№ 70
гр. Хасково, 04.03.2020 г.
Окръжен съд - Хасково, НО, въззивен
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БОРЯНА БОНЧЕВА
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
като
разгледа докладваното от мл. съдия Милуш Цветанов в. ч. н. д. № 58 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 от НПК.
Образувано е по частни въззивни жалби,
подадени съответно от Е.Р.Ч., Т.В.Д., Ж.П.С., П.Р.М. и М. Д. Я. против Определение № 380 от 03.12.2019г.,
постановено по ЧНД № 1263 по описа за 2019г. на РС – Хасково, с което по реда
на чл.243, ал.6 от НПК е потвърдено постановление от 27.10.2019г. на РП – Хасково
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 16/2018г. по описа на РУ
– Хасково.
Във всяка от жалбите се изтъква
неудовлетвореност от прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство поради липса на престъпление, предвид считани от жалбоподателите
налични данни за извършено такова. В този смисъл се твърди неправилност на
първоинстанционното определение, с което е потвърдено прокурорското
постановление.
В законоустановения срок срещу постъпилите
жалби не са направени писмени възражения от представител на РП – Хасково.
Съдът, като се запозна със събраните на
досъдебното производство доказателства и провери обжалваното определение,
установи следното:
Всяка от частните жалби е подадена в
законоустановения седемдневен срок от съобщаването на обжалваното определение,
от съответно активно процесуално легитимирано лице, имащо качеството на
пострадал в производството, и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Въз основа на събраните в досъдебна фаза
доказателства е установено следното:
Наказателното производство е образувано по
повод жалби на граждани – недоволни клиенти на дружество, занимаващо се с туристическа
дейност, представлявано от М. Д. П. Жалбите са обединени от Прокуратурата в едно
досъдебно производство под № 16/2018г. по описа на РУ-Хасково, водено за
престъпление по чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. При разследването
са разпитани в качеството на пострадали лица общо 12 души. От показанията им се
установява, че всеки от тях е заплатил предварително на дружеството суми за
различни несъстояли или отложени екскурзии. Част от тези суми не са
възстановени на клиентите, което те считат за имотна вреда – резултат от
престъпна измама от страна на представители на дружеството.
Предмет на настоящото производство е
правилността на определението, с което РС- Хасково е потвърдил постановлението
на РП – Хасково за прекратяване на гореописаното наказателно производство. В
акта си районният съд е анализирал конкретните обстоятелства, съпоставяйки ги
със закона, теорията и практиката.
За доказване от обективна страна на
престъпна измама в случая е необходимо да се установят три елемента, всеки от
които да предизвиква следващия: заблуждаване от наказателноотговорно лице, безвъзмездно
и невъзстановимо плащане(разход) от пострадалия, имотна вреда за последния. От
субективна страна е необходимо заблуждаващият да е съзнавал посочения причинно-следствен
процес и да го е целял, за да набави от него имотна облага за себе си или
другиго.
Изследването на тези елементи в
условията на търговски оборот се характеризира със специфики, предвид
смесването им с гражданскоправни институти. В този аспект в съдебната практика,
включително тази на ВКС, е изведен като основен критерий за наличието на измама
при договорни отношения – намерението на страната да се задължи по сключваната
сделка. Тъй като то е част от субективните
(вътрешни) представи на дееца - за него се съди от обективните (външно
проявени) признаци на извършеното. В това отношение, при преценката дали
сключеният договор е средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение,
логично от първостепенно значение е - имала ли е насрещната страна изобщо
принципна възможност реално да изпълни поетите ангажименти.
От показанията на болшинството от
разпитаните свидетели (В. А., Д. Г. А.,
Ж.С., Т. Ю., Т.Д., Е.Ч., М. С.) става ясно, че
и преди процесния случай те са били клиенти на дружеството, което действително
се е занимавало с посочения и в търговския регистър предмет на дейност,
включващ туристическа и ракламна такава и превози. От приложеното по делото писмо
от Главна дирекция „Туристическа политика“ при Министерство на туризма се
установява, че „Маги Тур“ ЕООД е регистрирано като туристически агент (Удостоверение
за регистрация № РК-01-6875) и има право да извършва туристическа агентска дейност.
Освен това, след пропадане на някои от договорените екскурзии дружеството е
осигурило частична компенсация за част от клиентите си с други екскурзии. (Като
частична компенсация за пропадналите им първоначални пътувания Ж.С. и Д. Т. са се
възползвали от предлагани от дружеството екскурзии до гр. К. и о-в Т.; до гр. Р. и гр. Б., Е.Ч. – е
реализирал екскурзия до М., а М. С. е получила
първоначално уговорената екскурзия до Д.,
макар и след първоначално отлагане). Следователно от доказателствата се налага извод, че за представителите на
фирмата явно са били налични възможности чрез нея да посредничат при
организиране на туристически екскурзии, както и намерение да спазват
договорките си.
Принципното наличие на намерение от
страна на представителите на дружеството – то да изпълнява задълженията си по
договорите, се установява и от приложените по делото документи за предварително
плащани самолетни билети (за свидетелките Ю.,
С. и Т.) и разпечатки от сайта на самолетната компания за
потвърдени резервации за пътуване, както и кореспонденция свързана с междуфирмена,
посредническа дейност (с фирма Travel Team
Group CO., LTD),
изразяваща се в обсъждане на условията по осъществяване на екскурзии. Неизменна
част от такива условия е и минималният брой хора в съответна туристическа
група, чието осигуряване е същността на работата на дружеството. В този смисъл,
като косвена индиция за намерението за действително задължаване по сключваните
договори от страна на фирмата може да се разглежда и стремежът да се привлекат
необходимия брой клиенти за реализиране на всяко от пътуванията. Последната
дейност е рекламна и като търговска такава следва да е съобразена със
съответното й гражданскоправно регулиране. Ползването дори на лъжлива и
подвеждаща реклама – например, че осъществяването на определена екскурзия е
гарантирано („потвърдена“ е), е нелоялна търговска практика,
която подрива авторитета на дружеството и е основание за административни
санкции от съответните органи, но от нея не следва, че в случай, че тя доведе
до целеното набиране на достатъчно клиенти – обещаваната от фирмата екскурзия
не би се осъществила действително. Доводът на въззивния жалбоподател М., че в
контекста на твърдяна от нея практически преустановена дейност на дружеството
от края на 2017г. и постъпили срещу него жалби в КЗК - насърчаването от страна
на представителя на туристическата агенция за избързване с плащанията по
екскурзия говорят за умисъл в престъпен смисъл, е несъстоятелен. Това е така,
доколкото от показанията на същата свидетелка се установява, че на самата нея
са й предлагани алтернативни екскурзии от М.
П., които не е приела заради неустройващи я дати. Освен
това от показанията на свидетелите Ж.С., Д.
Т., Е.Ч. и М. С. се установява, че дружеството е осигурявало
отложени или екскурзии с компенсационен характер и през 2018 и 2019г.
Последващата неизпълнените договори
липса на инициативност на дружеството по
отношение на част от клиентите – да ги компенсира или да им възстанови предплатеното,
няма отношение към доказване на измамлива цел, която следва да е предварителна,
а след надлежно разваляне на договорите
( чл.87, чл. 88 ЗЗД) е основание да бъдат търсени лихви.
Предмет на сключените между дружеството
и всяко от лицата формални и неформални договори е съответната туристическа
услуга (екскурзия). От доказателствата по делото не се установява
заблуждаване на разпитаните лица относно
принципната възможност и намерение от страна на представителите на юридическото
лице – на клиентите да бъде предоставен този предмет, а заблуждение у
последните относно това доколко дружеството е било надеждно да реализира иначе
наличните си възможности и намерения.
Липсата на заблуждаване в гореизложения
смисъл, като основополагащ обективен елемент на посочената причинно-следствена
верига, изключва наказателната съставомерност на престъплението измама.
Макар при липсата на обективни престъпни
елементи обсъждането на субективната страна да е безпредметно - коректно е
отбелязаното от първоинстанционния състав, че на представителите на дружеството
не могат да бъдат вменени в наказателноправна вина непредвидими обстоятелства,
препятстващи изпълнението на поетите задължения (в това число – отказали се в
последния момент клиенти, непредоставени в срок визи).
С оглед изложеното, след извършена
съвкупна преценка на материалите по досъдебното производство, настоящият
съдебен състав намира, че наказателното производство е обосновано и
законосъобразно прекратено и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и
на основание чл. 345 във вр. с чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 380 от
03.12.2019г., постановено по ЧНД № 1263 по описа за 2019г. на РС – Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.