Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на девети
февруари година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3691
по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства Р.Г.Я. ЕГН **********, чрез адв. В. О. -пълномощник, е предявила срещу Д.з.“ ЕАД, пряк
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното застрахователно
дружество, да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес в резултат на ПТП
настъпило на 06.05.2017 г. по вина на водача на л.а. „Мерцедес Ц 200“
с peг. №*******чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.03.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 06.05.2017г. в гр. София, около 10:50 часа Г.Р.Я., управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Ц 200 с per. № *******по ул. „История
Славянобългарская“ с посока на движение от надлез Надежда към ул. Каменоделска.
В автомобила на предна дясна седалка пътувала ищцата Р.Я.. В района на
кръстовището с ул. Заводска, поради неправилна маневра „ляв завой" водачът
Г.Я.реализирал ПТП с лек автомобил „Шкода Октавия“ с per. № *******, управляван
от Е.И.М..
Твърди, че
водачът Г.Р.Я. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост е причинил на ищеца следните
телесни увреждания: Закрито сътресение на мозъка със загуба на съзнание; Контузия на шията; Контузия на главата;
Контузия на ляво рамо; Посттравматична церебрастения; Епилепсия-генерализирани
тонично-клонични епилептични и конверзионни пристъпи.
Посочва,
че непосредствено след ПТП ищцата е откарана от екип на бърза помощ до УМБАЛСМ
Пирогов, където е приета за прегледи и изследвания и освободена същия ден. Тъй
като ищцата е продължавала да изпитва болки, замаяност в главата, гадене, болки
в лявото рамо и шията, на 09.05.2017г. е посетила спешния център в МБАЛ Р.А.-
гр. Перник, където са направени рентгенографии на шийни прешлени и е
консултирана с хирург, след което е настанена в Хирургично отделение под
активно лекарско наблюдение. След приложена терапия, на 15.05.2017г., ищцата е
изписана от лечебното заведение с диагноза: Закрито сътресение на мозъка със
загуба на съзнание. Контузия на шията и с продължаване на лечението в домашни
условия и под наблюдение от личен лекар и спазване на ХДР. На 07.03.2018г. Я.
отново е настанена за лечение в МБАЛ Р.А.- гр. Перник, поради състояния на
прилошаване,свързани със загуба на равновесие, гадене, студени вълни и обилно
изпотяване. След проведено медикаментозно лечение същата е изписана на
12.03.2018г. с диагноза „ Атипична лицева болка" с назначена
медикаментозна терапия и провеждане на балнео-санаториален (физикален) курс.
След преглед при невролог на 29.06.2018г. поради получен епилептичен припадък,
на ищцата е назначено медикаментозно лечение и е насочена за хоспитализация с
оглед прецизиране на антиепилептичната терапия. На 23.10.2018г. ищцата е
постъпила за лечение в УМБАЛ „Света Анна" АД-София, от където е изписана
на 26.10.2018г. с диагноза Посттравматична церебрастения. Епилепсия-
генерализирани тонично-клонични епилептични и конверзионни пристъпи. Насочена е
за наблюдение от невролог и консултация с психиатър.
Излагат
съображения, че състоянието на ищцата е свързано със силни болки и страдания,
свързани с претърпяно болнично и домашно лечение. Страданията на ищцата били
свързан с изпитвано продължително време главоболие, налагащо приемане на силни
болкоуспокояващи медикаменти, понякога придружено с гадене и световъртеж,
периодични епилептични припадъци, депресия, състояния на повишена тревожност,
което от своя страна водело до бърза уморяемост и непълноценност. Твърди се, че
към настоящият момент не се наблюдава подобрение в състоянието на ищцата. Твърди
се, че ищцата имала срив на самочувствието и тежък психически шок. Трудно
преодолявала стреса, предизвикан от настъпилото ПТП – страхувала се да пътува,
не мажела да спи спокойно. Оздравителния процес при нея е много дълъг и
възстановяването настъпва много бавно.
Сочи
се, че във връзка с ПТП е образувано административно наказателно производство
срещу водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200“ с per. № *******Г.Р.Я., като е
издаден АУАН №128864/06.05.2017г. и наказателно постановление.
Твърди се, че за лек автомобил „Мерцедес
Ц 200“ с per. *******има валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" към датата на ПТП, сключен с ответното дружество
- ДЗИ - О.З. ЕАД.
Ответното „Д.З.”
ЕАД в срока по чл.367 ГПК е депозирало отговор на ИМ, в който оспорва иска по
основание и размер. Заявява, че ответното дружество е определило и изплатило
обезщетение в размер на 6 000 лева, като
поддържа, че с изплащането на тази сума ищцата е обезщетена напълно. Оспорва
причинната връзка между заболяванията церебрастения и епилепсия и настъпилото
ПТП. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Навежда
възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като твърди, че същата е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. О. поддържа предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника юрк. Германова оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по
делото доказателства - протокол за ПТП №
1675583 /06.05.2017г., скица на ПТП и заключението на САТЕ, неоспорено в
настоящото производство се установява, че на 06.05.2017 г. в гр. София, лек
автомобил „Мерцедес Ц 200“ с per. *******управляван от Г.Р.Я. се движил по ул.
„История Славянобългарска“ в посока от надлез „Надежда“ към ул.„Каменоделска“ в
средната от трите пътни ленти за движение. Зад него в същата посока и в лявата
лента за движение се е движи лек автомобил „Шкода Октавия“ с per. № *******с
водач Е. М.. В района на кръстовището на ул. „История Славянобългарска“ с ул.
„Заводска“ водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ е предприел завой на ляво
от средната пътна лента предназначена
за движение на прав, за да навлезе в района на централните гробища. Настъпил е
удар между лявата странична част на лек автомобил „Мерцедес“ и предната част на
лек автомобил „Шкода“ , който се движел в лявата пътна лента на ул. „История
Славянобългарска“, предназначена за движение наляво и направо. Вещото лице инж.С.Д.
обсновава извод, че причина за настъпване на
процесното ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“,
който е предприел завой наляво от средната лента на ул. „История
Славянобългарска“ предназначена за движение на право, без да се съобрази с
посоката и скоростта на движение на лек автомобил „Шкода“, който се е намирал в
лявата пътна лента.
Заключението на
САТЕ изготвено от инж. Д., преценено по реда на чл.202 ГПК, съдът възприема,
като обективно и компетентно дадено.
Видно от приетия
Фиш за спешна медицинска помощ издаден от ЦСМ гр.София, ищцата Р.Я. на 62г. е прегледана след претърпяно ПТП като
пасажер, с поставена работна диагноза – контузия на ляво рамо, контузия лява
лява лумбална област, няма данни за остър сърдечно- съдов инцидент./л.10 от делото/
В приетия Лист
за преглед в КДБ/СО № 8102 от 6.05.2017 г. от д-р Ц.И.в анамнезата е отразено:
„ПТП - пасажер. Не е губила съзнание, не е повръщала"; от обективното
състояние: „Неврологично - б.о. В момента без данни за травматична увреда"/л.20 от делото/. В
амбулаторните книги от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", вкл. и от прегледа на ищцата
в неврохирургичен кабинет, е
отразена контузията на главата в лява
теменна област и контузията на гръдния кош и корема
От приетата Епикриза по ИЗ4894/17 на МБАЛ „Р.А.“ АД, се установява, че Р.Я.
е постъпила в хирургично отделение на
болницата на 10.05.2017г. с диагноза: закрито сътресение на мозъка със загуба
на съзнание. Контузия на шията. Назначена е медикаментозна терапия и на
15.05.2017г. ищцата е изписана от болничното заведение с подобрение, като са
определени два контролни прегледа. Назначена е терапия. /л.22 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ 2594/2018 на МБАЛ „Р.А.“ АД, е видно, че и Р.Я. на 62г. е постъпила в неврологично
отделение на болницата на 07.03.2018г. с диагноза: атипична лицева болка. След проведено болнично лечение на
12.03.2018г. ищцата е изписана с подобрение от лечебното заведение. /лист 23 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ №24457/18г. на УМБАЛ „СВЕТА АННА“, гр. София, от
която се установява, че Р.Г.Я. на 63г. е постъпила в клиника по нервни болести на
26.10.2018г. с диагноза: постравматична церебрастения. Епилепсия-генерализирани
тонични-клонични епилептични и конврезионни пристъпи. Извършени са параклинични
изследвания. Направена е консултация с психолог, като е посочено, че се касае
за повишена тревожност и емоционална неустойчивост. Изписана е на 23.10.2018г.
с дадени препоръки за наблюдение от невролог./л.37 от делото/
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Р.И. - специалист нервни
болести, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно и пълно. От приетото заключението на СМЕ се установява,
че ищцата Р.Я. вследствие на процесното ПТП е
получила следните увреди: Контузия но главата в ляво теменно област, черепно-
мозъчно травма - мозъчно сътресение с непълно загуба на съзнание, контузия -
дисторзия (разтежение) на шията, контузия на ляво рамо, контузия на гръдния кош
и корема. Посттравматична церебрастения. Вещото лице д-р И. сочи, че в
наличната медицинска документация липсват данни за черепно-мозъчна травма -
мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание. Позовава се на приетия Лист за
преглед в КДБ/СО № 8102 от 6.05.2017 г. издаден от д-р Ц.И.в анамнезата на който е
отразено: „ПТП - пасажер. Не е губила съзнание, не е повръщала"; от
обективното състояние: „Неврологично - б.о. В момента без данни за травматична
увреда на (не се чете) и коремни органи". В амбулаторните книги от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов", вкл. от неврохирургичен кабинет, е отразена само контузията
на главата в лява теменна област и контузията на гръдния кош и корема. Вещото
лице цитира епикризата от Клиника по нервни болести на УМБАЛ „Света Анна"
АД, гр. София, в анамнезата на която е отразено: „През м. май миналата година е
претърпяла катастрофа с частична загуба на съзнание, но не е хоспитализирана в
болница за травмата". Сочи, че единственият документ с диагноза „Закрито
сътресение на мозъка със загуба на съзнание...." е епикризата от
Хирургично отделение на МБАЛ „Р.А." АД, гр. Перник, но и там в анамнезата
и в обективното състояние не е отразена загуба на съзнание непосредствено след
ПТП и без други обективни данни, вкл. свидетелски показания, загубата на
съзнание не може да бъде потвърдена. Вещото лице д-р И. сочи, че липсват данни
за травматични (вкл. фрактури) увреди на опорно-двигателния апарат (ОДА). В СМЕ
е обосновано, че наличната в медицинската документация „Епилепсия - генерализирани тонично-клонични епилептични и конверзионни
(психогенни) пристъпи" най- вероятно няма причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП с оглед тежестта
на травмата на главата (лека по степен), нейната давност и липсата на обективни
данни (вкл. от компютърна томография на главен мозък) за мозъчна контузия. Обоснован
е извод, че посттравматичната
церебрастения най-вероятно е свързана с претърпяното ПТП и травмата на главата.
Евентуалният им механизъм на получаване е удар с/върху твърд тъп предмет. Сочи,
че описаните телесни увреждания е възможно да бъдат получени при ПТП като
пътник в лек автомобил. Пояснява, че в деня на ПТП в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"
ищцата не е хоспитализирана, направени са обезболяващи (аналгин 2 амп.), не е
предписана терапия за вкъщи. В Хирургично отделение на МБАЛ „Р.А." АД, гр.
Перник е лекувана с вливания, медикаменти против гадене и повръщане (деган), ноотропни
(ноотропил) и седативни /аналгетици/ антиепилептични (неуротоп). Изписана с
подобрение, с нормален неврологичен статус. Изписани са подобни медикаменти за
амбулаторно лечение (фезам, карбамазепин). Описва още, че лечението в
Неврологично отделение на МБАЛ „Р.А." АД, гр. Перник е сходно -
аналгетици, седативни, витамини. След лечението в Клиника по нервни болести на
УМБАЛ „Света Анна" АД, гр. София е уточнено лечение с депакин и клонарекс,
които имат комбинирано противогьрчово и седативно действие. По данни на
последните медицински документи ищцата и в момента се лекува с подобни по
действие медикаменти (конвулекс, трилептал, адицетам). Вещото лице посочва, че
периодът на възстановяване, вкл. болките и страданията на острите травматични
увреди като тези на ищцата е няколко месеца -
обикновено 3 до 6 месеца. Периодът на болките и страданията от
посттравматичната церебрастения може да бъде и по-дълъг - до няколко години.
Д-р И. пояснява, че от предоставените допълнително медицински документи е видно,
че през м. март 2020 г. е получила епилептичен пристъп, проведената ЕЕГ показва
неспецифични промени, а неврологът Р. М. е препоръчал консултация с психиатър,
което говори за вероятни психологични проблеми на пациентката. Вещото лице
описва, че невъзстановените увреди при ищцата според наличната документация са предимно
с функционален и психологичен характер и се дължат на постравматичната
церебрастения. В бъдеще се очаква постепенно подобрение на състоянието на
болната, като симптомите на постравматичната церебрастения могат да продължат няколко
години. Според в.л. д-р Р. И. уврежданията на главата и лявото рамо не са
характерни за пътник с предпазен колан при ПТП с такъв механизъм.
В обясненията си в о.с.з. на 09.02.2021г.
вещото лице д-р Р.И., пояснява, че първите данни за епилепсия са няколко години
след катастрофата. Сочи, че епиллептичните припадъци при ищцата имат връзка с
преживяна черепно-мозъчна травма от детска възраст. По отношение на постравматичната
церебрастения при ищцата, д-р И. с висока вероятност е свързана с травмата от
ПТП. Пояснява, че протича с главоболие, бесъние, нервност, психогенни промени,
страх, замаяност.
Приетото неоспорено заключение на
СМЕ, съдът възпрема като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите
писмени доказателства./Амбулаторен лист №1472/ 29.06.2018 г. на л.25 от
делото/
От приетото Удостоверение от 02.03.2018г. издадено от СДВР Отдел „Пътна
полиция“, се установява, че за процесното ПТП от 06.05.2017г. на водача Г.Р.Я.
е съставен АУАН с бл.№128864/ 06.05.2017г. за нарушени законови разпоредби по
чл.36, ал.1 от ЗДвП и е издадено НП №17-4332-010046/ 31.05.2017г., което е
връчено на 30.06.2017г. и е обжалвано пред СРС. С протокол по нахд№ 12988/2017г.
по описа на СРС, НО, 108 с-в
наказателното постановление е потвърдено и влязло в законна сила на
27.10.2017г./л.6 от делото/
За установяване на неимуществените вреди и механизма на ПТП е разпитан
свидетелят Г.Р.Я. – съпруг на ищцата. Свидетелят Я.сочи в показанията си в о.з.
на 14.07.2020г., че на 6 май 2017г. тръгнали на погребение на техен близък. Сочи,
че на светофара в района предприел ляв завой от средно платно, но не видял, че
друга кола зад него ще го изпревари и последвал силен удар. Свидетелят посочва,
че откопчал себе си и съпругата си от обезопасителните колани. Видял, че тя е
клюмнала към него и била неадекватна. Звъннал на сина му, и след като пристигнал
на мястото, той отворил вратата и се опитал да събуди майка си, но тя била
неадекватна. Извикали „Бърза помощ”. Линейката дошла бързо. Св. Я.описва, че ги
прегледали в линейката, него седнал, а ищцата легнала на леглото и ги откарали
в „Пирогов”. Там я свалили на количка и я вкарали в кабинетите за преглед.
Прегледали ги и двамата на рентген. Предложили на съпругата му да остане за
лечение, но тя отказала. Свид. Я.сочи, че ищцата се оплаквала от виене на свят,
главоболие и припадъци. Наложило се жена му да лежи три пъти за по няколко дни
в болницата в гр.Перник, където била на системи, инжекции и лекарства. През
2018 г. два пъти останала в болница „Света Анна” София. Получавала припадъци.
Започвало да се тресе цялото ú тяло. При първият пристъп изкарала пяна от
устата и се изпуснала. Преди инцидента не е имала такива проблеми. Свидетелят
си спомня, че при процесния инцидент идвал от бул. „Българска армия” и трябвало
да направи ляв завой към посока гробищата. Имало светофар, а булеварда бил с
три пътни ленти. Те се движели в средната пътна лента. Другият водач ги ударил
от лявата страна във вратите. Свидетелят твърди, че със съпругата му били с
поставени обезопасителни колани. Първо откопчал нея, а после себе си. Тя не
можела да стои права. Държала се за главата и не можела да пази равновесие. При
удара си сблъскали главите. Неговата дясна страна кървяла, а нейната лява
страна - кървяла. Свид. Я.посочва, че съпругата му получила първия припадък
около 15 – 20 дни след катастрофата. Случило се още същият месец след
катастрофата. Май месец я закарали с линейка в болницата в Перник. Не е имала
травми на главата преди това.
Съдът частично кредитира показанията на този свидетел след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК и в съпоставка с другите доказателства, с изключение на
твърденията: че ищцата не е имала травми на главата, тъй като същите са в
противоречие с извода с приетите писмени доказателства -Амбулаторен лист №1472/
29.06.2018 г.
Страните не спорят, относно
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента към
датата на настъпило застрахователно събитие - 06.05.2017 г.
По
делото е представена писмена претенция, с вх.№ 64-В-134 от 17.08.2017г. на
ищцата Р. Я., чрез пълномощника адв. В. О.
с пред ответното „ДВИ-О.З.” ЕАД за изплащане на обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 06.05.2017г. /л.42 от делото/
Между страните не е спорно, че
ищцата е сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение, като
последния определил и изплатил сума в размер на 6 000 лева.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в
сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на
чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 42 от дата 17.08.2017
г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 06.05.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 36,
ал.1 от ЗДвП – „Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по
посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна
посока - от лента, предназначена за завиване наляво.“ Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че „Д.З.“ ЕАД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила,
с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ са доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински
документи) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с
процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта
на ищцата към момента на увреждането – 62 год.,
вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: контузия на главата
в ляво теменно област; черепно- мозъчно травма - мозъчно сътресение с непълно
загуба на съзнание; контузия - дисторзия (разтежение) на шията; контузия на
ляво рамо; контузия на гръдния кош и корема; посттравматична церебрастения, изживения
шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние. При
съобразяване на обществено икономическите условия към момента на ПТП м. май 2017г.,
съдът намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно репариране на вредите. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата
в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен
цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК
на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно
Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва
да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди,
причинени вследствие на ПТП от 06.05.2017 год., при установените релевантни по
делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 50 000 лева,
като за разликата от определения до
предявения размер от 200 000лв., прекия иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД:
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалият ищец.
По обективния характер на съпричиняването е
налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г.
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т.
д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009
г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т.
о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59
от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г.
по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и
сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010
г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения. Т. е. във всички случаи на
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на
приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване
на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички случаи на предявен
иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г.
по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. №
1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент
от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП,
бил без поставен предпазен колан.
Ищецът твърди, че е пътувал на предната дясна седалка с поставен
предпазен колан.
От показанията на свидетелят очевидец Г.Я.се установява, че и двамата с
жена му пътували с поставени предпазни колани. Според в.л. д-р Р. И.
уврежданията на главата и лявото рамо не са характерни за пътник с предпазен колан
при ПТП с такъв механизъм.
Възражението за съпричиняване обаче следва да
бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по делото не са ангажирани други
доказателства в тази връзка. Поради това, съдът приема, че не се установява, че
ищцата е допуснала нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Следователно, възражението за съпричиняване е недоказано, поради което и
определеното по-горе обезщетение от 50 000лв. не следва да бъде редуцирано,
поради спричиняване.
От тази сума следва да се приспадне и
доброволно платеното от ответника
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000лв.,
като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 44 000 лева, за който размер е основателен предявеният главен
иск.
По предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД:
Върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от 18.03.2019г., датата на завеждане на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободено от внасяне на държавна такса в
производството, както и от разноски, поради което не й се присъждат такива.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2
от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника адв. В.О.
за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2
от ЗА, възнаграждение в размер на 1459,92 лева с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
заплащане на държавна такса по сметка на СГС за
уважената част от исковете в
размер на 3 520 лв., както и 110 лв. депозити за експертизи, съразмерно
уважената част от иска.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника 241,80 лв. разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, като общо
сторените от ответника разноски са в размер на 310 лв., от които 200 лева депозити
за СМЕ, 10 лв. – 2 бр. съдебно удостоверение и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /л.129/.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 44 000
/четиридесет и четири хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.05.2017
г. по вина на водача на л.а. „Мерцедес Ц 200“ с рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска на 18.03.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. В.О. - САК, за осъщественото безплатно процесуално представителство,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 1459,92
лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Р.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ДЗИ-О.З.“, ЕИК********, съдебно-деловодни
разноски пред СГС в размер на 241,80 лева,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на СГС, сумата 3
520лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 110 лв. разноски за експертизи платени
от бюджета.
Присъдените на ищцата суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка ***.75 от
делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: