№ 1103
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500807 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261359 от 12.12.2023г. по гр.д.№ 336/2020г. по описа на СГС, ГО, 17
състав е признал за установено по положителен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС, предявен от „Слатина- Булгарплод“ ООД срещу Н. Д. К., К. М. С.,
Д. М. С., Д. П. В. и А. П. М., че „Слатина-Булгарплод“ ООД е собственик на основание
давностно владение на поземлен имот с идентификатор 68134.7061522 по КККР, находящ се
в гр. София, район „Слатина“, ул. „Проф. Цветан Лазаров № 13, с площ 1453 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план 1522, кв. 4, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.706.1084, 68134.706.1008 и 68134.706.347
и като последица от уважаването на иска по чл.124, ал.1 ГПК е отменен констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 45, том V, per. № 13145, дело № 760
от 09.07.2014 г. на нотариус per. № 039 на НК.
Със същото решение на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П.
В., и А. П. М., са осъдени да заплатят в полза на „Слатина-Булгарплод“ ООД, сумата от по
932.03 лв. всеки от тях разноски за производството.
С решение № 260234 от 16.04.2024 г. постановено по гр.д.№ 336/2020г. по описа на
СГС, ГО, 17 състав е допълнено по реда на чл.247 ГПК решение № 261359 от 12.12.2023г.,
като е отхвърлен предявеният от „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД“ ООД положителен
установителен главен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.17а ЗППДОП (отм.) за
1
признаване за установено, че „Слатина-Булгарплод“ ООД е собственик на следния поземлен
имот: поземлен имот е идентификатор 68134.706.1522 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13 8/24.07.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, е адрес: област София (столица), община Столична, гр. София, район
Слатина, ул. Проф. Цветан Лазаров № 13, с площ 1453 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: няма, е номер по предходен план 1522, квартал 4, при съседи: поземлен
имот 68134.706.347, поземлен имот 68134.706.1008 и поземлен имот 68134.706.1084. като
неоснователен.
С определение от 16.05.2024г. по реда на чл.248 ГПК е изменено Решение № 261359
от 12.12.2023г., в частта за разноските, като Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П. В., и А. П. М.,
са осъдени да заплатят в полза на „Слатина-Булгарплод“ ООД, по 572.03 лв. вместо
посочените по 932.03 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни.
Жалбоподателят-ищец „Слатина-Булгарплод“ ООД оспорва решението в неговата
отхвърлителна част, досежно претендираното придобивно основание е по чл.17а от
ЗППДОП (отм.), във връзка с което е и разрешението, дадено в ТР № 4 от 14.03.2016 г. на
ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК. Твъръди, че апортът и придобивното основание по чл.17а
ЗППДОП са две различни придобивни основания. Съдът в решението си е коментирал само
наличието на апортна вноска, без да обсъди придобиването на имотите по реда на чл. 17а от
ЗППДОП (отм.), което е направено в противоречие с цитираното тълкувателно решение.
Неправилно съдът приема, че с преобразуването на ДСО Булгарплод в еднолично търговско
дружество с държавно имущество Булгарплод ЕАД процесните имоти, на основание чл. 17а
от ЗППДОП (отм.), са престанали да бъдат държавна собственост и са преминали в
собственост на дружеството. ДСО Булгарплод е преобразувано с ПМС 135/21.12.1993г.,
вписано в СГС с решение от 03.06.1994г. Нормата на чл.17а от ЗППДОП (отм.) е
обнародвана по-късно - ДВ бр.51 от 24.06.1994г. и не е действала към момента на
преобразуването. Същевременно, дори да се приеме, че процесните имоти са престанали да
бъдат държавна собственост по силата на преобразуването на Булгарплод ЕАД, то МС, в
качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството (т.е. компетентен негов
орган на управление) с РМС 84/13.08.1997г. правомерно се е разпоредил с процесното
имущество и го е прехвърлил в собственост на СО. В случая прехвърлителният ефект
настъпва по силата на разпореждането на МС, без да е необходимо осъществяването на
други юридически факти и спазването на друга правна форма, както неправилно счита
първостепенният съд. Твърди още, че СО (при положение, че се приеме, че през 1994г. е
осъществен придобивния фактически състав по чл.17а ЗППДОП-отм.) е частен
правоприемник на Булгарплод ЕАД и е приела имотите от него. С решение № 6 по протокол
№ 36 от 24.11.1997г. на СОС имотите са предоставени на Общинска фирма „Яйца и птици”,
която е преобразувана в ЕАД „Слатина Булгарплод” ЕАД. Точно на това основание през
2
1997г. е осъществен фактическият придобивен състав по чл.17а ЗППДОП (отм.) в полза на
„Слатина Булгарплод“ ЕАД, който е завършен най- късно с вписване на преобразуването с
решението от 25.09.1998г. на СГС по ф.д. 2318/1987г. От друга страна твърди, че дори да се
приеме, че апортът е извършен от несобственик, това не го прави нищожен, тъй като с
вписването на апорта с решението по фирменото дело на СГС от 1998г. правото на
собственост преминава в патримониума на „Слатина Булгарплод“ ЕАД, макар и апортът да
е извършен от несобственик. Претендира разноски.
Жалбоподателите-ответници Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П. В. и А. П. М. оспорват
решението в частта, с която е уважен евентуалният иск за собственост, придобита въз основа
на изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Посочват, че СГС неправилно е приел, че
началният момент, от който може да тече придобивна давност е 24.03.2004 г. Това, според
СГС, е моментът, в който възстановяването на собствеността върху процесния имот е реално
осъществено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът изрично е посочил, че не споделя
доводите, че придобивна давност за процесния имот е можела да тече най-рано от момента
на сдобиването им е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и наследство, вписан в
Агенция по вписванията с вх. рег.№ 34262, акт № 168, т. LXXXII, дело 26059/2014г., с който
приключва фактическият състав по възстановяване на процесния имот в урбанизирана
територия, и с който ответниците се легитимират надлежно като собственици на имота.
Видно от приложеното Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ - общ. Панчарево за
възстановяване правото на собственост не е съпроводено от скица за възстановения имот.
