№ / .02.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
Секретар: Светла
Великова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД №2907
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от директора на
ОДМВР- Варна чрез процесуалния му представител гл.ю.к.К Л – А ,
против Решение №1238/19.09.2022г по АНД №2366/2022г на ВРС, V с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №439а-64/04.02.2022г
и наложената на И.С.С., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 300лв. на осн.чл.209а
ал.1 от ЗЗ. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като с подробно мотивирани
съображения се оспорват възприетите от ВРС изводи за наличието на основание по
чл.3 ал.2 от ЗАНН – последвал по-благоприятен закон, предвид отпадналото
задължение на посетителите на игралните зали да представят валиден сертификат
за ваксинация, отрицателен резултат от тест за Ковид -19 или документ за
преболедуване. Твърди се, че с изтичане на срока на действие на заповедите на
министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемичните мерки, не
отпадат със задна дата задълженията, които са били породени по време на
действието им – поради това и последващата им отмяна не съставлява настъпване
на по-благоприятен закон. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на
законосъобразното НП, ю.к. Л поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
съображения, настоява за уважаването й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С писмени бележки адв.В.П. – пълномощник на
касационния ответник И.С. оспорва жалбата и настоява за оставянето й без
уважение като неоснователна.
Идентично е становището на участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура – Варна.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е основателна.
Анализирайки събраните пред него релевантни
доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с
решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020г, обнародвано в ДВ
бр.22, НС на осн.чл.84 т.12 от КРБ и във връзка с разрастващата се пандемия от
Ковид-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на РБ, считано
от 13.03.2020г до 13.04.2020г. С §22 т.3 от ПЗР на ЗЗ, в сила от 20-23.03.2020г
е създаден чл.209а, уреждащ административнонаказателната отговорност за
нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министър или директор на ПЗИ
противоепидемични мерки. Със своя заповед от 24.03.2020г на осн.чл.209а ал.4 от
ЗЗ директорът на ОДМВР – Варна оправомощил всички полицейски органи от
дирекцията да съставят АУАН за нарушения по този текст. С решение от
25.11.2021г на МС срокът на обявената извънредна епидемиологична обстановка
била продължена до 31.03.2022г. С т.12 от своя Заповед №РД-01-973/26.11.2021г
на осн.чл.61 ал.2, чл.63 ал.4, ал.6 и ал.11 и чл.63в от ЗЗ министърът на
здравеопазването наредил преустановяване на посещенията в игралните зали,
казината и други заведения по чл.124 от Закона за туризма; в т.32 на същата
заповед е въведено изключение от тази забрана в случай, че 100% от персонала в
съответния обект / лицата, заети с мероприятието, са ваксинирани или
преболедували Ковид -19, или разполагат с резултат от изследване, удостоверено
с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване.
На 23.01.2022г в 13ч св. Ди
Д – полицай в Трето РУ при ОДМВР
– Варна, при изпълнение на служебните си задължения установил И.С.С. –
посетител в игрална зала в гр.Варна, ж.к.“Младост“, НТК до Супер 59, който няма
и не представя отрицателен тест от проведено до 72 часа преди влизане в обекта
изследване по метода на полимерно-верижна реакция за Ковид-19 или бърз
антигенен тест, удостоверено чрез валиден документ, или удостоверение за
наличие на антитела срещу SARS-CoV-2, или валиден документ, че е
ваксиниран или преболедувал Ковид -19, с което не е изпълнил въведените с т.12
и т.32 от Заповед №РД-01-973/26.11.2021г на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки п очл.63 ал.4 от Закона за здравето. За това нарушение,
квалифицирано по параграф І т.32 ал.АА и
ал.ББ от Заповедта на министъра на здравеопазването, компетентното длъжностно
лице съставило АУАН от 23.01.2022г против И.С., връчен лично без възражения.
Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло както
фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на
нарушението, за което на осн.чл.209а ал.4 от ЗЗ наложил на С. глоба в размер на
300лв. Впоследствие, със Заповед №РД-01-138/17.03.2022г министърът на
здравеопазването отменил точки 1-14 в параграф І на Заповед
№РД-01-973/26.11.2021г,; заповедта за отмяна влязла в сила на 21.03.2022г.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, съдът приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи; в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при неправилно
приложение на материалния закон. В тази насока съдът се позовал на последващата
отмяна на наложените с т.12 и т.32 от Заповед №РД-01-973/26.11.2021г на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от ЗЗ.
Макар и след датата на установяване на нарушението 23.01.2022г, когато
забраната е действала, оттеглянето и отмяната на забраната от издателя на акта,
с който тя е установена, имат за резултат прекратяване действието на
първоначалния акт, т.е. забраната по т.12 от първоначалната заповед вече не е
съществувала при издаване на НП. Съдът се е позовал на чл.3 ал.2 от ЗАНН и на ТР
№20 от 17.05.1985 по н.д.№14/85г на ОСНК на ВС на РБ и е приел, че след като
т.12 от Заповед №РД-01-973/26.11.2021г на министъра на здравеопазването, въз
основа на която е издадено невлязлото в сила НП, е оттеглена и вече не
съществува в правния мир, то постановлението е незаконосъобразно доколкото
санкционираното с него деяние не представлява административно нарушение, поради
което следва да бъде отменено. Така мотивиран съдът постановил проверявания си
съдебен акт.
Настоящият касационен състав преценява така
достигнатите правни изводи на предходния като незаконосъобразни поради
неправилно приложение на материалния закон.
На първо място следва да бъде изрично посочено, че Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването, издадена на осн.чл.63
ал.1 от Закона за здравето, както и последващата я Заповед
№РД-01-973/26.11.2021г на същия издател представлява общ административен акт по
см.чл.65 от АПК съобразно изричното произнасяне на ВАС на РБ. Тези заповеди не
уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни
причини, нито правила за Ковид- епидемии, а има за цел да уреди възникналата
ситуация във връзка с настъпила такава епидемия. Заповедите са издадени с
изрично позоваване на чл.73 от АПК, позволяващ издаването на ОАА в неотложни
ситуации без обществено обсъждане. Същевременно АПК не предвижда обявяване на
ОАА в Държавен вестник, а урежда специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване, като в случаите, когато неотложно следва да се издаде
ОАА за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, е допустимо
да не се спазят някои от съответните разпоредби за уведомяване и участие на
заинтересовани лица в производството – в тези случаи съображенията за
издаването му се оповестяват в хода на изпълнение на акта. Посочените две
заповеди са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни
пресконференции на Националния оперативен щаб и на интернет-страницата на
Министерството на здравеопазването и те несъмнено са породили правно действие.
На следващо място – последващата частична отмяна на Заповед
№ РД-01-973/26.11.2021г на министъра на здравеопазването в нейната т.12 не
резултира в отпадане отговорността на И.С. – от една страна понеже тя не е
отменена като незаконосъобразна съгл. ТР №2/27.06.2016г по т.д.№2/2015г на ВАС,
а от друга - и тъй като не е обявена за нищожна, единствено в който случай
действието й би било заличено със задна дата. Освен това в случая не може да
намери приложение чл.3 ал.2 от ЗАНН, понеже заповедите по чл.63 от Закона за
здравето са общи административни актове по см.чл.65 от АПК, и отмяната или
изменението им не представлява изменение на нормативна разпоредба съобразно
изискването на чл.3 ал.2 от ЗАНН, т.е. оттеглянето им от издателя им не
представлява последвал по-благоприятен закон. Този извод се налага поради факта, че в
конкретния случай административнонаказателната отговорност произтича не от
заповедта, а от чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който не е отменен или
изменен в по-благоприятна редакция преди или след издаване на НП, вкл. и към
момента на настоящото произнасяне. В този смисъл и противно на възприетото от
ВРС, санкционираното с НП административно нарушение представлява такова и към
настоящия момент, и след като отговорността за извършването му не е отпаднала –
не е налице и възприетото от ВРС основание за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното и в отклика от предходния
съдебен състав настоящият приема, че извършеното от И.С. административно
нарушение е безспорно доказано, обективно и субективно съставомерно, и правилно
квалифицирано по цитирания текст, предвиждащ административно наказание за лице,
което не изпълни въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като на нарушителя е наложена глоба в специалния минимум от 300лв. по
приложимия текст. В производството по издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му, а
материалният закон е приложен правилно. Като не е преценил изложеното и е
отменил НП, ВРС е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон решение, което следва да бъде отменено, след което НП следва
да бъде потвърдено, за да се даде възможност да настъпят целените с него правни
последици.
При този изход на делото претенцията на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции е
основателно. Както във въззивната, така и в касационната инстанции
процесуалният представител на АНО е участвал чрез изготвяне на писмени
становища, както и на касационна жалба. Поради изложеното в полза на
ОДМВР-Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
осн.чл.63д от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на по 80лв. за всяка от
инстанциите.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1238/19.09.2022г
по АНД № 2366/2022г на ВРС, V с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на ОДМВР-Варна НП №439а-64/04.02.2022г и
наложената на И.С.С., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 300лв. на осн.чл.209а
ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,***,
да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто
и шестдесет) лева за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.