РЕШЕНИЕ
№
800
24.11.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 903 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 171, т.2а, б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на
„Турбо СС“ ЕООД , чрез управителя С.Д.С. ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0271-000208/05.09.2022г.,
издадена от ВПД Началник
на РУ Харманли към ОДМВР - Хасково. Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна и неправилна. При издаването
ѝ били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по АПК и ЗДвП, както и на материалноправните норми на ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че изложената в заповедта фактическа обстановка не
отговаря на истината. Сочи, че лекият автомобил „Рено Клио” с рег.№ *******, за
който било установено, че е управляван от неправоспособно лице – непознато за
него, бил собственост на юридическо лице „Турбо СС“ ЕООД – гр.Х., което по
силата на договор за наем отдало лекия автомобил на лицето А. Е. А. от гр. Х.,
който бил правоспособен водач. Твърди, че изобщо не е участвал при предоставяне
на автомобила на Асенов, а това било сторено от служител на фирмата, както и че
не е имал знание и съгласие за предоставянето му на посоченото в заповедта
трето лице. Освен това се претендира договора за наем да забранява
преотстъпването на наетия автомобил на трети лице, предвид което се претендира
липсата на каквото и да било знание по отношение на това обстоятелство. Сочи,
че не е участвал в производството по издаване на оспорения акт, не е уведомен,
че е започнало такова и не му е дадена възможност да даде пояснения, с което са
нарушени правилата, разписани в чл.26, чл.34-чл.36 и чл.45 от АПК, което води
до незаконосъобразност на заповедта. Излага съображения, че е нарушено правото
му на защита, тъй като в заповедта не е конкретизирано коя от всички хипотези
на чл.171 т.2а от ЗДвП е приложил административният орган. Наред с това в
заповедта не били изложени фактическите основания за издаването ѝ. Не
били посочени автомобилът, чиято регистрация е прекратена, неговият собственик,
кой и къде е предоставил управлението му на друго лице, дали е управляван и ако
е управляван - къде и кога. Не било ясно какви точно констатации направил
органът. Заповедта не отговаряла на
изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. По изложените съображения жалбоподателят
моли да се отмени оспорената заповед. Претендира
разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател
се представлява от адв. Т.Н.. Последният в допълнение доразвива доводи и за
незаконосъобразно определяне срока на наложената ПАМ, предвид посочването на
същия като 6 месеца или 181 дни. Също така претендира по делото да не са налице
доказателства относно изложеното фактическо обстоятелство, че посоченото в ПАМ
лице А.С.С. е управлявало процесния автомобил.
Ответникът – Началник РУ Харманли при ОДМВР – Хасково,
не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000208/05.09.2022г.,
издадена от ВПД Началник
на РУ Харманли към ОДМВР - Хасково на „Турбо СС“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище гр. Х., на основание чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ
„Прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, а именно 181 дни.
Съгласно отразеното в ЗППАМ, са отнети два броя регистрационни табели с рег.№ *******.
В заповедта
като основание за издаването й срещу „Турбо СС“ ЕООД е посочено, че С.Д.С., като управител на „Турбо СС“ ЕООД- собственик на лек автомобил „Рено Kлио“ с рег.
№ *********, предоставя за ползване и на
разположение лекия автомобил на лицето А.С.С., който не притежава СУМПС, за
което е съставен АУАН серия GА / 754710.
Към
доказателства по делото е приет АУАН серия GА № 754710/03.09.2022г. издаден на А.С.С. за
това, че на 03.09.2022г., в 23:35 часа в гр. Х., в ж.к. „ Т.“ до блок *** управлява лек автомобил „ Рено Клио“, с рег.
№ *********, собственост на „Турбо СС“ ЕООД, като след справка в масивите на МВР се установява,
че водача С., не притежава СУМПС.
Екземпляр от оспорената заповед е връчен на
законния представител на дружеството- жалбоподател на
12.09.2022год., видно от разписка към акта.