Нещо повече, в самото решение, на стр. 2, е ясно отбелязано, че „Забележка: За издаване на
констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните
размери на имота.“. Наличието единствено на това отбелязване в решението за
възстановяване на правото на собственост прави очевиден единствения възможен извод, че
Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ - общ. Панчарево не е съпроводено от скицата по
чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, която може еднозначно да индивидуализира възстановения имот като
част от урбанизираната територия върху която се извършва възстановяването. Изтъкват
факта, че доказването на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ при
възстановяване на бивши земеделски земи в урбанизирани територии включва освен
позитивно решение на съответната поземлена комисия и скица към решението, която да
показва точно къде се възстановява бившият земеделски имот и понеже поземлените
комисии не разполагат с компетентност по специалните благоустройствени закони, дали
може и къде точно да се извърши възстановяването, това се определя от кмета на общината,
който с нарочна заповед следва да определи местонахождението и площта на терена, който
може да бъде възстановен в урбанизирана територия. Затова и възстановяването на бивши
земеделски земи в урбанизирани територии задължително се придружава от скица, издадена
от техническата служба на общината и нарочно удостоверение, издадено по реда на чл. 13,
ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. Въз основа на издадената скица по чл. 13, ал. 3 и 5 ППЗСПЗЗ се
издава самото решение на поземлена комисия, като изрично в решенията на поземлена
комисия се отбелязва, че скиците издадени от техническата служба не служат за
3
удостоверяване на правото на собственост, какъвто е и настоящия случай. За да се
удостовери правото на собственост с решението на поземлената комисия, е необходимо
имотът да бъде нанесен със самостоятелен номер в одобрения кадастрален план,
респективно кадастрална карта по ЗКИР и за да бъде завършен фактическия състав на
възстановяването в урбанизираната територия на собствениците се издава констативен
нотариален акт за възстановения имот с посочен самостоятелен номер по действащия
кадастрален план, респективно КК. В настоящия случай фактическия състав на
възстановяването е завършил, когато процесният имот е нанесен като самостоятелен
имот в кадастралната карта на 10.06.2011 г. и за него е издаден констативен
нотариален акт, който легитимира собствеността на възстановените собственици.
Едва от този момент нататък е налице индивидуализиран обект на собственост, по
отношение на който може да тече придобивна давност. От 2011 г., когато това е било
възможно, „Слатина - Булгарплод“ ООД не е имало качеството владелец, поради което за
същото не е текла и придобивна давност. Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ на общ.
Панчарево е издадено въз основа на Удостоверение № 329 по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и
приложена към него скица. Тази скица обаче отразява фактическото разположение на имота,
съгласно плана от 1939 г., като процесният имот вече не съществува по плана от 1980 г. в
кад. лист № 482. Тази скица е от 1998 г. и служи за индивидуализация на процесния имот
спрямо действащото до реституирането му устройство на територията за съответния терен.
Тази скица не отразява самият имот след възстановяване на собствеността върху него с
Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ - общ. Панчарево. В скицата, приложена към
Удостоверение № 329 по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, именно по тази причина също е
отбелязано, че същата не може да послужи за издаване на констативен нотариален акт.
На второ място посочва, че спрямо процесния имот не само е имало заявени претенции, но
те са били и уважени окончателно със СПН с Решение № 8831/2003 г„ по адм. д. 4971/2003
г., IV отд., ВАС. Ответник по това дело е бил едноличният собственик на капитала на
„Слатина Булгарплод” ЕАД - Столична община, следователно няма как, въз основа на
представените доказателства, да се приеме, че не е имало „заявена претенция".
Следователно, в процесния случай, при който за дружеството е било изначално ясно, че
трети лица предявяват свои претенции още преди апортът на терена от 376 286 кв. м. в
капитала на „Слатина Булгарплод" ЕАД от 2001 г., съгласно константата практика, е било
необходимо след 2003 г., когато е постановено Решение № 8831/2003 г., по адм. д. 4971/2003
г., IV отд., ВАС, да се извършат такива действия спрямо реституираните собственици, които
еднозначно да афишират владението на „Слатина Булгарплод" ЕАД т.е. манифестиране и
отблъскване.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че „Слатина - Булгарплод“ ООД е бил
добросъвестен владелец. На стр. 8 от мотивите на решението се приема, че от 2001г.
владението на „Слатина - Булгарплод“ ООД е добросъвестно, тъй като владее процесния
имот на годно правно основание, без да знае, че праводателят му СО не е собственик. След
започналите преговори около 2009г. продължили до 2011г. за които СГС е установил, че вече
4
преобразуваното „Слатина - Булгарплод" ООД е признало собствеността на ответниците,
отново няма как ищцовото дружество да е било добросъвестен владелец. Неправилно съдът
е приел, че придобивна давност в полза на „Слатина - Булгарплод“ ООД е изтекла в хода на
процеса. СГС не е приложил правилото на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, според което давност не
тече докато трае процесът относно вземането, в процесния случай, относно вещното право.
Когато е иницииран процес по почин на владелеца, то активното поведение на
действителният собственик се изразява в това да предприеме защита по същество чрез
възражение в рамките на процеса. Именно поради това към придобивната давност намира
приложение и правилото на чл. 116, ал. 1, б. „б“ ЗЗД. Поради тази причина е неправилно
становището в съдебната практика, че „няма как владелецът сам да си прекъсне давността,
предявявайки установителен иск“. Всъщност давността не се прекъсва с действия на
владелеца, а с активното поведение на действителния собственик, чрез възражение,
обективирано в отговора на ИМ. Видно от мотивите на СГС, в решението се приема, че
придобивната давност е изтекла в хода на процеса. Приемайки това, съдът е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила като в нарушение на
диспозитивното начало, без да има твърдение за това, съдът е приел различен от заявеният
период за придобивната давност. Този период, от подаване на ИМ до окончателното
приключване на процеса, не е бил изрично посочен в исковата молба като период, в който
ищецът е владял. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по обективно съединени положително установителни искове с
правно основание чл.124 ГПК вр.чл.17а ЗППДОбП/отм./ и в условие на евентуалност по
чл.79 ЗС.
Ищецът „Слатина - Булгарплод“ ООД твърди, че собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.706.1522, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. „Проф. Цветан
Лазаров“ № 13, с площ 1 453 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
номер по предходен план 1522, кв. 4, който поземлен имот с идентификатор 68134.706.1522
представлява част от поземления имот с площ от 376 286 кв.м. Твърди, че процесният имот
бил предоставен за оперативно управление и приватизация, а по-късно включен в капитала
на „Булгарплод“ ЕАД, частен праводател на ищеца още през 1993 г. чрез преобразуване и
приватизация по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./ През 2001г. държавата, чрез МС на РБ
прехвърлила в полза на Столична община собствеността върху неурегулиран поземлен имот
с площ от 376 286 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „Момина чешма“ № 13, заедно с
построените върху терена сгради и намиращото се в имота имущество. Имало съставен акт
за частна общинска собственост и имотът бил включен в капитала на „Слатина-Булгарплод“
ЕАД, чийто правоприемник се явява „Слатина - Булгарплод“ ООД. В условие на
евентуалност твърди, че е придобил имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност в периода от 2004г. до 2014г., поради наличието годно правно основание - решение
5
№ 20.03.2001г. на СОС за апортиране на имота в капитала.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни като се позовават на: 1) твърдението, че
ищецът не е придобил имота по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./, тъй като след
преобразуването на държавното „Булгарплод“ ЕАД и вписването му на търговския регистър
на 30.06.1993г., имотът е станал частна собственост на това ЕАД респ. държавата не е била
собственик към 13.08.1997г., когато безвъзмездно го е прехвърлила на СО, която от своя
страна го е апортирала в капитала на "Яйца и птици", преобразувано в Булгарплод Слатина
ООД /общинско дружество/
2). собствени права, изключващи тези на ищеца - собственост, възникнала по силата на
ЗСПЗЗ в полза на праводателите им - решение на ОСЗГ „Панчарево“ от 22.01.2004 г. на
наследниците на Д. В. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари
реални граници върху ливада с площ от 1 480 кв.м. в Слатина, м. „Чешмата“, имот № 5197 от
кадастралния план от 1939 г.; който имот е нанесен под № 1522 през 2001 г.; както и че
процедурата по реституция е приключила едва след снабдяване със скица от Кмета на
общината и снабдяване с нотариален акт през 2014г. когато имотът е нанесен в КК с
идентификатор 68134.706.1522. Едва от този момент ищецът би могъл да започне да
осъществява владение спрямо тях, което не е явно и недвусмислено, тъй като са водени
преговори за сключване на окончателен договор за покупко-продажба т.е. липсва
манифестиране на намерението за своене.
От фактическа страна се установява:
ПЪРВО с решение № 281/19.09.1970г. Комитетът за стопанска координация на МС на НРБ е
взел решение за строителството на зеленчукова база в гр. София, за която да бъдат отредени
395 дка поливна земя в кв. Слатина, София. Одобрено е отреждане на ДСО „Булгарплод“ -
зеленчукова база на терена в м. „Слатина“ извън регулация, заключен между ж.п. линия
София- гара Искър от север, шосе София - летище София от изток, м. „Подстанция изток“ от
юг и терена на Средното практическо транспортно училище от запад (заповед №
368/24.08.1971 г., на основание чл. 60, т. 1 от ППЗПИНМ вр. с § 58, т. 1, б. „б“ и § 61, ал. III
от ППЗПИНМ). През 1976 г., с разпореждане на МС № 98 от 04.06.1976г. е утвърден общият
генерален план и технико-икономически доклад за I подетап на „Търговска база за плодове и
зеленчуци и предприятие за готови храни“ - София, местност Слатина.
На основание чл.95 ЗТСУ (отм.), със заповед № РД-34- 649/03.03.1981г. е отчужден в полза
на държавата недвижим имот извън регулация, без планоснимачен номер, м. Слатина,
гр.София, собственост на АПК „Средец“. Имотът е отчужден за предвидено по
застроителния и регулационния план мероприятие ДСО „Булгарплод“ за изграждане на жп
индустриален коловоз.
Процесният имот не е включен в обхвата на отчуждаването, видно от отговора на в.л.Б.,
даден в т. 4 от заключението на СТЕ /основно на л.582 и допълнително на л.594/, като
изрично е отбелязано, че „ЖП отклоненията от околовръстната линия, обслужващи
зеленчуковата база, нямат допирни точки с процесния имот, от което може да се
6
предположи, че същият не е бил предмет на отчуждаване със Заповед за отчуждаване на
недвижим имот № РД 34-649/03.03.1981г. на СГНС “. Видно от самата Заповед, в нея не е
посочено конкретно кои имоти са били отчуждени и поради факта, че имот пл. № 1522
(процесния имот) не е бил графично отразен на скицата от 1971г., придружаваща Заповед №
368/24.VIII.1971 г. Поради това от фактическа страна следва да се приеме, че процесният
имот не попада в обхвата и на това отчуждаване.
В акт за държавна собственост № 13765/27.08.1987г. на СНС с анкетен фиш-акт 16 е актуван
имот, находящ се на ул. „Момина чешма“ № 13, с обща площ от 376 286 кв.м., складова
площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м., състояща се от 121 стаи,
14 зали и салони, който е предоставен за оперативно управление на предприятие
„Булгарплод“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.
Със заповед № 41/18.07.1988 г., публикувана в ДВ, бр. 58/1988 г., и на основание чл.12 ал.1
т.1 ПСД е образувано предприятие "Булгарплод" в състава на Стопанското обединение
"Булгарплод" - София като юридическо лице със седалище София, образувано на основата
на предприятието "Булгарплод" в бившите райони на столицата и предприятието
"Булгарплод" в София-град. Със заповед № 42/18.07.1988г. на министъра на икономиката и
планирането от 01.08.1988г. е образувано предприятие „Булгарплод“ в състава на СО
„Булгарплод“ - София.
С разпореждане № 135/21.12.1993г. на МС на РБ "Булгарплод" - София-град е преобразувано
в "Булгарплод" ЕАД с държавно имущество, като преобразуваното дружество поема
активите и пасивите на "Булгарплод" - София-град по баланса към 30.06.1993 г. Видно от
заключението на ССЕ, депозирано на л.608 имотът е включен в капитала по баланса към
21.12.1993г. С решение № 1/03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г. на СГС, ФО, дружеството е
регистрирано под № 581, т. 11, р.ІІ, стр.66 по ф.д. № 1396/1994г. Посочено е в решението, че
дружеството се управлява от СД с посочени членове на СД и че се представлява от А. М. Й..
С разпореждане № 84/13.08.1997 г. на МС капиталът на "Булгарплод" ЕАД е намален чрез
обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост
върху недвижим имот - частна държавна собственост и представляващ основна база на
"Булгарплод" ЕАД - София, намиращ се в София, ул."Момина чешма" № 13, представляващ
терен от 376 286 кв. м, покрита складова площ от 67 663 кв. м и административна сграда на
девет етажа със застроена площ от 486 кв. м, състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони,
както и на стойността на намиращото се в него движимо имущество и безвъзмездно е
прехвърлено правото на собственост върху този имот на Столична община.
С протокол № 36/24.11.1997г. на Столичния общински съвет /СОС/ капиталът на ОФ "Яйца и
птици" е увеличен с посочения в разпореждане № 84/13.08.1997г. на МС имот и ОФ е
преобразувана в ЕАД с общинско имущество "Слатина - Булгарплод" ЕАД, което
преобразуване е вписано надлежно по ф.д.№ 2318/1989г. на СГС. С протокол №
25/20.04.2001 г. на СОС е прието предоставеното с разпореждане № 84/13.08.1997 г. на МС
безвъзмездно право на собственост върху описаното по-горе недвижимо и движимо
имущество и е взето решение за изменение на чл. 8 от Устава на "Слатина Булгарплод" ЕАД
7
с вписване на имота в него. Чрез Договор за безвъзмездно прехвърляне в собственост на
недвижим имот - частна държавна собственост от 16.05.2001г., сключен между Държавата,
чрез Областния управител на Област София и СО, Държавата прехвърля безвъзмездно на
СО неурегулиран поземлен имот с площ 376 286 кв. м, находящ се в гр. София, ул. „Момина
чешма” № 13, заедно с построените върху терена сгради и намиращото се в имота
имущество. Теренът е площ от 376 286 кв.м е актуван е Акт за частна общинска собственост
№ 0729 от 15.09.1999 г. на Общинска администрация Район „Слатина” въз основа на
Разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС и Решение № 6 по Протокол № 36 от 24.11.1997 г.
и е включен в капитала на търговско дружество „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД” ЕАД, чийто
правоприемник по реда на чл. 264 от ТЗ е „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД“ ООД. Въз основа на
тези документи "Слатина-Булгарплод" ЕАД е признато за собственик на имота с констативен
нот. акт № 199/23.12.2009 г., том V, рег. № 10572, дело № 919/2009 г. на нотариус С. Т. с рег.
№ 065 на НК. В ДВ, бр. 67/2007г. е обнародвано обявление на Столична общинска агенция
за приватизация за продажба на 100% от капитала на "Слатина Булгарплод" ЕАД. С договор
от 15.12.2007 г. всички акции на "Слатина Булгарплод" ЕАД са продадени на Консорциум
"Слатина Булгарплод"- гражданско дружество по ЗЗД, учредено с договор за консорциум от
19.09.2007г. Съгласно заключението на ССЕ към 31.12.2000 г. имотът с площ от 376 286 кв.м.
е включен в капитала на "Булгарплод София-град" ЕАД, а имотът, за който и двете страни по
делото са вписани като собственици е един и същ. Ищцовото дружество твърди, че е
универсален правоприемник на прекратеното дружество "Слатина - Булгарплод" ЕАД, което
остава недоказано пълно и главно в процеса. ТОВА ДРУЖЕСТВО Е РАЗЛИЧНО ОТ
"Булгарплод" ЕАД, учредено с държавно имущество, което поема активите и пасивите на
"Булгарплод" - София-град по баланса им към 30.06.1993г. и е вписано с решение №
1/03.06.1994г. Жалбоподателят-ищец „Слатина-Булгарплод“ ООД, Е ПРАВОПРИЕМНИК
НА ОБЩИНСКОТО ЯЙЦА И ПТИЦИ, но не и на "Булгарплод" ЕАД - двете имат
различни ЕИК и са учредени по различно време и с различен капитал - първото с
държавен, а второто с общински.
В тази насока САС споделя изводите на първа инстанция, че разпореждане №
84/13.08.1997г. МС на РБ не е породило желания вещно-транслативен ефект, тъй като с него
е разпоредено: 1) на министъра на търговията и туризма да намали капитала на
„Булгарплод“ ЕАД - София, чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на
стойността на правото на собственост върху недвижим имот - основна база от „Булгарплод“
ЕАД - София, намиращ се в гр. София, ул. „Момина чешма“ № 13, представляващ терен от
376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от
486 кв.м.; 2) прехвърлил е безвъзмездно правото на собственост върху имота на
Столична община след приемане на решение от общинския съвет по чл.21 ал.1, т. 8 и т.
9 ЗМСМА и 3) задължил областния управител да сключи договор за безвъзмездно
прехвърляне на имота по т. 1 с упълномощеното за това от СО лице по реда на чл. 54
ЗДС, което е станало едва през 2001г.
МС на РБ не е имал правомощието към 13.08.1997г. да извади процесния имот от капитала
8
на вече преобразуваното „Булгарплод“ ЕАД, като считано от вписването на същото с
решение № 1 от 03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994г. на СГС, ФО, имотът е изгубил своя
държавен характер и е станал частен. В този смисъл единствено членове на Съвета на
директорите могат да вземат решение за неговото отчуждаване в полза на трето лице,
вкл.СО и то само ако дружеството се представлява надлежно от А. Й.. Записването на един
недвижим имот като ДМА в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за
придобиване правото на собственост по смисъла на чл.77 ЗС. Това записване е правно-
релевантен факт за придобиване правото на собственост при преобразуване на държавните
предприятия в еднолични търговски дружества, когато записването е доказателство, че
посоченият като актив недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на
съответната държавна фирма, поради което обстоятелство и на основание чл.1, ал.1 ПМС №
201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавните предприятия и приетата по-късно
аналогична разпоредба на чл.17а ЗППДОП /отм./ този имот /земя/ е собственост на
преобразуваното в търговско дружество държавно предприятие по силата на самия акт за
преобразуването. Правно ирелеванти са наведените в жалбата на ищеца възражения, че към
датата на вписване в търговския регистър, разпоредбата на чл.17а ЗППДОП все още не е
била действаща, тъй като към 1993г. следва да се прилага ПМС № 201/25.10.1993г. Този
фактически състав за придобиване право на собственост следва да се приеме за приложим и
при спор дали конкретното държавно имущество, в процеса на диференциация като
общинска собственост, е останало собственост на държавата при конкуренция с
претендирани права на собственост от страна на преобразувано общинско предприятие в
търговско дружество - по арг. на чл.9 ЗППДОП/отм./, който прилага един и същ режим на
двете групи предприятия при приватизацията им. Към 13.08.1997г. е бил в сила
Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията
от 1994г. (отм.). Разпореждането с недвижими имоти, собственост на еднолични акционерни
дружества със собственик на капитала Държавата, става по решение на едноличния
собственик на капитала, но винаги от името на самото дружество, а кой упражнява
правата се определя от самия учредителен акт - устав (чл.17 от Правилника).
Посоченото в Разпореждане № 84/1997 г. на МС правно основание за издаване на акта -
чл. 54, ал. 1 ЗДС за намаляване на капитала на „Булгарплод“ ЕАД - София, чрез
обезсилване на акции на стойност, равна на стойността на правото на собственост
на недвижим имот с площ 376 286 кв. м., находящ се в гр. София, ул. „Момина чешма“
№ 13, не може да замести изискуемата от закона форма и ред за прехвърляне на
недвижим имот, собственост на търговско дружество.
