№ 4214
гр. София, 23.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110205909 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Б. С., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. от
САК против Наказателно постановление № 23-4332-014337/14.07.2023 г.,
издадено от Началник - сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което
за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление
поради неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че
въззивният жалбоподател не е осъществил нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Оспорва се
изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, като се
излагат твърдения, че след първоначалния отказ, жалбоподателят се съгласил
да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози,
но полицейските служители отказали да извършат пробата по съображения, че
са започнали да съставят акт за установяване на административно нарушение.
Навежда се и че въззивният жалбоподател е бил обективно възпрепятстван да
се яви в определеното лечебно заведение за предоставяне на биологични
1
проби поради издаденото му разпореждане да премести автомобила си, а
когато все пак се явил в медицинското заведение, му било отказано вземане на
биологични проби за извършване на химико - токсикологично лабораторно
изследване, тъй като в издадения талон за медицинско изследване била
погрешно посочена датата на проверката, като била посочена дата,
предхождаща с един месец действителната дата на проверката и на явяване на
жалбоподателя в болничното заведение. По изложените съображения се прави
искане за отмяна на наказателното постановление и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител - адв. Л. Б. от САК,
която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите във
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган - Началник - сектор при ОПП - СДВР, редовно
уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. В.
Пашунов с пълномощно от наказващия орган се прави искане за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59 ал.
2 ЗАНН (видно от разписката на гърба на наказателното постановление,
същото е връчено лично на жалбоподателя на 18.03.2024 г., а жалбата е
подадена на 27.03.2024 г.), поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. Б. С. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории "В" и "АМ", като притежава СУМПС № *********, издадено на
10.04.2017 г. от СДВР, със срок на валидност до 10.04.2027 г.
На 26.06.2023 г. около 02:10 часа жалбоподателят С. С. управлявал
личния си лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Аутлендър" с рег. №
ххххххххххх на територията на град София по бул. "Драган Цанков" с посока
на движение от бул. "Пейо К. Яворов" към ул. "Фредерик Жолио Кюри". В
2
автомобила пътувала и свидетелката М. М.. Пред № 28 на бул. "Драган
Цанков" жалбоподателят С. бил спрян за извършване на проверка от
служители на 01 РУ - СДВР - свидетелите П. П., на длъжност полицейски
инспектор, П. П. - младши експерт, и Б. М. - младши инспектор, назначени
като ППГ 220. У полицейските служители възникнали съмнения, че водачът
на автомобила е употребил алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози и повикали за съдействие екип на СДВР - ОПП, за да бъде тестван
жалбоподателят за употреба на наркотични вещества и техни аналози, както и
за употреба на алкохол. На място били изпратени свидетелите Д. Д. и М. И., и
двамата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР.
Служителите на ОПП - СДВР разяснили на жалбоподателя, че следва да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, както и за употреба на алкохол. Жалбоподателят се съгласил да му
бъде извършена проба с техническо средство - дрегер за употреба на алкохол,
като пробата била отрицателна. Жалбоподателят С. обаче отказал да му бъде
извършена проба с Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARME 0069 за употреба
на наркотични вещества и техни аналози, като заявил пред полицейските
служители, че няколко дни преди това е имал рожден ден и е употребил
наркотични вещества. Полицейските служители разяснили на жалбоподателя
последиците от отказа му да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
и техни аналози. Свидетелят М. И. съставил Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а Б. "б" ЗДвП №
1892/26.06.2023 г., с която наложил на въззивния жалбоподател принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на МПС с табели с
рег. № ххххххххххх за срок от 6 месеца", както и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 Б. "б" ЗДвП №
1891/26.06.2023 г., с която наложил на въззивника принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС за не повече от 18 месеца".Младши автоконтрольор М. И. издал и талон
за медицинско изследване № 113559/26.06.2023 г. с указание жалбоподателят
да се яви във ВМА за извършване на медицинско и химическо изследване в
срок до 40 минути от връчването на талона. Талонът за медицинско
изследване бил връчен на жалбоподателя в 03:30 часа на 26.06.2023 г. При
попълване на талона за медицинско изследване свидетелят М. И. допуснал
техническа грешка като в графа "начало на проверката" посочил 02:40 часа на
3
26.05.2023 г.
