Определение по дело №1443/2016 на Районен съд - Ловеч

Мотиви на Присъда № 46 от 26.11.2018 г. по н.о.х.д. № 1443/2016 год. по описа на Районен съд гр.Ловеч.                    

 

Районна прокуратура гр.Ловеч е предявила обвинение срещу подсъдимия Р.М.К. *** за престъпление по чл.129, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 08.02.2015 г., около 05:00 часа в град Ловеч, пред дискотека „И", в съучастие като извършител със З.З.С. ***, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в лицето, причинил средна телесна повреда на Е.З.С. ***, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб /счупване на короната на зъба на 6 мм под венеца/ и разклащане на втори и трети горни леви зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

          С обвинителния акт е било предявено обвинение и срещу З.З.С. *** за престъпление по чл.129, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 08.02.2015 г., около 05:00 часа в град Ловеч, пред дискотека „И", в съучастие като извършител с Р.М.К. ***, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в лицето, причинил средна телесна повреда на Е.З.С. ***, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб /счупване на короната на зъба на 6 мм под венеца/ и разклащане на втори и трети горни леви зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

          В хода на съдебното производство подсъдимият З.С. е сключил споразумение с представителя на Района прокуратура гр.Ловеч /л.109/, което с протоколно определение № 58 от 15.05.2017 г. /л.110-113/ е било одобрено от друг състав на Районен съд гр.Ловеч. Бил е допуснат като свидетел по делото от настоящия съдебен състав, но видно от справката от НБДН /л.191/, на 15.07.2017 г. С. е починал. Поради това и с протоколно определение от 07.11.2017 г. същият е заличен, като свидетел по делото. 

Предявен е и приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство граждански иск от Е.З.С. ***, чрез повереника му адвокат Х.Н. против подсъдимият Р.М.К. за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането - 08.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. На основание чл.84 и сл. от НПК, С. е конституиран, като граждански ищец по делото, а на основание чл.76 и сл. от НПК и като частен обвинител.

          Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че вмененото на подсъдимия К. престъпление е извършено от него, по начина описан в обвинителния акт. Изтъква подробни аргументи в тази връзка обсъждайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Счита, че следва да бъде отчетено и поведението на пострадалия С., който също е удрял З.С.. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК се отложи за изпитателен срок от три години. Счита предявения граждански иск за основателен и че следва да бъде уважен в размер преценен от съда.

В съдебното заседание, в което е бил даден ход на съдебните прения, редовно призован, гражданският ищец и частен обвинител Е.С. не се явява. Представлява се от повереника си адвокат Х.Н. от ЛАК, който поддържа обвинителната теза на прокурора, позовавйки се на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Счита причинената средна телесна повреда и участието на подсъдимия К. в причиняването й в съучастие със З.С. за безспорно установени и доказани. Изтъква, че доводите на подсъдимия са негова защитна теза, която се опровергава от доказателствата по делото. Сочи за отежняващи вината на подсъдимия обстоятелства, но не заявява позиция относно вида и размера на наказанието, което следва да се наложи. Поддържа предявения граждански иск и пледира да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането, както и направените по делото разноски. Подробно развива съображения относно размера на претендираното обезщетение, анализирайки ангажираните в тази връзка доказателства. 

           Подсъдимият Р.К., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че разбира в какво е обвинен и неколкократно в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения. В същите акцентира на обстоятелството, че е работел като охрана в дискотека „И” и се е намесил на два пъти само, за да разтърве биещите се З.С. и Е.С.. Категорично отрича да е нанасял удари по С.. Твърди, че частния обвинител С. държал в ръката си бокс, с който няколко пъти ударил С.. Оспорва като достоверни и обективни част от свидетелските показания по делото. Изтъква, че пострадалия С. е конфликтен и постоянно търси и предизвиква сблъсъци. В хода на съдебните прения сочи, че изцяло поддържа заявеното от защитника му, като акцентира, че свидетеля Д.К. никой не го е виждал да е бил на мястото. Изтъква, че ако частния обвинител С. е имал някакви сериозни наранявания е щял да отиде веднага в болницата, а не да се връща със сина си обратно в дискотеката и да търси обяснения и саморазправа с него. При дадената му последна дума подсъдимият заявява, че иска от съда да го оправдае.