Ето защо с Разпореждане № 84/1997г. на МС посоченият терен с площ 376 286 кв. м. не е
напуснал патримониума на „Булгарплод“ ЕАД - София, нито по силата на това
разпореждане е прехвърлен безвъзмездно на Столична община, респ. и не е станал
общинска собственост. Доколкото СО не е станала собственик на процесния имот, не е
могла валидно да го включи в уставния капитал на ОФ "Яйца и птици",/доколкото никой не
може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава/ съответно няма как той да е
9
преминал при преобразуването на общинската фирма в собственост на "Слатина
Булгарплод" ЕАД.
С Решение № 6 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на Столичният общински съвет е
предвидено увеличаване на капитала на Общинска фирма „Яйца и птица” с непарична
вноска на имуществото (терен и сгради), описано в Разпореждане № 84 от 13.08.1997г. на
МС като ОФ „Яйца и птици“ е предвидено да се преобразува в „Слатина - Булгарплод“ ЕАД
с изцяло общинско имущество. Това „преобразуване“ обаче въз основа на Решение №
6/1997 г. на СОС не е породило вещнопрехвърлителен ефект, защото към момента на
постановяване на Решение № 6/24.11.1997 г. СО не е била собственик на имота, който се
твърди да е бил апортиран в капитала на ОФ „Яйца и птици“. С т. 3 от протокол №
25/20.04.2001 г. за решение № 36 СОС е приел изменение в чл. 8 от Устава на "Слатина
Булгарплод" ЕАД, като е вписал поименно недвижимите имоти в капитала на дружеството,
включващ и имота с площ от общо 376 286 кв.м. на ул.Момина Чешма /част от който е
процесният имот/, което изменение на устава е вписано с решение № 9/12.11.2001 г. по ф. д.
№ 2318/1989 г. на "Слатина Булгарплод" АД, но това не е довело до преминаване на
собствеността у праводателя на ответното дружество, доколкото не е изпълнен
фактическият състав на апорта по чл.72 ТЗ и такъв не е вписван в търговския
регистър, а неговото вещно-прехвърлително действие се поражда именно от
вписването.
Ето защо ищецът „Слатина-Булгарплод“ ООД не е станал собственик на процесния
недвижим имот по силата на приватизационна продажба, извършена с договор от
15.12.2007г., поради което предявеният главен установителен иск правилно е отхвърлен като
неоснователен. В тази част решението следва да бъде потвърдено.
ВТОРО - по евентуалния иск за изтекла в полза на ищеца придобивна давност, въз
основа на годно правно основание, без да знае, че праводателят му /СО/ не е собственик,
осъществено в периода 2004-2014г. Ответниците се легитимират като собственици
въз основа на реституция по ЗСПЗЗ и наследство.
А/ По наведените в жалбата доводи за нищожност на решението на ОСЗГ Панчарево и
липсата на предпоставки за реституция на имота, поради реализирано в него мероприятие, за
нуждите на което е бил отчужден т.е. за косвения съдебен контрол върху актовете на
земеделска реституция по ЗСПЗЗ решението е постановено в съответствие с практиката на
ВКС, обективирана в ТР № 5 от 14.01.2013г. по тълк. д. № 5/2011г. на ОСГК на ВКС,
решение № 67 от 10.04.2014г. по гр. д. № 5615/2013г. на ВКС, I г. о., и др. С посоченото
тълкувателно решение е прието, че при спор за собственост държавата не е обвързана от
постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски
земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и върху него е допустимо упражняването на
косвен съдебен контрол по чл.17 ал.2 ГПК, освен ако не е осъществен пряк съдебен контрол,
а такъв има. Решението на ВАС, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е
задължително за държавата и нейните органи, поради което е недопустимо в производство
по предявен иск за собственост на гори и земи от или срещу държавата, гражданският съд да
10
упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална
незаконосъобразност. В решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013г., решение №
195 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, I г. о., и др. въз основа на тази
задължителна съдебна практика е прието, че това се отнася както за държавата, която е
участвала в административното съдебно производство чрез своите органи, така и за
лицата, които черпят права от нея, тъй като те не могат да имат повече права от
праводателя си. В случая е установено, че процесният имот е бил държавна собственост,
включен в имуществото на държавно предприятие, впоследствие преобразувано в
еднолично търговско дружество с държавно имущество, като след приключване на
реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ, респ. след успешното провеждане на пряк
съдебен контрол на решението на поземлената комисия с него са извършени разпореждания,
от които жалбоподателят-ищец черпи права. Ето защо изводът на СГС, че той е обвързан от
решението и косвен съдебен контрол на същото в настоящото производство е недопустим, е
в съответствие с установената практика на ВКС.
Б/ С ТР 2/1996 г. на ОСГК на ВКС се прие, че в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят е отстъпил
от принципа на възстановяване на земеделските земи в хипотезите, когато същите се
намират в строителните граници/ урбанизирани територии/ на населените места, като това
отстъпление е в полза на собствениците на законно построени сгради или притежателите на
право на строеж, респ. на добросъвестните купувачите по възмездни сделки. Когато
реституционното решение на ПК/ ОбСЗ за реално възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ е издадено след приключила процедура по трансформиране на
собствеността от държавна в частна по реда на преобразуване на държавно предприятие в
търговско дружество по ЗППДОбП (отм.), а в последствие и надлежно сключена
приватизационна сделка на това дружество, то това решение за земеделска реституция на
имот- бивша земеделска земя, включен в капитала на преобразуваното дружество, е
непротивопоставимо на собственика по приватизационната сделка, тъй като специфика на
приватизационния договор се приема като гражданско правна сделка с продажбен / вещно
правен / ефект, съдържаща и елементи, които макар и да имат правната природа на условие
за настъпване на желаните последици, се интегрират във волеизявленията на страните с
типично за договора за покупко- продажба съдържание.
Вещно-правният ефект на реституционното решение може да настъпи, само и доколкото към
момента на влизането му в сила не е завършена процедурата по трансформация на правото
на собственост в полза на собственика по приватизация. В тези хипотези
законосъобразността на решението на органа на земеделска реституция се съобразява в
правилата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.)и § 11 от ДР на ЗПСК. Цитираните
разпоредби дават предимство на последиците на приватизационния процес, който не може
да бъде препятстван от реституционни претенции, незаявени до определен момент по
причина, че процедурата по реституция не е завършена и не е проявено конститутивното
действие на индивидуалния административен акт за реституция. Касае до хипотеза на
ограничения за реално възстановяване на собствеността, аналогична на чл.10б ал. 1 ЗСПЗЗ,
11
при която бившите собственици получават обезщетение, но не и бившата собственост .
Ето защо от съществено значение за конкуренцията на права е въпросът кога е приключила
реституцията на процесния имот, за да бъде съпоставена спрямо приватизационната
процедура от 2007г. В случая върху решението на ПК Панчарево е упражнен пряк съдебен
контрол /поради което е недопустим косвен съдебен контрол/, като правата на ответниците
са уважени окончателно с Решение № 8831/2003 г. по адм. д. 4971/2003 г., по описа на IV
отд., ВАС. Въз основа на това решение на ВАС е издадено Решение № 356/22.01.2004г. на
ОСЗГ - Панчарево за възстановяване правото на собственост, което не е съпроводено от
скица за възстановения имот. В самото решение, е посочено, че за издаване на констативен
нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на
имота.“ Решение № 356/22.01.2004г. на ОСЗГ Панчарево е издадено въз основа на
Удостоверение № 329 по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и приложена към него скица, която
отразява фактическото разположение на имота, съгласно плана от 1939г., като процесният
имот вече не съществува по плана от 1980г. в кад.лист № 482. Скицата от 1998г. служи за
индивидуализация на процесния имот спрямо действащото до реституирането му
устройство на територията за съответния терен, но не отразява самият имот след
възстановяване на собствеността върху него с Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ - общ.
Панчарево. За да се удостовери правото на собственост освен позитивно решение на
поземлената комисия, е необходимо да бъде издадена скица, която да го индивидуализира с
поне три граници. По делото е приложена скица на поземлен имот пл. № 1522 с площ 1480
кв. м, издадена на 27.05.2005 г. от район Слатина, отдел „Кадастър и регулация“ с описание
на имота, съгласно действащия регулационен план, одобрен с Решение № 20 по Протокол №
23/19.03.2001 г. на СОС. Видно от текстовата част на скицата парцелът е собственост на
наследниците на Д. В. П., съобразно Решение на СГС по а.х.д № 334/25.07.2002 г. и Решение
№ 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ „Панчарево“, като същата е издадена по повод молба вх. № АГ-
10-Н-19 от 27.05.2005 и за да послужи пред нотариус. Следователно реституцията е
приключила през 2005г. преди приватизацията от 2007г. В този смисъл решението на ОСЗГ
Панчарево е противопоставимо на приватизационната процедура.
В/ За установяване на владението в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства - по един свидетел на страните, разпитани в о.с.з. от 12.05.2023 г. Св.С. Р.
свидетелства, че познава терена на „Слатина - Булгарплод“ още от 1980 г., откогато работи
там и че теренът на складовата база е ограден с желязна ограда, от както са я строили
„Булгарплод“ и съществува от откриването през 1982г., както и че теренът се е ползвал само
от „Булгарплод“. Свидетелства, че процесният имот попада в границите на големия имот
„Булгарплод“ и е с площ от 1800/1900 кв. м., и е ползван като открит амбалажен склад до
2007 г. - 2008г., а след това като паркинг. Върху него няма сгради, а представлява част от
терен. Процесната част попада в оградата на Булгарплод. Влизането е с пропускателен
режим с бариера за колите и камионите, а за хората е свободен. Контролът е 24-часово
видоенаблюдение. Цялата територия е оградена с желязна ограда, която си е откакто са я
строили Булгарплод от 1982г. и съществува към момента. От 2009г. работи като технически
12
сътрудник – вход-изход, прави обиколки.
Св.С. И. установява, че е наясно къде се намира процесният имот и с историята на
взаимоотношенията между ищеца и различните собственици на реституирани имоти, част от
складовата база на „Слатина-Булгарплод” ООД, защото е внучка на собственик на
непосредствено съседен имот, който също е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че за
възстановяването на процесния имоти са водени дела и че той е възстановен през 2004 г.
След възстановяването през 2004 г. са направени опити да се водят разговори с
ръководството на „Слатина - Булгарплод“ ООД, тъй като собствениците отишли на място и
видели, че имотите се ползват като терени за паркиране. В периода 2004 г. - 2009 г. са
провеждани многократни разговори с представители на ищеца, като през 2009 г. ищецът е
предложил закупуване на процесния имот и на другите имоти, както и за тяхната замяна,
като по отношение на ответниците било направено предложение и изпратена блА. с проект
на предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, който не бил подписан. Ответниците са
изпращали писма до ръководството с искания да бъде разрешен въпросът за възстановените
терени. Отправяни били и нотариални покани. Обединили всички съседи, изпратили
нотариални покани, но като резултат в края на 2020г. всички, вкл. ответниците получили
искови молби. Посочва, че на въпросните срещи по повод уреждане на спора между
собствениците на отделни поземлени имоти и ищецът е присъствала и г-жа К. - адвокат по
настоящото дело на „Слатина - Булгарплод“ ООД.
По делото са събрани и писмени доказателства за установяване на обстоятелството, че са
водени преговори между ищеца и ответниците. Така с Заявление с вх. № 0793 от
13.09.2013г., подадено от П. Д. В. от името на всички ответници, в отговор на предложение
за замяна на процесните имоти, като към това писмо е приложена скицата и примерния
предварителен договор за замяна, предложен от „Булгарплод“ ЕАД по чл. 15 ЗУТ./останали
неподписани/ С Писмо с вх. № 0533 от 18.07.2012г. в деловодството на „Слатина -
Булгарплод“ ЕАД е поискано провеждане на среща с оглед ползване на имота от страна на
реституираните собственици, както и предложение за замяна или изкупуване. САС приема
за доказано въз основа на събраните гласни доказателствени средства, че в периода 2004г. до
2009г. между страните са водени преговори за доброволно уреждане на спора, но не е
постигнато взаимно съгласие. Спорен е въпросът дали тези преговори имат характер на
извънсъдебно признание, водещо до прекъсване на давността, както и дали те
трансформират владението на ищеца от явно в скрито, тайно.
СГС е уважил евентуалния иск, като е отчел факта, че преди приключване на процедурата по
реституция, спрямо реституираните собственици давност не тече. Приел е, че такава е
започнала след снабдяването им със скица за имота през 2005г./л.147/, прекъсната в периода
2009-2011г. чрез водените преговори между страните за изкупуване на частта от имота,
принадлежаща на ответниците, и е формиран краен извод, че същата е изтекла в хода на
производството, тъй като ИМ е депозирана на 10.01.2020г. от владелеца срещу
реституираните собственици т.е. искът не прекъсва течението на давността. Затова съдът е
изместил периода, посочен в ИМ от ищеца, като е посочил 2011-2021г. Затова втори спорен
13
по делото въпрос е може ли съдът да промени сам периода на владение, извън изрично
заявения в ИМ или това е нарушение на диспозитивното начало, водещо до недопустимост.
На следващо място може ли да се зачете период на владение, изтичащ след депозиране на
иска за собственост, като новонастъпил в хода на производството факт по смисъла на чл.235
ал.3 ГПК.
САС намира, че по въпроса за придобивната давност решението е съобразено с практиката
на ВКС по прилагането на чл. 79 ЗС и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. На първо място - в съответствие
с практиката на ВКС е приложена презумпцията на чл. 69 ЗС, макар съдът да не се е позовал
изрично на нея. Спорният имот с площ от 1453 кв. м се намира в рамките на по-голям имот с
площ от 376 286 кв. м, ограден и използван от ищцовото дружество. По делото няма данни
ползването на по-големия имот да е за някой друг, т.е. фактическата власт на дружеството да
е държане, а не владение. Следователно презумпцията по чл.69 ЗС не е оборена. Наличието
на презумпцията по чл. 69 ЗС прави излишно изискването за демонстриране на своене на
имота за себе си в хипотеза като настоящата, при която установяването на фактическата
власт от ответното дружество се свързва с предаване на владението на имота от държавата и
СО в процеса на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества и
последвалата приватизация. Владението на имота не е установено от ответното дружество с
насилие и не се поддържа с насилие по смисъла на приетото в решение № 376 от 12.03.2013
г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., затова изводът на СГС, че се касае за спокойно
владение /а също така постоянно, непрекъснато и явно/ съответства напълно на посоченото
решение на ВКС. В същия смисъл са и други решения на ВКС, в които се приема, че
владението е спокойно, когато не е установено и не се оспорва с насилие - решение № 178 от
9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г. о., решение № 262 от 13.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 944/2011 г., I г. о. В последното решение е прието, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност.
Същото се приема и в решение № 115 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2017 г., I г. о., и
решение № 60108 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2020 г., II г. о., в които се
подчертава, че според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната
давност съгласно чл.84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение или с искане за почване на помирително производство и
с предприемане на действия за принудително изпълнение; че други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна
давност. Като краен резултат решението съответства на тази практика на ВКС. В
съответствие с чл. 70 ЗС и практиката на ВКС по прилагането му е изводът, че Булгарплод
Слатина ООД е добросъвестен владелец /при условие, че не се е сбъднало главното
придобивно основание по чл.17а ЗППДОП/.
Към момента на приватизационната продажба по договора от 15.12.2007г. няма данни
приобретателите по сделката да са знаели за правата на реституираните собственици. В
съответствие с ТР № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК, давността е
започнала да тече след снабдяването на последните със скица за имота на 27.05.2005г., като
14
е изтекла към 27.05.2010г. Приетото от съда, че дори давността да е десетгодишна и да е
започнала да тече от 2011г./когато са прекратени преговорите между страните/, тя е изтекла
през 2021г. след депозиране на ИМ, не противоречи на закона и на практиката на ВКС.
Действително, този срок е по-дълъг от заявения в ИМ, който тече от момента на
позитивното решение по ЗСПЗЗ, издадено в полза на ответниците през 2004г. и
снабдяването им със скица на 27.05.2005г., но това не води до недопустимост на
първоинстанционното решение, тъй като по-дългият период на давностно владение, приет
от съда, съдържа по-краткия период, на който се позовават ищците и който е достатъчен, за
настъпване на последиците на придобивната давност.
Годно правно основание по смисъла на чл.70 ЗС е както преобразуване и приватизация по
реда на чл.17а ЗППДОП, така и апортната вноска в капитала на праводателя на
дружеството-ищец, независимо че СО не е станала собственик на имота, поради липсата на
вещно-транслативен ефект. Договорът между държавата и общината от 2001г. не е породил
желаното правно действие и безспорно няма вещно-транслативен ефект, но от този момент
владението е предадено на праводателя на ищеца на годно правно основание. Към този
момент общинското дружество Яйца и птици, по-късно преименувано на Слатина-
Булгарплод е бил добросъвестен владелец, тъй като е достатъчно добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание. Затова достатъчно и необходимо е
изтичането на период от пет години, без да е необходимо манифестиране или отблъскване.
В този смисъл решението за възстановяване на правото на собственост № 356/22.01.2004 г.
на ОСЗГ - общ. Панчарево и скицата, която може еднозначно да индивидуализира
възстановения имот като част от урбанизираната територия върху която се извършва
възстановяването, поставят началото на давностния срок спрямо тези собственици. В
настоящия случай фактическия състав на възстановяването е завършил на
27.05.2005г., видно от приложената скица на поземлен имот пл. № 1522 с площ 1480 кв. м,
издадена на 27.05.2005 г. от район Слатина, отдел „Кадастър и регулация“ с описание на
имота съгласно действащия регулационен план, одобрен с Решение № 20 по Протокол №
23/19.03.2001 г. на СОС. Видно от текстовата част на скицата парцелът е собственост на
наследниците на Д. В. П. съобразно Решение на СГС по а.х.д № 334/25.07.2002 г. и Решение
№ 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ „Панчарево“, като същата е издадена по повод молба вх. № АГ-
10-Н-19 от 27.05.2005 и за да послужи пред нотариус. Издаването на констативен
нотариален акт през 2014г., няма конститутивно действие спрямо собствеността на
възстановените собственици, каквито твърдения са въведени от ответниците. По-
съществено обаче е това, че за придобивната давност по настоящото дело е без значение
дали началният срок ще започне да се брои от момента на решението на ПК за
възстановяване на собствеността на наследниците през 2004г., респ. от момента на издаване
на скицата на 27.05.2005г. или от нанасянето на имота в КК през 2011г., тъй като срокът е
изтекъл преди депозиране на ИМ /10.01.2020г./, и в трите възможни варианта, вкл. ако за
начало се приеме снабдяването с констативен н.а. през 2014г.
Досежно водените преговори за изкупуване на процесния имот между страните в периода от
15
2009-2011г. СГС е посочил, че са прекъснали течението на давността, тъй като са
извънсъдебно признание на владелеца, че имотът не е негов. САС не споделя този извод,
тъй като дори предявяването на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на
имота преди изтичане на установения от закона давностен срок /макар да обективира
признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и
готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придибивната давност на
деривативно основание/, не прекъсва придобивната давност на основание чл.116 б.А ЗЗД,
тъй като нито изключва намерението за своене на чужда вещ, нито преустановява
упражняването на фактическа власт върху същата. Съзнанието на владелеца, че не
може да стане собственик на имота преди изтичане на срока на придобивната
давност и изразената от същия воля да придобие собствеността на деривативно
основание преди изтичане на придобивния давностен срок не изключва анимуса на
владелеца да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като към
своя и за себе си /решение № 82 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 6873 от 2014 г. на ВКС, ГК, I
г.о./.
Водените между страните по делото преговори през периода 2009-2011г. за продажба не
опровергават намерението за своене на този имот, нито го трансформират от явно в скрито,
тайно. Както е прието в решение № 50160 от 20.01.2023г. по гр. д. № 504/2022 г. на 1-во г.о.,
придобиването на имот на деривативно основание - преди изтичането на давността, не
опровергава наличие на предходно намерение за своене на същия този имот и няма пречка
владелецът при изтичане на давностния срок да се позове на последиците от придобивната
давност. Настоящият състав споделя тази практика, с уточнението, че придобиването на
имота на деривативно основание води до отказ, но не от придобивната давност, а от правото
на владелеца да се позове на придобивната давност. Само ако прехвърлителната сделка е
осъществена, владелецът се е отказал от правото си да се позове на придобивната давност.
Ако не се е стигнало до сделка /както в настоящия случай/, нито има отказ от правото на
владелеца да се позове на придобивна давност, нито има опровергаване на предходното
намерение за своене на същия имот, както е прието в посоченото решение на ВКС.
Владелецът може да прецени, че е в негов интерес да придобие имота на деривативно
основание, но ако не се стигне до това, няма законова пречка той да се позове на
последиците на изтеклата придобивна давност.
Дори да се приеме, че владението е започнало едва през 2014 г., с издаването на констативен
н.а. за собственост на недвижим имот, придобит на основание възстановено право на
собственост по ЗСПЗЗ и наследство, вписан в Агенция по вписванията с вх. № 34262, акт №
168, т. LХХХП, дело 26059/2014 г. до датата на предявяване на исковата молба 10.01.2020г. е
изтекъл предвидения в закона 5 - годишен давностен срок при направените по-горе изводи
за годно правно основание по чл.70 ЗС и добросъвестност. Водените преговори с
представител на собственика за закупуване на имота не са довели нито до отказ от правото
на владелеца да се позове на придобивната давност, нито са отнели намерението му за
своене, нито са прекъснали придобивната давност./така решение № 31 от 15.01.2024г.
16
по гр.д.№ 21/2023г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Доколкото не се твърди, а и не се установява ищцовото дружество да е знаело, че при
приватизационната сделка от 2007г. придобива правата си от несобственик, дружеството е
установило добросъвестно владение по смисъла на чл.70 ЗС и за него следва да се приложи
кратката 5-годишна давност, още повече, че съгласно чл.70 ал.2 ЗС добросъвестността се
предполага до доказване на противното. Опровергаването на тази законна презумция
изисква при условията на пълно доказване да се установи от ответниците, че владелецът е
знаел, че прехвърлителят му /СО/ не е собственик и за претенциите по земеделската
реституция, каквито не са заявени в приватизационната процедура, няма и такива твърдения
и такива доказателства не са ангажирани по делото. По делото не се установява, че
владението е недобросъвестно след като последното е упражнявало фактическа власт върху
имота и то със съзнанието, че е негов собственик. Също така по делото липсват
доказателства владението върху процесния имот да е било прекъснато преди подаването на
двата отговора на искова молба, както и не са налице основания за прекъсване или за
спиране. Воденето на преговори и връчването на нотариални покани не води до
прекъсване, тъй като не са действия по принудително изпълнение. Следва да се
отбележи и че всяко изявление на претендиращия по делото, че е владелец, в което той
заявява пред органи или лица, че не е собственик на имота или е само негов ползвател,
подлежи на конкретна преценка в контекста на обстоятелствата и повода, при които е
направено, за да се прецени дали то опровергава презумпцията на чл.69 ЗС, респ. дали
представлява признание по смисъла на чл.116 б.А ЗЗД във вр.чл.84 ЗС, прекъсващо
придобивната давност. Според настоящия състав воденето на преговори за покупко-
продажба не е равносилно на признание по смисъла на чл.116 б.А ЗЗД.
Не на последно място ИМ е подадена от лицата, които се позовават на придобивната давност
и с нея те не прекъсват собствената си давност, нито пък давността им спира да тече на
основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Прекъсването на придобивната давност в хипотезата на
чл. 116, б. "б. " ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, респ. спирането на давността при условията на чл. 115, ал.
1, б. "ж" ЗЗД, се свързва винаги с действия на собственика срещу владелеца, а не обратното -
решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о., решение № 401 от
12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 681/2012 г., решение № 631 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2008 г., III г. о.
В случая придобивната давност на ищците би могла да бъде прекъсната само с насрещен иск
по чл.108 ЗС или правоизключващо възражение, а такова е обективирано едва в отговорите
на ИМ - депозирани съответно на 15.04.2021г. и от 15.03.2022г./л.274 и л.349/
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска в тази
част, поради което решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
И двете жалби са неоснователни, поради което направените от всяка страна разноски следва
да бъдат намалени наполовина, доколкото няма разграничение кои от тях са платени по
17
жалбата и кои по отговора срещу насрещната жалба.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на К. М. С. и Д. М.
С., половината от направените от тях разноски 3600 лв. платен адв.хонорар и 300 лв. платена
д.т. или 1950 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите-ищци дължат в полза на жалбоподателя-
ответник направените по делото разноски, в размер на половината от 6648.80 лв. или
3324.40 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261359 от 12.12.2023г. по гр.д.№ 336/2020г. по описа на СГС,
ГО, 17 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260234 от 16.04.2024 г. постановено по гр.д.№
336/2020г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, с което е допълнено по реда на чл.247 ГПК
Решение № 261359 от 12.12.2023г.,
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, чл. *, вх. *, ет. *, ап. *, К. М.
С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *, Д. М. С., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, Д. П. В., ЕГН **********, гр.***, бул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и
А. П. М., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * ДА ЗАПЛАТЯТ В
ПОЛЗА НА „Слатина-Булгарплод“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Слатина“, бул. „Цветан Лазаров“ № 13, сумата от 3324.40
лв./три хиляди триста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/ направени разноски
пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Слатина-Булгарплод“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Слатина“, бул. „Цветан Лазаров“ № 13, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА К. М. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *, Д. М. С., ЕГН **********, гр.
***, бул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 1950 лв./хиляда деветстотин и петдесет
лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
18
2._______________________
19