Младши автоконтрольор Д. Д. съставила АУАН серия GA №
927721/26.06.2023 г., с който повдигнала против въззивника С.
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. на
чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП – затова, че отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и
не изпълнява предписание за химико - токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите П. П. и П. П.,
както и в присъствието на жалбоподателя, бил подписан от свидетелите, от
актосъставителя и жалбоподателя, бил предявен на въззивника за запознаване
със съдържанието му и му бил връчен препис. При предявяване на съставения
АУАН жалбоподателят посочил, че има възражения, без да ги излага в
конкретика.
На 26.06.2023 г. в 03:27:55 часа жалбоподателят С. С. подал заявка за
репатриране на лекия автомобил до "Национална служба за пътна помощ" към
СНЦ "Съюз на българските автомобилисти", след което автомобилът бил
репатриран от адрес гр. София, бул. "Драган Цанков" пред Руското посолство
до гр. София, ж.к. "хххххххххх".
На 26.06.2023 г. във ВМА не били взети биологични проби на
жалбоподателя С. за извършване на химико - токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техни
аналози.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения.
На 14.07.2023 г. Даниела Дескова - Началник на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, издала атакуваното
Наказателно постановление № 23-4332-014337/14.07.2023 г., с което за
нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП наложила жалбоподателя С. С.
административно наказание "глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
4
гласни - показанията на свидетелите Д. Д., П. П., П. П., Б. М., М. И., М. М., М.
Т., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК -
отговор от ВМА рег. № И - 4755/15.05.2024 г. (л. 51 от делото), удостоверение
от СНЦ "Съюз на българските автомобилисти" (СБА) изх. № 11/20.05.2024 г.
(л. 53 от делото), отговор от ВМА рег. № И - 6026/24.06.2024 г. (л. 106 от
делото), АУАН серия GA № 927721/26.06.2023 г., наказателно постановление
№ 23-4332-014337/14.07.2023 г., талон за медицинско изследване №
113559/26.06.2023 г., докладна записка от 26.06.2023 г., справка - картон на
водача, заповед № 513з-5096/22.06.2021 г., издадена от Директора на СДВР,
заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, акт
за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, препис на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а, Б. "б" ЗДвП №
1892/26.06.2023 г., препис на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 Б. "б" ЗДвП № 1891/26.06.2023 г.,
препис на Решение № 1468/06.03.2024 г. по дело № 7077/2023 г. по описа на
АССГ, 70 състав, разпечатка от проведени разговори от телефонен номер
**********, екранна снимка на дисплея на телефон, постановление за отказ
да се образува наказателно производство от 22.01.2024 г. на прокурор при СГП
по пр. пр. № 19777/2023 г. по описа на СГП.
Съдът се довери на показанията на свидетелите Д. Д., П. П., П. П. и М.
И., като ги постави в основата на фактическите си изводи. Показанията им са
еднопосочни, детайлни, кореспондират помежду си, както и на приобщените
писмени доказателства. Свидетелите демонстрират съхранен спомен за
времето, мястото на извършване на проверката, начина на протичането й,
поведението на въззивния жалбоподател и отказа му да бъде изпробван с тест
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и изтъкнатите
от самия него причини за този отказ. Така и четиримата изброени свидетели са
категорични, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози, както и че е заявил пред свидетелите
каква е причината за този отказ - че преди два дни е имал рожден ден и е
употребил наркотични вещества. От показанията на изброените свидетели се
установява несъстоятелността на възражението на въззивния жалбоподател, че
след като първоначално е бил тестван за употреба на алкохол, не е разбрал, че
вторият тест, който е следвало да му се извърши, е различен, както и че след
5
като е разбрал това, се е съгласил да му бъде извършена проба с тест за
употреба на наркотични вещества и техни аналози. От показанията на
полицейските служители се установява, че на жалбоподателя е било
разяснено, че предстои да му бъдат извършени два теста, както и че С. е
отказал конкретно теста за наркотични вещества и то не по причини, че вече е
тестван, а тъй като е съобщил за употреба на такива няколко дни по - рано. От
показанията на свидетелите П. П. и М. И. се установява и че по време на
проверката и след първоначалния отказ въззивният жалбоподател не е
заявявал, че е съгласен да му бъде извършена проба за употреба на наркотични
вещества. От показанията на свидетеля М. И. се установява и неоснователност
на следващото наведено от въззивния жалбоподател възражение - че
полицейските служители са му разпоредили първо да премести автомобила
си, след което да се яви във ВМА. Свидетелят И. дава показания, че лично е
обяснил на жалбоподателя, че за него е по - важно да се яви в лечебното
заведение, а след това да мести автомобила си, както и че на мястото, на което
е бил спрян автомобилът, същият не е пречел на движението.
Показанията на свидетелите Б. М., М. М. и М. Т. не допринасят
съществено за изясняване на правнорелевантните факти. Свидетелят Б. М.
заявява, че няма никакви конкретни спомени за процесната проверка.
Свидетелката М. дава показания, че е била пасажер в управлявания от
жалбоподателя автомобил, когато последният е бил спрян за проверка, но и
съобщава, че си е тръгнала преди приключване на проверката, както и че не е
възприела конкретните действия на жалбоподателя и на полицейските
служители, тъй като жалбоподателят се е намирал при патрулния автомобил,
който е бил спрял зад автомобила, в който се е намирала свидетелката М..
Свидетелят М. Т. дава показания, че през процесната нощ е комуникирал
неколкократно с въззивника по телефон (което се потвърждава и от
представената от жалбоподателя разпечатка за проведени разговори, както и
от приложената снимка на екрана на мобилния му телефон) и така е разбрал за
извършваната на С. проверка. Свидетелят Т. обаче не е очевидец на
проверката и няма възприятия от протичането й, както и от действията и на
жалбоподателя, и на органите на МВР.
Съдът кредитира приобщените писмени доказателства, които прецени
като еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени
средства. Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите
6
си за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От
писменото доказателство - заповед № 513з-5096/22.06.2021 г. на Директора на
СДВР се установява, че свидетелят Д. Д., съставила акта за установяване на
нарушението, е преназначена на длъжност младши автоконтрольор I степен в
03 група "Контрол, регулиране в централна градска част и осигуряване на
маршрути" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия"
към ОПП - СДВР, поради което същата разполага с материална и
териториална компетентност да съставя актове за установяване на нарушения
на ЗДвП.
Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към
ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Даниела Дескова заема длъжност началник
на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и
разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетелите П. и П., които са свидетели -
очевидци на нарушението, тъй като от показанията им се установява, че
двамата са част от екипа, спрял управлявания от въззивника лек автомобил, и
7
са възприели и отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проба с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както
и в присъствието на жалбоподателя. Актът за установяване на нарушението е
подписан от съставителя, свидетелите и жалбоподателя, на когото АУАН е
предявен за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис.
АУАН и НП имат предвиденото съответно в чл. 42 ал. 1 ЗАНН и в чл.
57 ал. 1 ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП, и то при пълна
идентичност, се съдържа описание на нарушението с посочване на всички
признаци от състава му, описани са обстоятелствата по извършване на
нарушението и е посочена нарушената материалноправна разпоредба.
Независимо от извода за липса на процесуални нарушения обаче, съдът
намери, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като
извършването на административното нарушение, за което е санкциониран
въззивникът, не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Разпоредбата
на чл. 174 ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението по чл.
174 ал. 3 ЗДвП би било извършено, ако водачът откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и след това не изпълни даденото му предписание за явяване в
болнично заведение за вземане на биологични проби за химико -
токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Неявяването на жалбоподателя в
лечебното заведение и непредоставянето на проби за извършване на химико -
токсикологично изследване следва да се дължи на неговото поведение и да
обективира отказа му такова изследване да му бъде извършено. В този смисъл
ако водачът първоначално откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но след
8
това се яви в лечебното заведение и предостави биологични проби за
извършване на химико - токсикологично лабораторно изследване, той не би
осъществил състава на административното нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
В случая от гласните доказателствени средства, а и от писменото
доказателство - талона за медицинско изследване № 113559, се установява, че
при извършената му проверка въззивният жалбоподател С. е отказал да му
бъде извършена проба с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Не се доказа обаче, че жалбоподателят не е явил в лечебното заведение
и по този начин е обективирал съзнателния си отказ да предостави
биологични проби за извършване на химико - токсикологично лабораторно
изследване. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че същият не е
могъл да се яви в лечебното заведение в указания в талона за медицинско
изследване срок, тъй като е трябвало да изпълни дадено му от полицейските
органи разпореждане първо да премести автомобила си. От показанията на
свидетеля М. И. се установява, че такова устно разпореждане на
жалбоподателя не е било издавано, както и че незабавното преместване на
автомобила далеч не е било наложително, а е било избор на въззивника дали
да отдаде приоритет на преместването на автомобила си или на явяването си в
лечебното заведение за вземане на биологични проби.
Съгласно приетите като писмени доказателства отговори от ВМА не е
установено на 26.06.2023 г. жалбоподателят С. С. да е посещавал лечебното
заведение за медицинско изследване и предоставяне на биологични проби
(същият не фигурира като регистриран в болничната информационна система,
нито в амбулаторния журнал за експертни изследвания). Според отговора от
ВМА рег. № И - 6026/24.06.2024 г. медицинско изследване не се извършва,
когато не е спазен точния час/дата за явяване, посочени в талона за
медицинско изследване. В случая се установява, че в талона за медицинско
изследване свидетелят М. И. е допуснал техническа грешка, като е посочил
дата на извършване на проверката - 26.05.2023 г., т.е. един месец преди
реалната дата на проверката (26.06.2023 г.). Предвид горното не може да се
направи категоричен и несъмнен извод, че непредоставянето на биологични
проби от страна на жалбоподателя се дължи на нежеланието му и на отказа му
да предостави такива, а не на отказ на лечебното заведение да извърши
9
медицинско изследване предвид закъснялото с един месец (съобразно датата
на проверката, посочена в талона за медицинско изследване) явяване на
жалбоподателя във ВМА.
И административнонаказателното, също както и наказателното
обвинение, следва да са доказани по несъмнен и категоричен начин, като
административнонаказателната отговорност не може да се ангажира на
основание на предположения (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 303 ал. 1 и ал. 2
НПК), поради което и доколкото в настоящия случай извършването на
административното нарушение не беше доказано с изискуемата степен на
несъмненост и категоричност, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени поради неправилно приложение на
материалния закон.
При този изход на производството право на разноски има въззивният
жалбоподател, който претендира и доказва извършването на такива в размер
на 1200, 00 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 25 от материалите по
делото. Съдът прецени като основателно наведеното от наказващия орган чрез
процесуалния му представител в представените писмени бележки възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар,
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7 и чл. 18 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая и предвид размера на наложената глоба,
изчисленото по правилата на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 500, 00 лева, като
договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение надвишава
повече от два пъти този размер. Съдът намери, че в случая заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото. При преценка дали заплатената от
страната цена на адвокатската защита съответства на фактическата и правна
сложност на делото, съдът следва да съобрази предмета на делото,
положените процесуални усилия по упражняване правото на защита, както и
сложността на оказаната правна помощ. В настоящия случай, действително в
10
производството пред настоящата инстанция са проведени три съдебни
заседания и са разпитани седем свидетели, но следва да се държи сметка, че с
обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за
едно нарушение, че доказателствените искания на жалбоподателя се отнасят
до събиране на писмени доказателства и разпит на един свидетел, а
останалите доказателства са допускани служебно по почин на съда, че
възраженията във въззивната жалба се отнасят само до материална
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, както и че
положените от страна на защитата усилия са идентични с тези в развилото се
по - рано производство по оспорване на издадената ЗППАМ №
1891/26.06.2023 г. (видно от представения препис на решение №
1468/06.03.2024 г. по дело № 7077/2023 г. на АССГ, 70 състав). Предвид
горното съдът намери, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, което надвишава повече от два пъти минималното такова, е
прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Като съобрази предмета на делото, броя на съдебните заседания, извършените
процесуално - следствени действия, както и сложността на оказаната правна
помощ, съдът намери, че възнаграждението, което следва да се присъди в
полза на въззивния жалбоподател следва да бъде намалено до 700, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014337/14.07.2023
г., издадено от Началник - сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с
което за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП на С. Б. С., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000, 00 /две
хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет
и четири/ месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. "Антим I"
№ 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. С., ЕГН **********, сумата от 700, 00
/седемстотин/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12