Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 12.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на тринадесети март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 2323 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на „Е.Ф.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, предявена срещу „Н.Е.К.“ („НЕК“) ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, за заплащане на сумата 30431,73 евро – цедирано на ищеца
вземане, представляващо възнаграждение за консултантски услуги по договор № І-455-05/31.01.2005 г., сключен между ответника и „П.И.Ю.Л.“,
Великобритания, за което е издадена фактура № 147/25.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата
молба (24.07.2017 г.) до
окончателното ѝ погасяване.
Ищецът твърди, че на 25.01.2013 г. сключил с „У.Н.С.“
ЕАД, ЕИК *******, договор за прехвърляне на вземания, съгласно който придобил
вземанията на цедента към ответника за извършени консултантски услуги във
връзка с изпълнение на проекта АЕЦ „Б.“ по договор № І-455-05/31.01.2005
г., сключен след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка между
ответника, от една страна и праводател на
цедента, от друга. Общата стойност на прехвърлените на ищеца
вземания по единадесет фактури, издадени в периода 06.02.2012 г. – 14.01.2013
г., възлизала на сумата 18167431,12 евро, като цената за придобитите вземания
била заплатена от цесионера, съгласно уговореното. За всяко прехвърлено вземане
до длъжника „Н.Е.К.“ ЕАД били изпратени уведомления от цедента по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като за вземането
по фактура № 147/25.07.2012 г. в размер на 691193 евро, без ДДС, уведомлението за извършената цесия било получено от ответника на 21.06.2013 г.. След извършване на цесиите
ищецът и ответникът постигнали споразумение придобитите от ищеца вземания да
бъдат прихванати с вземанията на ответника за ежемесечни дължими такси за
пренос на Е.енергия, добавка пренос на зелена енергия, добавка пренос за ВЕКП и
добавка пренос на невъзстановяеми разходи по договор за продажба на
електроенергия. Във връзка с уговореното били съставени общо 7 протокола за
извършени прихващания на насрещни вземания, като с протокол от 30.06.2013 г.
било извършено прихващане, с което вземането по фактура 147/25.07.2012 г. било
частично погасено до размера на сумата 30431,73 евро.
Всички придобити от ищеца вземания, включително и процесното,
произтичали от правоотношение между праводател на цедента и ответника.
Първоначално между „П.И.Ю.Л.“ (P.E&C E.L.), дружество регистрирано и осъществяващо
дейността си съгласно законите на Обединено кралство Великобритания и ответника „Н.Е.К.“ ЕАД на 31.01.2005 г. бил
сключен договор № І-455-05, изменен с анекси от 02.01.2008 г. и
16.03.2009 г. и допълнен с няколко протокола от срещи и приложения, съставляващи неразделна част от договора,
за извършване на проектантски и инженерни услуги, както и строителен надзор,
във връзка с изграждането на проекта АЕЦ „Белене“. Със споразумение за новация,
в сила от 31.01.2005 г. първоначалният изпълнител прехвърлил правата и
задълженията си по договора на дъщерното дружество „П.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
което през 2007 г. променило фирменото си наименование на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД и с договор за
прехвърляне на права и заместване в задължния, сключен на
24.01.2011 г. било заместено в правоотношението с „НЕК“ ЕАД от
праводателя на ищеца - „У.Н.С.“ ЕАД.
Консултантските услуги по договора били изпълнявани за периода от 01.09.2006 г.
до 07.10.2013 г. и за дължимите за същите възнаграждения в съответствие с клаузи 30 и 31 от част
II на договора били издадени данъчни фактури, връчени на ответника. След писмо на
ответника, изх. № 99-04-62/03.07.2012 г. „У.Н.С.“ ЕАД издало данъчна фактура
№ 147/25.07.2012 г., приета от ответника без възражения. Съгласно условията на
договора, плащането на всяка от фактурите следвало да се извършва в срок от 20
дни от датата на получаването им, поради което
изискуемостта на прехвърленото вземане по процесната фактура настъпила на
15.08.2012 г., а от това следвало, че вземането е било изискуемо, включително и
към момента, в който прехвърлянето му е произвело действие спрямо ответника
(21.06.2013 г.). Задължението на ответника по процесната фактура не било
спорно, с оглед на осчетоводяването му от ответника в счетоводните му регистри
като задължение към ищеца и плащането на дължимия по фактурата ДДС на издателя
на фактурата на 10.01.2013 г.. Изложеното обуславяло правен интерес за ищеца от осъждането на ответника да заплати непогасената
част от вземането по процесната фактура в размер 30431,73 евро, която сума е предмет на предявения иск.
В срока за отговор на
исковата молба, ответникът оспорва
основателността на предявения иск с твърденията, че договорът за прехвърляне на вземания, от който
ищецът извежда правата си на кредитор, е нищожен поради невъзможен предмет.
Договор № І-455-05/31.01.2005 г. бил сключен между „Н.Е.К.“
ЕАД, като възложител и „П.И.Ю.Л.“, Великобритания, като
изпълнител, в резултат на проведена обществена поръчка с предмет: избор на
архитект-инженер по програмата за финансиране на АЕЦ „Белене“ на стойност
16884885 евро. След сключването на договора първоначално определеният
изпълнител бил заменен от друго лице, което не участвало в обществената
поръчка, в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.), чиято
редакция не допускала подобно изменение на договорната връзка, както към датата
на сключване договора за новация от 31.01.2005 г., така и към датата на
споразумението от 24.01.2011 г.. Поради нищожността на посочените изменения на
договора, сключени в нарушение на закона, към момента на сключването на
договора за цесия, цедентът не бил титуляр на вземането, предмет на цесията и
не е могъл да го прехвърли валидно на ищеца, съответно последният нямало как да се легитимира като негов носител.
Цесията била и с невъзможен предмет, тъй като размерът на прехвърленото
вземане и условията за плащането му били определени в изменения към
първоначалния договор за обществена поръчка, които изменения също били нищожни, поради противоречие със ЗОП (отм.). Посоченият като основание за
издаване на процесната фактура протокол от 11.01.2012 г., препращал към
допълнение от 02.01.2008 г., с което били изменени всички съществени условия на
договора за обществена поръчка, включително цената на договора била увеличена
повече от 25 пъти, в нарушение на забраната на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.).
Евентуално поддържа, че към датата на предявяване на исковата молба
претендираното от ищеца вземане е погасено по давност. Вземането по процесната
фактура било посочено в протокола от 11.01.2012 г. като месечно с фиксиран
размер, поради което към него следвало да се прилага кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва твърденията на ищеца, че
протоколът за прихващане от 30.06.2013 г. е обхващал и вземанията, предмет на
договора за цесия, както и че с включването на прехвърлените вземания в
счетоводството си ответникът е признал съществуването им.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът е подал допълнителна искова молба,
в която поддържа иска и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че двете
замествания на „П.И.Ю.Л.“, Великобритания, по
договора за обществената поръчка № І-455-05/31.01.2005 г., извършени с новационното споразумение от
31.01.2005 г. и със споразумението за заместване от 24.01.2011 г., били напълно валидни, поради което „У.Н.С.“
ЕАД, като надлежен правоприемник на първоначалния изпълнител по договора, е имал правото да прехвърли вземанията си на
ищеца.
В съответствие с тръжната документация към обществената поръчка и с практиката на съда на ЕС (Решение от
19.06.2008 г. по дело № C – 454/06), избраният за изпълнител „П.И.Ю.Л.“,
Великобритания, в деня на сключване на договора за
обществена поръчка е прехвърлил всички свои права и задължения на дружество, на
което бил едноличен собственик на капитала – „П.И.Б.“ ЕООД, което като кандидат
в офертата за участие в същата поръчка било подало всички необходими документи,
като независимо от прехвърлянето първоначалният изпълнител оставал солидарно
отговорен към възложителя на обществената поръчка, а от своя страна
възложителят се съгласил с прехвърлянето. Същите изисквания били налице и при
извършеното със споразумението от 24.01.2011 г. заместване на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД
(с предишно наименование „П.И.Б.“ ЕООД) с „У.Н.С.“
ЕАД в правата и задълженията по договора, с което възложителят също се
съгласил.
Документацията към обществената поръчка съдържала
проект на новационно споразумение, предвиждащ заместване на първоначалния
изпълнител с негово дъщерно дружество, регистрирано съгласно българското
законодателство и със седалище в Република България. По този начин били изпълнени всички
предпоставки за извършване на валидно заместване на „П.И.Ю.Л.“, Великобритания: първоначалният
изпълнител е притежавал целия капитал и е упражнявал контрол по отношение на
заместилите го след подписването на договора дружества, като след
прехвърлянията е останал солидарно отговорен за изпълнението на договора към възложителя.
