№ 282
гр. Шумен, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. ХаджиИ.
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Петранка Б. П.
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500486 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Б. В. Б., действаща чрез пълномощника адв.
С. П. от ШАК срещу решение № 116/31.07.2024 г. по гр.д. № 288/2024 г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав.
Жалбоподателката Б. В. Б. намира първоинстанционното решение за неправилно,
несправедливо, постановено извън законово определените срокове и без да са обсъдени
подробно събраните по делото доказателства, поради което моли въззивният съд да го
отмени, ведно с издадената въз основа на него заповед за защита от домашно насилие №
35/31.07.2024 г..
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемият С. Ж. С., действащ лично и като баща на
децата Ж. С. С. и Е. С. С., чрез пълномощника адв. И. В. от САК е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без
уважение.
Ведно с жалбата на Б. В. Б., срещу решението на ВПРС е депозирана жалба и от
непълнолетния Ж. С. С., на когото е предоставена правна помощ и се представлява от
особения представител адв. В. П. от ШАК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска
отмяната му по отношение на детето Ж. С. С..
1
В срока по чл.17, ал.4 от ГПК е депозиран отговор по жалбата от Б. В. Б., в който
изразява становище, че същата е основателна и следва да се уважи.
След срока по чл.17, ал.4 от ГПК е депозиран отговор по жалбата и от С. Ж. С.,
действащ чрез пълномощника адв. И. В. от САК, който я оспорва като изцяло
неоснователна.
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими, като правния интерес на
непълнолетния Ж. С. С. от обжалване на решението в частта относно постановените спрямо
него мерки за защита се обуславя от качеството му на задължителна страна в процеса, на
основание чл.8, ал.1, т.2 и чл.18, ал.5 от ЗЗДН, недопускането му до изслушване в
първоинстанционното производство и наличието на противоречиви интереси между него и
процесуалния му субституент.
Разгледани по същество, жалбата на Б. В. Б. е частично основателна, а жалбата на Ж. С.
С. – изцяло основателна, поради следното:
В молбата си за защита от домашно насилие молителят С. Ж. С., действащ лично и
като баща на непълнолетните деца Ж. С. С. и Е. С. С. е навел твърдения за осъществени от
ответницата Б. В. Б. актове на насилие, изразяващи се в това, че от 07.04.2024 г. до
завеждане на исковата молба задържа неправомерно децата, отказвайки да ги предаде на
бащата, като възпрепятства отглеждането им от него; нарушава правото им на семеен живот,
лична свобода, лични права; достъпа на децата до образование; упражнява свръхконтрол
върху поведението на децата, стремеж да подчини него и децата като умишлено им
причинява психически и емоционален стрес, с цел да оправдае твърдението си, че той е лош
родител; образува производства и депозира жалби пред различни органи и трети лица, които
го излагат и го карат да изпитва силно притеснение, срам и страх за негативния ефект върху
физическото, психическото и емоционално здраве на децата, като е налице реален риск за
живота и здравето им вследствие действията на ответницата. Посочил е също, че на
14.04.2024 г., пред блока в който живее, в присъствието детето Е., ответницата се е държала
грубо и агресивно с отзовали се на сигнал на тел.112 служители но полицията, обиждала и
заплашвала същите. Към молбата си е представил и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в
която са описани подробно и по дати визираните по-горе деяния на Б.. В съответствие с
горното е поискал от съда да задължи ответницата да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо него и децата Ж. и Е.; да забрани на същата да приближава двете
деца, жилището в което живеят и местата им за социални контакти, както и да я задължи да
посещава специализирани програми.
В предоставения й срок за отговор, ответницата е оспорила изцяло изложените в
молбата твърдения, като аргументите й са, че тя е единствено пригодния родител да се
грижи за децата, поради което не е съгласна да се съобрази с постановените от съда мерки
относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти относно
същите.
2
С обжалваното решение ВПРС е задължил, на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Б. В.
Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, ул. „......“ № 37, ет. 1, ап. 5 да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Ж. С., ЕГН **********,
на непълнолетния Ж. С. С., ЕГН ********** и на малолетната Е. С. С., ЕГН **********,
представлявани от техния баща и законен представител С. Ж. С., тримата с настоящ адрес:
гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „........“ № 17, вх. Б, ет.10, ап.23; забранил е, на
основание чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, на Б. В. Б. с ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра непълнолетния Ж. С. С., ЕГН ********** и малолетната Е. С. С., ЕГН
**********, представлявани от техния баща и законен представител С. Ж. С., за срок от 4
месеца и 21 дни (след приспадане на срока на действие на наложените мерки със заповед за
незабавна защита № 13 от 24.04.2024 год., издадена по гр.д. № 1017/2024 год. по описа на
Районен съд – Шумен, на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН), а също и да приближава на по-малко от
50 метра жилището, което С. Ж. С., ЕГН **********, непълнолетния Ж. С. С., ЕГН
********** и малолетната Е. С. С. ЕГН **********, представлявани от техния баща и
законен представител С. Ж. С., понастоящем обитават, находящо се в гр. Варна, общ. Варна,
обл. Варна, ул. „........“ № 17, вх. Б, ет.10, ап.23 и местата за социални контакти и отдих на С.
Ж. С., ЕГН **********, на непълнолетния Ж. С. С., ЕГН ********** и на малолетната Е. С.
С., ЕГН ********** за срок от 4 месеца и 21 дни (след приспадане на срока на действие на
наложените мерки със заповед за незабавна защита № 13 от 24.04.2024 г., издадена по гр.д.
№1017/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН); постановил е
режимът на лични отношения, определен с влязло в сила съдебно решение № 120/03.05.24 г.,
постановено по гр.д. № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен между децата Ж. С. С.,
ЕГН ********** и Е. С. С. ЕГН ********** и тяхната майка Б. В. Б. с ЕГН ********** да се
осъществява за посочения срок от 4 месеца и 21 дни в защитена среда, осигурена от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, под надзор на психолог или социален работник,
на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН; постановил е, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН да се
издаде на С. Ж. С., ЕГН ********** – лично и в качеството му на баща и законен
представител на непълнолетния Ж. С. С., ЕГН ********** и малолетната Е. С. С. ЕГН
заповед за защита от домашно насилие и е осъдил, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр.
чл.11 и чл.16 от ТДТССГПК, Б. В. Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Велики Преслав държавна такса в размер на 25.00 лева,
транспортни разноски за свидетел, платени от бюджета на съда, в размер на 8.82 лева и 5
лева такса за издаване на изпълнителен лист, както и да заплати на С. Ж. С., ЕГН
********** сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 1 300 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН и чл.78, ал.1 от
ГПК, вр. §1а от ЗЗДН.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
решението е валидно и допустимо.
По основателността на претенцията, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: Б. В. Б. и С. Ж.
3
С. са бивши съпрузи и родители на децата Ж. С. С., ЕГН ********** и Е. С. С. ЕГН
**********.
С влязло в сила на 31.01.2024 г. решение № 120/03.05.24 г. по гр.д. № 572/2022 г. по
описа на ШОС, упражняването на родителските права спрямо децата Ж. и Е. е било
предоставено на бащата, при режим на лични контакти с майката, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя с приспиване, 20 дни през лятната
ваканция , когато майката не е в годишен отпуск, първите пет дни от пролетната ваканция от
9ч. на първият ден до 18ч. на петия ден с приспиване, първите два дена от Коледните и
Великденските празници на четна година и последните два дни от Коледните и
Великденските празници на нечетна година от 9ч. на съответния ден до 18ч. на следващия
ден с приспиване, на рожденият ден на майката от 10ч. до 18ч. , но без часовете, когато
децата са на училище и на рождения ден на децата от 10ч. до 12ч., ако детето е втора смяна
на училище или от 16ч. до 18ч., ако детето е първа смяна на училище – за Ж. и от 10ч. до 12
ч. – за Е..
Между страните не се спори, че в изпълнение на определения режим на свиждане с
майката, бащата й предал децата Ж. и Е. на 30.03.2024 г., като е следвало да ги вземе на
03.04.2024 г., в 18 часа.
От представената от ответницата кореспонденция между двамата родители, касаеща
относимия период се установява, че между същите са били водени разговори по повод
връщането на децата на бащата, като майката е отказвала да ги върне под различни
предлози.
От приложените по делото служебни бележки изх. № 142/22.04.2024 г. и изх. №
27/22.04.2024 г. се установява, че детето Ж. е посещавало ЧСУ „.......“, гр. Варна, а детето Е.
– ЧДГ „.......“ ЕООД, гр. Варна, като на двамата са били вписани отсъствия за периода 08.04.
– 22.04.2024 г. – на Ж. и за периода 08.04. – 19.04.2024 г. – на Е., които впоследствие са били
извинени от бащата.
От приложените имейл до директора на ЧСУ „...... .......“, ведно с уведомително писмо,
служебна бележка и фактура № 237/10.11.2023 г. се установява, че през учебната 2023/2024 г.
Ж. е бил записан от майка си в „Школа А&Б“, за което същата е заплатила съответна такса,
както и, че в периода 08.04. – 16.04.2024 г. детето е следвало да участва в подготвителен
курс за участие в международен турнир по информатика за напреднали, който е следвало да
се проведе от 17.04. до 21.04.2024 г., в гр. Шумен.
По делото е приложена декларация вх.№ 482/24.04.2024 г до директора на ПМГ "........",
гр. Шумен, подадена от детето Ж. С., действащ със знанието и съгласието на майка си Б. Б.,
в която то е заявило, че желае да продължи обучението си в горепосоченото училище.
Представено е и уведомление от 24.04.2024 г. от Б. Б. до С. С., с разписка от куриер, в
което същата е заявила, че децата Ж. и Е. живеят при нея по собствено желание от
30.03.2024 г. и, доколкото следва да продължат образованието си, е предприела действия за
записване на детето Ж. в ПМГ "........" гр. Шумен, паралелка „МатЕ.тика и информатика“.
4
Представени са заявление от майката от 18.04.2024 г. за прием в детска градина и
извлечение от СистЕ.та за електронно централизирано класиране за прием на децата в
общинските детски градини на територията на община Шумен, от които е видно,
че същата е записала детето Е. в ДГ „.......“, гр. Шумен.
Представени са заявление за прием в ПГ на училище рег. № PG61, резултати от
класиране на 03.06.2024 г., списък на необходими документи при записване в ПГ на
училище, заявление за прием в ПГ на училище на второ класиране рег. № PG216 от
13.06.2024 г., от които е видно, че през месец юни 2024 г. бащата е предприел стъпки за
записване на детето Е. в предучилищна целодневна група в ОУ „........“, гр. Варна.
Представено е и писмо от бащата до майката по ел. поща, изпратено на 04.06.2024 г., с
искане за предоставяне на документи, във връзка със записване на детето Е. в ДГ.
Представена е и молба с вх. № 94-00-18295 от 16.07.2024 г. до Директора на РЗОК –
Варна, от която е видно, че майката на децата е сменила личния лекар на детето Е. без
съгласието на другия родител.
От представените медицински документи се установява, че на 04.04., 05.04. и
19.04.2024 г. на детето Е. е била оказана дентална медицинска помощ в .......-Шумен, както
и, че през периода 30.03. – 17.04.2024 г. на децата са били извършени различни прегледи и
изследвания.
От писмо изх. № СГ/Д-Н/87-002/16.04.2024 г. на ДСП- Шумен, Отдел „Закрила на
детето“ се установява, че, във връзка с депозирани от бащата жалби, са били проведени
телефонни разговори с майката и е бил посетен дома й, но децата не са били установени там.
На същата е било изпратено и писмо, в което й е било указано да спазва съдебното решение,
по силата на което родителските права по отношение на двете деца са предоставени на
бащата.
От приложените жалби и сигнали се установява, че през процесния период бащата е
сигнализирал социалните служби в гр. Шумен и гр. Варна за отказа на майката да му
предаде двете деца, задържани от нея извън предоставения й режим на лични контакти.
Представени са и справки, от които се установява, че двамата родители не са осъждани
и не са им били налагани мерки по чл.78а от НК, както и, че не са били настанявани за
лечение в ДПБ – Царев брод или УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна.
От приложените по делото съдебни актове и справки се установява, че между
родителите постоянно се водят и са висящи дела за домашно насилие, в каквото се
обвиняват един друг лично и по отношение на двете им деца, както и, че майката е завела
дело за изменение на постановените с решение на ШОС по в.гр.д. № 572/2022 г. мерки
относно предоставяне упражняването на родителските права, режима на лични контакти и
издръжката на двете деца.
От представените докладни записки и протоколи за предупреждение се установява, че
както преди така и след 03.04.2024 г. майката е отказвала да предаде децата на бащата след
изтичане на режима й за лични контакти със същите, което е налагало ангажирането на
5
компетентните полицейски органи. За периода след посочената дата до завеждане на
исковата молба майката е била посещавана от полицейски органи на 07.04., 09.04., 11.04. и
14.04.2024 г., като е била приканвана да спази съдебното решение и да върне децата на
родителя, комуто е присъдено упражняването на родителските права.
По делото е приложено становище изх. № ПР/Д-В/594-001/12.06.2024 г. на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, в което е посочено, че с децата и техните родители се
работи от години. Бащата и децата ползват предоставени им социални услуги, но майката не
желае да предприеме такива действия. Двамата родители имат коренно различно разбиране
за отглеждането на децата, което води до множество конфликти. Децата са поставени в
конфликт на лоялност, за преодоляване на който компетентните институции полагат усилия
от години. В тази връзка, мнението на ДСП – Варна е, че молбата за защита е основателна и
следва да бъде уважена, тъй като липсата на съдействие от страна на майката и опитът й да
задържи децата, затрудняват бащата да приспособи децата си към своето домакинство.
От показанията на свидетелите М.Х.М., Г.Н.Г., Д.П.П.. – Я., М.С.А. и И.Б.П. се
установява, че, във връзка с издадената заповед за незабавна защита по гр.д. № 1017/2024 г.
на ШРС, на 24.04.2024 г. посочените лица са посетили адреса на майката, с цел предаване на
децата, но не са получили съдействие от нейна страна и около половин час се опитвали да я
убедят да отвори вратата на жилището си. След като заповедта й била прочетена, майката
отказала да я изпълни, с мотив, че е неправилна, взела я, но не я подписала, а я смачкала и я
сложила в чантата си. Поведението на майката предизвикало безпокойство у двете деца,
като Е. стояла в скута на майка си и плачела, а Ж. бил видимо притеснен. Това наложило
социалните работници да им обяснят причината да посетят дома им, след което те се
успокоили. Свид. Я. разговаряла с Ж. и не е срещнала трудности да го убеди да се върне при
баща си. След като децата били изведени от жилището на майка си, същите се придвижили
доброволно пеша до районното управление. До извеждане на децата, бащата не е имал
комуникация нито с тях, нито с майката, тъй като през цялото време стоял пред входа на
блока. Свид. П. заявява също, че преди издаване на заповедта за незабавна защита,
ответницата е била многократно посещавана и молена да предаде децата на баща им,
съгласно постановеното съдебно решение, като са й били издавани и протоколи за
предупреждение, но тя категорично отказвала. Допълва, че с детето Ж. е разговаряла по
предишна преписка и то й е споделило, че е имало конфликтни взаимоотношения в някакъв
момент с баща си.
От показанията на свидетеля Ж. С. Ж. баща на молителя / се установява, че, когато
бащата опитал да вземе децата на 14.04.2024 г., майката отказала да му ги предаде, поради
което сигнализирал полицията. Когато Е. видяла баща си, го прегърнала, но майката я
издърпала и детето се разплакало. Свидетелят пояснява, че бащата няколкократно опитвал
да се разбере доброволно с майката, като се съгласил да остави децата още няколко дни при
нея, но в крайна сметка отказът й да ги предаде наложил сигнализирането на компетентните
органи в лицето на полицията и ДСП, както и на съда. Единственият изтъкван от майката
мотив да задържи децата бил, че Ж. ходи на уроци по компютри, като детето е посещавало
6
тези курсове и преди 30.03.2024 г., а самият той го водил на един от тях на 24.04.2024 г.. За
времето, през което децата били при майка си те не са посещавали училище. Заявява, че в
средата на месец март 2024 г. Е. действително е имала разстройство, но до края на месеца
било излекувано. Твърди, че знае от Ж., че докато децата са били при майката през месец
април 2024 г., тя ги е хранила с черен хляб, който представлявал трици с лимонада.
Свидетелят заявява, че през процесния период от време не е контактувал с нито едно от
двете деца, тъй като майката им забранявала да общуват с него и баба им, но ги е виждал от
разстояние, когато със съдействието на полицията, ответницата извеждала децата пред
жилището им. Сочи, че децата са се върнали при баща си разстроени психически и
физически отслабнали.
От показанията на свидетелката Б.Й.Б., ръководител на школата по матЕ.тика и
информатика в гр. Шумен, посещавана от детето Ж. се установява, че в периода от
08.04.2024 г. в школата е имало интензивна подготовка за предстоящия международен
пролетен турнир, в която Ж. участвал активно. Детето посещавало курса с голямо желание и
през периода 02.04. - 24.04.2024 г. било спокойно и щастливо, тъй като контактувало с
приятелите си. Отсъствията му от училище били извинени от нея, във връзка с подготовка
му за турнира. След 21.04. Ж. изпитвал трудности да посещава часовете в школата
физически и затова към средата на месец май се включил в заниманията онлайн.
Свидетелката заявява, че осъществила контакт с бащата или дядото на Ж. по повод
необходимостта да посещава курсовете, като през юни месец имало важна лекция, на която
Ж. присъствал. След 21.04. дядо му го довел два пъти в школата, а през останалото време
идвал сам.
От показанията на свидетелката С.В.Б. се установява, че в качеството й на адвокат е
била процесуален представител на ответницата по други, висящи дела, които води срещу
молителя. Споделя, че се срещнала с детето Ж. на 11.02.2024 г. и от него разбрала, че то не
желае да живее при баща си, а иска да бъде при майка си. Излага, че през процесния период
почти ежедневно разговаряла с ответницата, защото подготвяла подаване на молба за защита
от домашно насилие, но не е имала пряк контакт с децата. От ответницата разбрала, че
децата й били предадени в лошо здравословно състояние, поради което свидетелката я
посъветвала да им направи изследвания и да ги заведе при съответните специалисти.
Ответницата й споделила, че през процесния период молителят непрестанно я преследвал,
подавал неоснователно сигнали на тел.112 и жилището й било посещавано постоянно от
полицейски служители. Свидетелката заявява, че на 24.04. разговаряла няколко пъти по
телефона с ответницата. Първият път се чула с нея около 20:30 часа и тогава децата не
плачели, но ответницата й споделила, че пред жилището й има полиция. Същата вечер,
около 22:00 часа провели още един телефонен разговор, като ответницата я потърсила във
връзка с изпълнението на заповедта за незабавна защита. Тогава, по телефона чула Ж. да
заявява, че животът му е свършил, а детето Е. плачело, казвайки, че иска да остане при
майка си, като плачът му продължил повече от 45 минути.
От представените във въззивното производство индивидуален имунизационен план и
7
извадка от имунизационен картон на детето Е. се установява, че след връщане на детето при
баща му, на същото са били направени всички пропуснати и задължителни за възрастта му
ваксини.
От доказателствата по делото се установява също, че на 16.08.2024 г. детето Ж.
избягало от дома на баща си в гр. Варна, за което последният уведомил органите на
полицията. Детето било открито в дома на баба си по майчина линия в гр. Шумен, като
заявило, че не желае да се връща при баща си, тъй като той упражнява физически и
психически тормоз върху него, както и, че иска да се види с майка си. След осъществена
полицейска закрила, със заповед № ЗД/Д-Н-072/20.08.2024 г. на директора на ДСП – Шумен
по отношение на непълнолетния Ж. е била постановена административна мярка настаняване
в Кризисен център за деца – гр. Шумен, където пребивава в момента, по повод на което, с
определение № 452/02.09.2024 г. първоинстанционният съд е постановил определеният от
съда режим на лични контакти между детето и майката да се осъществява в защитена среда,
осъществена от КСУД „ Детелина “, гр. Шумен до изтичане на определения срок на мерките
за защита от домашно насилие по обжалваното решение.
Установи се също, че въз основа на решение № 769/18.10.2024 г. по гр.д. № 1624/2024 г.
по описа на ШРС, което не е влязло в сила, са били постановени мерки за защита по ЗЗДН
по молба на Ж. С. С. и Е. С. С., чрез тяхната майка Б. В. Б., като С. Ж. С. е задължен да се
въздържа от извършване на психическо насилие спрямо Ж. С. С. и Е. С. С. и да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева в ЦОП – Варна.
Останалите представени от страните доказателства, съдът счита за неотносими към
предмета на правния спор, поради което не счита за нужно да коментира.
При изслушването му в настоящото производство детето Ж. заявява, че иска да живее с
майка си, тъй като баща му постоянно го тормози. По повод на твърдените актове на
насилие, обяснява, че в началото на м. април 2024 г., през време на великденската ваканция,
заедно със сестричката му били при майка им и си изкарали „супер“. По същото време се
подготвял и за международно състезание, в което участвали деца от школа „ А & Б“, която
посещавал. Подготовката, както и самото състезание били присъствени и трябвало да се
проведат в Шумен. Когато дошло време да си тръгнат, на него и на сестричката му не им се
тръгвало и помолили майка си да останат. Когато дошъл денят да ги взЕ., баща им дошъл,
но те го помолили да ги остави за още два дни, които били почивни, на което той се
съгласил. В понеделник обаче Ж. разбрал, че има подготовка в школата и, когато баща му
дошъл, му се молил с часове да ги остави, тъй като искал да присъства на курса. След
няколко часа, майка му и баща му се съгласили той да ги остави за още няколко дни при
майка им за сметка на дните от лятната ваканция, определени им за контакти с нея. На
другата сутрин обаче, баща му позвънил и заявил, че се е отказал от уговорката. Тогава
започнал всеки ден да звъни и да вика полиция. Независимо от това, двамата със
сестричката му останали при майка им, а той участвал в състезанието. Една вечер баща му
дошъл с полиция и заповед. След дълги увещания от страна на полицаите и въпреки
нежеланието им, двамата със сестричката му се съгласили да отидат в РПУ, където били
8
предадени на баща им. Завява, че двамата със сестра му не искали да живеят с баща им още
от началото, но майка им ги убеждавала да отидат и, че там е хубаво. Във Варна обаче не
харесало нито на него, нито на Е., като и двамата искали да бъдат при майка си, която
винаги се отнасяла добре с тях.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Доколкото в чл.2, ал.1 от ЗЗДН не е указано какво следва да се разбира под лични права
на детето, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.124, ал.1 СК и чл.10 ЗЗДет.,
според които детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който осигурява
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, респ. има право
на закрила, в случай че не му бъде осигурено това, както има и право на защита на неговите
права и интереси.
В тази връзка пряко приложими са и нормите на Конвенцията за правата на детето и по
конкретно чл.19: "Държавите - страни по Конвенцията, предприЕ.т всички необходими
законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от
всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на
грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални
престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния
си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено".
В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи,
че след прекратяване на брака им и независимо от влязлото в сила съдебно решение относно
упражняването на родителските права спрямо общите им деца, ответницата грубо не е
зачитала постановените мерки и е отказвала предаване на децата на баща им след изтичане
срока на определените й лични контакти с тях, като това се е случило и в периода от
08.04.2024 г. до завеждане на исковата молба – 24.04.2024 г., когато същата задържала при
себе си Ж. и Е. и отказвала да ги върне на баща им, въпреки направените от негова страна
отстъпки и проявено желание за уреждане на спора по изгоден и за двете страни начин,
настояванията му да изпълни съдебното решение и намесата на компетентните органи.
Установи се също, децата са били предадени на бащата едва след снабдяването му със
заповед за незабавна защита по ЗЗДН, със съдействието на органите на полицията и
представители на ДСП – Шумен, като майката е направила опит да осуети връщането им и
не е положила каквито и да е било усилия да ги насърчи към доброволно изпълнение на
разпореденото от съда, демонстрирайки пълно несъобразяване със ситуацията и незачитане
на закона и правомощията на съответните длъжностни лица, което е създало допълнително
напрежение и стрес у молителя и самите деца.
9
Изтъкнатите от ответницата мотиви да задържи децата при себе си са, че те са й били
предадени в лошо здравословно състояние и тя е искала да им осигури необходимите
медицински грижи, че не са били добре обгрижвани от бащата и, че не искали да живеят с
него, както, че по това време Ж. е трябвало да остане в Шумен за да участва в подготовка и
международен конкурс по матЕ.тика и информатика в школата, която посещавал още преди
да замине за гр. Варна.
Досежно визираните мотиви на ответницата, съдът намира, че от представените по
делото доказателства не се установява някое от децата да е страдало от здравословен
проблем, който да е налагал то да бъде лекувано по спешност и то в гр. Шумен. На следващо
място, не се установи, че за детето Ж. е било наложително да остане в гр. Шумен, за да се
подготви за турнира по матЕ.тика и информатика. Напротив, от показанията на свидетелите
Б. и Ж. и заявеното от самото дете при изслушването му се доказва, че то е имало
възможност да участва в курсовете, провеждани от школата онлайн, както и, че
подготовката му за турнира е започнала на 08.04., т.е. 5 дни след като е следвало да бъде
предадено от майка си на баща му. На следващо място, се установи, че детето не е било
лишавано от бащата от участие в курсовете на школата, както и, че личното му присъствие е
било необходимо единствено при провеждане на самия турнир.
Въз основа на изложеното, съдът приЕ. за доказано, че през периода 08.04. – 24.04.2024
г. ответницата е задържала децата Ж. и Е. без правно основание и в противоречие с
определения й с влязло в сила съдебно решение режим на лични контакти с тях, през който
период децата не са посещавали училище, респ. детска градина и не са могли да общуват с
баща си и родните си по бащина линия. Безспорно, задържайки двете им деца при себе си,
без да има правно основание за това, ответницата е упражнила психическо насилие над
молителя, който е бил лишен от възможността за нормални контакти и съвместен живот с
децата си, изпитвал е безпокойство от това, че отсъстват от училище и детска градина и
тревога от това как би се развила възникналата ситуация, предвид влошените отношения
между него и ответницата и несъобразяването на същата с постановеното от съда, както и с
разписанията на другите органи, намесени в спора им за упражняване на родителските
права. В случая, се събраха достатъчно данни по делото, че ответницата е задържала децата
с мотив, че имат нужда от лечение, както и поради съобразяване със желанието им да
останат по-дълго време с нея, които причини обаче не могат да оправдаят обективна
невъзможност за изпълнение на определените от съда мерки, както и липсата на проявена от
нейна страна инициатива и далновидност да убеди децата да се съобразят с тях. Дори и
децата да са имали нужда от лечение, не се установи, то да е било належащо или да не е
могло да продължи в гр. Варна, а от друга страна, независимо от желанието на децата и
майката да останат по-дълго заедно, като техен родител, същата е била длъжна да положи
необходимите усилия да ги убеди, че следва да се върнат при баща си, което не е сторила, а е
действала умишлено в насока да осуети предаването на децата, с което е провокирала
възникналия конфликт между нея и молителя, упражнявайки психически и емоционален
тормоз върху него. Що се отнася до твърдението на молителя, че ответницата е упражнила
10
домашно насилие срещу него като е сезирала различни органи, с цел да го злепостави като
родител, от събраните по делото доказателства се установи, че тези действия на Б. са били
във връзка с предприетите от него действия, посредством които е търсил съдействие за
предаване на децата от майката и са били предприети от нея с цел защитата й, поради което
те представляват правомерно упражняване на лични права и не биха могли да бъдат
квалифицирани като акт на домашно насилие срещу същия.
В съответствие с горното, съдът приЕ. за безспорно, че, задържайки децата им извън
установения режим на лични контакти през периода 08.04. – 24.04.2024 г., ответницата е
лишила молителя от възможността за нормални контакти и съвместен живот с тях и е
упражнила психическо насилие върху него, причинявайки му емоционален стрес и
безпокойство от това, че децата отсъстват от училище и детска градина, как би се развила
възникналата ситуация, предвид влошените отношения между него и ответницата и
несъобразяването на същата с постановеното от съда, както и с разписанията на другите
органи, намесени в спора им за упражняване на родителските права, респ. как би
рефлектирало всичко това на децата им, което налага извод за наличието на правен интерес
у С. Ж. С. от предоставяне на искана защита, поради което молбата му се явява основателна
по същество.
Досежно детето Ж. С. С. се установи, че е било задържано от майка си след изтичане
на определения им режим на лични контакти, но не и, че това е станало без негово знание
или съгласие и против волята му, че той е бил психически или емоционално затормозен от
този факт или, че са били оставени в опасност живота и здравето му. Напротив, установи се,
че детето поначало е желаело да живее с майка си, че си е изкарало добре през времето, през
което е било при нея и, че не е искало да се прибира при баща си, тъй като е искало да
участва на живо в подготовката си за участие в международен турнир и в самото състезание,
които е следвало да се проведат непосредствено след датата, на която е трябвало да бъде
предадено на баща си. Същевременно се установи, че докато е било при майка си детето не
е ходило на училище, но директорът на учебното заведение, в което учи е бил своевременно
известен за причините за това през присъствените дни от периода от ръководителя на
школата, която то е посещавало, като отсъствията му от училище са били извинени.
Действително, в случая ответницата е допуснала неизпълнение на влязлото в сила съдебно
решение относно режима ни лични контакти с детето и, въпреки задължението й за
упражняване на родителски контрол, се е съобразила с желанието на сина си да остане при
нея до приключване на състезанието, в което е трябвало да участва, но тези й действия
подлежат на санкция по друг ред, като сами по себе си не обосновават ангажиране на
отговорността й по ЗЗДН, доколкото липсват доказателства за упражнени от нейна страна
каквито и да било принуда, емоционално или психическо насилие над детето. Предвид това
и, че, с оглед на възрастта и интелектуалното му развитие Ж. е бил в състояние в пълна
степен да съобрази и оцени действията на майка му спрямо него и категорично заявява, че е
останал при нея по своя воля, съдът приЕ. за недоказано, че с действията си ответницата е
осъществила актове на домашно насилие срещу непълнолетния Ж., поради което спрямо
11
него не са налице основания за предоставяне на защита по ЗЗДН и в тази й част молбата на
бащата С. Ж. С. следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на детето Е. се установи, че също е било задържано от отвеницата след
изтичане срока за свиждане с нея, но също не бяха събрани доказателства, че това е станало
против волята му или, че през време на престоя му при майката, тя е упражнила психически
и емоционален натиск или тормоз върху него, не е полагала адекватни грижи или го е
изложила на неоправдан риск. През процесния период Е. безспорно не е могла да контактува
с баща си и да посещава детска градина, но липсват данни това да е повлияло негативно на
нормалното й физическо, умствено, нравствено и социално развитие, респ. – на правото й на
образование, доколкото самият молител твърди, че отсъствията й от детското заведение са
били извинени. Що се отнася до сочения в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН акт на
насилие от страна на ответницата спрямо детето Е. на 14.04.2024 г., от приложената по
делото докладна записка и показанията на свидетеля Ж. се установява, че майката е
разубедила детето да тръгне с баща си, но не и, че е проявила грубо отношение или принуда,
както и, че е влязла в пререкания с полицейските служители, но не в присъствието на някое
от децата, тъй като преди това ги е прибрала в дома си. Ето защо, съдът приЕ. сочения акт
на насилие спрямо малолетната Е. за недоказан. Поради изложеното, намира, че в частта
относно предприЕ.не на мерки за закрила по ЗЗДН спрямо детето Е. С. С. молбата също се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Относно мерките за защита спрямо молителя С. Ж. С., съдът споделя изцяло мотивите,
изложени от първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК,
като въприЕ. изцяло изводите на ВПРС, че следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
достига до извод, че в частта, в която е уважена молбата за защита от домашно насилие по
отношение на С. Ж. С., чрез налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН срещу Б. В. Б. и в
частта, в която същата е осъдена да заплати на молителя деловодни разноски в размер на
433.33 лева, както държавна такса в размер на 25.00 лева, транспортни разноски за свидетел,
платени от бюджета на съда, в размер на 8.82 лева и 5.00 лева такса за издаване на
изпълнителен лист по сметка на ВПРС обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди.
В частта, в която е уважена молбата за защита от домашно насилие спрямо децата Ж. С.
С. и Е. С. С. и са наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, както и в частта,
в която Б. В. Б. е осъдена да заплати на С. Ж. С. деловодни разноски в размер над 433.33
лева обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени, като вместо
него бъде постановено друго, с което в тази й част молбата за защита от домашно насилие да
бъде отхвърлена като неоснователна и С. Ж. С. бъде осъден да заплати на Б. В. Б. деловодни
разноски за първа инстанция, съобразно отхвърлената част от молбата му, в размер на 800.00
лева – платен адвокатски хонорар. В частта относно постановените мерки за защита от
домашно насилие на двете деца следва да бъдат отменени също издадената въз основа на
12
решението заповед за защита № 35/31.07.2024 г., както и определение № 452/02.09.2024 г. на
ВПРС.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззивемият С. Ж.
С. следва да заплати на жалбоподателката деловодни разноски за въззивна инстанция в
размер на 466.66 лева – платен адвокатски хонорар.
Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия С. Ж. С. деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 433.33 лева.
На основание чл.11, ал.1, вр. ал.3 от ЗЗДН жалбоподателката следва да заплати по
сметка на ШОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4.16 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/31.07.2024 г. по гр.д. № 288/2024 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав в ЧАСТТА, в която, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Б.
В. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, ул. „......“ № 37, ет. 1, ап. 5 е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Ж. С., с
настоящ адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „........“ № 17, вх. Б, ет.10, ап. 23, в
ЧАСТТА, в която Б. В. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на С. Ж. С., ЕГН
********** деловодни разноски за първа инстанция в размер до 433.33 лева, както и в
ЧАСТТА, в която Б. В. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати държавна такса в размер
на 25.00 лева, транспортни разноски за свидетел, платени от бюджета на съда, в размер на
8.82 лева и 5.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист по сметка бюджета на
съдебната власт.
ОТМЕНЯ решение № 116/31.07.2024 г. по гр.д. № 288/2024 г. по описа на Районен съд
– Велики Преслав в ЧАСТТА относно постановяване мерки за защита от домашно насилие
по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН спрямо децата Ж. С. С., ЕГН ********** и Е. С. С., ЕГН
**********, ведно с издадената въз основа на него заповед за защита на двете деца №
35/31.07.2024 г. и постановеното по делото определение № 452/02.09.2024 г., както и в
ЧАСТТА, в която Б. В. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на С. Ж. С., ЕГН
********** деловодни разноски в размер над 433.33 лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, подадената от С. Ж. С., ЕГН **********, действащ в
качеството му на баща и законен представител на децата Ж. С. С., ЕГН ********** и Е. С.
С., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „........“ № 17, вх.
Б, ет.10, ап. 23 срещу Б. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, ул. „......“ №
37, ет. 1, ап. 5 молба за защита от домашно насилие на децата Ж. С. С., ЕГН ********** и Е.
13
С. С., ЕГН ********** чрез постановяване на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.
„........“ № 17, вх. Б, ет.10, ап. 23 да заплати на Б. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:
**********, ул. „......“ № 37, ет. 1, ап. 5, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, деловодни разноски
за първа инстанция в размер на 800.00 лева – платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА С. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.
„........“ № 17, вх. Б, ет.10, ап. 23 да заплати на Б. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес:
**********, ул. „......“ № 37, ет. 1, ап. 5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, деловодни разноски
за въззивна инстанция, съобразно уважената част от жалбата й, в размер на 466.66 лева –
платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, ул. „......“ № 37, ет.
1, ап. 5 да заплати на С. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
ул. „........“ № 17, вх. Б, ет.10, ап. 23, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, деловодни разноски за
въззивна инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата й, в размер на 433.33 лева –
платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, ул. „......“ № 37, ет.
1, ап. 5 да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 4.16 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14