Р Е Ш Е Н И Е
№
313
гр.
Велико Търново, 17.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 605/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Настоящето дело е
образувано по жалба на „Моллови – 2009“ ООД, гр. Горна Оряховица, чрез адвокат
Н. К., преупълномощен от адв. Р. Т., против Заповед № 22-1275-000392/09.09.2022
г. за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС – товарен
автомобил Хюндай Н100 с рег. № ***, собственост на дружеството за срок от 6
месеца, считано от 08.09.2022 г.“, издадена от началника на сектор ПП към ОД на
МВР – Велико Търново задето това ППС е било управлявано от лице, което по административен
ред е лишено от право да управлява МПС.
В жалбата и
съдебното производство се изразява несъгласие с издадената заповед, като
оспорващият счита, че същата е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Намира,
че мярката е в противоречие с материалния закон. В тази връзка, сочи, че автомобилът
не е бил предоставен за управление на Б.Борисов, който е лишен по
административен ред от право да управлява МПС, тъй като това лице е общ
работник в дружеството и няма право да управлява МПС на формата. Твърди, че
това е станало без знанието на собствениците и законни представители на
дружество, които не са знаели и за обстоятелството, че Б.е лишен от право да
управлява МПС. В тази връзка счита, че в заповед от вида на
процесната следва задължително да се излагат мотиви за това кой от двамата
управители е допуснал Б.да управлява МПС и изобщо не е ясно как е доказана
вината и у двамата управители, за да се приеме виновно поведение, за което да
се приложи процесната ПАМ спрямо нейния адресат. Претендира разноски за
внесената ДТ.
Ответната страна – началникът
на сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, не изпраща представител. В писмено
становище изразява подробно становище за законосъобразност и валидност на
процесната заповед. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 21-1275-000392/09.09.2022
г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново спрямо „Моллови – 2009“
ООД, гр. Горна Оряховица, като собственик на товарен автомобил Хюндай Н 100 с
рег. № ***, е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на притежаваното от дружеството
МПС за срок от 6 месеца, считано от 08.09.2022 г., защото това ППС било
управлявано от Б.Х.Б.от с. Присово, който от своя страна е лишен от право да
управлява МПС по административен ред. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
на адресата й на 09.09.2022 г.
В обстоятелствената
част на заповедта е посочено, че на 08.09.2022 г., около 10.38 часа на път
ІІ-32, км. 45 в посока към гр. Елена е установено при полицейска проверка, че
лишеният от право да управлява МПС по административен ред Б.Х.Б.от с. Присово управлявал
товарен автомобил, собственост на дружеството „Моллови – 2009“ ООД, гр. Горна
Оряховица като за това на водача е съставен АУАН № GА377321/08.09.2022
г. Този АУАН е представен и приет като доказателство по делото. В обстоятелствената
част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, като в
допълнение е посочено, че водачът управлява товарен автомобил на жалбоподателя,
след като е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, след
като е шофирал, употребявайки алкохол, за което му е съставено предходен АУАН
на 05.07.2022 г.
От ответника е
представена пълната административна преписка във връзка с издаване на
процесната заповед за прилагане на ПАМ, вкл. АУАН съставени за нарушенията от 05.07.2022
и 08.09.2022 г. на Б.Б.и приложената спрямо това лице ПАМ –лишаване от право да
управлява МПС, както и доказателства относно компетентността на органа, издал
оспорената заповед.
От представените от
жалбоподателя книжа се установява, че Б.Х.Б.от с. Присово е служител на
дружеството жалбоподателя, като е назначен на длъжността общ работник,
задълженията по която не включват управление на МПС. По искане на жалбоподателя
в настоящето дело са изслушани и обяснения на управителя на дружеството, от
които се установява, че лицето вече не е техен служител, като за периода на
службата никога не са му възлагани задачи да управлява който и да е от
автомобилите на дружеството.
Всички тези
доказателства ще бъдат подробно обсъдени по-долу по съществото на спора.
Настоящият съдебен
състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите
и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Предявената жалба е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния
административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес
от оспорване.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Предмет на
настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на
съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – началник на сектор ПП към ОД
на МВР – Велико Търново. Съгласно чл. 172 от ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на
служби за контрол по ЗДвП,
на основание чл. 165, ал.
1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват
контрол по ЗДвП,
вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-659/26.02.2021
г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на
издателя на акта – началника на сектор ПП (т. 1.2), т. е. заповедта е издадена
от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в писмена форма и е мотивирана от правна гледна точка с нормата на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е лишено от право да управлява МПС – за срок от 6
месеца до една година. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, изисква
мотивиране чрез излагане на фактически и правни основания за издаване на акта.
В текста на оспорената заповед, ПАМ се основава на фактическо обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка
– лишаване на водача от право да управлява по административен ред, като не е
ясно кой е този ред и кой е акта, с който този въпрос е решен, съответно влязъл
ли е в сила и има ли действие. От допълнително изисканите от съда документи от
ответника се установява, че водачът на МПС е бил лишен от право да управлява
МПС с ПАМ по ЗдВП, приложена със Заповед № 22-1275-000286/06.07.2022 г., която
също като процесната подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.
Подобно „допълване“ или изясняване на фактическите основания за прилагане на
процесната ПАМ е неприемливо и представлява процесуално нарушение на
изискването за мотивиране на акта, но настоящият състав намира, че
коментираното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не е от категорията на
съществените и не обосновава незаконосъобразност на оспорения ИАА само по себе
си, доколкото не променя съществени правни изводи.
Съдът намира за основателни и изложените оплаквания за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на административното производство,
доколкото административния орган не е изяснил в пълнота релевантните за
произнасянето му факти. На първо място, следва да се отбележи, че в административната
преписка не се съдържат доказателства за собствеността на автомобила – обект на
ПАМ, макар в самия административен акт да е посочено, че негов собственик е „Моллови – 2009“ ООД,
спрямо който субект е приложена и принудителната мярка. Действително, пред съда
от самото дружество не се оспорва този факт, но това не променя обстоятелството, че няма данни коментираното
обстоятелство да е било безспорно установено от ответника още в
административната фаза на производството. Съдът приема, че и това нарушение
на административно производствени правила не е съществено, доколкото не са
ограничили възможността за защита на адресата на ПАМ, нито недопускането му би
променило крайните изводи на административния орган относно наличието на
определените в закона материалноправни предпоставки за налагането на мярката.
От административния
орган обаче, не е било изяснено и друго относимо към прилагането на процесната
ПАМ обстоятелство, а именно дали неправоспособният водач на чуждо МПС,
управлява същото със знанието и без
противопоставянето на собственика. Действително, самата формулировка на чл.
171, т. 2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, не въвежда изрично такова
съпричиняване като елемент на основанието за налагане на ПАМ. Същевременно
обаче не може да се приеме, че примерно собственик на МПС станал жертва на
противозаконно отнемане на същото от друго лице, извършило съответното
административно нарушение, следва да търпи и негативните последици от налагане
на ПАМ от вида на процесната. Този вид мярка на практика препятства ползването
на вещта по нейното предназначение и прилагането й без да бъде съобразявано
поведението на собственика на МПС, далеч надхвърля преследваните от закона
цели. В конкретния случай въпросът дали установеният да управлява МПС водач е
извършил това със знанието и без противопоставянето на собственика не е бил
изследван от административния орган, а събраните по делото гласни доказателства
въвеждат обосновано съмнение относно наличието на такова знание.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че неправоспособният водач Б.Борисов,
действително е работник на дружеството - жалбоподател, но той е назначен на
длъжност „общ работник“, която длъжност не изисква нито право да управлява МПС,
нито включва задължения в тази насока на лицето. Тоест съобразно заеманата
длъжност, на Б.не му е възложено, нито разрешено да управлява автомобилите на
