М О Т И В И :
НОХД № 210/2016г.
Подсъдимият
А.Й.У. ***, е предадена на съд по обвинение за извършено престъпление по
чл.209, ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, осъществено по време, начин и място,
подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. Обяснява, че не е съзнавал
за участието си в схема за измама, а мислил, че работи като куриер. Изразява
съжаление за извършеното и обещава, че ще възстанови парите на пострадалата,
ощетена от измамливите действия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
У. *** и към месец ноември 2014 г. бил безработен. Към
същия период неговия приятел - св.С.Й.В.,*** и бил също безработен, през месец
октомври 2014 г. публикувал обява по интернет, че си търси работа. През месец
ноември 2014г. получил обаждане на домашния си стационарен телефон от непознато
лице, което се представило, че работи като хирург в болница в гр.Русе. Обяснил
на св.В., че е прочел обявата му за работа и му предложил работа като куриер
със заплата в размер на 2000-3000 лв. на месец, като курсовете били свързани с
пътувания до гр.Русе. Но тъй като св.В. се усъмнил в законния характер на
посочената и предлагана му работа, предвид високата заплата, той отказал това
предложение. Същия ден, в който получил това обаждане, св.В. се видял с подс. У.
и му споделил за предложената му работа. Предупредил го, че има съмнения и
затова не е приел. У. обаче проявил интерес към това предложение и чрез
телефонния номер на непознатия, даден му от св.В., се свързал с него.
Подсъдимият У. постигнал договореност с непознатото
лице да „работи" за него, като при обаждане от негова страна да отива на
посочени от това лице адреси, да взема пари от различни хора и да му ги доставя
до гр.Русе, като в зависимост от сумата ще взема пари в процент от същата като
„възнаграждение". Това станало на 29.11.2014 г. като от мобилния си
телефон, ползващ сим-карта с мобилен номер - **********, У. провел разговор с
телефон с мобилен номер - ***, ползван от неустановено по делото лице, което му
обяснило, че ще работи за него като куриер и работата му ще се състои в това да
отива на адреси в гр.Кърджали, да взема пари от различни хора и да му ги носи в
гр.Русе. За тази си работа щял да получава процент от паричните суми, които му доставял.
Този разговор се състоял около 15:51 часа на 29.11.2014 г., бил с
продължителност около 10 минути, и клетката, от която бил проведен разговора с
телефона с мобилен номер ***, била в района на гр.Ветово, обл.Русе. Веднага
след това разговорите (от 16:02 часа на 29.11.2014 г.насетне-над 50 разговора
на дата 29.11.2014 г., продължили и на 30.11.2014 г., 01.12.2014 г. и
02.12.2014 г. ) на У. с това неустановено по делото лице се осъществяват чрез
друга сим-карта, ползвана от лице, но вече с мобилен номер **********, но също
от клетка ситуирана край гр.Ветово, обл.Русе. Телефоните, които били ползвани с
тази сим-карта с мобилен номер ********** били два, но разговорите били водени
ту с единия, ту с другия телефон в кратки интервали помежду си.
На
29.11.2014 г. вечерта пострадалата П.М., която била вдовица, била сама в
апартамента си в гр.Кърджали***. Около 19:05 часа на 29.11.2014 г. на домашния
й стационарен телефон с номер 0361-82019 позвънил от телефон с мобилен номер ***
женски глас, който се представил като съседката й с име С.. Със С. М. била
съсед по блок, но към този момент С. пребивавала в гр.София. М. не се усъмнила,
че това е съседката й С., която й казала, че е паднала и си е счупила левия
крак и трябвало пари за операция. Звучала разтревожена, като през цялото време
плачела и трудно се разбирало какво говори. М. й казала, че пенсията й е малка
и нямала пари, тогава на телефона се обадил мъжки глас, който се представил
като „Д-р Георгиев" и й казал, че ако незабавно не се направи операция С.
щяла да остане в инвалидна количка за цял живот. Казал на М. че трябвало да
сложи златни пирони в крака на С., като той се наемал да извърши операцията, но
затова трябвало да се платят 6000 лв. М. първоначално казала, че има 3000 лв.,
но след още „увещания" от мнимия доктор Георгиев, се съгласила да даде
всичките си спестявания в размер на 5000 лв., за което казала на „д-р
Георгиев", че това са всичките й пари. Казала на „д-р Георгиев" да
дойде до дома й да ги вземе, но той отговорил, че е в болницата, но щял да
изпрати „доверен човек" да вземе парите, които да бъдат внесени в
здравната каса за лечението на С.. „Д-р Георгиев" казал на М. да слезе
пред блока и да чака „довереното" лице, като да остави отворен телефона
си, за да може отново да говори с него като се върне в апартамента си.
Междувременно след като успял да заблуди М. относно предаването на тези 5000
лв., непознатия „д-р Георгиев" позвънил на подс.У. и му обяснил къде точно
да отиде, а именно пред блока на постр.М. (блок „Зорница-2" до пазара) и
там щяла да го чака жена, която да му даде 5050 лв. Било около и след 20:00
часа на 29.11.2014 г. Подсъдимият У. заедно с приятелката си - св.П.И.К.,
отишли на гореописания адрес, където М. ги чакала пред блока. У. казал на М.,
че го изпраща „д-р Георгиев" и дал на М. да говори по телефона на У. с
„д-р Георгиев". „Д-р Георгиев" потвърдил на М. да даде парите на У.,
че той бил пратен от него. М. дала 5000 лв. в банкноти по 50 лв. на подс. У..
Те били сложени в плик, а плика в полиетиленова торба. У. и св.К. си тръгнали, а
пострадалата М. се качила в апартамента си и „д-р Георгиев" й казал, че
вече ще може да извърши операцията и после щял да й се обади да й каже как е
минала. Свидетелката М. чакала 1 час, но никой не се обадил. Тогава позвънила
по телефона на С. в гр.София, но никой не й се обадил. Разбрала, че е измамена
и подала жалба в полицията.
Междувременно
след като взели парите от М. (5000 лв.) , У. провел разговор с „д-р
Георгиев", който му казал да вземе автобус или такси до гр.София, а оттам да
се придвижи с автобус до гр.Русе. Подсъдимият У. и св.К. взели такси до гр. София
и около полунощ на 29.11.2014 г. пристигнали в гр.София, където се качили на
автобус до гр.Русе. Пристигнали в гр.Русе около 06:00 часа на 30.11.2014 г. По
пътя до Русе „д-р Георгиев" многократно се обаждал на У., за да го пита
докъде са стигнали. Около 08:00 часа на 30.11.2014 г. „д-р Георгиев" се
обадил на подс. У. и му казал да остави парите до саксия в близост до
автогарата в гр.Русе, като си вземе от тях 1200 лв. У. поискал да се видят с
„д-р Георгиев", но той му отказал. По-късно (около 09:30 часа) се прибрали
със св.К. ***, а 1200 лв. изхарчил впоследствие.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства, както и от обясненията
на самия подсъдим. При тяхната оценка съдът констатира, че всички те са
еднопосочни и непротиворечиви, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Единственото противоречие е по отношение на субективния елемент, с оглед твърдението на
подсъдимия, че едва в гр. Русе се е усъмнил в редовността на работата, която е
започнал, което твърдение съдът не кредитира поради следното:
Видно от показанията на св. В.,
който след проведения единствен разговор с „работодателя” веднага се усъмнил в
редовността на предложението, същият е споделил с подс. У. за предложената му
работа и още тогава го предупредил и му
обяснил защо не я приема. Самият подсъдим пред съда обяснява, че когато
се е свързал по телефона с лицето, предлагащо работа, последният му казал, че
ще работи като куриер, като ще взима пари и ще ги носи в гр. Русе, за което ще
получава по 1000 лева за всяка доставка на пари. От изложеното е видно, че още
при първото уговаряне на условията за „работа” между подсъдимия и
„работодателя”, са били налице съмнителни уговорки между двамата: никой не
говори за трудов договор; работодателят е доктор, който се занимава с куриерски
услуги и предлага прекомерно, нереално високо възнаграждение за работа,
свързана с вземане на пари, която нормално не би трябвало да се върши от
куриер, при наличие на възможност за банков превод или пощенски запис. И по-
късно: среща се с пострадалата в около 20.00 часа; взема парите, а
„работодателят” му говори с жената по телефона; по негови указания веднага
тръгва с такси за София, а оттам за гр. Русе; отказът на работодателя да се
срещне с подсъдимия, както и оставянето на парите на обществено място;
проведените 37 телефонни разговора за периода от 29.11.2014г. -16:02 ч. до 30.11.2014г.
в 09:30ч., както и 8-те разговора, проведени между двамата на 02 и
03.12.2014г., въпреки че У. твърди, че два дни след измамата е счупил
ползваната от него СИМ карта. От изложеното по- горе е видно, че е налице общ умисъл между подс. У. и „работодателя",
защото макар и това „сговаряне" между двамата да не е установено като
съдържание на разговорите, по механизма на извършване на деянието, обективно
„ръководен/съпътстван" с установените по делото многобройни разговори
между тези две лица преди и по време на извършване на деянието, необходимостта
от уточняване на мястото, времето и начина на извършване на деянието, водят до
извода, че е налице общ умисъл за извършване на посоченото престъпление. Защото
У. е бил наясно със своята роля при извършване на престъплението, а краткия
период на неговата деятелност при извършване на престъплението говори за
съгласуване на „ролите" и на двете лица. Т.е., явявайки се пред
пострадалата М.У. е бил наясно, че участва в осъществяване на измама. Деянието
е извършено нощем- „необичайно" време за куриерски услуги и то от лице,
което не притежава МПС. А у подсъдимия
е имало представи, че измамливите действия основно ще се вършат от непознато за
него лице, но от своя страна също е бил наясно, че със своите действия спрямо
пострадалата, той ще следва да подържа това тяхно заблуждение, за което ще
получи определена сума. През периода на извършване на престъплението У. е имал
постоянен контакт по телефона с „д-р Георгиев"-неустановения по делото
негов съучастник, като бройката на проведените разговори изключват съмнение
относно субективната страна на престъплението. Подсъдимият У. с деятелността си
единствено е затвърдил (поддържал) заблуждението у пострадалата М., възбудено
от мнимия д-р Георгиев, като тази му деятелност е била във две форми: вербално-потвърждавайки
с думи, че той е „пратеника"- лицето, изпратено да вземе сумата, и чрез
действията си-давайки телефона си на пострадалата М. за да говори с мнимия
доктор, като с това си действие е допринесъл за затвърждаване на възбуденото
заблуждение у пострадалата - заблуждение, касаещо основанието за разпореждане
със сумата от 5000 лв.
Така А.Й.У. е
осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно
за това, че:
На
29.11.2014 г. в гр.Кърджали, при условията на съучастие-съизвършителство с
неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и другиго, а именно за това
неустановено лице, имотна облага възбудил и поддържал у П.П.М. заблуждение и с
това й причинил имотна вреда в размер на 5000 лв.
При
определяне на наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в
разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът
прецени :
-
обществена опасност на деянието, с което са засегнати обществените отношения,
свързани със собствеността, е сравнително завишена с оглед на причинения
престъпен резултат, характерен признак на резултатните престъпления. В тази
връзка следва да се отбележи, че пострадалата е пенсионер, със занижен
материален статус, явно това са били всичките й спестявания, при който
стойността на причинената имотна вреда се явява особено значителна. Подобни
деяния, освен прекия си обект, засягат и чисто човешките взаимоотношения,
основаващи се на доверие и взаимопомощ.
Следва да се отбележи още, че този вид престъпления, засягащи
собствеността, в последните години
бележат сериозен растеж и се превръщат в обществен бич.
-
обществената опасност на дееца също е завишена с оглед предходните му осъждания,
лошите характеристични данни, очертаващи У. като личност, склонна към системни
нарушения на закона, с проява на престъпна упоритост и пренебрежение към
законността, а това са обстоятелства, които отегчават неговата отговорност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че следва да се
приемат младата възраст на подсъдимия и частичното признаване на вината,
изразеното съжаление за извършеното и обещанието, че вече работи и ще
възстанови причинената щета, както и спомагателното, периферно участие на У. в
осъществяване на престъплението. Все пак, основната роля във формиране на
измамата е на неустановеното по делото лице.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено под
средния, предвиден в текста на закона размер, а именно “лишаване от свобода” за
срок от две години. По- малък размер наказание ще снижи общопредупредителното и
възпитателно въздействие на наказателната репресия и ще направи наказанието
недостатъчно ефикасно. Това наказание, с оглед на предходните осъждания на У.,
както и обществената му опасност, следва да бъде изтърпяно при първоначален “строг
режим”, съгласно разпоредбата на чл. 61 т.2 във вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, в
затворническо общежитие от закрит тип.
Така наложеното наказание по вид,
размер и условия на изтърпяване напълно отговаря на извършеното и ще осъществи
изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.
Поради това, че деянието, за
което подсъдимият е осъден, е извършено в изпитателния срок, установен с определение
№ 47/ 23.09.2013 г. на РС- Кърджали, по което на У. е определено общо наказание
“ лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, на основание
чл. 66 ал.1 от НК, съдът, на осн. чл. 68 ал.1 от НК, следва да приведе в изпълнение и това
наказание, като постанови подсъдимия да изтърпи и отложеното наказание, като му
се зачете изтърпяното наказание „пробация”, наложено по НОХД № 746/2012г.,
кумулирано с горецитираното определение, на основание чл. 25 ал.3 от НК.
Водим от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Съдия :