№ 619
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100902290 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 155, т. 1 ТЗ от Р. Й. З., който в качеството му на
съдружник, притежаващ повече от половината дялове в ответното дружество Фюжън
маркетинг 2019 ООД, иска прекратяването му поради важни причини – невъзможност
дружеството да функционира поради липса на връзка с останалите съдружници.
В исковата молба се твърди, че ищецът, заедно с другите трима съдружници,
двама от които не му били лично познати, но чрез комуникация чрез онлайн срещи
учредили дружеството с намерение да развият бизнес идея, но дружеството никога не
е функционирало, а ищецът, който е и негов управител, е в невъзможност да свика
дори общо събрание за вземане на каквито и да било решения, тъй като не разполагал
с никаква информация за адреси и местонахождение на двама от съдружниците, нито
такава информация имал четвъртия съдружник.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор, с
който оспорва допустимостта и основателността на иска, като сочи, че изложените
причини не могат да се преценят като важни.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 155 ал. 1 т. 1 ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството, то може да бъде прекратено по искане на съдружник, ако важни причини
налагат това. В случая искането е на съдружника, притежаващ повече от ½ от капитала
на дружеството, поради което и искът е допустим.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно начина на учредяване на
дружеството, липсата на дейност и задължения. В тежест на ответника е да докаже, че
е налице възможност за връзка с останалите съдружници.
Безспорно е по делото, а и се установява при справка по партидата на „Фюжън
маркетинг 2019“ ООД, че последното е учредено през 2019 г. с внесен капитал от 1000
лв., с избран управител - Р. Й. З., като от датата на вписването му в Търговския
1
регистър до настоящия момент съдружници в дружеството са ищецът Р. Й. З.,
притежаващ 53 дяла от капитала, Й.Й.А.К., притежаващ 19 дяла от капитала, М.Г.О.Б.,
притежаващ 19 дяла от капитала и Р.А., притежаващ 9 дяла от капитала на
дружеството.
От приетата като писмено доказателство по делото Декларация по чл. 38, ал. 9,
т. 2 от ЗСч, както и от данните в представените за обявяване документи на ответното
дружество в Търговския регистър, се установява, че дружеството не осъществява
дейност от периода на учредяването му до настоящия момент, като от Удостоверение
по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 12.13.2025 г. се установява да няма и публични задължения.
Твърденията на ищеца за невъзможността за осъществяване на контакт с двама
от съдружниците се доказват от събраните по делото доказателства – учредителен акт,
имейл кореспонденция между счетоводителя на ответното дружество Н.С. и
съдружника М.Г.О.Б., както и от събраните гласни доказателствени средства.
В представения по делото учредителен акт, подписан при създаване на
ответното дружество, са посочени единствено имена и данни за гражданство и дата на
раждане на четиримата съдружници, които са чужденци, като не са посочени никакви
адреси и данни за други възможности за контакт със тях.
От показанията на свидетеля Н.С. се установява, че последният е главен
счетоводител на дружествата, в които участва ищеца, както и че поради липсата на
дейност на дружеството, е направен опит за връзка със съдружника М.Г.О.Б. по
телефон и имейл и такава е осъществена по имейл с цел установяване на адреси и
контакти с останалите двама съдружници. В отговор М.Б. заявил, че се намира извън
страната и е съгласен дружеството да бъде прекратено, но не разполага с данни за
контакт с останалите двама съдружници.
Важни причини за прекратяване на дружеството по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ
могат да представляват обстоятелства, които накърняват не конкретните интереси на
отделните съдружници в него, а интереса на самото дружество, преценяван от гледна
точка на осъществяваната от дружеството дейност и имуществото му (двата елемента
от статута на дружеството с ограничена отговорност, които са основанието за
регламентирането му от закона като самостоятелен субект на права и задължения и без
чието наличие, съществуването на самото дружество се явява безпредметно). Такива
важни причини са налице и при обстоятелства, които представляват непреодолима
пречка за осъществяването на дейността на търговеца или съществуват в
продължителен период от време, макар и да нямат извънреден характер, но в резултат
на тях дружеството да е преустановило търговската си дейност, поради липса на воля
за дружествен живот от страна на съдружниците - така в Решение № 159 от 15.12.2009
г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I ТО.
Липсата на връзка с останалите съдружници (в т.ч. липсата на информация
относно адресите и местонахождението им), когато е довела до фактическа
невъзможност за функциониране на органите на управление на дружеството, следва да
се приеме именно за такава важна причина. В конкретния случай ищецът, който освен
съдружник е и управител на дружеството и има задължение да свиква общо събрание
на съдружниците, е във фактическа невъзможност да изпрати покани за свикване на
такова поради неизвестното местоживеене на съдружниците, липсата на контакт с тях
и невъзможността за връчване на покана да се използва законова фикция. Това от своя
страна изключва възможността за вземане на каквито и да било законосъобразни
решения, касаещи дейността и съществуването на дружеството, тъй като независимо
2
от притежавания дял в капитала от някои от съдружниците, законът изисква за
участие в общо събрание да бъдат поканени всички. Съдебната практика приема
влошените отношения между съдружниците за важни причини по смисъла на чл.155,
т.1 ТЗ /решение № 30 /10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 320/2009 г., II т. о., ТК/, а на още
по-голямо основание липсата на какъвто и да било контакт и отношения между
съдружниците поради пълното им дезинтересиране от дейността на дружеството
изобщо изключва възможността за осъществяване на такава дейност и като последица
по делото е доказано, че търговецът не развива дейност, няма търговски обекти, няма
офис и персонал, поради което и съдът приема, че са налице предпоставките на за
прекратяване на дружеството.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за назначаване на
ищеца за ликвидатор на дружеството, което е недопустимо в настоящото
производство, тъй като нито съда има обща компетентност по назначаване на
ликвидатор, нито исково производство може да се съединява с охранително, каквото е
това за ликвидация. В Търговския закон - глава седемнадесета изрично е уредено
производството по ликвидация, а съгласно чл. 266, ал. 2 ТЗ ликвидаторът се определя
от управляващите дружеството / хипотези на прекратяване по решение на дружествен
орган/, освен ако не е налице хипотеза, при която такъв следва да се назначи от
Агенцията по вписването / хипотези на принудително прекратяване/, като влизането в
сила на решението за прекратяване на дружеството е предпоставка за назначаването на
ликвидатор от Агенция по вписванията и започване на охранителното производство по
ликвидация,за което в регистъра се изпраща служебно препис от решението.
При този изход от спора право на разноски има ищецът, който не ги и
претендирал, поради което и съдът не присъжда разноски.
Следва на основание чл.81 ГПК да се определи възнаграждение на особения
представител, като с оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело - С
438/2022 г., с което е прието, че Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения противоречи на правото на ЕС, което решение съдът е длъжен да
съобрази, то възнаграждението на назначения особен представител следва да се
определи при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, респективно
вида и обема на процесуалните действия и продължителността на делото. Съдебният
състав счита, че в хипотезите, в които адвокатското възнаграждение не е заплатено
реално въз основа на уговорка между представлявания и упълномощения адвокат,
каквито са случаите по чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 29 ГПК и чл. 47 ГПК, ориентир за
определянето на възнаграждението следва да бъдат освен посочените критерии и
размерите на възнагражденията, определени в Наредбата за заплащане на правната
помощ, тъй като няма основание за различно третиране на въпроса с разноските за
адвокатско възнаграждение в различните случаи, в които се осъществява процесуално
представителство по изискване на закона и без възнаграждението да е уговорено и
заплатено от страна по делото.
В случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание с
приемане на писмени доказателства и изслушване на един свидетел, като делото не
разкрива особена фактическа, нито правна сложност, а процесуалните действия на
особения представител поради обстоятелствата, наложили назначаването му /ищецът е
управител на ответното дружество/, няма как да се изразяват в друго освен оспорване
с правни доводи на тезата на ищеца, евентуално оспорване на представените от него
доказателства, поради което и на особения представител следва да се определи
възнаграждение в размер на 700 лв., което съдът приема да възмездява вложените и
3
възможни усилия по защита. Този размер на възнаграждението освен спрямо
необходимите действия по защита е съобразен и с вече посочените като критерии за
съпоставка възнаграждения по чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, която предвижда възнаграждение по граждански дела от 80 лв. до 180 лв. за
неоценяеми искове, какъвто е настоящият, като определеното в случая възнаграждение
значително надвишава посочените граници.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА „Фюжън маркетинг 2019“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 66, ет. 4.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по делото
адвокат К. С. Т. в размер на 700 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат К. С. Т. възнаграждение в размер на 700 лв. за
сметка на внесения от ищеца депозит, за което да се издаде разходен касов ордер след
връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис от
настоящето решение.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му. След влизане в сила на решението препис от
него да се изпрати незабавно в търговския регистър за откриване на производство по
ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4