О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 203 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. 220 ГПК, образувано по подадена частна жалба
вх.№ 94140/17.12.2019 г. от Е.Е.Х., ЕГН **********,***, чрез адв.
Е.Ф., срещу Определение № 15513 от
26.11.2019 г. по гр.д. № 11308/2019
г. по описа на ВРС, XXIV с-в, с което
първоинстанционният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.Е.Х.,
ЕГН **********,*** за привличане на трето лице – помагач Прокуратурата на
Република България на страната на ответника по предявения срещу него от С.Ш.
иск с правно осн. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че Е.Х. не е наследник по закон на
Рабие Ф. Желева, починала на 08.07.2012 г., на осн.
чл. 219, ал. 1 ГПК.
В жалбата
Е.Е.Х. излага, че определението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателката
твърди, че първоинстанционният съд погрешно е определил предмета на делото,
защото ищецът не е твърдял, че се позовава на разпоредбата на чл. 10а ЗН и
между страните няма спор, че тя е неприложима. Сочи, че спорът по делото не е
чия смърт е настъпила по-рано, а дали след като ищецът е причинил смърт на
дъщеря си и и съпругата си, има право да ги наследи. Излага, че ако съдът
приеме, че ищецът има право да наследява, то тогава Прокуратурата има интерес
да участва в делото, защото в резултат на неправилните и́
действия/бездействия/актове за жалбоподателката ще се породи правото да
претендира обезщетение за причинените и́ вреди. В тази връзка твърди още,
че Прокуратурата неправилно е предала ищеца на съд за непредпазливо, а не
умишлено причиняване на смърт и следва да се конституира в процеса като трето
лице помагач, за да не може да релевира възраженията си срещу жалбоподателката
за зле воден процес. Моли за отмяна на обжалваното определение и конституиране
на Прокуратурата като трето лице помагач на страната на ответницата.
В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна С.А.Ш., чрез адв.
Д.А., е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно. В тази връзка излага, че предметът на
производството е свързан с това дали ответницата е наследник на дъщеря си или
не. Сочи, че спрямо него има влязла в сила присъда, с която е признат за
виновен, че е причинил смърт на съпругата си и дъщеря си по непредпазливост,
поради което не е недостоен да наследява. Твърди, че намерението на ответницата
да предяви иск срещу Прокуратурата няма никакво отношение към настоящото
производство и участието и́ като трето лице помагач по делото по никакъв
начин няма да промени правното положение между Прокуратурата и ответницата. В
заключение сочи, че не е вярно твърдението, че липсва спор между страните по
отношение на приложението на чл. 10а ЗН. Моли за потвърждаване на
определението.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Производството по гр.д. № 11308/2019 г. на ВРС е образувано по подадена искова молба
от С.А.Ш. срещу Е.Е.Х., с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване установено между страните, че
ответницата не е наследник на дъщеря си Рабие Ф. Желева (иск за несъществуване
на наследствено правоотношение).
С отговора на исковата молба ответницата е
отправила искане за привличане на трето лице помагач – Прокуратурата на
Република България.
С обжалваното определение първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането.
Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът може да
привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Решението
по делото има посоченото в чл. 223 ГПК установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна като това, което
съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, която го е привлякла.
В процесуалната теория и съдебната практика се
застъпва разбирането, че за да е основателно искането следва страната, която
иска привличането или самото трето лице, да имат пряк правен интерес от участието
на последното в производството. Това трето лице встъпва или се привлича в
производството, за да подпомага в свой интерес главната страна в полза на която
е встъпило или която го е привлякла. Същото трябва да има интерес от
постановяване на решение в полза на главната страна, която подпомага, който
трябва да е пряк и да произтича от това, че съдебното решение ще окаже
въздействие не само върху правното положение на главната страна, но и върху
това на третото лице-помагач, като предотврати евентуалната му регресна отговорност. /В този смисъл са и Решение № 209 от 22.05.2019 г.
по гр.д. № 3635/2017 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 6 от 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 401/2009 г. на ВКС
и др./
В настоящото производство ответницата твърди, че
правният и́ интерес от привличането на Прокуратурата като трето лице
помагач на нейна страна произтича от това, че при неблагоприятно за
привличащата страна решение ще се породи право да претендира обезщетение за
вреди, вследствие на незаконосъобразните действия/бездействия/актове на
държавния орган, които се изразяват в липсата на търсена наказателна
отговорност на ищеца за извършено от него умишлено убийство.
При тези изложени твърдения и с оглед данните по
делото настоящият състав приема, че както за привличащата страна, така и за
привлеченото трето лице липсва пряк правен
интерес от участието на последното в производството.
Този извод се налага, защото предполагаемите
права на ответницата спрямо Прокуратурата не
са обусловени от изхода на спора в производството по иска за несъществуване
на наследствено правоотношение. Уважаването на този иск не е условие, нито може
да окаже въздействие, за пораждане на право на обезщетение за вреди спрямо
третото лице, доколкото действията/бездействията/актовете на Прокуратурата
могат да бъдат атакувани по съответния процесуален ред, като за ответницата
съществува и възможност да претендира вреди, независимо от изхода на настоящия
спор. В този смисъл дори и да е налице отговорност за вреди, тя няма регресен
характер, не се поражда като последица от съдебното решение по настоящия
спор и за ответницата няма как да възникне право на обратен иск срещу третото
лице.
С оглед на гореизложеното обжалваното
определение, с което е оставено без уважение искането за привличането на
Прокуратурата на Република България като трето лице помагач на страната на
ответницата, е правилно и следва да
се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15513
от 26.11.2019 г. по гр.д. № 11308/2019 г. по описа на ВРС, XXIV с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и т. 9 от ТР №
1/09.12.2013 г. ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.