жалбоподателя, независимо дали притежава съответната правоспособност. Липсват
данни и не се доказва ползването на процесния автомобил на конкретната дата на
нарушението, да е било изрично разпоредено или разрешено на Б.от негов
ръководител, обратно, показанията на управителя на дружеството изрично са в
насока, че такова нареждане или разрешение не е давано. Същевременно няма данни
поведението на Б.в периода на работата му за „Моллови - 2009“ ООД да е дало
повод за съмнения, че същият може да извърши противоправно управление на някой
от служебните автомобили на дружеството, обратно управителят заявява, че колите
винаги са били управлявани от него и другия управител или от шофьорите. При
така изложеното, обосновани от доказателства по делото са наведените от
оспорващото дружество твърдения, че процесният товарен автомобил е бил
управляван от работника без знанието съответно съгласието на неговия
работодател и собственик на МПС, и при обстоятелства, при които последният не е
имал фактическата възможност да осуети такова управление. Въпросът по какъв
начин управляваното чуждо МПС се е оказало във фактическото владение на Б.Борисов,
не е бил изяснен в хода на административното производство, не се установява и
ответникът въобще да е предприемал някакви действия с цел изясняване на това
обстоятелство /напр. изискване на обяснения от самия водач-нарушител/.
Съобразно това, съдът счита, че от издателя на оспорената ПАМ е допуснато
нарушение на административно производствените правила, като не са спазени
изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая въпросното нарушение е
съществено, доколкото недопускането му е могло да доведе издалия акта орган до
изводи, различни от формираните и да повлияе върху крайния резултат от
развилото се административно производство.
Оспорената ПАМ е
издадена и в несъответствие с материалния закон и при несъблюдаване на неговата
цел. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в
предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда и имат за своя цел
предотвратяване на административно нарушение, преустановяване на осъществено
такова и предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на
същото или друго нарушение, или с цел реализиране отговорността на
нарушителите. В случая, предвид обсъдената специфика на случая, оспорената ПАМ
„Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, не би могла да
постигне нито една от изброените цели. На първо място, обсъди се че не е
доказано знанието на собственика за фактите, а от там и виновно противоправно
поведение на същия към датата на прилагането на ПАМ, което изключва постигането
на някаква превантивна цел на мярката, като се има предвид, че става въпрос за
прекратяване регистрацията на конкретен автомобил. На второ място, ПАМ не би
могла да постигне преустановяване на евентуалното нарушение, при вече извършено
такова, тя не би спомогнала и за отстраняването на някакви вредоносни последици
от нарушението, още повече, че в случая такива не се твърдят от ответника.
Съобразно горното и
при установените по делото факти съдът намира, че оспорваната заповед е
издадена и при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6,
ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително, при ПАМ от вида на
процесната е без значение дали собственикът на МПС е съпричастен към
извършването на административното нарушение от друго лице, и по-конкретно от
водача, управлявал автомобила без да е правоспособен, а налагайки мярката в
хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, административният орган действа при условията
на обвързана компетентност. В същото време обаче, дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая спирането от движение МПС, не само не би постигнало нито една
от целите на административната принуда, но и ограничава правата на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото в хипотеза, в която
собственото му МПС евентуално е било обект на чуждо посегателство. С оглед на
това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел,
което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6,
ал. 5 от АПК.
При така изложеното
съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ с № 22-1275-000392/09.09.2022 г.,
издадена от началника на сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново, е
незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административно
производствени правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване
на законоустановените цели на административната принуда, поради което следва да
бъде отменена.
При този изход на
делото на оспорващия се следват сторените разноски, представляващи платената ДТ
за делото в размер на 10 лева.
Предвид изложеното и
на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Моллови – 2009“ ООД, гр. Горна
Оряховица Заповед № 22-1275-000392/09.09.2022 г., издадена от началника на
сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА ОД на МВР да плати на „Моллови – 2009“ ООД,
гр. Горна Оряховица с ЕИК *********, сумата от 10 (десет) лева разноски за
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: