Р Е Ш Е Н И Е

 

  №

гр.София, 19.09.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16951 по описа за 2015 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Ищците Н.Н.С. и М.Н.П., твърдят че са наследници на Г.Н.Г., починала в резултат на пътнотранспортно произшествие. Сочат, че на 22.01.2015 г., около 11.10 ч., в гр. София, на бул. „Шипченски проход“, при управление на т.а. „Волво ФХ“ е per. № *******, водачът И.Г.М., нарушил правилата за движение по пътищата, като в района на трамвайна спирка, находяща се непосредствено преди кръстовището с ул. „Николай Коперник“, не предприел спиране на автомобила, който управлявал, за да пропусне пешеходката Г.Н.Г., която пресичала платното за движение пред автомобила, движейки се към спрелия трамвай на спирката, в резултат на което, я блъснал. В резултат на удара са причинени телесни повреди на Г.Н.Г., довели до настъпването на смъртта й на 03.02.2015 г.

Поддържат, че е образувано ДП № 11038/2015 г. по описана СРТП – СДВР, което не е приключило с влязъл в сила акт. За автомобил „Волво ФХ“ с per. № *******, управляван от водача И.Г.М. има сключена застраховка „Гражданска отговорност” със З. “Л.и.” АД, ***, застрахователна полица № 221140001381935/16.05.2014 г., валидна от 10.01.2015 г. до 10.01.2015 г.

Ищците Н.Н.С. и М.Н.П. сочат, че са деца на починалата Г.Н.Г. и изключително тежко преживяват смъртта й. Починалата е била жена на 69 г., била е дейна, активна, в добро здравословно състояние, била е опора за семейството си, всички са разчитали на нейната подкрепа. Излагат, че са поддържали с майка си много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали. Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на майка им се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние.

Освен неимуществени вреди ищците сочат, че са им причинени и имуществени вреди в размер на 458.90 лв. - платени за извършване на погребението на Г.Н.Г., които считат че следва да им бъдат възстановени.

Ищците молят съда да осъди ответника, да им заплати сумата от по 150 000 лв., представляващи частичен иск от по 200 000 лв. за всеки един,  представляваща застрахователно обезщетяване за претърпените от него неимуществените вреди от смъртта на тяхната майка Г.Н.Г. от процесното ПТП, както и сумата от общо 458.90 лв. за обезщетяване претърпените имуществените вреди, изразяващи се в разходи за погребение. Претендират законна лихва върху двете суми, считано от 03.02.2015 г. до окончателното плащане.

Ответникът „З.К.Л.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм на ПТП, от 22.01.2015 г., настъпило в гр. София, на бул. „Шипченски проход“, на спирка пред № 18, както и причинно следствената връзка между него и смъртта на Г.Г.. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че пострадалата не е съобразила поведението си и е тръгнала да пресича на необозначено място, при ограничена видимост. Излага, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е завишен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Видно от удостоверение за наследници изх. № НАС-230-1 от 17.02.2015 г. на Столична община, район „Искър“, Н.Н.С. и М.Н.П. са наследници по закон - дъщери на Г.Н.Г., починала на 03.02.2015 г.

С решение от 13.07.2017 г. (невлязло в сила) по в.н.ох.д. № 657/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5 с-в, е потвърдена присъда от 15.03.2017 г., постановена от Софийски градски съд, НО, 14 с-в, с която подсъдимият И.Г.М. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал.1, б „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Свидетелят С.Б.С. дава сведения, че е бил на спирката на трамвая, намираща се на ул. „Шипченски проход“ и пресечката ул. „Николай Коперник“ в кв. „Гео Милев“, като преди да дойде трамвая, на спирката се образува не-малка колона от леки коли, съответно в лявата част към кв. „Редута“ на север и в дясната част за движение на право и надясно към бул. „Цариградско шосе“ по посока на хотел „Плиска“. Свидетелят сочи, че колите се изнизвали, но последните две (три) коли били засечени от червен светофар и са останали непосредствено пред него, почти преди обсега на спирката. В това време трамвая намалил скоростта и пристигал на спирката. Успоредно с него се движел камиона. Трамваят спрял на спирката безпрепятствено и камионът миг след това или малко след това спрял, непосредствено зад предната врата. Камионът бил големи размери, с голяма дължина и височина, висока кабина и каросерията с платнище. След като е светнала зелена светлина, колите който са били пред трамвая са тръгнали бързо, камионът също е потеглил енергично напред и след това е чул възгласа на жената - „Спрете, ще ме убиете4. Трамваят е спрял на спирката, като не е отворил вратите.

Свидетелят И.Г.М. (водач на камиона) твърди, че на 22.01.2015 г. на връщане от Печатница София на светофара на бул. „Шипченски проход“ и ул. „Коперник“ при  червен сигнал на светофара, е спрял с камиона, зад него е дошъл трамвай, спрял е и той, но не е отворил  вратите, като при зелен сигнал е тръгнал.

Въз основа на събраните по делото доказателства – констативен протокол № К76 от 22.01.2015 г., протоколи за оглед от 22.01.2015 г., свидетелски показания,  както и въз основа на  заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, съдът приема за установен следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 22.01.2015 г.,около 11.00 часа в гр. София, на бул.’’Шипченски проход”, в района на кръстовището с ул. „Н. Коперник" се движи товарен автомобил Волво с посока към ул Коперник. Пътят се състои от две ленти за движение, всяка по 2.70 м., вляво трамвайно трасе, а вдясно тротоар. Товарният автомобил „Волво“ спира зад спрял пред него лек автомобил, в лявата лента при червена светлина на светофара. В същото време спира трамвайна мотриса на спирката. В това време, чакащите пътници тръгват да се качват в трамвая, като вратите на мотрисата са били затворени. Най-отпред преминава мъж, а след него потърпевшата. Когато потърпевшата е била навлязла в зоната на така нар. „мъртва зона“, а тя е около 1 метър пред камиона, водачът потегля като бута жената и тя пада на асфалта, след което преминава през нея, без да я прегази, защото тя се е намирала в междуколесното пространство.

Според вещото лице, скоростта на товарния автомобил при потегляне е 5.5 км/ч. Мястото на удара е на около 4 м. вляво от десния бордюр и на около 8 м. от ориентира за оглед. Товарният автомобил е бил в покой, когато пешеходката е пресичала пътното платно. В момента, в който товарния автомобил потегля, тя е била на разстояние не по - голямо от 0.8 метра от предната му част. В този момент тя е могла да възприеме движението на товарния автомобил, но вече е била в опасната му зона спиране. Пешеходката е пресичала пътното платно в района на трамвайната спирка.

            От заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установява, че водачът на процесният автомобил не е имал възможност да вижда пешеходец с височина 1.63 м., движещ се пред автомобила на по-малко от 0.8 м. Преди настъпилото ПТП, водачът е имал възможност да забележи, че е спрял в зоната на спирка на градския транспорт и също така е имал възможност да забележи спрелия трамвай на спирката от лявата му страна.

            Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарния автомобил „Волво ФХ“, И.М., който е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като при потегляне е следвало да се убеди че няма опасност за участниците в движението, които се движат преди него.

            По делото е изслушана съдебномедицински експертиза, съгласно която в причинна връзка с ПТП Г.Н.Г.е получила следните травматични увреждания: контузия с подкожно кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата; контузия и охлузване на носа;  тежка гръдна травма изразяваща се в двустранно счупване на ребра - в дясно от трето до десето по задната мишнична линия излив в плевралната кухина;  коремна травма изразяваща се в контузия с кръвонасядане на предната коремна стена в долната й трета; кръвонасядане на мастните капсули на двата бъбрека; кръвонасядане на стената и опоръка на възходящата част на дебелото черво; гръбначно-мозъчна травма с отваряне на гръбнака на нивото между деветия и десетия гръдни прешлени отпред с масивно кръвонасядане на околните меки тъкани;  тежка травма на опорно-двигателния апарат изразяваща се в кръвонасядане на меки тъкани на таза и крайниците, счупване на дясната лопатка; счупване на тазовите кости със пълно прекъсване на тазовия пръстен - широко отваряне на двете кръстно хълбочни стави и на лонното съчленение, счупване на срамните и седалищните кости двустранно; счупване на дясната раменна кост в областта на рамото; счупване на дясната лъчева кост на типично място; счупване на костите на левия глезен; счупване на основната фаланга на първия пръст на левия крак.

От тежката множествена травма и съпътстващата я масивна кръвозагуба, при пострадалата е последвал остър срив в хемодинамиката - преценен като травматичен шок, а от счупване на тръбести кости и размачкване на подкожна мастна тъкан е последвала и мастна емболия в белите дробове, което е доказано с хистологично изследване.На базата на тежките множествени травматични увреждания и обусловеното от тях принудителното обездвижване и залежаване, независимо от прилаганото лечение при пострадалата са се развили тежки възпалителни и дистрофични нарушения - двустранни абсцедираща бронхопневмония; сепсис; септичен шок. В прогресията си травмите и настъпилите от тях усложнения са довели до непреодолима многоорганна недостатъчност, която е и непосредствена причина за смъртта на Г..

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (не е спорно наличието на застрахователно правоотношение, а освен това е представена и справка от ГФ).

Относно обезщетението за причинени имуществени вреди

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и починалата, и факта, че са изгубили своята майка, както и че ищците ще продължават да страдат от загубата на морална опора и помощ. От показанията на свидетелите В.Н.С.(съпруг на Н.С.) и В.Ж.Г.се установява връзката на обич и взаимопомощ в семейството на Г.Г., както и за тежкото преживяване на загуба й от двете дъщери, ищци в настоящето производство.

Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по 120 000 лв. за всеки ищец, като до пълния предявен размер следва да бъдат отхвърлени.

Относно обезщетението за имуществени вреди

Съдът намира иска за доказан по основание и размер в пълен размер от 458.90 лв., представляващи  разходи за погребение, както следва: за сумата от 427.20 лв. по фактура ********** от 04.02.2015 г. и касова бон от Общинско предприятие „Гробищни паркове“, както и за сумата от 28.60 лв. и 3.10 лв. по представените стокови разписки и касов бон към тях.

Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не се установява пострадалата да е предприела поведение, което да е допринесло за произшествието – същата е пресичала на трамвайна спирка, със спокоен ход, към спрял трамвай.

Законната лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде начислена от датата на смъртта – 03.02.2015 г., до окончателното погасяване на задължението.

Относно разноските

            На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., ответникът следва да заплати на адв. П.К., съобразно уважената част от исковете, сумата от 6035.75 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищците следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, направените по делото разноски в общ размер 134.95 лв., от които  34.95 лв. разноски за експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от исковете, общо разноски в размер на 8085.04 лв., от които 8018.32 лв. - държавна такса и 66.72 лв. - депозит за експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                                                    Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „*******да заплати на Н.Н.С. ЕГН ********** и М.Н.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***0, чрез адв. П.К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от по 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) на всяка една от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Г.Н.Г., настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.01.2015 г., в гр. София, на бул.’’Шипченски проход”, в района на кръстовището с ул. „Н. Коперник, по вина на И.Г.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на т.а. „Волво ФХ“ е per. № *******, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от по 150 000 лв. (частичен иск от общия размер от по 200 000 лв.), като неоснователен.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „*******да заплати на Н.Н.С. ЕГН ********** и М.Н.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. П.К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от по 229.45 лв. (двеста двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2015 г. до окончателното й изплащане,

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на адв. П.К., с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., съобразно уважената част от исковете, сумата от 6035.75 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците.

ОСЪЖДА Н.Н.С. ЕГН ********** и М.Н.П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***0, чрез адв. П.К., да заплатят на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от исковете, направените по делото разноски в общ размер на 134.95 лв. 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски в общ размер на 8085.04 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: