се установява, че извършеното
плащане с това платежно се отнася за вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение № 22163/14.12.2021г. по гр. д. № 68759/2021г. по описа на СРС, 40-ти
състав, включително присъдените разноски. Тези вземанията представляват 112,00лв. -
главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги за периода от
01.03.2019г. до 01.07.2019г. по договор с кл. № ************** от дата 11.12.2017г.,
сключен с /фирма/, ведно със законната лихва от 01.12.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 26,41лв. - мораторна лихва за периода от 18.07.2019г. до
15.11.2021г., както и държавна такса в размер на 25,00лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 180,00лв. Видно е, че тези вземания за главница и лихва произтичат от
същия договор за далекосъобщителни услуги, сключен с /фирма/, а именно договор с
кл. № ************** от дата 11.12.2017г. Но тези вземания и процесното вземане са
различни – първите са вземания за незаплатената стойност на предоставените
далекосъобщителни услуги за периода 01.03.2019г.-01.07.2019г. и лихва за забава, а
вземането в настоящото производство представлява неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната поради неплащане в срок на услугите. В
представеното платежно нареждане /л. 62/ ясно е посочено, че се погасяват сумите по
гр. д. № 68759 съгласно заповед № 22163, като платеният размер съответства на
вземанията по заповедта. В резултат на това плащане е проведено производство по чл.
414а по ч. гр. д. № 68759/2021г., довело до обезсилване на заповедта съгласно ал. 4. С
това плащане не може да бъде погасено процесното вземане за неустойка, предвид че
същото не е било предмет на гр. д. № 68759/2021г., а самото плащане е размер,
достатъчен да погаси само вземанията по това дело, включително сторените разноски.
Ответникът не ангажира други доказателства за плащане, освен представеното
2
платежно нареждане на л. 62, което, както бе посочено, не доказва плащане на
процесното вземане за неустойка. Ето защо, възражението се явява неоснователно, а
предявеният иск следва да бъде уважен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу И. П. М., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31066/2022г. по на
СРС, 40-ти състав, а именно: 104,94лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
************** от дата 11.12.2017г., сключен с /фирма/, което вземане е прехвърлено
с договор за цесия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като същото се връчи на ответника
на посочения в настоящото решение адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3