ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………… 08.03.2011 г. гр. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен
състав
на ОСМИ
МАРТ Две
хиляди и единадесета година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕН-СЪДИЯ: КРИСТИНА ЛАЛЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
В.В.Л.
П.М.А.
К.К.К.
секретар: А.Д.
прокурор: Славчо Славов
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 174 по описа за 2011 година
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 256, ал.3 от НПК образувано по жалба на подсъдимите Н.А.
и М.И.Ш., срещу които са повдигнати обвинения за извършено престъпление както
следва:
Срещу подсъдимия Н.А. за престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр.ал 1, т.1 и
т. 2 от НК и по чл.116, ал.1, т.5, във връзка с
чл. 115 и чл. 20, ал. 2 от НК.
Срещу подсъдимият М.Ш. за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от НК и по чл.116, ал.1, т.5, вр. чл.115,
вр. чл.20, ал. 2 от НК.
В молбите за изменение на МН подсъдимите не сочат основанията. Устно в
съдебно заседание подсъдимият Н.А. излага доводи, че има множество заболявания
– тежки, които няма условия да бъдат лекувани в мястото за лишаване от свобода.
Подсъдимият М.Ш. устно излага становище, че не се смята за виновен не е извършил
престъпленията, за които е обвинен и смята, че взетата по отношение на него МН „Задържане
под стража”е незаконосъобразна.
Жалбите се поддържат в открито съдебно заседание, развиват се подробности и
от служебните защитници на подсъдимите.
Адв.Е.А. – служебен защитник на подсъдимия
Н.А. излага доводи, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 63 от НПК предпоставки за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение по отношение
на подсъдимия Н.А., както и че фактическото му лишаване от свобода вече
надхвърля разумните срокове.
Адв.С.Н. – служебен защитник на
подсъдимия М.Ш. излага доводи, че липсват доказателства въз основа на които може
да бъде направено обосновано предположение, че подсъдимият Ш. е извършил
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, освен това, че няма данни
за наличието на опасност този подсъдим да се укрие или да извърши друго
престъпление. Молят съда да измени мярката за неотклонение на всеки подсъдим в по лека.
Прокурорът изразява становище, че молбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, като
излага доводи, че са налице предпоставките на чл. 63 ал 2 от НК предвид
тежестта на обвинението, което е повдигнато срещу всеки от подсъдимите и обстоятелството,
че никой от тях няма постоянен адрес по местоживеене, това обстоятелство сочи,
че има реална опасност подсъдимите да се укрият. Моли съда да остави молбите
без уважение.
Плевенският окръжен съд като взе предвид постъпилите молби от подсъдимите,
доводите изложени от страните по делото и обстоятелствата и данните по делото
постанови следното:
Молбите са неоснователни. Срещу подсъдимите са повдигнати обвинения за извършени
тежки престъпления включително и по чл.116 от НК, за което е предвидено наказание – минимално наказание 15 години
лишаване от свобода. От данните по
делото е видно, че никой от подсъдимите няма постоянен адрес, както и постоянни
доходи от които да се издържа. С оглед тежестта на обвинението повдигнато срещу
всеки от подсъдимите и предвид обстоятелството, че никой от тях няма постоянен
адрес и местоживеене съдът намира, че са налице достатъчно данни относно
наличието на опасност подсъдимите да се укрият от правосъдието. От данните по делото е видно, че мярката за неотклонение по отношение на всеки един от тях „Задържане
под стража” е взета на досъдебното производство считано от 02.10.2009 г.
Съгласно постоянната практика на ВКС по време на съдебното производство срокът
на задържането няма ограничение, а следва да бъде преценен от съда с оглед
опасността подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че
задържането продължава повече от две години, както и че е надминало разумните
срокове без да има влязла в сила присъда. По делото не се представят
доказателства във връзка с твърденията на подсъдимият Н.А., че има сериозни
заболявания и се нуждае от лечение което
не може да му бъде осигурено в мястото за лишаване от свобода. Също така не се
сочат доказателства за наличие на постоянен адрес и местоживеене за всеки един
от подсъдимите.
С оглед на това и на основание
чл.256, ал.3 от НПК,СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подсъдимия Н.Я.А. с ЕГН **********, понастоящем в
затвора Плевен за изменение на взетата по отношение на него МН от „Задържане
под стража” в по лека, тъй като е неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подсъдимия М.И.Ш. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Плевен за изменение
на взетата по отношение на него мярка за неотклонение от „Задържане под стража”
в по лека, тъй като е неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-мо
дневен срок от днес по реда на глава ХХІІ от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: