Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 331 /11.08. Година 2020
Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На тридесети юни
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00345
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №3796а-31/30.01.2020
г. на Началник 02 РУ при ОД МВР – Перник, на Р.Р.В. ***,
е наложено административно наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв., на
основание чл.81, ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи, за това,
че на 20.01.2020г., около 09.30 часа, в
гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „***“ до блок №**, при извършена полицейска
проверка и поискан документ за установяване на самоличност от Р.В., същият
представил лична карта с № ***, издадена на
***. от МВР – Перник с нарушена цялост – нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от Р.В., с която моли за отмяна на същото. Излага възражения за допуснати
съществени нарушения на процeсуални правила при съставяне на акта и издаването
на наказателното постановление относно описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, ограничаващи правото му на защита.
В съдебното производство
жалбоподателят не е участвал лично. Пълномощникът му – адв.
В. Б., поддържа доводите в жалбата и пледира
за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си – юк. З. В., изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира наказателното постановление
да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Същото
е установено с акт за установяване на административно нарушение №412753/20.01.2020г.
В съдържанието му е посочено, че на 20.01.2020г., около 09.30 часа, в гр. Перник, ул. „***“, до бл.**, Р.В.
представя лична карта, която е с
нарушена цялост. Нарушението е констатирано при извършена полицейска проверка
на документи за самоличност от свид. Е.В.П.
и Б. В. Б. – полицаи във 02 РУ при ОДМВР – Перник.
Въз основа тази констатация срещу
жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство с
цитирания АУАН, като актосъставителят
– свид. П. приела, че В. виновно е нарушил разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДвП.
При съставяне на акта соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил и правото си на писмени възражения.
На 30.01.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД наложил на Р.Р.В. административно
наказание глоба за нарушение на чл.7,
ал.1 от ЗБЛД.
Настоящият съдебен състав намира, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
мотивират отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Съображенията са следните:
При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са изпълнени изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Нормата на чл.7,
ал.1 от Закона за българските лични документи, сочена като нарушена, вменява на
гражданите - притежатели на български лични документи, задължение да ги пазят
от повреждане, унищожаване или загубване. Описаната в акта и постановлението
деятелност „представя лична карта … с нарушена цялост “, може да бъде отнесена към
обстоятелствата, при които е установено нарушението, не и към необходимото
описание на елементите от фактическия му състав. С издаденото наказателно
постановление същите факти са подведени
под административнонаказателната норма на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. Тя
предвижда отговорност за лице, което изгуби, повреди
или унищожи български личен документ. В случая нито една от възможните форми на
изпълнителното деяние не е част от квалификацията на нарушението, правната
рамка на което следва да обхваща всички признаци от състава на съответната
административнонаказателна норма, а не същите да се извеждат по пътя на
тълкуването.
Освен непрецизното правно
квалифициране на нарушението, както в акта, така и в наказателното
постановление липсват всякакви факти относно естеството на самото повреждане.
Излагането им е от съществено значение не само от гледна точка наличието
на съставомерна
увреда на
документа, но с оглед преценката за приложимост на нормата
на чл.28а от ЗАНН, приложимостта на
която е част проверката за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Еднозначно естеството на
повредата не бе изяснен и в хода на съдебното следствие, доколкото разпитаният
служител на МВР - свидетел на установяването на нарушението, очевидно няма ясен
спомен за конкретните обстоятелства на
случая – съобщава най-общо за
констатирана повреда на представения личен документ, без да може да
конкретизира естеството й - пукване, счупване или отчупване на част от
пластиката. Изминалото време несъмнено е повлияло на възможността на свидетелката
П. за точно възпроизвеждане на релевантните за делото факти, което е
разбираемо, но при липсата на всякаква конкретика в обстоятелствената част на
акта и постановлението, доказателствената непълнота не може да бъде игнорирана,
защото фактите, на които се основава извода за извършено нарушение остават неизяснени
.
Изложеното
мотивира заключение, че описанието на нарушението е неясно и не изпълва
конкретен адвминистративнонказателен състав, което съществено
ограничава правото на защита на жалбоподателя и мотивира отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Въпреки
изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателят е представляван от
пълномощник, съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в негова
полза, тъй като такива не се претендират и няма доказателства реално да са
направени.
В същия смисъл на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №3796а-31/30.01.2020
г., издадено от Началник 02 РУ при ОД МВР – Перник, с което на Р.Р.В. с адрес ***, с ЕГН ********** на основание чл.81,
ал.2, т.2 от Закона за българските лични документи е наложено административно
наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