№ 1122
гр. Пловдив , 17.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202494 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от "НСС" ЕООД, ЕИК *********, представлявано и
управлявано от Н.Ч.С., против Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0026595,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ вр. чл.638 ал.4
вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят "НСС" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Е.В.,
моли съда да отмени атакувания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави
искане за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на ЕФ
като правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли същото да бъде намалено до размера на минимално предвиденото в
закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Обжалваният ЕФ Серия Г № 0026595 е издаден срещу "НСС" ЕООД за
това, че на 19.01.2021г. в гр. Пловдив, бул. „Марица“ до № 196, посока запад
– изток, като лице, притежаващо МПС - товарен автомобил „Дачия Докер“ с
рег. № ******, регистрирано в Република България, което не е спряно от
движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, с което е нарушило разпоредбите на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ вр.
чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Нарушението било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система –
мобилна система № TFR1-М 581. От прегледа на записа на нарушението било
установено, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Била извършена и служебна проверка в Гаранционен фонд,
която потвърдила, че към процесната дата /19.01.2021г./ за конкретното МПС
с рег. № ****** няма сключена активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на доказателствата по делото.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административното производство по
неговото издаване.
Когато управлението на МПС без сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е установено с АТСС, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, именно в който случай, съгласно чл.647
ал.3 от КЗ, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
при условията и по реда, предвидени в ЗДП. Като такова е квалифицирано и
извършеното нарушение в обжалвания ЕФ, а именно по чл.638 ал.4 вр. чл.638
ал.1 т.2 от КЗ.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ, когато с АТСС е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното
2
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.
Видно от съдържанието на цитираната норма от КЗ, за да е извършено
нарушението по дадената в ЕФ правна квалификация, следва да е установено
управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това управление без
застраховка да е установено с АТСС. Тези съставомерни обстоятелства следва
не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в
ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на
доказване по делото. В случая това е сторено частично, доколкото в
направеното в ЕФ описание на нарушението липсва твърдение да е
констатирано управление на процесния автомобил така, както повелява
нормата на чл.638 ал.4 от КЗ. ЕФ не съдържа описание на този факт и не става
ясно дали на собственика се вменява отговорност за управлението на
превозното средство, без да е сключена преди това застраховка „Гражданска
отговорност“, или само поради факта, че в качеството си на собственик не е
предприел необходимите действия с оглед сключването на тази застраховка.
Несъмнено ЕФ следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени в
състава на нарушението. Установената празнота на изложените в ЕФ
фактически обстоятелства е довело до непълнота при описание на
констатираното деяние, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя и
възможността му да разбере за какво конкретно негово поведение е
ангажирана отговорността му и да се защити срещу тези факти своевременно
и в пълнота. В този смисъл ЕФ е издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закон, което от своя страна е основание за отмяната му като
незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Съобразно чл.63 ал.4 от ЗАНН е
направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което
настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото
и неговата фактическа и правна сложност, това, че същото е приключило в
рамките на едно съдебно заседание, както и имуществения интерес, съдът
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който се
явява съобразен и с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 370 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0026595, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на "НСС" ЕООД, ЕИК *********, представлявано и
управлявано от Н.Ч.С., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на "НСС" ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 370 лв., представляваща направени разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4