Неоснователни били и възраженията на ответника
относно нищожността на споразуменията и допълненията, изменящи цената по договора. Нито едно от измененията, извършени с допълнението на договора от
02.01.2008 г. не представлявало промяна на договора, тъй като обемът на
задълженията на страните и договорната цена били определени още в тръжната
документация, офертата на изпълнителя и подписания договор от 31.01.2005
г.. При подписване на договора страните се
съгласили проектът да бъде осъществен в две фази: фаза I – фаза на развитие и
договаряне на проекта и фаза II – фаза на изпълнение на проекта. Цената за фаза
I е била фиксирана на 16884885 евро, а цената за фаза II е била
определена като процент (между 9% и 14%) от общата стойност на проекта. След
сключване на договора между „НЕК“ ЕАД и основният изпълнител – руското
дружество „А.“ АД на 29.11.2006 г., с допълнението от 02.01.2008 г. цената за
изпълнение на фаза II на проекта е била конкретизирана на ********* лева, което
представлявало 10,63 % от договорената между „НЕК“ ЕАД и „А.“ АД базова цена за
проекта от ********** евро. Валидността на договора за обществена поръчка, с
всичките му изменения и допълнения била предмет на преценка в две наказателни
производства пред СГС и САС, в които съдебните състави приели, че направените
по договора плащания били основани на валидно и действащо между страните
облигационно правоотношение.
Неоснователно било и твърдението на ответника, че
придобитите от ищеца вземания представлявали периодични плащания, за които се
прилагала кратката тригодишна погасителна давност. С оглед уговореното между
страните, плащанията по договора не били независими и самостоятелно обособени
престации, а представлявали частични плащания по едно единно задължение, в
рамките на общата договорена цена. Ответникът извършил признание на вземането
на ищеца на 03.09.2014 г., когато уведомил НАП, че дължимият по фактура 147/25.07.2012
г. ДДС е включен в счетоводните му регистри
и е платен на „У.Н.С.“ ЕАД.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията срещу иска.
Твърди, че първоначалният изпълнител „П.И.Ю.Л.“, Великобритания, не било представило банкова гаранция за изпълнение на задълженията си по
договора за обществена поръчка, а „П.И.Б.“ ЕООД не било посочвано като кандидат
за участие или подизпълнител в офертата за участие в обществената поръчка. При
кандидатстването си за участие в процедурата британското дружество декларирало,
че за 40 % от услугите ще използва като подизпълнител друго лице – „Д.С.А.“
ООД. От името на „П.И.Б.“ ЕООД били представени единствено декларации,
съдържащи задължения за ползване на получени документи по предназначение и при
условията на конфиденциалност, а не и задължителните декларации по чл. 47 ЗОП
(отм.). Поддържа твърдението за нищожност на всички изменения на първоначалния
договор за обществена поръчка, поради противоречието им с императивната
разпоредба на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.). Представеното от ищеца споразумение
между „НЕК“ ЕАД и „А.“ АД представлявало
единствено „мостово“ споразумение с характер на предварителен договор и
опровергавало тезата на ищеца за сключен окончателен договор по фаза II от
проекта. Така клауза 3 от допълнението от 02.01.2008 г., препращаща към
несъществуващ договор била недействителна, а ищецът не би могъл да претендира
плащания, отнасящи се до тази фаза на проекта.
Към датата на сключване на новационното
споразумение (31.01.2005 г.)
Република България не е била член на Европейския съюз и разпоредбите на
българското право следвало да се тълкуват без оглед на цитираното от ищеца
решение на Съда на ЕС по дело № C – 454/06. Самото решение тълкувало норми, които били различни от приложимите
спрямо договора, тъй като Директива № 92/50/ЕИО не съдържала разпоредба, аналогична
на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.) Спецификата на договорите за обществена поръчка като
такива от обществен интерес ограничавали свободата на договаряне, независимо от
предвиденото в документацията за възлагане на обществената поръчка. Нищожността
на договора за новация, водела до нищожност и на всички последващи изменения на
договора, включително и на споразумението от 24.01.2011 г.. Посочените в
решението на съда на ЕС изисквания касаели единствено изменения в
първоначалните условия на обществената поръчка, а не и последващи такива, с
които връзката с първоначалния изпълнител да се загуби. „У.Н.С.“ ЕАД не било
100 % собственост на спечелилото поръчката „П.И.Ю.Л.“,
Великобритания, а последното не било и
страна по споразумението от 24.01.2011 г., поради което нямало как да носи
солидарна отговорност към възложителя. Единствено гражданският съд бил
компетентен да се произнася по валидността на облигационното правоотношение по
договор № І-455-05/31.01.2005 г., затова и становището на наказателния съд било напълно ирелевантно. Поддържа, че вземането на ищеца като периодично
месечно плащане, установено по размер между страните се погасявало с кратката
тригодишна давност по чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Вземането за ДДС по фактурата
било с различен носител и било дължимо на различно основание, поради което и
заплащането му не представлявало признание на вземането на ищеца и основание за
прекъсване на давностния срок.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От представения документ,
назован договор за продажба на вземания, се установява, че на 25.01.2013 г.
