Решение по дело №503/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 14в ал. 3 от Закона за социално подпомагане / ЗСП /.

М. Н. С., с настоящ адрес в [населено място], [улица], обжалва Заповед № Д-КН-ВС-52/20.08.2024 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Община [област], с която на основание чл. 14 ал. 1 от ЗСП и чл. 35а ал. 1 от ППЗСП, като лице неотговарящо на условията на чл. 12 ал. 2 от Закона за социално подпомагане, следва да възстанови неправомерно получените социални помощи, общо в размер на 2098.18 лв.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадената заповед. Моли за отмяна на административният акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” [населено място], чрез ст. юк. В., изразява становище за неоснователност на жалбата.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, като подлежаща на съдебен контрол.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Административната процедура е започнала по заявление – декларация подадено от жалбоподателя с вх. № ЗСП/Д-КН/1955/17.07.2020 г. и Заповед № ЗСП/Д-КН/1955/10.08.2020 г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане” - [област] за отпускане на социални помощи за лицето М. Н. С. в размер на 716.66 лева, за срок от 01.11.2020 г. до 31.03.2021 г. За периода от датата на получаване на помощта до датата на издаване на заповедта, С. дължи и лихва в размер на 220.86 лв. от 18.09.2020 г. до 20.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата следваща тази на издаване на заповедта от 20.08.2024 г.

Подадено е и заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-КН/5456/23.08.2022 г. и Заповед № ЗСП/Д-КН/5456/12.09.2022 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [област] за отпускане на социални помощи на лицето М. Н. С. в размер на 770.53 лева, за срок от 01.11.2022 г. до 31.03.2023 г. За периода от датата на получаване на помощта до датата на издаване на заповедта, С. дължи и лихва в размер на 146.98 лв. от 13.10.2022 г. до 20.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата следваща тази на издаване на заповедта от 20.08.2024 г.

Подадено е и заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-КН/6021/11.09.2023 г. и Заповед № ЗСП/Д-КН/6021/26.09.2023 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – [област] за отпускане на социални помощи на лицето М. Н. С. в размер на 610.99 лева, за срок от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. За периода от датата на получаване на помощта до датата на издаване на заповедта, С. дължи и лихва в размер на 64.04. лева от 16.10.2023 г. до 20.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата следваща тази на издаване на заповедта от 20.08.2024 г.

И по трите заявления мотивите на С. са, че същият е неженен - едночленно семейство, няма съпруга и съжителство на семейни начала и в този смисъл отговаря на условията залегнали в § 1 ал. 2 от ДР на ППЗСП, че съжителството на семейни начала се подпомага като семейство.

След съответната служебна проверка и образувана преписка № 1482/2024 г. по описа на Районна прокуратура [област] се установява, че М. Н. С. и Т. С. В. живеят на семейни начала от единадесет години и обитават общо домакинство, намиращо се в [населено място], [жк], [улица]. Установява се, че са налице неверни данни дадени от С., въз основа на които същият е получил помощи в размер на 1666.30 лева /главница/, както и 431.88 лева лихва до датата на издаване на заповедта от 20.08.2024 г.

Резултатите от извършената служебна проверка са обобщени в Констативен протокол № 30-62211/06.08.2024 г., от който е видно, че М. Н. С. е декларирал неверни данни, въз основа на които е получил неправомерно социални помощи. На 14.08.2024 г. М. С. е подал възражение срещу констативния протокол, в което не е приложил никакви доказателства, които да оборят констатациите в същия.

Директорът на ДСП – [област] е издал Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д-КН-ВС-52/20.08.2014 г., с която е наредил на М. С. да възстанови неправомерно получените социални помощи. Оспорващият е получил заповедта на Директора на ДСП - [област] и в законоустановения срок е упражнил правото си на жалба срещу цитираната заповед.

С Решение № 10-РД06-0014/10.09.2024 г. Директорът на РДСП [област] е отхвърлил жалбата срещу подадената заповед № Д-КН-ВС-52/20.08.2024 г. на Директора на ДСП – [област].

С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на основанията, съгласно чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

Обжалваният от страна на жалбоподателя акт е по своето същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Същият е издаден от компетентен за целта орган, в кръга на правомощията му и в него са изложени конкретни и подробни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 14в ал. 3 от ЗСП, като е спазена и изискващата се от закона форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на административно - производствените правила.

В случая съдът не установява съществени нарушение на административно - производствените правила и материално - правните норми.

От данните по делото е безспорно, че жалбоподателят М. С. във всички подадени от него заявления – декларации е декларирал, че е неженен – едночленно семейство, няма съпруга и няма лице, с което да съжителства на семейни начала. Декларираните адреси в описаните по – горе заявления – декларации, както и в Заявление – декларация № ЗСП/Д-КН/1735/11.07.2024 г. са: [населено място], [улица] [улица].

От получено в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ [област], Постановление с изх. № 1482/28.06.2024 г. на Районна прокуратура [населено място] е видно, че при снети обяснения от М. Н. С., същият декларира, че от 11 /единадесет години/ живее на семейни начала с Т. С. В., като обитават едно общо домакинство, намиращо се на [улица] [населено място]. Издадено е и Постановление изх. № 1482/18.07.2024 г. на Районна прокуратура – [област], към което са приложени и обясненията на М. С..

При тези данни по делото, съдът намира, че за жалбоподателят не са били налице законовите предпоставки административният орган да отпусне получените от него социални помощи.

От правна страна, в разпоредбата на § 1 ал. 2 от ДР на ППЗСП е предвидено, че съжителстващите на семейни начала се подпомагат като семейство, а чл. 12 ал. 2 от ЗСП сочи, че социални помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото и здравословно състояние, трудовата заетост и други констатирани обстоятелства. Недекларирането на лицето, с което е съжителствал жалбоподателя, а именно Т. В., е довело до опорочаване на обследването по чл. 27 от ППЗСП, относно правото на подпомагане по чл. 2 във вр. с чл. 3 и чл. 4 от Наредбата.

Съгласно чл. 15 от ЗСП лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата посочени в чл. 12 ал. 2 т. 1 – т. 8, в срок не по – късно от един месец от настъпването им. Видно от доказателствата по делото е, че М. С. е декларирал неверни данни по отношение на местоживеенето си, като не е изпълнил условието по чл. 15 от ЗСП. В този смисъл получените средства за целева помощ за отопление по Наредба № РД07-5/16.05.2008 г. през периода 2020 г. – 2024 г. се явяват „недобросъвестно получени средства от социални помощи“.

Административният орган е приложил правилно материалният закон. Съгласно чл. 14а от ЗСП и чл. 35а от ППЗСП, Директорът на ДСП в 7 – дневен срок от получаване на писмен сигнал издава заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални плащания. Длъжностното лице извършило проверката, съставя констативен протокол в два еднообразни екземпляра, който представя в 3 – дневен срок на директора. Единият екземпляр от констативният протокол се връчва на проверяваното лице в 7 – дневен срок от изготвянето му. В 3 – дневен срок от датата на връчване, заинтересованото лице може да представи писмени възражения пред директора на ДСП по констатациите в протокола. В случай на констатирана недобросъвестност, директорът на ДСП издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ, ведно със законната лихва.

В конкретният случай, от приложените доказателства по делото, е видно, че са спазени всички изисквания на чл. 35а от ППЗСП по отношение на сроковете и процедурата по издаване на заповедта за възстановяване на недобросъвестно получените социални помощи.

С оглед на посоченото, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована.

По посочените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е законосъобразна и правилна, като правилно е приложен материалния закон, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. С., с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № Д-КН-ВС-52/20.08.2024 г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – [област].

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.