Защитникът на подсъдимия – адвокат В.М. от ЛАК, пледира за оправдателана присъда, като изтъква, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не отговаря на установената от доказателствата по делото действителна такава. Подробно излага доводи и твърдения относно личността на пострадалия Е.С. и акцентира, че конфликта и побоя е бил между него и братовчед му З.С., а подсъдимия само ги е разтървал. Изказва съмнения относно обективността на медицинската документация и доказателствата относно вида и дали действително е била причинена средна телесна повреда на С.. Сочи, че избития зъб не е бил установен при първоначалния преглед от свидетеля Д. в Спешна помощ, а едва няколко дена след това. Изказва съмнения и дали въобще уврежданията на С. са били получени през въпросната вечер. Оспорва и обективността на събраните по делото свидетелски показания. Счита, че обвинението се базира на предположения, а не на категорично и несъмнено доказани факти. Излага, че е практика пострадалият С. да завежда дела с цел парично облагодетелстване и в тази връзка намира предявеният граждански иск за неоснователен и недоказан.      

         От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от свидетелските показания и от заключенията на вещите лица по назначените и изслушани съдебно-медицински експертизи по писмени данни, повторна и допълнителните такива, вкл. и тройна, от комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи касаещи подсъдимият К. и пострадалия С., от заключението по съдебно-техническата експертиза, както и от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Р.М.К. ***. Не бил осъждан. Работел като охрана в дискотека «И» в гр.Ловеч.

З.З.С.,***, към месец февруари 2015 г. живеел в гр.Ловеч. Бил безработен и неосъждан.

На 08.02.2015 г., около 05:00 часа пострадалият Е.З.С. отишъл в дискотека „И" в гр.Ловеч. На входа на дискотеката се срещнал със З.З.С., който в този момент излизал от въпросната дискотека. Тъй като между двамата имало сложили се влошени взаимоотношения от преди това, си разменили няколко реплики, възникнал конфликт, вследствие на който си разменили и удари с ръце. В следствие на ударите и двамата паднали на земята. Тези действия се развили пред дискотеката от дясно на вратата, през която се влиза, близо до стъпалата на аварийния изход. Това било забелязано от свидетеля А.М.А., който влязъл в дискотеката за да каже на охраната за възникналия конфликт. Свидетелят С.С.Б. също видял случващото се. Също така забелязал, че З.С. (по прякор З.) станал и тръгнал да бяга в посока към такситата. Пострадалият Е.С. тръгнал да го гони. Понеже местото било хлъзгаво двамата паднали на земята близо до гюмовете, на около 20 метра от дискотеката. З.С. станал първи и ударил с юмрук по главата пострадалия Е.С.. През това време от дискотеката излязъл и подсъдимия Р.М.К. и отишъл при тях. Според свидетеля С.Б., когато пострадалия Е.С. видял подсъдимия Р.К. казал на З.С. : "Що си ми докарал този тук при мен." Като чул това подсъдимият Р.К. ударил пострадалия С. няколко пъти по главата и лицето с ръце и крака. След това се дръпнал настрани. С. и С. продължили да се бият. Към тях отново се присъединил подсъдимият Р.К., като и двамата със С. нанасяли удари с ръце и крака по главата, лицето и по гърба на С.. Последният бил паднал по лице на земята. Тези действия били забелязани и от свидетеля Д.К.К., който към този момент идвал към дискотеката и се намирал на около 30 метра от случващото се. Свидетелите С.Б. и Д.К. видели също и че след като спрели да удрят С. подсъдимият Р.К. влязъл в дискотеката, а З.С. тръгнал към паркинга. Пострадалият С. останал да лежи на земята. След известно време станал и тръгнал към такситата. Качил се на едно такси и помолил шофьора да го закара до нощен клуб „***", където се намирал синът му Е.. Помолил шофьора на таксито да отиде да извика сина му. След като дошъл синът му двамата се върнали в дискотека „И". Между двамата и подсъдимия Р.К. възникнала совесна разправа относно нанесения преди това побой над Е. С., свидетел на която станал В.П. – управител на дискотеката. Подсъдимият им заявил, че не иска да се разправя с тях, след което Е.С. и синът му Е. отишли в Спешно отделение на МБАЛ Ловеч. Там С. бил прегледан от дежурния лекар невролог – свидетелят Е.Д.. От приложените по досъдебното производство материали /л.27-29/ става ясно и че З.З.С. също е посетил Спешно отделение при МБАЛ Ловеч, като това е станало в 05:29 часа на 08.02.2015 г. и след направени му изследвания и консултации бил насочен към личния му лекар.

От медицинската документация по делото е видно, че пострадалия Е.З.С. е посетил Спешно отделение на МБАЛ Ловеч в 06:45 часа на 08.02. 2015 година. Бил му е издаден амбулаторен лист с № 001252.

От заключенията на вещите лица по назначените и изслушани в хода на съдебното следствие съдебно-медицински експертизи се установява, че на Е.З.С. е било причинено травматично счупване на короната на първи горен зъб в ляво на ниво венец, травматични изменения в областта на устата - разкъсно контузна рана, които са му причинили затруднение на отхапването и говора за около 45 дни. Останалите увреждания на С. са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето, като от последните не се очакват трайни последици.

Съгласно заключението на вещите лица по изслушаната тройна съдебно­-медицинска експертиза /л.111-115/, на пострадалия Е.З.С. е било причинено счупване на короната на първи горен ляв зъб на 6 мм под венеца, разклатени втори и трети горни леви зъби и разкусно-контузна рана на лигавицата на горната устна, субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, охлузвания и кръвонасядания с отоци на лицето. Според експертите счупването на короната на първи горен ляв зъб е наложило изваждането и на корена, което е равнозначно на неговото травматично избиване и само по себе си е причинило затруднение на говореното и дъвченето. Останалите увреждания са представлявали разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Според тези експерти не е било налице сътресение на мозъка със загуба на съзнание, а само краткотрайно нарушение на съзнанието - зашеметяване в следствие на голяма доза стрес и уплаха.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Р.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.129, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 08.02.2015 г., около 05:00 часа в град Ловеч, пред дискотека „И", в съучастие като извършител със З.З.С. ***, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в лицето, причинил средна телесна повреда на Е.З.С. ***, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб /счупване на короната на зъба на 6 мм под венеца/ и разклащане на втори и трети горни леви зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Съдът намира, че подсъдимият Р.М.К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като в съучастие със З.С., нанасяйки множество удари с ръце и крака в тялото и главата на свидетеля и частен обвинител Е.С., е причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб (счупване на короната на зъба на 6 мм под венеца) и разклащане на втори и трети горни леви зъби, поради коетодъвченето и говоренето на С. е било затруднено.  

Категорично се установи по делото причинената на частния обвинител С. телесна повреда и нейния характер. Вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи, включително и тройна такава, подробно са анализирали представената по делото медицинска документация и са достигнали до извода, че на Е.С. е било причинено избиване на първия горен ляв зъб и разклащане на втори и трети горни леви, което безспорно представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Както вещите лица д-р Г. и д-р С., така и тези по назначената тройна съдебно-медицинска и допълнителна такава експертизи (д-р Л., д-р Д. и д-р Л.) са единодушни относно механизма на получаване на телесната повреда (избиването на зъб), както и механизма на получаване на останалите констатирани травми по лицето на пострадалия, които травми, макар е и да не са включени в състава на повдигнатото обвинение, са били нанесени със същото деяние, по идентичен начин. Обосновано и категорично, както в представените писмени заключения, така и при разпита им в хода на съдебното следствие, вещите лица сочат, че причинените на С. наранявания са в резултат на тъпи травми, причинени от действия на предмети с по-тясна и ограничена действаща повърхност и съвпадат да са получении по начина съобщен от пострадалия, а именно : в следствие на удари с ръце и крака, а не от падане от собствен ръст. Според експертите, тъй като уврежданията по лицето на С. са били пръснати, с неголеми размери, то това категорично свидетелствала за удари от предмет/и с ограничена повърхност. Докато характерно за уврежданията по лицето, които се причиняват от падане от собствен ръст е, че са разположени по изпъкналите части на лицето (нос, чело, брада) и са групирани на по-широка площ. Съдът няма основания да се съмнява в компетентността на специалистите изготвили заключенията по назначените съдебно-медицински експертизи, като се има предвид, че всичките са лекари с дългогодишен и богат опит в областите на съдебната медицина и орална хирургия. А и заключенията по така обсъдените експертизи са взаимно допълващи се и подробно аргументирани и обосновани.

Така обсъдените заключения на вещите лица по изслушаните съдебно-медицински експертизи се подкрепят и кореспондират и с писмените доказателства (медицинска документация, издадена във връзка с прегледите на пострадалия С.), както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, част от които са били изцяло очевидци на случилото се пред дискотеката, или на отделни, развили се във времето действия и в частност участието на подсъдимия К. в тях. Очевидци на случилото се са свидетелите С.Б. и Д.К.. Първият се е намирал в близост до входа на дискотеката и е възприел изцяло случилото се още от началото на конфликта и сбиването между Е.С. и З.С., както и в последствие намесата и действията на подсъдимия Р.К.. Няма причини показанията на този свидетел да не бъдат ценени като достоверни и обективни, въпреки констатираното ниско интелектуално развитие и накъсан речеви изказ. В този смисъл доводите на защитата не се споделят от съда. Противоречията между заявеното от Б. пред съда и показанията му на досъдебното производство са преодолени чрез прочитането на последните по реда на чл.281, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 от НПК, като и при двата разпита показанията на този свидетел са последователни в основните моменти на възприетото от него. И при двата Б. е категоричен, че освен сбиването между С. и С. е видял и подсъдимия К. да удря многократно пострадалия. Няма съмнения, че свидетелят Б. се е намирал същата нощ до входа на дискотеката, като това обстоятелство го потвърждава дори и подсъдимия К. в обясненията си.

Свидетелят К. пристигнал на мястото по-късно, но ясно е възприел как подсъдимият К. и З.С. нанасяли побой на С., като С. го е удрял с ръце в главата, а К. го е ритал с крака. Съдът кредитира като достоверни и обективни показанията на този свидетел дадени пред съдия в хода на досъдебното производство /л.54/ и приобщени към доказателствения материал в съдебната фаза чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, тъй като са дадени по време много по-близко до случилото се на 08.02.2015 г., отколкото тези пред съда в проведеното на 07.11.2017 г. заседание по делото. Дадени са и в много по-спокойна обстановка, в присъствието на съдия и в отсъствието на обвиняем (към този момент Р.К. все още не е бил привлечен като такъв по досъдебното производство). Свидетелят К. : „…З. и Р. бяха налегнали Е. и го биеха в градинката пред дискотеката. Р., тоя грамаден човек го риташе, а З. го налагаше с юмруци. В главата го удряха, защото после като погледнах, видях на Е. главата и целия беше в кръв и хрипаше”.

Показанията на свидетелите очевидци Б. и К. изцяло кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Съвпадат и по отношение на моменти от случилото се, които не касаят пряко изпълнителното деяние (нанесените удари с ръце и крака), но описват състоянието, в което се е намирал пострадалия С.. И двамата свидетели, независимо един от друг сочат например, че след като К. и С. спрели да нанасят удари върху С., последният останал да лежи известно време на земята, гол до кръста. В тази връзка показанията им съвпадат и с тези на самия пострадал Е.С., който освен твърденията, че е бил удрян от С. и подсъдимия К., също съобщава, че е би съблечен до кръста, тъй като се е опитвал да се измъкне от двамата. Съдът внимателно обсъди показанията на пострадалия Е.С., като съобрази и че същия е страна по делото, както и емоционално-психичното му състояние. За последното съдът съобрази и заключението на вещите лица по назначената и изслушана комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза /л.265-297/, съгласно което С. страда от личностово разстройство – емоционално-нестабилен тип и че се води на отчет в ДПБ Ловеч от 12.11.1991 г. с диагноза : разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Въпреки това, според експертите, психичната годност на С. му позволява правилно да възприема фактите и обстоятелствата имащи значение за случая и че може да дава достоверни обяснения и показания за тях.

Косвено, че пострадалия С. е възприел подсъдимия К., като едно от лицата нанесло му удари сочи и обстоятелството, потвърдено освен от свидетеля С.Б., то и от свидетеля В.П.П. – управител на дискотеката, че пострадалия С., след известно време същата нощ се е върнал със сина си и влязал в заведението търсейки обяснение и разправа с Р.К..

Всички така обсъдени поотделно и в съвкупност доказателства навеждат на безспорния и категоричен извод, че подсъдимия К., заедно със З.С. е нанасял удари с ръце и крака спрямо Е.С., вследствие на които на последния е била причинена посочената в обвинението средна телесна повреда, като същевременно опровергават тезата на подсъдимия, че се е намесил само, за да ги разтърве. Съдът приема същата за защитна и не намираща опора в събрания по делото доказателствен материал. От доказателствата по делото не се установява кой от двамата (К. или С.) е нанесъл удара довел непосредственно до причиняване на средната телесна повреда на Е.З.С. - избиване на първи горен ляв зъб и разклащане на втори и трети горни леви зъби, но в случаите на съучастие като този, общността на умисъла, обективирана от конкретните действия почти винаги изключва възможността от персонифициране и разграничаване. В съдебната практика еднозначно и непротиворечиво е възприето това принципно положение и в този смисъл позоваването в обвинителния акт на Решение № 293/14.05.2002 г. на ВКС по н.д.№ 177/2002 г,. III н.о. на ВКС е основателно и релевантно към обсъждания случай.   

От субективна страна, при причиняването на телесната повреда на Е.С., подсъдимият Р.К. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Предвид на така установената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства от правна страна, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

         При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Р.М.К. съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието същият е бил с чисто съдебно минало, неосъждан, липсват данни за извършени други противообществени прояви. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази и добрите характеристични данни, които дава за него бившият му работодател – свидетелят В.П.. От друга страна съдът съобрази характера и вида на причинената телесна повреда и интезитета при нанасянето й – причинена е от множество удари, а не от един, както и конкретното участие на подсъдимия в осъществяване на изпълнителното деяние.   

          Водим от тези съображения, настоящият състав призна подсъдимият Р.М.К. за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година.

          Тъй като към момента на извършване на престъплението подсъдимият К. не е бил осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и с оглед данните по делото и личността му, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.  

         Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

          В хода на съдебното следствие бяха събрани доказателства (справка за съдимост на л.350), че със споразумение № 124 от 26.09.2017 г. по НОХД № 873/2017 г. по описа на РС Ловеч, в сила от същата дата, подсъдимият Р.К. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, за извършено на 11.09.2017 г. престъпление по чл.343б, ал.3, предл.1-во от НК. Със споразумението, на основание чл.343г от НК, Р.К. е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от осем месеца. Тъй като деянията по настоящето дело и това по НОХД № 873/2017 г. на РС Ловеч са били извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, то налице са предпоставките на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК, поради което съдът групира наказанията по двете, като определи на подсъдимия К. едно общо най-тежко, а именно : една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 от НК, от така определеното общо най-тежко наказание съдът прспадна времето, през което Р.К. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед  № 1762зз-203/11.09.2017 г. на ОД на МВР Ловеч.

Към така определеното общо най-тежко наказание, на основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини наказанието „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от осем месеца, наложено му по НОХД № 873/2017 г. по описа на РС Ловеч.

На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изцяло наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, тъй като считано от 11.05.2018 г., същото е било изтърпяно.

         В съответствие с разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи отчасти предявения от Е.З.С. граждански иск против подсъдимият Р.М.К. за сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.02.2015 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до пълния размер на претенцията от 10 000 лева съдът отхвърли, като неоснователен и недоказан. Беше уважена и претенцията на гражданския ищец за направени по делото разноски, като съдът присъди такива по съразмерност, в размер на 475,00 лева, предвид факта, че по делото, преди разглеждането му от настоящия състав е имало и друг подсъдим.

Безспорно се доказа, че подсъдимият с виновното си и противоправно поведение е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, като многократно е нанесъл удари с ръце и крака върху ищеца С.. Видно от заключенията на обсъдените по-горе в изложението съдебно-медицински експертизи по писмени данни, вследствие на тези удари, на ищеца С. е било причинено избиване на първи горен ляв зъб /счупване на короната на зъба на 6 мм под венеца/ и разклащане на втори и трети горни леви зъби, без които дъвченето и говоренето е било затруднено за период около 45 дни. Събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писменни и гласни доказателства, категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и ответник по иска от една страна и от друга – претърпените болки и страдания от ищеца С..          

           Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази освен болките и страданията, претърпени при самото осъществяване на побоя, така и продължИе в последствие във времето страдания и неудобства на ищеца, затрудненията свързани с функциите по дъвчене и говорене. Тези съображения и съгласно утвърдената в подобни случаи практика, дадоха основания на съда да приеме, че сумата от 1 500 лева е справедливо обезщетение за претърпените от Е.С. неимуществени вреди.

          При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Р.М.К. да заплати на Ловешки районен съд сумата 922,92 лева, представляваща разноски по делото, както и сумата 60,00 лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск, а на ОД на МВР Ловеч разноски по делото по съразмерност в размер на 480,68 лева.

          Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :