РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Смолян, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100900 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца *** *** ЕООД срещу ответника М.
С. Д. за установяване съществуването на вземанията по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №321/06.07.2022г. по чгр.дело
№617/2022г. по описа на РС- Смолян, а именно : главница в размер на 707.77 лв.
/седемстотин и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, договорно възнаграждение
в размер на 158.98 лв. /сто петдесет и осем и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ и
законна лихва в размер на 96.23 лв. /деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/,
дължима от 03.09.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***
от 14.05.2018г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за
издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение до изплащане на
вземането. Предявен е и осъдителен иск за осъждане на ответника М. С. Д. да заплати
на *** *** ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 720.32 лв. /седемстотин и двадесет лева и тридесет и две стотинки/, дължими по
посочения Договор за потребителски кредит № *** от 14.05.2018г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В
съдебно заседание за ищеца „*** ***“ ЕООД, редовно призовано, не се явява
представител. Исковете се поддържат се поддържат с писмена молба, внесена чрез
юриск. П. Заявено е и искане за постановяване на неприсъствено Решение.
Ответникът М. С. Д., не се явява. Съдът е приел, че същата е редовно призована при
условията на чл.41 от ГПК. От същата не е постъпил и отговор на исковата молба. Не
се изразява никакво становище, въпреки подаденото възражение по реда на чл.414 от
ГПК по заповедното производство.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, писменото становище от
ищеца, внесено за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:Видно от
1
представеното с исковата молба заверено копие от искане за отпускане на
потребителски кредит *** стандарт №*** от 14.05.2018г. М. С. Д. е подала искане до
ищеца искане за отпускане на потребителски кредит в размер на 2000 лева, със срок на
издължаване 24 месеца.
На същата дата 14.05.2018г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит *** стандарт №***, с предоставен кредит в размер на 900 лева, при ГПР от 49.
90% и ГЛП от 41. 17%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното
възнаграждение възлиза в размер на 1 335,36 лева. Уговорено е, че срока на кредита е
24 месеца, при месечна вноска от 55,64, платима на 5-то число на месеца.
Със сключването на договора между страните е постигнато съгласие и за избран и
закупен от кредитополучателя пакет от допълнителни услуги , възнаграждението за
които е в размер на 1080,48 лева, а размера на вноската по закупения пакет от
допълнителни услуги е 45,02 лева. Заедно с погасителната месечна вноска, общия
размер на вноската става 100,66 лева. Или, общото задължение е 2 415,84 лева.
На л.21 от делото от ищеца е представено заверено копие от извършен превод на
14.05.2018г. с получател М. С. Д. по ДПК *** в размер на 900 лева.
Предоставения кредит, размера на погасителните вноски, падежите им, както и
извършените плащания, общата платена сума и остатъка от задължението се съдържат
в представено от ищеца извлечение по сметка към договор за потребителски кредит
№***, с клиент М. С. Д., като общия размер на плащанията към 01.09.2022г. е 1 231,48
лева, а остатъчното задължение е 1 587,07 лева. Отразени са извършени плащания на
10.07.2018г., 19.04.2019г., 12.07.2019г., 10.11.2019г., 07.09.2020г., 31.01.2021г. и
30.07.2021г., както и още една вноска платени лихви и вноска за възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги /не е посочена дата на плащане/.
До ответника е изпратено уведомително писмо от 05.11.2021г. в което ищецът е
посочил, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.09.2019 г., като
видно от приложеното известие за доставяне няма отразяване за получаването й,
отбелязано е, че пратката е непотърсена.
Съдът намира, че предявените установителни искове относно вземанията по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
чгр.дело №617/2022г. по описа на РС- Смолян подлежат на уважаване.
Осъдителните претенции срещу ответника М. С. Д. за заплащане на ищеца *** ***
ЕООД на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720,32
лв. /седемстотин и двадесет лева и тридесет и две стотинки/, дължими по посочения
Договор за потребителски кредит № *** от 14.05.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, следва да се отхвърлят,
за което съдът ще изложи мотивите си по- долу.
С внесената за съдебното заседание писмена молба от ищеца *** *** ЕООД е
заявено искане за постановяване на неприсъствено Решение. Действително, от
ответната страна не е подаден отговор на исковата молба, М. Д. не се явява и не
изпраща процесуален представител в съдебното заседание, като не е заявила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие., съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК съдът постановява неприсъствено
Решение когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства. Именно неоснователността на
осъдителния иск за осъждане на ответника за заплащане на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 720,32 лв. препятства възможността да се
постанови неприсъствено Решение с оглед изискването на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
Предвид посоченото по- горе, съдът следва да постанови съдебно Решение по общия
2
ред.
По отношение на установителните искове с предмет установяване съществуване на
вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чгр.дело
№617/2022г. по описа на РС- Смолян,, като взе предвид представените писмени
доказателства от ищеца, описани по- горе, съдът намира, че същите следва да се
уважат.
За процесният договор за кредит са приложими разпоредбите наЗакона за
потребителския кредит.
От представените писмени доказателства – искането за кредит, ведно с декларация
от клиента и стандартен европейски формуляр, получен от М. Д., договора за
потребителски кредит, споразумението за представяне на пакет за допълнителни
услуги, погасителния план към договора с краен падеж за издължаване на
кредита[1]05.06.2020г., извлечението за извършен превод, извлечението за
задълженията по договора за кредит към дата 01.09.2022г., се установява, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит с посочените в
него условия.
Установи се, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 900 лева,
така, както е уговорено по договора, а за ответника М. С. Д. е възникнало
задължението да върне заетата й сума до края на падежа по погасителния план.
Извършените плащания от кредитополучателя, отразено в извлечението по сметка
към договор за потребителски кредит №***, с клиент М. С. Д., към 01.09.2022г. общо 1
231,48 лева, като плащанията са от дати 10.07.2018г., 19.04.2019г., 12.07.2019г.,
10.11.2019г., 07.09.2020г., 31.01.2021г. и 30.07.2021г., както и още една вноска платени
лихви и вноска за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,сочат на
признание от страна на ответника за възникналото договорно правоотношение, че
кредита е реално предоставени, както и за възникналото задължение за връщането му
на кредитополучателя- ищец.
От ответника М. С. Д. не е постъпил отговор, нито становище, не ангажира
доказателства за изпълнение на останалото непогасено задължение по договора за
кредит. Ответникът не оспори приложеното извлечение по сметка към договора за
кредит №*** от 01.09.2022г., в което са отразени извършените по размер плащания
поотделно за главница, лихва и възнаграждението за закупения пакет за допълнителна
услуга, не ангажира доказателства, с които да опровергава твърденията на ищеца
относно останалото непогасено по размер задължение по договора за кредит.
С изтичане на договорения срок за ползване на заетата сума – 05.06.2020г.
кредитополучателят дължи непогасената главница. Ведно с договорената лихва.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът има вземане към ответника М.
С. Д., представляващи сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №321/06.07.2022г. по чгр.дело №617/2022г. по описа на РС- Смолян, а
именно : главница в размер на 707,77 лв. /седемстотин и седем лева и седемдесет и
седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 158,98 лв. /сто петдесет и осем
и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ за периода от 05.02.2019г. до до 03.09.2019г.,
законна лихва в размер на 96,23 лв. /деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/,
дължима от 03.09.2019 г. до 28.06.2022 г., представляващи задължения по Договор за
потребителски кредит № *** от 14.05.2018г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично
задължение 29.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Предявената осъдителна претенция за присъждане на възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 720,32 лв. /седемстотин и двадесет лева и
3
тридесет и две стотинки/ по посочения Договор за потребителски кредит № *** от
14.05.2018г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, се явява неоснователна.
С представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, е предвидено заплащането на уговореното възнаграждение при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: 1)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5)
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПКкредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговореното заплащане на възнаграждение за посочените услуги по споразумението
попадат в обхвата именно на тези действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Поради последното, клаузата в договора за кредит за заплащане на
възнаграждение за посочените услуги противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Отделно от посоченото, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на
1080,48 лева, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 19,
ал. 5 ЗПК.
На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Видно,
съпоставени, уговорения размер на възнаграждението по допълнителния пакет услуги
дори надвишава по размер предоставения кредит и допълнително затруднява
кредитополучателя за редовното и срочно изпълнение за плащане на погасителните
вноски. Така уговорено плащане отнапред, без да е ясно и дали кредитополучателят ще
ползва услугите по допълнителния пакет по споразумението, води и до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла
на чл. 24 ЗПК, т.е., без да е ясно дали финансовата институция въобще ще предостави
такава услуга. С оглед изложеното и предявената претенция като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, ще следва на ищеца да се присъдят направените съдебни
разноски в заповедното производство, които са в размер на 25,00 лева платена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдебните разноски за исковата производство са в размер на 125,00 лева платена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Относно осъдителната претенция, която се отхвърля, предвид резултата на ищеца
следва да се възложи допълнително да заплати 16,33 лева държавна такса по сметка на
РС- Смолян, като съдът констатира, се дължи, изчислявайки внесените държавни такси,
както в исковото, така и в заповедното производство. Т.е., останала е дължима в този
размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на *** *** ЕООД, ЕИК***, седалище гр.С.,
бул.“***“ №* бл.*, Вх.*, срещу ответника М. С. Д., ЕГН**********, с адрес гр.С.,
4
бул.“***“ №*, Вх.*, ет.*, ап.*, че М. С. Д., ЕГН**********, дължи за плащане на ***
*** ЕООД, ЕИК***, сумите в размер на: главница в размер на 707.77 лв. /седемстотин
и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на
158.98 лв. /сто петдесет и осем и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ и законна
лихва в размер на 96.23 лв. /деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/,
дължима от 03.09.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***
от 14.05.2018г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за
издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение 29.06.2022г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №321/06.07.2022г. по чгр.дело №617/2022г. по описа
на РС- Смолян.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** *** ЕООД, ЕИК***, седалище гр.С., бул.“***“ №*,
бл.* Вх.*, иск срещу ответника М. С. Д., ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, бул.“***“
№*, Вх.*, ет.*, ап.*, за заплащане на сумата в размер на 720,32 лв. /седемстотин и
двадесет лева и тридесет и две стотинки по Договор за потребителски кредит № *** от
14.05.2018г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
29.06.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, да заплати на *** ***
ЕООД, ЕИК***, направените съдебни разноски за заповедното производство по
чгр.дело №617/2022г. по описа на РС[1]Смолян в размер на 25,00 лева платена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и за исковото
производство по гр.дело №900/2022г. по описа на РС- Смолян в размер на 125,00 лева
платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** *** ЕООД, ЕИК***, да заплати по сметка на РС- Смолян държавна
такса допълнително в размер на 16,33 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5