Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260113
гр. Пловдив, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2611/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-0438-000030/03.02.2020
г. на Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, Трето РУ, с
което на А.Г.А. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
моли да се отмени НП с аргументи за различна фактическа обстановка и наличието
на разрешаващ сигнал на светофарната уредба при предприемане на маневрата,
непредставянето при проверката на полицейските служители и пренебрегването от
страна на административнонаказващия орган на подаденото възражение. В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа аргументите си от жалбата.
Въззиваемата
страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на
съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано
и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се
явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 09.01.2020
г. около 00:20 ч. жалбоподателят А.Г.А. управлявал личния си лек автомобил „Пежо
308“ с рег. № … в гр. Пловдив. Движил се по бул. „България“ в посока от изток
на запад. На кръстовището с бул. „Васил Априлов“ водачът предприел маневра
обратен завой по бул. „България“ и обърнал посоката от запад на изток.
По същото
време на бул. „България“ до № 115 се бил разположил полицейски екип, който
следял за спазването на правилата за движение. Сред служителите бил и С.Д.С. –
к. о. Той забелязал, че на кръстовището обратен завой направил таксиметров
автомобила на жълта светлина, която при преминаването му се променила последователно
в червена забранителна, а след него изцяло на червена светлина маневра
предприел и жалбоподателя в л.а. „Пежо 308“. Светофарната уредба работела в
нормален режим на работа. Предприел действия по спирането на водача на
„Пежото“, който се движил в лявата лента на платното за движение, за което
следвало да подаде сигнал стоп палка на движещия се таксиметров автомобил и да
навлезе навътре в платното за движение, за да извърши същото действие и спрямо
водача на лекия автомобил „Пежо“. При спирането му установил водачът на
автомобил като жалбоподателя, който водил три момичета. Последният обяснил, че
трябва за закара момичетата до клуб „Сикретс“, където те работили.
За установеното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 832811/09.01.2020
г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта
нарушителя отразил единствено, че има възражения без да посочва в какво се
изразяват те. В тридневен срок от съставяне на акта е постъпило писмено
възражение от него, чието съдържание е повторено в жалбата.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.С. –
актосъставител и А.Т., както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмено възражение,
писмо от Община Пловдив с изх. № ..., оправомощителни заповеди.
Разпитан в
съдебно заседания свидетелят С. потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня случая, както и че е
възприел движението на автомобила на жалбоподателя на червен сигнал на
светофарната уредба, както и движещия се пред него таксиметров автомобил, който
преминал на жълта светлина. Видял предприетия обратен завой, извършил проверка и
потвърждава, че заедно с жалбоподателя в автомобила му е имало и други лица.
Показанията на
свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им
дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите
констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана
в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на
информация.
От друга
страна се дава вяра и на част от показанията на свидетелката Т.. Показанията
ѝ се покриват с тези на актосъставителя, като тя също потвърждава, че е
била в колата на жалбоподателя, че пред тях се е движил друг автомобил.
Покриват се данните по начина на подаване на сигнал със стоп палка от
униформения служител и самата проверка. В тази им част показанията ѝ са
непротиворечиви, последователни и логични, като съответстват с тези на другия
свидетел. Уклончиви и противоречиви са обаче сведенията ѝ за конкретния
режим на работа на светофарната уредба и показателите ѝ. Действително тя
споделя, че при приближаването към кръстовището светофарът е светел в зелен
цвят, но при извършване на завиването свидетелката не е категорична за цвета на
светлината като предполага, че е била зелена – „Май беше зелено, докато
завиваше.“ По тази причина следва да се изключат показанията ѝ относно
светлинната сигнализация към момента на предприемане на маневрата и да не се
възприемат при формиране на изводите за осъществената фактическа обстановка.
Съгласно
представеното писмо от Община Пловдив на кръстовището на нарушението има
поставени камери за видеонаблюдение, но записите се запазват за срок от 20 дни,
след което се изтриват автоматично.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието
на очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения и
в тридневния срок за това е депозирал писмено такова. В акта е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на задължителните указания на светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че А.А. като водач на МПС на 09.01.2020 г. около
00:20 часа в гр. Пловдив на бул. „България“ до № 115 е преминал на неразрешаващ
„червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е
възприето от намиращите се на близо полицейски служители, а сред които и
актосъставителят. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните
сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното
спазване.
Недоказани останаха възраженията на жалбоподателя по осъществяването на
различна фактическа обстановка, а именно навлизането и преминаването през
кръстовището на разрешаваща светлина. Неотносимо към предмета на доказване по
настоящото дело е дали полицейският служител се е представил при проверката или
не. Това са обстоятелства, който нито подлежат на доказване в настоящото
производство, нито биха оказали каквото и да е въздействие върху отговорността
на жалбоподателя за нарушаване на правилата за движение. Не рефлектира върху
законосъобразността на акта и конкретното споменаване в него на възражението на
жалбоподателя в срока за това от съставяне на АУАН. Административнонаказващият
орган има задължение на основание чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да се
произнесе по преписката, като вземе предвид всички обстоятелства и възражения и
ако намери за виновен, да издаде наказателно постановление. В този смисъл след
като наказващият орган е издал НП е направил преценка по виновността на
нарушителя и възраженията му и е намерил, че следва да бъде наказан. От друга
страна непосочването на конкретните мотиви за отхвърлянето на възраженията не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чрез
подаването на жалба нарушителят може да разгърне в цялост правото си на защита
и да предизвика проверка по всеки засегнат от него въпрос в писменото
възражение,
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва
светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в
движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал
въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в
контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона
конкретен размер.
Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с
незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга
страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и
доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да
бъде потвърдено.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0438-000030/03.02.2020
г. на Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, Трето РУ, с
което на А.Г.А. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.