РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Велики Преслав, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200304 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от М. М. Ч. с ЕГН **********, с адрес в
гр.*******, срещу Наказателно постановление №22-0869-001286/27.06.2022г.,
издадено от Началник Сектор „ПП“ в ОД на МВР-гр.Шумен, с което за
нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на осн.чл.182,ал.5,вр.ал.2,т.4 от ЗДвП са
му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 600.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, въз основа и
на които се иска отмяна на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез депозирана молба, поддържа
изцяло подадената жалба, като релевира и допълнителни съображения за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН- РП-
Шумен, редовно призовани, не изпращат представител в проведените съдебни
заседания, като по делото е депозирана писмено молба от АНО, чрез неговия
процесуален представител, с която на посочени в същата основания се моли
НП да бъде потвърдено и в полза на ОД на МВР да бъдят присъдени
разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 18.05.2021 г. свидетелят Х. Х. – служител при РУ-В.Преслав, ОД
МВР Шумен, работил със стационарна система за контрол на скоростта, като
1
същият бил позициониран на път II-73, км. 35+706(р-н с.Александрово) при
посока на движение от гр.Бургас към гр. Шумен, където имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение от 70 км\ч. В 15:21 ч. с посоченото АТСС "ARH
CAM S1" с № 11743сЗ било регистрирано движение на МПС лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ***** със скорост от 107 км/ч. За
установеното св. Х.Х. изготвил протокол за използване на АТСС. След
установяване собствеността на автомобила - а именно на жалбоподателят М.
Ч., въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта на
жалбоподателя и при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН бил издаден АУАН на
18.04.2022 г. от св.И. С. – мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Шумен за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В същия било посочено, че на
процесния пътен участък е въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 от 70 км/ч, установената скорост на движение - 107 км/ч., а
превишаването на разрешената скорост - с 37 км/час.
С електронен фиш, серия К №4364180, влязъл в сила на 01.02.2021 г., на
М. Ч., на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП е наложена глоба от
400,00 лева за извършено на 05.11.2020 г. нарушениена чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С електронен фиш, серия К №3991727, влязъл в сила на 23.11.2020 г., на
М. Ч., на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП е наложена глоба от
400,00 лева за извършено на 05.11.2020 г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели С. и Х. са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като
колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни,
така и писмените доказателствени източници.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на
движение извън населени места е 90 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 18.05.2021 г. в 15.21 часа, л. а. „Фолксваген
Голф“ с рег. номер *****се е движел със скорост от 107 км/ч. по път II-73, км.
35+706 – извън населено място, в участък с въведено с пътен знак В 26
ограничение на скоростта от 70 км/час. Това е видно, както от представеното
писмо, ведно със схема от АПИ Областно пътно управление – Шумен
обективиращи, че към датата на нарушението на посочения пътен участък път
е бил поставен знак В26 (70 km/h), както и от представения по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство, в който е
удостоверено, че на процесното място съществува пътен знак за ограничение
на скоростта до 70 km/h.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП,
нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по
делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
2
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип АТСС
"ARH CAM S1" с № 11743сЗ. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя 111 км/ч, като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се
счита 107 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които
става ясно, че посочената скорост е била засечена на 18.05.2021 г. в 15.21
часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство,
движещо се с посочената скорост е № Х 01 79 КТ. Доколкото посочените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП. Видно от представеното като писмено доказателство по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Справка, системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена по съответния ред.
От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се
установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ
е регистриран л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. номер *****, собственост на М.
М. Ч..
В случая, същият след откриването му и връчване на съставения АУАН
не е упражнил процесуалното си право на възражение в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН и не е предприел действия свързани с оспорване на описаното в него
и посочване на друго лице, което да е управлявало автомобила/ а и за
последното такива твърдения не се релевират и в настоящото производство/,
доколкото няма спор по делото и че до връчването на акта не е налична
попълнена от същия съотв.декларация от ЗДвП, с оглед и на което в
конкретния случай по делото не се установи че на процесните дата и място
друго лице, различно /по необорена презумпция/ от собственика на
автомобила да е управлявало МПС-то посочено в съставения АУАН и
издаденото НП със скорост 107 км/ч. на описания пътен участък с въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26.
Установи се и че по отношение на жалбоподателя са издадени ЕФ,
серия К №4364180, влязъл в сила на 01.02.2021 г., с който е санкциониран, на
осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, както и ЕФ, серия К №3991727, влязъл в сила на 23.11.2020 г., с който е
наказан на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая АУАН, респ. НП са съставени от
компетентни органи като са спазени законоустановените сроковете от ЗАНН.
АУАН е съставен в едногодишния срок от откриване на нарушението, чиято
хипотеза на чл.34 от ЗАНН е приложима в конкретния случай. Същият е бил
лично връчен на жалбоподателя, като по този начин същият е имал
възможност да упражни правото си на защита своевременно и в пълен обем.
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност
от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаното
нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и
както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили
отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
3
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
В този смисъл и съдът не релевира изтъкнатото от страна на
жалбоподателя възражение свързано с допуснати нарушения при съставянето
на НП, в обстоятелствената част на който не били описани словесно
нарушенията, обективирани в посочените ЕФ, вида на техническото
устройство установило нарушението на 18.05.2021 г., както и несъответствие
между вписаната в тази част разпоредбата, основание за налагане на
административната санкция, а именно – по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и тази
предпоставила санкционирането му на осн. чл.182, ал.5, вр.ал.2, т.4 от ЗДвП.
Изтъкнатото настоящия състав не намира за съществено такова, щото
същото да води до пълна невъзможност лицето да разбере какво нарушение е
извършило и коя относима норма от действащото законодателство следва да
бъде приложена и то не е било лишено от възможността да организира и
упражни своята защита, както е и направило, чрез подаване на жалба срещу
НП, инициирала настоящото производство.
Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 5 от
ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е
системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП е посочена легалната дефиниция за
понятието "системно", съгласно която това е нарушението, извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая, видно от обстоятелствената част на НП, спрямо
жалбоподателя са били издадени ЕФ, серия К №4364180, и ЕФ, серия К
№3991727, които са влезли в сила /в този смисъл са и данните от
приложената Справка за нарушител/, най-ранният от които е влязъл в сила на
25.11.2020 г., както и че са налице предпоставките за квалифициране на
простъпката му като "системна" по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП,
доколкото с всеки един от ЕФ жалбоподателя е санкциониран за нарушения
на чл. 21 от ЗДвП.
За разлика от наказателния процес в административнонаказателното
производство диспозицията и санкцията на административните нарушения
обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като стойността
на превишената скорост в конкретния случай е елемент от санкционната
норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т. е. фактите въз
основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. В този смисъл и в случая се
касае се за допуснати три нарушения на една и съща материалноправна норма
–тази на чл. 21 от ЗДвП, поради и което жалбоподателя е извършил три
еднакви по вид нарушения по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.
Неоснователни са твърденията на защитника, че и трите нарушения трябвало
да бъдат такива извършени „в“ или „извън“ населено място , иначе не се
касаело за нарушения от един и същ вид, доколкото видът на нарушението е
едно - "управление на МПС с превишена скорост". Видно от разпоредбата на
4
чл.182, ал. 5 от ЗДвП, при санкциониране за системност, не следва да бъдат
вземани предвид единствено нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4 - 6, ал.
2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, като в случая извършените такива
попадат именно в кумулативно изброените хипотези на посочената
разпоредба. Следователно са налице всички предпоставки настоящото
нарушение да бъде квалифицирано като "системно". Извършени са три
нарушения от един и същ вид, които са осъществени в посочения в § 6, т. 62
от ДР на ЗДвП едногодишен срок, като последното нарушение, което
обуславя системността, е такова по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тоест попада в
обхвата на чл.182, ал.5 от ЗДвП.
Поради това нарушението правилно е квалифицирано като системно и
следователно наказанията са определени законосъобразно, във фиксирания
размер, предвиден в закона.
В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН
/преценката за приложимостта на което е предпоставено от датата на
извършване на визираното нарушение, предхождаща тази на вл.в сила на
новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, във вр. и с чл.3, ал.2 от ЗАНН / в
хипотезата на който при маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай",
съгласно §1,т.4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
В конкретния случай събраните по делото доказателства не сочат
констатираното деяние да се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Напротив, процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от
същия вид. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат
отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая
със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи. Като релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се
със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните
интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата, а от друга
страна и въобще принципно възможността за приложимост на тази хипотеза
при условията на повторност, респ.системност.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144,
ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на
административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично
5
искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, без
участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0869-
001286/27.06.2022г., издадено от Началник Сектор „ПП“ в ОД на МВР-
гр.Шумен, с което за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на
осн.чл.182,ал.5,вр.ал.2,т.4 от ЗДвП на М. М. Ч. с ЕГН **********, с адрес в
гр.****** са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на
600.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
ОСЪЖДА М. М. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6