№ 448
гр. Варна, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900369 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В молби от 20.10.2023 г. и 07.11.2023 г. ищците А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц. М.
и К. Г. М. са направили ново искане за освобождаване от държавна такса и разноски в
производството.
С молба от 14.03.2024 г. ищците са посочили, че въпреки получените обезщетения в
размер на 60 000 лева за всеки от тях продължават да са материално затруднени и са
представили актуални декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
От декларациите на Л. Ц. Р. като законен представител на А. Ц. К., С. Ц. К. и Ю. Ц.
К., е видно, че същата не притежава недвижимо имущество, не притежава МПС, не
получава заплата, наеми и ренти, като единственият източник на средства за издръжка е
финансова помощ от нейните свекър и свекърва в размер на 500 лева на месец.
От декларацията на К. Ц. М. е видно, че същият не притежава двуетажна къща в
процес на узаконяване, МПС, не получава заплата, пенсия, наеми и ренти. Източникът му на
средства за издръжка е финансова помощ от дъщеря му в размер на 800 лева и пенсията на
съпругата му в размер на 310 лева на месец. Издържа три непълнолетни лица – ищците
негови внуци.
От декларацията на К. Г. М. е видно, че същата не притежава недвижимо имущество,
МПС, не получава заплата, наеми и ренти, като тя получава пенсия в размер на 310 лева на
месец, която заедно с финансовата помощ от дъщеря й в размер на 800 лева е източникът и
́
на средства за издръжка.
С разпореждане № 1509/18.03.2024 г. съдът е дал указания на ищците да декларират
каква част от полученото обезщетение е налично към момента на подаване на декларациите,
като ги е предупредил, че при неизпълнение на дадените указания съдът ще се произнесе по
искането за освобождаване от държавна такса и разноски като приложи разпоредбата на чл.
161 от ГПК.
С молба от 25.03.2024 г. процесуалният представител на ищците заявява, че поддържа
искането за освобождаване от такси и разноски по делото по вече изложените в предходни
молби и становища доводи, сочи, че получените обезщетения са вложени в узаконяване и
ремонт на къщата в гр. Варна, в която всички те живеят. Не представят декларации за това
дали получените обезщетения или част от тях са налични.
При липса на изявление от молителите, въпреки изричните указания на съда, относно
обстоятелството каква част от получените обезщетения в размер на 60 000 лева за всеки от
1
тях е разходвана и каква част е налична, съдът намира за установен единствено фактът на
получаване на обезщетенията в периода от 3.07. до 20.07.2023 г., но не и че същите или част
от тях са изразходвани.
В мотивите на цитираното от молителите Определение № 171 от 13.04.2016 г. на ВКС
по ч. т. д. № 208/2016 г., I т. о., ТК, е прието, че съдът не следва да съобразява единствено,
суми, получени като обезщетение, когато същите не са декларирани като налични към
момента на искането за освобождаване от такси и разноски и с тези суми са покрити други
конкретно посочени необходими разходи.
Настоящият съдебен състав напълно споделя това разбиране, поради което и на
молителите многократно бяха дадени указания да посочат дали са изразходвали получените
обезщетения или част от тях, респ. каква част от тях е налична към момента на подаване на
декларациите за имуществено състояние. Предвид неизпълнението на тези указания, съдът
формира вътрешното си убеждение въз основа на наличните по делото данни и
доказателства. Тук следва да се отбележи и това, че ищците не са декларирали под страх от
наказателна отговорност, че получените обезщетения са изразходвани. Общи твърдения в
този смисъл без посочване на конкретни суми са направени единствено от процесуалния им
представител.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Според данните на КНСБ (https://knsb-bg.org/index.php/2024/01/31/netnata-zaplata-za-
izdrazhka-e-1438-lv-kam-kraya-na-minalata-godina/) необходимият нетен месечен доход за
издръжка на живота на един работещ, който живее сам, достига 1438 лева към декември
2023 г. В случая ищците не са работещи и живеят заедно в едно домакинство. Независимо
от това съдът в техен интерес взема за база посоченият необходим месечен доход на едно
лице. Получените от всеки един от ищците обезщетения са в размер на 60 000 лева, което е
над 42 пъти повече от така посочения нетен месечен доход. Съдът взема предвид
обстоятелството, че трима от ищците са непълнолетни, но възрастта сама по себе си не е
основание за освобождаване от такси и разноски, ако страната има достатъчно средства да
ги заплати.
Всички изложени от ищците данни, налагат извода, че към момента на искането по
чл. 83, ал. 2 от ГПК същите разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимата
държавна такса в размер на 5 600 лева за всеки от тях и разноските по делото.
Воден от горното и на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците А. Ц. К., С. Ц. К., Ю. Ц. К., К. Ц.
М. и К. Г. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по т.д. № 369/2023
г. по описа на ОС – Варна, Т.О.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2