№ 291
гр. Ловеч, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100880 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена на иска: 68.53 лв
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от
......,чрез адв. В.Г., със съд.адрес: ...... против ...... Д., с адрес:гр.Л..
Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз
основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което
дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД.
Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.
Надевени са твърдения, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът
е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № **********. Сочи се, че между кредитора
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12358741003 от дата
13.04.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен
план VIVACOM Smart Call XL, с месечен абонамент 25.99 лева с ДДС. и срок на договора –
24 месеца, съответно до 13.05.2019 г.
Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения договор за предоставяне на мобилни
услуги са издадени следните фактури: ф-ра №**********/22.01.2018 г., ф-ра №
**********/22.02.2018 г. и ф-ра № **********/23.03.2018 г., за периода от 22.12.2017 г. до
1
22.03.2018 г.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца – 01/2018г, 02 /2018 г и 04/2018 г. на стойност 83,96 лв., от
които ищецът претендира за частта от тях, за която е издадена заповедта за изпълнение –
68,53 лв. Отбелязва, че към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана
справка от потреблението на абоната.
Излага, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е
задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. Посочва, че след едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал крайна фактура №
********** от 22.04.2018 г. Датата на деактивация на процесния абонамент е 05.04.2018 г,
като същата се генерира автоматично п вградената електронна система на Оператора при
регистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Ищецът счита, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.79 от ЗЗД, тъй като
ответникът е подписал договор за далекосъобщителна интернет услуга, ползвал е избраните
услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като
с това си поведение е изпаднала в забава.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООД в размер на 68.53лв. – незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода 22.12.2017 г. До 22.03.2018 г., дължими по повод на валидно действал
договор с клиентски номер ********** от дата 13.04.2017 г., сключен между ответника и
мобиилния оператор «Българска телекомуникационна компания»ЕАД, за което са издадени
фактури № **********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г. И № **********/23.03.2018
г.
Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, както и разноските по заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея особеният представител на ответника – адв. Р. Б. е депозирал писмен
отговор. Заявява, че не признава иска нито по основание, нито по размер. Отбелязва, че по
делото не са представени фактури за процесното вземане, както и уведомление за цедиране
на вземането по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Счита, че ищецът следва да конкретизира
ясно къде фигурират претендираните 68,53 лв. предмет на иска и да представи конкретни
2
фактури за тази сума.
В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на
предявения иск.
Ответникът ...... Д. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен
представител адв. Б.. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, поради което моли да се
отхвърли. Заявява, че поддържа възраженията, направени с отговора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 60/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз
основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 89 от 20.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.
АТ. Д. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД следните суми: 68.53лв– главница, сумата 18.41 лв. –
мораторна лихва за период от 08.04.2018 г. до 30.11.2020 г., както и сумите: 24.00 лв. –
държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 568 от 06.04.2021 г. заповедният съд е приел, че издадената по
делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата
държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 14.04.2021 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 60/2021 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото е установено, че на 13.04.2017 г. между „Българска телекомуникационна
компания „ЕАД и ответника ...... Д. е сключен договор за предоставяне на мобилна услуга с
клиентски номер ********** към мобилен номер **********, с избран тарифен план
VIVACOM Smart Call XL и месечна абонаментна такса от 25,99 лв. Договорът е сключен за
срок от 24 месеца с дата на изтичане на срока на споразумението 13.04.2019 г. При
сключване на договора абонатът е декларирал, че се е запознал с политиката на БТК ЕАД за
кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на БТК
ЕАД за съответната услуга, с които е съгласен и приема да бъдат неразделна част от
договора.
Съгласно чл.29 от ОУ, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
3
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Според клаузата на чл.35 от ОУ, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, както следва:35.1. Сметките се издават
на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договори/или
електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за комуникация, посочени
в общите условия или в индивидуалния договор, като неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението да плащане в определения срок.
Установява се и не се оспорва, че въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги в периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г. операторът е
издал следните фактури:
-Фактура № **********/22.01.2018 г. с начислена за отчетен период 22.12.2017 г. –
21.01.2018 г. сума в размер на 40.98 лв. с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 08.02.2018
г.
-фактура № **********/22.02.2018 г. с начислена за отчетен период 22.01.2018 г. –
21.02.2018 г. сума в размер на 40.98 лв. с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 11.03.2018
г.
-фактура № **********/23.03.2018 г. с начислена за отчетен период 22.02.2018 г. -
21.03.2018 г. сума в размер на 2.00 лв. с ДДС. Дължмата сума е платима в срок 08.04.2018 г.
Към всяка от гореописаните фактури е приложено извлечение – детайлизирана
справка относно потреблението на ползвания мобилен номер **********.
Общият сбор от дължимите суми по посочените фактури е в размер на 83,96 лв.,
като в рамките на настоящото производство ищецът претендира част от тази сума, а
именно 68.53 лв., за които е издадена заповедта за изпълнение и в какъвто размер
вземането е било цедирано на ищеца.
Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на задължението за плащане е една
от разписаните в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“
от Раздел XIII „Прекратяване на договора“.
В случая поради неплащане в срок на процесните фактури, издадени в периода
22.12.2017 г. до 22.03.2018 г. операторът е прекратил едностранно договора с ответника,
като този факт не се оспорва от ответната страна. Датата на деактивация на прооцесния
абонамент е 05.04.2018 г.
По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било
прехвърлено – същото е посоченоо в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.
4
Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.
вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД. Съгласно чл.6,
ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от
негово име и за собствена сметка.
По делото е приложено уведомление за цесия, с което „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в
качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. е уведомил ответника,че
вземането е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018
г., по силата на което „С.Г.Груп“ ООД е упълномощено да го уведоми от негово име за
сключения договор зацесия на 15.10.2018 г. и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да
се счита за надлежно уведомен. Наред с това, ответника е уведомен, че по силата на договор
за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и е
единствен титуляр и разпоредител на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД съществува вземане срещу ответника ...... Д. в претендирания размер от
68.53 лв.- предмет на заповед № 89 от 20.01.2021 г , издадена по ч.гр.д.№ 60/2021 г.
Съдът намира, че приложените договори за цесия, по силата на които процесното вземане е прехвърлено
първоначално на „С.Г.Груп“ООД, а впоследствие – на ищеца „ЮБЦ“ЕООД, са валидно сключени По делото са
ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на
цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира
заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №1 към Договора за /цесия/ от
01.10.2019 г., в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на
сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането към датата на продажбата / 68.53 лв/.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В хода на процеса ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди предявяване на
иска ответникът е получил уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче не променя извода на съда, че
цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответницата. В
тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор – в случая
„ЮБЦ“ЕООД, в качеството на негов пълномощник. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II
5
т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента
уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по
силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник,
какъвто в случая се явява цесионера. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно
оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият
състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към
защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено
изпълнение на стария кредитор. При тези съображения съдът приема, че цесията на
процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника, за което
последния е уведомен надлежно за същата чрез назначения му особен представител/по арг.
чл.45 от ГПК/.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че
между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника валидно е сключен
договор за предоставяне на интернет услуги. Представеният договор като частен
диспозитивен документ не е оспорен от ответницата и тъй като носи подписите на лицата,
посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили,
с оглед на което с подписването на процесния договор за мобилни услуги в правната сфера
на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че
Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника достъп до
мрежата си, както и възможност да ползва уговорените мобилни услуги. От своя страна до
датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е ангажирал доказателства
относно установяване факта на плащане на претендираната сума от 68.53лв., явяваща се част
от стойността на фактурираните
услуги в периода от 22.12.2017 г. до 22.03.2018 г. С оглед на горното, съдът приема, че
същият е неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение
в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е
възможно и е в интерес на кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е
6
възможно. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че посочените предпоставки в
случая са налице. Размерът на задълженията е установен по основание и размер в
представения писмен договор, издадените фактури и материалите по заповедното
производство.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск
по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, като
следва да се признае да установено по отношение на ответника ...... Д., че същата дължи на
„ЮБЦ“ЕООД сумата по Заповед № 89 от 20.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 60/2020 г. по описа на РС – Ловеч, а
именно 68.53лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.12.2017 г. до
22.03.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер
********** от дата 13.04.2017 г., сключен между ответника и мобиилния оператор
«Българска телекомуникационна компания»ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г. и № **********/23.03.2018 г.
С оглед изхода на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски по заповедното производство, както следва: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв.
– адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски по настоящото исково
производство, а именно: 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На адвокат Р.Б. от ЛАК следва да се изплати сумата от 150.00лв. от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответника
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, по отношение на ...... Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Л., че същата дължи на
„ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ......, чрез адв. В.Г., със съд.адрес: ......,
сумата по Заповед № 89 от 20.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 60/2020 г. по описа на РС – Ловеч, а именно 68.53лв.
/шестдесет и осем лева и 53ст/ – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
22.12.2017 г. до 22.03.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски
номер ********** от дата 13.04.2017г., сключен между ответника и мобиилния оператор
7
«Българска телекомуникационна компания»ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/22.01.2018 г., **********/22.02.2018 г. и № **********/23.03.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ...... Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Л. ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ......, чрез адв.
В.Г., със съд.адрес: ...... разноски по настоящото производство в общ размер на
205.00лв./двеста и пет/лева, както и сторените в заповедното производство разноски в общ
размер на 205.00 / двеста и пет/лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Р.Б. от ЛАК сумата от 150.00лв. / сто и петдесет лева/
от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответницата
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№60/ 2021
г. по описа на Ловешки РС, IV с-в.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8