Жалбата е подадена пред Административен съд
Хасково на 14.09.2022г.
От изложеното следва, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена
срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита и при спазване на законоустановения срок
за съдебно обжалване.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е
издадена от компетентен орган – Началник РУ Харманли при ОДМВР – Хасково, с
делегирани правомощия, съгласно, т. 6 от Заповед №1253з-21/14.01.2022г. на Директора
на ОДМВР – Хасково, издадена на основание Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи.
Принудителната административна мярка по своя характер
е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложение на
фактическите обстоятелства въз основа на който е издадена. В този смисъл
формално е спазено изискването на чл.59 ал.2 от АПК относно съдържанието и
формата на административния акт, предвид което не са налице предпоставките по
чл. 146, т.2 от АПК за неговата отмяна.
При издаване на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, които да обуславят неговата отмяна с оглед
разпоредбата на чл. 146, т.3 от АПК.
Настоящият съдебен състав обаче намира оспорената
заповед за издадена в противоречие с
материалния закон по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК.
Съгласно нормата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП може да се приложи ПАМ “прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до
една година“.
В конкретната хипотеза ПАМ е наложена на дружеството- жалбоподател, като собственик на МПС -то, но
според описаните в същата фактически обстоятелства не защото процесното МПС е управлявано
от лице, за което по съответния ред е установено, че не притежава СУМПС, а
поради обстоятелството, че управителя на дружеството е предоставил за ползване
и на разположение лекия автомобил на лицето А.С.С., който не притежава СУМПС.
Така описаните фактически обстоятелства са неотносими
към визираните в разпоредбата на чл.
171, т.2а, б. А от ЗДвП предпоставки за налагане на ПАМ от вида на процесната.
Ето защо макар и да е изложил в своя акт мотиви за неговото издаване, органа не
е посочил такива, които да представляват материална предпоставка за реализиране
на принудителна административна мярка от вида на процесната.
Мотивите за издаване на процесния акт могат да бъдат
извлечени от съдържащия се към преписката АУАН, но същият не е посочен от
органа в оспорения акт, като основание за неговото издаване, както и не е
цитиран, като такъв съобразен в хода на производството. Единствено в описанието
на фактическите обстоятелства, бегло е посочено „съставен АУАН сер. GA/754710” без дори да
е посочено от коя дата е този акт.
Подобен подход не би могъл да произведе правен ефект на препращане към
конкретен документ съставен в хода на настоящото производство, с оглед
дължимото от органа мотивиране на издавания акт с релевантни към относимата
правна норма фактически обстоятелства.
Дължимата от съда проверка, относно
законосъобразността на всеки административен акт, следва да установи наличието
или липсата на релевантните за издаването му факти, но неминуемо, последните
следва ясно и недвусмислено да са посочени от самия орган, като основание за
издаване на съответния административен акт. Дори и в хода на съдебното дирене
да бъдат установени такива факти ( каквато е и настоящата хипотеза), ако
последните не са посочени от административния орган, като такива мотивирали ли
го към издаване на акта, същите не могат да бъдат възприети, като такива въз
основа на който е реализирано волеизявлението на органа.
Ето защо
предвид посочването в оспорения акт на неотносими към приложеното поле на
мярката за процесуална принуда по чл. 171, т.2а, б. А от ЗДвП факти и
обстоятелства, следва да се приеме, че заповедта ,с която същата е наложена не
е съобразена с материалния закон и като такава следва да бъде отменена.
При този изход
на делото, с оглед нормата на чл. 143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на
разноски, които следва да бъдат присъдени в действително доказания им размер от
710 лв., от които 10 лв. за ДТ 700 лв.
за платен адвокатски хонорар.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000208/05.09.2022г.,
издадена от ВПД Началник
на РУ Харманли към ОДМВР - Хасково.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Хасково да
заплати на „Турбо
СС“ ЕООД, гр. Х., сумата от 710лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща
разноски по делото.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: