№ 205
гр. гр.Н., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско
дело № 20222150100873 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК-
******, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.З. против Ц. К., гражданин на Р.П., роден
на **********г. и Б. А. К., гражданка на Р.П., родена на **********г., двамата с адрес:
гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **.
Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците /съобразно квотата на всеки в собствността
от по 1/2ид.ч./ да заплати на ищеца сумата от 156,98лева, представляваща сбор от
главница в размер на 136,66 лева за доставена, отведена и пречистена вода за периода
23.03.2019г. до 27.05.2022г., за което са били издадени фактури в периода 28.10.2019г.
до 24.06.2022г. до собствения на ответниците водоснабден обект с партиден № 741285
с административен адрес гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **, сумата
от 20,32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 28.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба, законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, като и сторените съдебни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество
и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим
на етажна собственост с адрес: гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **,
идентификатор ****, със заведена партида в базата данни с аб. № 741285. В
съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежавал качеството „потребител“ във възникналото
облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на
придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни
1
на интернет-страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за
процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на
мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът
сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за
„самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Ищецът
претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни фактури, съдържащи
съответните реквизити. Твърди се, че били издадени фактура № ********** от
28.10.2019г. на стойност 56,89 лв., фактура № ********** от 26.10.2020г. на стойност
24,67 лв. и фактура № ********** от 24.06.2022г. на стойност от 55,10лв., които не са
били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Върху тези суми
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 20,32 лв., считано от 28.11.2019г.
до датата на подаване на исковата молба - 17.08.2022г., както и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците, чрез назначения си особен
представител, депозират отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по
основание и размер. Оспорва се съдържанието на представените фактури, като
непосочващо точния размер на употребената и незаплатена вода. Излага се, че няма
представени доказателства за това, че общия водомер е минал редовна метрология по
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Сочи се, че не е била
изпълнена процедурата по чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 и чл. 23, ал. 4 от Общите
условия. Твърди се, че не става ясно по какъв начин е определено количеството вода.
Наред с това се прави възражение за изтекла погасителна тригодишна давност за
дължимостта на сумата по фактура № ********** от 28.10.2019г. Претендира се за
отхвърляне на исковете. Не се представят писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.55-54 по дело/ на
10.08.2012г. двамата ответници са закупили при равни квоти СОС с идентификатор
**** с административен адрес в гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **.
От представена справка № 891205/29.07.2021г. на АВ се установява, че към
посочената дата ответниците са собственици на процесния водоснабден обект.
Представено е заявление от ответника Ц. К. вх.№ *-6-1010/20.12.2016г. до
ответното дружество за откриване на партида за апартамента/л.58 по дело/.
От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.7 по
дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер (с № 1715/362/с титуляр ответника К.
с потребителски № 741285 са правени отчитания на 26.09.2019г. с отчетено количество
от 19куб.м., от 01.06.2020г. с отчетено количество от 0куб.м., 28.09.2020г. с отчетено
количество от 8куб.м., и на 27.05.2020г. с отчетено количество от 17куб.м.. При
всички отчитания водомерът е „видян“. За потребените и отчетени количества са
издадени фактура № ********** от 28.10.2019г. на стойност 56,89 лв., фактура №
********** от 26.10.2020г. на стойност 24,67 лв. и фактура № ********** от
24.06.2022г. на стойност от 55,10лв., които не са били заплатени в срок 30 дни от
издаването на всяка една от тях. Посочените във фактурите разбивки на цената за
2
доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на
утвърдените с Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР и Решение № Ц-46 от
30.12.2020г. на КЕВР.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че имота е посетен, като на
место вещото лице е установило, че ползването му е сезонно от собствениците, които
от м.май 2022г. не са посещавали имота си и той е необитаем. По тази причина
управата на комплекса е отказала на експерта да му осигури достъп в апартамента. По
отношение механизма на отчитане с мобилно устройство вещото лице пояснява, че за
целта на отчитането служителите на ВиК ЕАД Б. са снабдени с индустриални мобилни
компютри. В тях е инсталиран подходящия за целта софтуер, който дава възможност
да се отварят електронни файлове, в които е съхранена информация за дадения абонат.
Файлове са номерирани и номерата представляват абонатните номера на
потребителите, ползващи услугите на ВиК ЕАД Б.. От този мобилен компютър има
възможност да се правят справки за даден абонат, както за настоящия момент, така и
няколко месеца назад. Във всеки водомерен възел ,който се отчита с електронно
устройство има поставен бар код в който е криптирана информация, която се отнася
само за абонатния номер на който е поставен и представлява средство за директна
връзка с базата данни на дружеството. Баркода се поставя в непосредствена близост до
измервателното устройство. Сомото отчитане се осъществява като служителя на
водния оператор сканира бар кода т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този
начин се индикира , че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и
същият е „Видян“. Визуално отчита измервателното устройство и ръчно нанася
данните в компютъра. С това се завършва отчитането, при условие, че е видян от
инкасатора. В случай, че не е осигурен достъп до измервателното устройство,
инкасатора набира на мобилния компютър режим „Служебно отчитане“. Предвидена е
и възможност и клиента сам да предостави данните от измервателното устройство, по
уговорен начин, тогава начина на записване е „От клиента“.
Електронните устройства са индустриални мобилни компютри. В момента ВиК
ползва марка Зебра ,модел МС 25,модификация БЖ.
Тези устройства ползват операционна система Андроид, имат сканиращо
устройство, Уай - Фай и Блутут. Инсталиран е съответния софтуер и могат да по
електронен път да трансферират данните с които са заредени.
Данните от отчитането на доставеното и консумираното водно количество са
нанесени в електронен карнет в откритата партида с абонатен номер: 741285 в
програмата на водния оператор.
Тези данни са възпроизведени в приложената справка извлечения към делото.
Вещото лице посочва, че всички данни, които са нанесени в мобилния
компютър веднъж не могат да се променят от оператора (инкасатора) и подлежат на
електронно трансфериране в програмата на водния оператор. В мобилното устройство
те се съхраняват до шест месеца. По тези причини експертизата заключава, че
представената Справка-извлечение от водния оператор е достоверна, защото
представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период.
Този електронен карнет е изготвен от програмата на водния оператор и се зарежда
автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен компютър с ,който е
отчетено съответното измервателно устройство.
Вещото лице посочва също така и че изразходваното количество вода,
преминало през измервателното устройство за посочения в петитума на иска отчетен
период е: 44,00 куб.м., като има количество начислено „От разпределение“ - 2,56
куб. м. или всичко за партидата са начислени 46,56 куб.м.. Последните са остойностени
3
съобразно приложимата и действаща уредба по одобрените от КЕВР цени за този вид
услуги - Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц-
37/23.12.2019г. и Решение на КЕВР № Ц-46/30.12.2020г.
Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и
пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна,
отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл.
собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното
количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на
ответника.
По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава
при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми
вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.
В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за
плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземанията.
Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР
общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги,
по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
Безспорно е, че ответниците са потребители на ВиК услуги за собствен имот –
представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт.
От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено
потребление се установява, че за водоснабдения обект са потребени за доставената до
4
цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно
решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява
при условията на регулиран пазар.
Отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т. 3 от Общи
условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на
достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд
гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се
извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два
пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително
потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил
количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали
през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат
заплащане на потребената за съответния обект вода.
Неснователно е възражението за изтекла погасителна давност по следните
съображения: Вземанията за ВиК услуги са, както е посочено в писмения отговор,
такива за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касаят
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е
необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната /Тълкувателно решение № * от 18.05.2012 год. на ВКС,
ОСГК/. Потребената вода е фактурирана в рамките на един месец от отчитането. В
случая, 30 – дневният срок след фактурирането по първата фактура №
**********/28.10.2019г. е изтекъл на 28.11.2019г. Вземането е станало изискуемо и от
тази дата до предявяване на иска – 17.08.2022 г. – тригодишният давностен срок не е
изтекъл. Изложеното дава основание да се приеме, че посочените в карнетите
количества вода са действително доставени до водоснабдения обект и потребени. По
делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода.
С оглед гореизложеното претенцията за заплащане на сумата от общо 136,66
лв., дължима по описаните по-горе фактури, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода до собствения на ответниците Ц. К. и Б. К. е доказана по
своето основание и размер и следва да бъде уважена.
По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за посочения период от 28.11.2019г. до датата на подаване на
исковатамолба. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието
на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок
за плащане до 28.11.2019г. и 25.08.2022г., поради което ответниците са изпаднали в
забава още към 28.11.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е от 20,32 лв., който е съобразен с действалите редакции на чл. 6 от
действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не следва да се начислява
лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на
съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответниците
при равни квоти от по 1/2ид.ч. следва да се присъдят в цялост и сторените от ищеца
съдебни разноски в общ размер от 800лв., както следва: 100 лв. за заплатена държавна
5
такса, 300лв. – депозит за особен представител на ответника, 300лв. за СТЕ и 100лв. за
юк.възнаграждение за процесуалния представител на ищеца. При определяне на
юк.възнаграждение съдът съобрази нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно цитираният текст от НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от
посочената рамка. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Ц. К., гражданин на Р.П., роден на
**********г. с адрес: гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. ** да заплати на
„В.и.К.” ЕАД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул.
„Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор -
Г.Т.Т., сумата от общо 68,33 лв., представляваща 1/2ид.ч. от задълженията по
издадени фактура № ********** от 28.10.2019г. на стойност 56,89 лв., фактура №
********** от 26.10.2020г. на стойност 24,67 лв. и фактура № ********** от
24.06.2022г. на стойност от 55,10лв., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода до собствения на ответника водоснабден обект с партиден
№ 741285 с административен адрес гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и на осн.чл.86, ал.1
ЗЗД сумата от общо 10,16лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за
периода 28.11.2019г. - 16.08.2022г..
ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Б. А. К., гражданка на Р.П., родена на
**********г., с адрес: гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. ** да заплати на
„В.и.К.” ЕАД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул.
„Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор -
Г.Т.Т., сумата от общо 68,21 лв., представляваща 1/2ид.ч. от задълженията по
издадени фактура № ********** от 28.10.2019г. на стойност 56,89 лв., фактура №
********** от 26.10.2020г. на стойност 24,67 лв. и фактура № ********** от
24.06.2022г. на стойност от 55,10лв., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода до собствения на ответника водоснабден обект с партиден
№ 741285 с административен адрес гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и на осн.чл.86, ал.1
ЗЗД сумата от общо 10,16лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за
периода 28.11.2019г. - 16.08.2022г..
ОСЪЖДА на чл. 78, ал.1 ГПК Ц. К., гражданин на Р.П., роден на **********г.
с адрес: гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. ** да заплати на „В.и.К.”
ЕАД, ЕИК-****** сумата от 400лв., представляваща 1/2ид.ч. от сторените по делото от
ищеца съдебни разноски.
6
ОСЪЖДА на чл. 78, ал.1 ГПК Б. А. К., гражданка на Р.П., родена на
**********г., с адрес: гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. ** да заплати на
„В.и.К.” ЕАД, ЕИК-****** сумата от 400лв., представляваща 1/2ид.ч. от сторените по
делото от ищеца съдебни разноски.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ - клона Б., IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от него пред Окръжен съд-Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7