между ищеца „Е.Ф.Г.“ АД, в качеството му на
цесионер и „У.Н.С.“ ЕАД,
в качеството му на цедент, е постигнато съгласие вземанията на цедента към „НЕК“ ЕАД, произтичащи
от договор за услуги № І-455-05/31.01.2005 г. в размер на 18167431,12 евро, без
ДДС, да преминат в правната сфера на цесионера срещу заплащане на насрещна
престация – цена в размер, равен на размера на прехвърлените вземания. Съгласно
представеното към договора Приложение вземането в размер на 691193 евро,
обективирано във фактура №147/25.07.2012 г. е прехвърлено на „Е.Ф.Г.“
АД на 20.06.2013 г.. Посочената фактура №00000000147 е издадена на 25.07.2012 г. от „У.Н.С.“ ЕАД на „НЕК“ ЕАД във
връзка с основен договор № І-455-05 за предоставени „нормален труд“ и „нормални
разходи“ на стойност 691193,00 евро, без ДДС, като същата не съдържа подпис на
представител на получателя.
До
задълженото лице, съгласно фактурата и договора за прехвърляне на вземания - „НЕК“ ЕАД, на
28.01.2013 г. е изпратено известие от „У.Н.С.“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания по договор
№ І-455-05/31.01.2005 г. в полза на „Е.Ф.Г.“ АД, което уведомление
съдържа и график на прехвърляне на вземанията по всяка от индивидуализираните в
същото фактури. С допълнително известие от 20.06.2013 г. „НЕК“ ЕАД е
уведомено, че вземането по процесната фактура №147/25.07.2012 г., е прехвърлено
на ищеца. Това волеизявление на цедента за съобщаване на цесията е получено от
адресата „НЕК“ ЕАД на
21.06.2013 г., с вх. № 99-04-22.
В
протокол за прихващане на взаимни задължения от 30.06.2016 г. страните в
настоящото производство обективирали воля задълженията на „НЕК“ ЕАД по
фактури № 129/31.05.2012 г. и № 147/25.07.2012 г. в общ размер от 807572,34
евро, прехвърлени на „Е.Ф.Г.“ АД от „У.Н.С.“ ЕАД, да бъдат
прихванати със задължението на ищеца към ответника в размер на сумата 777140,61
евро за предоставена услуга пренос по фактура № **********/30.06.2013 г..
С
решение № 40, т. 20/21.10.2004 г. е открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с възложител „НЕК“ ЕАД за избор на архитект-инженер за програмата за
финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“. Не е спорно между страните, че в
проведената процедура за изпълнител на обществената поръчка е избрано „П.И.Ю.Л.“,
Великобритания.
Видно
от документ, озаглавен договор за архитект-инженер при изпълнение на дейностите
по програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“, приета с протоколно
решение №24/24.06.2004 г. на МС, сключен на 31.01.2005 г. между „НЕК“ ЕАД и „П.И.Ю.Л.“,
последното се съгласило да предостави на ответника услуги, които включват
изпълняване на програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“,
определени в Приложение А и техническото задание, които услуги страните
дефинирали като „нормални“. Проектът страните приели да се състои от две фази:
фаза І, включваща избор на изпълнител, подготовка и подписване на договори за
проектиране и строителство и фаза ІІ – проектиране, контрол на качеството,
лицензиране, строителство, промени в проектирането, въвеждане в експлоатация и
инженерингова подкрепа на АЕЦ „Белене“.
С
Приложение Е-4 към договора, представляващо договор за новация, страните по
договор № І-455-05/31.01.2005 г. се съгласили страната изпълнител
(архитект-инженерът) да бъде заменена във възникналото правоотношение с „П.И.Б.“
ЕООД, капиталът на което бил притежание на „П.И.Ю.Л.“, Великобритания. В
споразумението изрично е посочено, че „П.И.Ю.Л.“, Великобритания, е сключило
договор № І-455-05/31.01.2005 г., като е подало оферта за сключване на този
договор от името на „П.И.Б.“ ЕООД и с намерението този договор да бъде
незабавно прехвърлен на правоприемника и изпълнен от него в качеството му на
българско юридическо лице. В споразумението, подписано и от възложителя „НЕК“ ЕАД, е
предвидено „П.И.Ю.Л.“, Великобритания да продължи да носи отговорност, съгласно
договора за консултантски услуги. Новационното споразумение е сключено на
същата дата, на която е сключен и договор № І-455-05/31.01.2005 г., като
ногов проект е приложен и съставлява част от утвърдената от „НЕК“ ЕАД
документация за участие в процедура по договаряне с обявление за възлагане на
обществена поръчка от м. 10.2004 г.. В документите, подадени от „П.И.Ю.Л.“,
Великобритания като кандидати, а не като подизпълнители, са посочени три
дружества: „П.И.Ю.Л.“, „Д.С.А.“ ООД и „П.И.Б.“ ЕООД, за всяко от които е
представена съответната изискуема правна информация.
С
анекс №1 към договор № І-455-05/31.01.2005 г. страните „П.И.Б.“ ЕООД и „НЕК“ ЕАД се
съгласили общата стойност на договора да бъде увеличена до обща фиксирана сума
от 18985185 евро, като страните продължили и срока за изпълнение на фаза І от
проекта до 30.06.2006 г.. С анекс № 2/29.06.2006 г. срокът за изпълнение на
фаза І е продължен с още 2 месеца – до 31.08.2006 г.. На 01.09.2006 г. страните
сключили споразумение, в което „НЕК“ ЕАД изрично признало, че изпълнителят е изпълнил
възложеното (задачите в рамките на предвидения обхват и необходими за
извършване на възложените дейности) по фаза І на проекта и затова страните
пристъпват към изпълнението на услугите и техническите дейности включени във
фаза ІІ от проекта. Отношенията между страните следвало да се уреждат от това споразумение
докато „НЕК“ ЕАД не уведоми „П.И.Б.“ ЕООД за начало на фазата по
изпълнение на проекта. Към споразумението са подписани допълнение №1 от
27.03.2007 г., с което срокът за фактуриране и натоварване на работната сила е
продължен с 4 месеца, през които архитект-инженерът да продължи да консултира и
подпомага „НЕК“ ЕАД
в рамките на общата договорена със споразумението цена и в рамките на тези 4
месеца е разсрочено изпълнението на задълженията на възложителя за заплащане на
дължимото възнаграждение и допълнение от 02.01.2008 г., с което страните се
съгласили да започне изпълнение на услугите, предвидени в Апендикс (приложение)
А, за които се дължала цена в размер на ********* евро.
Видно
от споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения, сключено на
24.01.2011 г., „У.Ю.Е.С.“ ЕООД – новото фирмено наименование на „П.И.Б.“ ЕООД
(вписано с решение №3/22.06.2007 г. по ф. д. №8777/2003 г. на СГС) било
заменено в правоотношението с „НЕК“ ЕАД, възникнало от сключения договор № І-455-05/31.01.2005
г., с „У.Н.С.“ ЕАД,
капиталът на което се притежавал от У.П.Л., Австралия, като доказателства за
някаква връзка на последното с „П.И.Ю.Л.“, Великобритания, не са ангажирани.
В
протокол от 11.01.2012 г. от среща, проведена на 11.01.2012 г. между „НЕК“ ЕАД и„У.Н.С.“ ЕАД, са
обективирани решения поради намалената интензивност на дейностите, фиксираната
обща сума, платима за предоставените от архитект-инженера услуги за 2012 г. да
бъде намалена до 47241087 евро, която следвало да бъде заплатена съгласно условията,
уговорени в Приложение В-5. В протокол от 09.01.2013 г., подписан между
страните по договора изрично е признато от възложителя, че за периода
01.04.2012 г. - 30.06.2012 г. архитект-инженерът е изпълнил дейностите,
съгласно предствен отчет и възнаграждението, дължимо се за престираното по
договора следвало да бъде заплатено, съгласно разменени между страните писма.
След 01.07.2012 г. в полза на изпълнителя „У.Н.С.“ ЕАД страните се съгласили да се
дължи възнаграждение в размер на фиксирана
месечна сума от 891561 евро.
В
производството е прието неоспорено заключение на извършена съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като съответно на събраните доказателства и
въз основа на което приема за установено, че процесната фактура №147/25.07.2012
г. е отразена в търговските книги на ответника „НЕК“ ЕАД по счетоводна сметка Задължения
към доставчици, с аналитичност „У.Н.С.“ ЕАД за сумата 829431,60 евро и в счетоводна сметка
Доставки с натрупващи се разходи, като натрупаната сума по тази сметка е
приключена в счетоводна сметка Разходи за ДМА чрез възлагане, с аналитичност
поръчка 21000028. Сумата по фактурата е включена в дневника за покупките по
ЗДДС за м. 12.2012 г., с право на пълен данъчен кредит. Начисленият ДДС по
фактура № 147 е заплатен на 10.01.2013 г. по сметка с титуляр „У.Н.С.“ ЕАД.
Други доказателства от
значение за правния спор не са ангажирани.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 99 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
В случая ищецът твърди да е носител на
придобито чрез сключен договор за цесия субективно материално право на вземане
за възнаграждение, дължимо в рамките на правоотношение, възникнало от договор
за изработка, сключен по реда на ЗОП от 2004 г. (отм.) - договор № І-455-05/31.01.2005 г.. Следователно основателността на предявения иск
предполага доказването на възникнало в правната сфера на частния праводател на
ищеца („У.Н.С.“ ЕАД) право на вземане за
възнаграждение по договор за изработка за приета работа, което вземане е с
настъпила изискуемост, съответно прехвърлянето му в полза на друг правен субект
- „Е.Ф.Г.“ АД да е съобщено на задълженото лице - „НЕК“ ЕАД.
Договорът за цесия транслира субективното право на
вземане от правната сфера на неговия носител - „У.Н.С.“ ЕАД в правната сфера
на трето за правоотношението, възникнало от сключения договор № І-455-05/31.01.2005
г. лице - „Е.Ф.Г.“ АД. Тази правна последица настъпва
с постигане на съгласието на страните по цесионния договор, но само ако прехвърлителят е носител на вземането, негов предмет.
Длъжникът („НЕК“ ЕАД) не е страна по договора и затова за да се прояви действието на цесията по
отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД изисква прехвърлянето да му бъде съобщено.
Със съобщаване на сключения договор за цесия, за „НЕК“ ЕАД кредитор
на вземането за дължимото възнаграждение по договора за изработка би бил цесионерът „Е.Ф.Г.“ АД.
В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. №
566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени
характерът и
правната природа на договора за цесия, като е посочено, че договорът за цесия
се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната
връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договор за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се
определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е
прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключване
на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права).
Договор № І-455-05/31.01.2005 г., с оглед естеството на уговорените престации представлява разновидност
на уредения в чл. 258 и сл. ЗЗД договор за изработка, съответно вземането за заплащане на възнаграждение за извършената по същия
работа, е принципно прехвърлимо. Договорът е сключен по реда на ЗОП-2004 г. (отм.),
но това не съставлява пречка паричното вземане за възнаграждение, дължимо на
изпълнителя да бъде прехвърлено от него в полза на трето лице.
С решение № 206 от 11.01.2016 година по т. д. № 3004/2014 г. на ВКС, І ТО, е даден
отговор в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въпроса дали с цедирано
вземане е настъпила промяна по отношение страните по договора, сключен под режим
на ЗОП-2004 г. (отм.) с
оглед приемането на
новия чл. 42а ЗОП-2004 г. (отм.), на
която разпоредба по силата на § 115, ал. 3 ПЗР на ЗИЗОП е придадено
обратно действие, като е прието, че новата разпоредба на чл. 42а ЗОП-2004 г.
(отм.) отрича установената
съдебна практика, че цесията на вземанията по договори за обществени
поръчки е недопустим от гледна точка на закона способ за промяна страните по договора по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗОП-2004 г.
(отм.). След като на разпоредбата на чл. 42а ЗОП-2004 г. (отм.) е
придадено обратно действие, то именно тази разпоредба, като приложим закон
регулира спорното
правоотношение по процесния договор № І-455-05/31.01.2005 г., съответно допуска паричните вземания на изпълнителя по
договора да бъдат цедирани, включително
и тези, възникнали до влизане в сила на изменението на
закона. В този смисъл решение № 93/2017 от
28.02.2018 г. по търг. д. №60268/2016 г. на ІІ ГО на ВКС.
В обобщение:
вземането по фактура 147/25.07.2012 г. е прехвърлимо и цедирането му не
противоречи на ЗОП-2004 г. (отм.). За да премине същото в правната сфера на
цесионера „Е.Ф.Г.“ АД обаче следва да е било елемент от правната сфера
на прехвърлителя - „У.Н.С.“ ЕАД, в приложение на принципа, че никой не може валидно
да прехвърли права, които сам не притежава. А към сключване на договора за
цесия на 28.01.2013 г. цедентът „У.Н.С.“ ЕАД не е било носител на вземания за възнаграждение,
основани на договор № І-455-05/31.01.2005 г., тъй като това дружество е
заменило страната-изпълнител въз основа на споразумение от 24.01.2011 г. в
нарушение на чл. 43 ЗОП-2004 г. (отм.), в който
смисъл са и възраженията на ответника, които са основателни.
В решение № 10 от
10.02.2017 г. по гр. д. № 53083/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е разяснено,
че в редакцията си към момента на приемането на закона разпоредбата на чл. 43,
ал. 1 ЗОП 2004 г. (отм.) забранява каквито и да е изменения и допълнения в
договор, сключен по реда на този закон. Със ЗИДЗОП 2004 г. (отм.), обнародван
ДВ бр. 37/2006 г., забраната за изменение на такъв договор остава, но тя не е
абсолютна, тъй като новосъздадената, ал. 2 на чл. 43 ЗОП 2004 г. (отм.) допуска
по изключение изменение в срока на договора, когато то се
дължи на непреодолима сила (т. 1) и при промяна на държавно регулирани цени или
намаляване на цената в интерес на възложителя (т. 2). С измененията от 2010 г.
(ДВ бр. 52/2010 г.) изключенията по чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП 2004 г. (отм.) са
разширени, като освен непреодолимата сила, още и непредвидените обстоятелства
са включени като основателна причина за промяна в сроковете на договора, а с
измененията в чл. 43 ЗОП 2004 г. (отм.), извършени през 2011 г. и 2012 г.
кръгът на изключенията, при които се допуска изменение на договор по този закон,
се разширява отново. Видно е от самата хронология на измененията и допълненията, че
законодателят не е имал намерение да абсолютизира забраната за изменение на
договора за обществена поръчка, а последователно въвежда и допуска разширяване
на изключенията от нея. Съдебната практика още при действието на ЗОП 1999 г.
(отм.) и без изрична разпоредба със съдържание като чл. 43, ал. 1 ЗОП 2004 г.
(отм.), счита за недопустимо изменението на съществени параметри на поръчката
след сключването на договора, тъй като това би могло да се квалифицира като
заобикаляне на закона (решение по т. д. № 658/2010 г., І Т.О., ВКС). Същата
практика обаче прави уговорката, че не е недопустимо изменение на договора, ако
се касае за дейности с обслужващо предназначение. Тази практика е счетена за
правилна в следващи решения на ВКС по чл. 290 ГПК, вече при действието на ЗОП
2004 г. (отм.). Приема се, че въпросът за допустимото или недопустимо изменение
на договор за обществена поръчка и за спазването за забраната по чл. 43, ал. 1
ЗОП 2004 г. (отм.) се разрешава в зависимост от конкретните факти и
обстоятелства по изпълнението му (решение по т. д. № 724/2012 г., І т.о.). Не
всички договори, сключени в нарушение на установените от ЗОП правила са нищожни
(решение по т. д. № 1107/2001 г., ІІ т.о.). Освен това според решение по т. д.
№ 4123/2013 г., съдът не следи служебно за наличието на основания за нищожност
на договорите, сключени по реда на ЗОП 2004 г. (отм.), а разглежда наличието на
такива само по възражения на страните. Забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОП 2004 г.
(отм.) има за цел да гарантира обществения интерес от правилното и
законосъобразно разходване на публичния финансов ресурс. Тя предотвратява
възможността чрез изменения в договорните клаузи да се постигне заобикаляне на
правилата за избор на най-подходящия изпълнител на съответната поръчка, чрез
последващо създаване на привилегировано положение за спечелилото при различни
условия лице. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат от
изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени обективно от
обстоятелства, независещи от волята на страните по договора, споразумението за такова изменение е валидно и поражда целените при сключването му последици.
При тези
разяснения, обобщаващи практиката на ВКС, е ясно, че замяната на страната-изпълнител
по договор, сключен по реда на ЗОП-2004 г. (отм.) всякога ще нарушава чл. 43,
ал.1 от същия, когато не се основава
на никакво обстоятелство, стоящо извън волята
на страните, което да оправдава изменението на договорната връзка и то на такъв
съществен елемент какъвто е страната-изпълнител.
В процедурата за възлагане на обществена поръчка е участвал друг правен
субект, с който е сключен договор № І-455-05/31.01.2005 г., като последващата замяна на този правен субект с друг такъв е в
нарушение на императивна правна разпоредба и не поражда правни последици. Това
означава, че споразумението от 24.01.2011 г. е нищожно и като непораждащо
правни последици не е довело до встъпване в правоотношението на „У.Н.С.“ ЕАД,
съответно в правната сфера на последното не са възникнали никакви субективни
права, основани на процесния договор, който е останал сключен между трети лица,
т. е. без негово участие. За този извод е без значение какво е действието на
новационното споразумение от 31.01.2005 г. въз основа на което страната, с
която е сключен процесния договор - „П.И.Ю.Л.“, Великобритания, е заменена с „П.И.Б.“
ЕООД. Достатъчен е фактът, че „У.Н.С.“ ЕАД е различен правен субект, който е поел правата и
задълженията по договора в нарушение на императивна правна норма, която
защитава публичен интерес, поради което и това изменение на договорната връзка
не е породило правни последици, съответно за „У.Н.С.“ ЕАД не е породено право на
вземане в рамките на облигационното правоотношение, в което това дружество не е
могло валидно да встъпи. А невъзникнало (непритежавано) вземане няма как да
бъде прехвърлено в полза на последващ кредитор (цесионер), какъвто е ищецът.
Неоснователни
са доводите на „Е.Ф.Г.“ АД
за приложимост на Решение от 19.06.2008 г. по дело № C – 454/06 на СЕО, според което не е налице замяна на страна, ако правата и
задълженията по договор за възлагане на обществена поръчка са прехвърлени на
друг доставчик, учреден като капиталово дружество, в което единствен акционер е
първоначалният доставчик, който продължава да носи отговорност за спазването на
договорните задължения. В случая правата и задълженията действително са
прехвърлени на капиталово търговско дружество („У.Н.С.“ ЕАД), но не са представени никакви доказателства да са
налице останалите предпостави, обосноваващи извод за допустимост на
субективното изменение на правната сделка. Капиталът на „У.Н.С.“ ЕАД се
притежава не от лицето, сключило споразумението, в качеството си на изпълнител
по договора - „У.Ю.Е.С.“ ЕООД, а от трето лице - У.П.Л., Австралия, съответно
от съдържанието на споразумението е видно, че първоначалният доставчик се
освобождава от отговорността си по договора. При това положение няма как да се
приеме, че не е налице нарушение на императивната забрана за изменение на
договора за обществена поръчка.
Следователно при
нищожност на споразумението от 24.01.2011 г., с което е изменен договор №
І-455-05/31.01.2005 г., цедентът „У.Н.С.“ ЕАД не е могъл да се
лигитимира като носител на вземане за възнаграждение по
този договор и съответно не е могъл да
прехвърли това право в полза на ищеца. Това не прави договорът за цесия нищожен
поради невъзможен предмет, както възразява ответникът. По смисъла на чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на
сключването му престацията, предмет на разпореждане, не съществува фактически
или не отговаря на установените изисквания за самостоятелен обект на права, т.
е. не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен
обект. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото
право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби
на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. Този
извод следва и от изричната разпоредба на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, с която е
установено изключение от общото за облигационните договори правило на чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, като при прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не
е недействителен, нещо повече - цедентът отговаря за изпълнението му по реда на
чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД, в какъвто смисъл е определение № 524/19.07.2011 г. на
ВКС по т.д. № 186/2010 г., II т.о. Предметът на цесията е принципно възможен
(фактически и правно), но с оглед непритежаване на прехвърленото право от
страна на цедента, този договор не е произвел транслативен ефект и правото на
вземане не е преминало в правната сфера на цесионера „Е.Ф.Г.“ АД, ето защо и това дружество не се легитимира като негов носител.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че договорът за цесия е съобщен на длъжника „НЕК“ ЕАД, което
не е оспорило задължението си и е извършило материалноправно изявление за
прихващане със свои насрещни вземания. Действията на страните са от естество да
преодолеят нищожността на търговска сделка, резултат от неспазване на
установената форма за сключването й (чл. 293, ал. 3 ТЗ), но не могат да
преодолеят нищожността на споразумението от 24.01.2011 г. за изменение на договор № І-455-05/31.01.2005 г., съответно признанието на длъжника на несъществуващо вземане на кредитора
не може само по себе си да е източник на това вземане. Затова и несъществуването в правната сфера на ищеца на материално
право на вземане за сумата 30431,73 евро – цедирано на ищеца
вземане, представляващо възнаграждение за консултантски услуги по договор № І-455-05/31.01.2005 г., сключен между ответника и „П.И.Ю.Л.“,
Великобритания, за което е издадена фактура № 147/25.07.2012 г., обуславя неоснователността на предявения иск за реалното му изпълнение.
Този извод по никакъв начин не
се опровергава от представените от ищеца съдебни определения, постановени в
наказателни производства, които нямат задължителна сила за настоящия съд по
аргумент от чл. 300 ГПК и са напълно неотносими към настоящия првен спор. Не се
налага и обсъждане на останалите възражения на ответника, тъй като те не се
отразяват на формирания правен извод.
С оглед изхода на спора,
право на присъждане на разноските за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се поражда
за ответника „НЕК“ ЕАД, който
прави своевременно искане за реализиране на отговорността
за разноски на ищеца и доказва извършени такива в размер на 2778,70 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Ф.Г.“
АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, срещу „Н.Е.К.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, иск с правна квалификация чл. 99 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 30431,73 евро – цедирано на ищеца с договор от 25.01.2013 г. вземане, представляващо възнаграждение за
консултантски услуги по договор № І-455-05/31.01.2005
г., сключен между ответника и „П.И.Ю.Л.“, В., за
което е издадена фактура № 147/25.07.2012 г..
ОСЪЖДА „Е.Ф.Г.“
АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, да заплати на „Н.Е.
К.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2778,70
лева (две хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки) –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: