№ 24
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110160361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Н. С.
срещу С.О., с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 200,00 лева, представляваща глоба, наложена с
наказателно постановление № 317701/2017 от 11.08.2017 г., влязло в сила на
18.01.2018 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело №
20218490403344 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, като погасена по
давност.
Ищцата твърди, че на 04.06.2021 г. срещу нея било образувано
посоченото изпълнително дело във връзка с издадено наказателно
постановление № 317701/11.08.2017 г., като на 18.10.2021 г. бил наложен
запор на банковата сметка, като впоследствие от същата била събрана такса
в размер на 50,00 лева. Твърди, че задължението е погасено по давност
поради изтичане на двегодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление до образуване на изпълнителното дело съгласно разпоредбата
на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Твърди, че изпълнителното производство
било образувано след като давностният срок, предвиден в чл. 82, ал. 1, б. „а“
от ЗАНН, бил изтекъл. Сочи се още, че е изтекъл и три годишният срок по чл.
80 от НК, поради което предприетите срещу нея изпълнителни действия
следвало да бъдат прекратени. Направено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът С.О. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявената претенция. Поддържа се, че исковата претенция е неоснователна,
доколкото действията по образуване на изпълнително производство и
принудително събиране на наложената глоба са били предприети изцяло в
1
законоустановения срок и не била изтекла абсолютната погасителна давност.
Твърди се несъответствие в исковата молба – ищецът твърдял недължимост
поради изтекла изпълнителна давност по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗАНН,
тъй като публичните вземания се погасявали според чл. 168, ал. 1 от ДОПК по
давност, и погасяване по давност на задължението по смисъла на чл. 110 от
ЗЗД. Посочва се, че по своя характер това били два напълно различни
института. Излагат се доводи, че дори при евентуалното отпадане на
възможността за принудително събиране на дължимите суми, самото
задължение продължава да съществува, което предполагало отхвърлянето на
предявения иск за недължимост на процесните суми. Сочи се, че сумите по
процесното изпълнително дело са били събрани преди предявяване на
настоящата искова претенция. Направено е искане за присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, са били
представлявани от своите пълномощници. На етап устни състезания
процесуалните представители на страните са преповторили накратко
доводите и исканията си, като пълномощникът на ищеца е посочил, че
възражението за недопустимост на исковото производство било
неоснователно, тъй като искът бил предявен в рамките на висящността на
изпълнителното дело, независимо, че запорът от банката бил изпълнен два
дни по – рано.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че е било издадено постановление
317701/2017 от 11.08.2017 г., влязло в сила на 18.01.2018 г., с което на ищцата
е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева,
и въз основа на което е било образувано изпълнително дело №
20218490403344 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ.
По делото е бил приобщен препис от изпълнително дело №
20218490403344 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, от което се
установява, че същото е било образувано по възлагателно писмо от С.О. за
събиране на публични вземания. По делото не се намира изричен акт на
съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство, но
видно от печата върху възлагателното писмо същото е било входирано в
регистратурата на ЧСИ А.П. на 04.06.2021 г. Следователно това е най-ранната
възможна дата, на която да е могло да бъде образувано посоченото
изпълнително дело.
С възлагателното писмо на съдебния изпълнител били възложени
всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Към писмото са били приложени
Наказателно постановление № 317701/2017 г. и Акт за установяване на
административно нарушение № 0317701/03.08.2017 г.
На 15.10.2021 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на общата сума в размер на 367,00 лева до ищцата в качеството
2
на длъжник по изпълнителното производство, която е била връчена на
21.10.2021 г.
След изготвяне на справка за банковите и платежните сметки на лицето
било изпратено запорно съобщение до „ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, получено на 18.10.2021 г., за налагане на запор върху вземанията по
откритите в банката сметки на лицето. Видно от приложената към исковата
молба справка от „ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, обозначен като
„информация за счетоводен документ“, сумата в размер на 367,00 лева е била
преведена по сметка на ЧСИ А.П. на 19.10.2021 г. С разпореждане от
19.10.2021 г. и на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител е
разпоредил приключване на изпълнителното производство поради погасяване
на изпълняемото право.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията, предмет на влязлото в сила наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването
на акта факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по влязло в сила наказателно постановление е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска
по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК публични са
държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни
постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 от ДОПК постановява, че в
случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален
кодекс. Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата молба за
установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия
случай на основание чл. 163, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ
публичното вземане е било възложено с възлагателно писмо за събиране на
частен съдебен изпълнител, то и настоящият граждански съд е компетентен
да разгледа предявения иск е с правно основание чл. 439 от ГПК (в този
смисъл Определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 74/2012 г.,
Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013 г., Определение на ВАС по адм. д.
3
№ 7/2013 г.; Определение на ВАС по адм. д. № 73/2012 г., Определение № 35
от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г., Определение № 45 от
8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., Определение № 63 от 17.10.2017
г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 34/2018 г., Определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. №
45/2019 г., Определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г.,
Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен с-
в, ГК).
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН давността при наложено
наказание „глоба” е две години. Законодателят е регламентирал, че давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и
се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието. В настоящия случай глобата, освен
публично вземане, е и административно наказание, която правна природа
следва да намери превес, поради което неприложим по отношение на
давността за това вземане е срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК (в този смисъл
Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на
ВАС). Доколкото се касае за наложено административно наказание по реда на
ЗАНН, съдът намира, че уредбата на същия е специална по отношение на
ДОПК. Дължимостта на сумите по публични вземания, представляващи
наложени по реда на ЗАНН глоби, следва да се преценява по специалните
норми на ЗАНН, в каквато насока е налице изрична възможност по чл. 171,
ал. 1 от ДОПК. Образуването на изпълнително производство е действие,
което прекъсва давността и започва да тече нов 2-годишен срок. Това
производство обаче следва да е образувано преди изтичане на предвидената в
НК обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения 2-годишен срок не
се предприемат изпълнителни действия, глобата не подлежи на изпълнение по
принудителен ред, в приложение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСНК на ВКС). Предвид гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 4 от
ГПК съдът не констатира противоречие в твърденията в исковата молба.
В настоящия случай се установява, че погасителният давностен срок по
отношение наложеното с Наказателно постановление № 317701/2017 г.
административно наказание „глоба” е започнал да тече от датата на влизането
в сила на акта – 18.01.2018 г. По делото от страна на ответника не са
ангажирани доказателства да са предприети действия, водещи до прекъсване
на давността за периода от влизане в сила на наказателното постановление до
образуване на горепосоченото изпълнително дело, което, както вече беше
посочено, най-рано е било образувано на 04.06.2021 г. В случая от датата на
влизане в сила на наказателно постановление – 18.01.2018 г. до 04.06.2021 г.,
е изтекъл срок над три години и давността за събиране на наложената глоба е
изтекла.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не е доказал в
рамките на производството факти, от които да се направи извод за спиране
и/или прекъсване на давността преди датата на входиране на възлагателното
писмо, поради което съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
4
неосъществен. Обстоятелството, че сумите по процесното изпълнително дело
са били събрани, не променя горепосочените изводи на съда, доколкото по
делото се установява, че сумите са постъпили въз основа на наложен запор, а
не вследствие на доброволно плащане. Предявяването на отрицателен
установителен иск за вземания, независимо от това дали има или не висящо
изпълнително производство за събирането им, съответно дали същото в хода
на процеса е приключило, включително поради събиране на дължимите суми,
е допустимо. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа
на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, съответно и с преминаване в неговия патримониум на
сума, за която се претендира, че няма основание да бъде получена. Изтеклата
давност за изпълнение погасява правото за събиране по принудителен ред,
като действително не заличава самото вземане (чл. 174 от ДОПК). Вземането
продължава да съществува, но е лишено от съдействието за принудително
събиране и зависи единствено от добрата воля на наказаното лице – то вече е
само изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът може винаги, когато от него
се поиска изпълнение, да противопостави погасяването и правомерно да
откаже да изпълни, като от това за него не могат да следват никакви
неблагоприятни последици. Когато предяви отрицателен установителен иск,
той цели да се отрече не това, че самото вземане съществува, макар и вече
неизискуемо, а че не съществува правото да се иска от него да го плати, т. е.
че за лицето, в полза на което е възникнало публичното вземане, няма
възможност под каквато и да е форма, пряко или косвено, под каквито и да
било претекст или условия, да настоява за заплащане на сумите по
наложената глоба или да предприема действия за събирането им, а ако
същата е вече събрана принудително - че за ответникът не е било налице
валидно правно основание да я получи. Предвид изложеното, събирането на
сумата от съдебен изпълнител чрез запор не може да бъде определено като
доброволно плащане.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 24,
ал. 1 и 2 от ЗЧСИ всеки частен съдебен изпълнител поддържа специална
платежна сметка, по която постъпват средствата от длъжниците. За да
завърши принудителното изпълнение след постъпването на средствата от
длъжника по тази специална сметка, доколкото в настоящия случай липсват
основания за извършването на разпределение, е необходимо съдебният
изпълнител да се разпореди с постъпилите средства в полза на взискателя. В
случая с възлагателното писмо ответникът е посочил платежна сметка, на
която е поискал съдебният изпълнител да преведе постъпилите суми, но по
делото няма данни процесната сума да е била преведена от съдебния
изпълнител в полза на ответника, макар да има данни и да не се спори между
страните, че сумата е била събрана от съдебния изпълнител чрез наложения
запор.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на
ответника да изпълни принудително вземането по наложената глоба е
погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
5
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата
се дължат разноски. Ищцовата страна е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 280,00 лева и за платена държавна такса в размер
на 50,00 лева. Ищцата е била представлявана от упълномощен адвокат в
производството. По делото е бил представен договор за правна защита и
съдействие от 20.10.2021 г., в който е бил уговорен претендираният размер
адвокатско възнаграждение, както и фактура и платежно нареждане за
заплащане на хонорара. По делото са налице и доказателства за заплащане на
държавна такса в посочения размер. Водим от изложеното, съдът следва да
уважи претенцията за присъждане на разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Н. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 15, ет. 4,
офис 11 – адвокат Ж. Н. Н. – САК, срещу С.О., БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. София, ул. „Московска” № 33, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Р. Н. С., ЕГН **********, не дължи на
С.О., БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 200,00 лева, представляваща
административно наказание „глоба”, наложено с наказателно постановление
№ 317701/2017 от 11.08.2017 г. на Зам. – кмета на С.О., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на Р. Н. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 15, ет. 4, офис 11 – адвокат Ж. Н.
Н. – САК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 330,00 (триста
и тридесет) лева, представляваща сторени в първоинстанционното
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6