Решение по дело №611/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-157-0115887/03.04.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.

Изложени са съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена – при неспазване на установената от закона форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че не били изложени мотиви за продължителността на ПАМ, а вредите за бюджета не били конкретизирани по своя размер. Нарушението не било индивидуализирано, което не позволявало да се направи преценка дали същото отговоря като тежест и настъпил вредоносен резултат. Мотивира наличието на вреда за търговеца, значителна по естеството си, доколкото в обекта му се продавали месо и месни продукти, яйца, млечни продукти и други хранителни стоки, като такива, с малък срок на годност, в значително количество и на значителна стойност, предвид и предстоящите празници, били поръчани от доставчици, които стоки не можели да бъдат продадени до датата, на която следвало да бъде извършено запечатването на обекта, нито съхранени/замразени за срока на запечатване на обекта. Посочва се също, че в обекта работят четири лица, които за периода на ПАМ поради евентуалното използване на неплатен отпуск не биха получили възнаграждение за пълен работен месец. Дружеството щяло да бъде лишено от възможност да развива дейността си, да реализира приходи, да покрива разходите си, вкл. тези за осигуровки. Изпълнението на мярката не се състояло в събирането или предотвратяване на разхищаваните средства и имущество, които търговецът притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на публични задължения, като в конкретния случай тази ПАМ не би могла да допринесе за събиране на данъци върху действително реализираните приходи. Не била отчетена незначителната стойност на нерегистрираната продажба – 1,70 лева, поради което и не можело да се твърди, че същата накърнява обществения интерес. Заповедта била издадена в противоречие с чл. 6, ал. 2 АПК. Не били изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на дружеството към фиска, нито данни за извършени други нарушения на данъчното законодателство. Не било отчетено, че е констатирана отрицателна разлика, т.е. по-голям размер на маркираните във фискалното устройство /ФУ/ парични средства спрямо наличните в касата. В действителност сумата не била въведена като служебно изведена, но от това не следвал извод, че са реализирани приходи чрез продажби без същите да са отчетени по установения от законодателя ред. Нещо повече, дружеството е отчело реално доход, за който ще дължи към фиска по-голям размер данък. Липсвали доказателства, удостоверяващи изложените от ответника твърдения в оспорената заповед. Не била обсъдена възможността провереният субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената ПАМ. Цитира съдебна практика. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД, редовно уведомен, чрез процесуалните си представители, поддържа изложеното в жалбата. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира разноски по списък.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Позовава се на решение на СЕС по дело C-524/2015 г. и на решение № 5546/29.05.2023 г. на ВАС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са изложени в становище, представено с административната преписка, по която е издаден оспореният акт. Дадено е описание на обекта, който е проверен. Посочва се, че е налице несъответствие между регистрираните във ФУ суми и установените наличности на пари и ваучери в двете каси. Доказано било нарушението, с което се достига до съществено накърняване на обществения интерес и фискалната политика на държавата. След извършена преценка на риска за държавния интерес, размера на причинените вреди и вероятните последици от антифискалното поведение на търговеца органът мотивира целите, които се постигат с налагането на ПАМ.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.03.2023 г. от контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗДДС - специализиран магазин за месо, находящ се в гр. К., ул. ***, стопанисван от „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД, ЕИК *********, с работно време – от 08:30 ч. до 19:30 ч., само с един почивен ден, чиито резултати са обективирани в протокол серия АА № 0115887 от същата дата. Извършена е контролна покупка на минерална вода и вафла „Боровец“ на стойност 1,70 лева, заплатени в брой от Л. Б.- проверяващ, на Д. Ц. Н.- лице, приело плащането като служител в обекта, за която покупка не е издадена фискална касова бележка от монтираните, въведени и работещи в обекта ФУ - модел DATECS WP-500X с индивидуален номер DT782807 и индивидуален номер на фискална памет № 02782807 и DATECS WP-500X с индивидуален номер DT782833 и индивидуален номер на фискална памет № ********, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. Продажбата не е отразена като регистрирана /КЛЕН за 15.03.2023 г./. По отношение на ФУ с индивидуален номер DT782807 била установена и положителна разлика между отразените чрез ФУ продажби в размер на 543,38 лева и наличните парични средства в касата в размер на 715,07 лева, като не били отразени ваучери на стойност 380 лева. По отношение на ФУ с индивидуален номер DT782833 била установена отрицателна разлика между наличните парични средства в касата в размер на 1 192,86 лева и отразените чрез ФУ продажби в размер на 3833,42 лева, като не били отразени и всички ваучери на стойност 545 лева, а са отразени такива в размер на 347,51 лева.

„ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което било допуснато нарушение на разпоредбите на цитираната наредба. „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД, като не е издало съответен документ за продажба, е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, Заповед за налагане на ПАМ № ФК-157-0115887/03.04.2023 г. - запечатване на търговски обект - специализиран магазин за месо, находящ се в гр. К., ул. ***, стопанисван от „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Заповедта е връчена на 24.04.2023 г. на управителя на дружеството.

В съдебно заседание са изслушани свидетелските показания на А. Д.К., които съдът кредитира като дадени обективно в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал и при спазване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелят работи като продавач-консултант и отговорник на магазина от три години и два месеца. В деня на проверката – 15.03., била на работа, колежката й дала вода и вафла без касова бележка. Имало много клиенти в този момент, тъй като това бил един от най-оборотните магазини за месо в гр. К.. Конкретизира, че била констатирана разлика в касата /маркираното с ФУ било в по-голям размер от установеното/, като следвало да се заплати на доставчик /месокомбинат „Шанел“/, но той не се бил върнал. Допълва, че понякога вземали стотинки от близките кафенета, след което им ги връщали. Отделно било невъзможно касите да поемат самите обороти, поради което парите се вадели от тях и се слагали в специален шкаф, но проверяващите не съобразили това обстоятелство и не пожелали да ги изброят, вкл. и стотинките. В края на деня превеждали парите в точност по ФУ. По отношение на ваучерите имало специален клавиш и друг за доплащане, но не можел да отговори от името на колежката си относно неотразяването на покупки с ваучери.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол /чл. 186, ал. 4 ЗДДС, чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 148 АПК /, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК /чл. 60, ал. 6 ГПК/, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган, в установената писмена форма /чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

На второ място, резултатите от проверката на стопанисвания от дружеството жалбоподател обект са обективирани в протокол, подписан без възражения, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение № 1427 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 6422/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/ и неоспорен по реда на чл. 193 ГПК. В случая безспорно се установява извършването на контролна продажба без регистрирането и отчитането й по някой от начините по чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС, но не и извършването на други продажби, които не са регистрирани или отчетени. Нарушението не е доказано от страна на контролните органи, за което ще бъдат изложени подробни съображения по-долу.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС“. Съгласно чл. 187, ал. 1, изр. Първо ЗДДС „при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с. з. се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице“. По своята същност и изрично посочено е от законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се установи, че лицето не е издало съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, не и, че е извършено нарушение на някоя от разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., без значение, че този подзаконов нормативен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС „всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ“. В конкретния случай не е спорно, че „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД е задължено по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. лице, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – магазин за месо, и поради това е длъжно да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което извършва продажбите в търговския обект. Адресат на наложената ПАМ е дружеството, което стопанисва обекта. Не е спорно, че е установена касова положителна разлика на едно от ФУ в обекта и неотразени ваучери на стойност 380,00 лева, от което би следвало да се формира извод, че са извършвани продажби без те да са регистрирани и отчетени по някой от начините, посочени в чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. В случая обаче не е съобразено, че по отношение на второто ФУ в обекта е констатирана отрицателна разлика, а именно – по-голям размер на маркираните във ФУ парични средства спрямо наличните такива в касата. В действителност сумата не е отразена като служебно изведена, но от това не следва извод, че са реализирани приходи чрез продажби без същите да са отчетени по установения от законодателя ред. Напротив – чрез ФУ с дистанционна връзка с НАП са отчетени приходи в по-голям размер, от което не се обезпечава съждение за укриването им от контролните органи, „т.е. търговеца е отчел реално доход, който ще го задължи към фиска с повече данък. Дори и установената разлика сама по себе си да представлява нарушение на въведените от законодателя правила, то това нарушение не води винаги и задължително до ощетяване на обществения интерес във финансово отношение“ /така вж. Определение № 11779 от 07.08.2019 г. по адм. д. № 8979/2019 г., І отд. на ВАС/. Отделно от това, разликата между сбора на отчетените чрез двете ФУ парични средства и сбора на установената фактическа наличност по каса ведно с ваучерите отново е отрицателна, т.е. по-голям размер на отчетените чрез ФУ парични средства спрямо наличните по каса. От осъществяването на този факт и констатирането му от контролните органи не се следва извод за наличието на предпоставки за налагането на ПАМ от вида на процесната.

Обективираните във въпросните листове отговори по съществото си представляват писмени обяснения, дадени пред проверяващите органи, поради което са и допустимо доказателство в административното производство. На въпросите: имате ли в касата собствени суми и колко са? имате ли в касата чужди суми, от къде, от кого и кога са получени?, е отговорено отрицателно от едно от лицата, в присъствието на които е извършена проверката и в качеството му на продавач консултант в обекта. В единия от протоколите е посочено, че е налице фактура, както твърди и другият продавач консултант, присъствал по време на проверката и подписал се под съставения протокол, а в другия, че в отделен шкаф в обекта се съхранява сумата в размер на 2 640 лева. В листовете е отразено, че работният ден започва със сумата в размер на 100 лева, както и, че за купоните се издава касов бон като начин на плащане – издаване в брой. По делото не е приложена фактурата, по която се дължи плащане от търговеца на доставчика му. По делото обаче се съдържат доказателства, а и това се доказва от изслушаните свидетелски показания, че отрицателната разлика в касовата наличност по отношение на едно от устройствата е почти равна на стойността на сумата, която се съдържа в допълнителен шкаф, при съобразяване на минималната разлика от стотинки. Отделно от това, не е отчетено от контролните органи, че продавач консултантът е обяснил причината за установената разлика при отчитането на ваучерите. В този смисъл не е било необходимо и извършване на промяна на касовата наличност, извън случай на извършена продажба, чрез регистриране във ФУ чрез операциите служебно въведени /въвеждане на пари в касата/ или служебно изведени /извеждане на пари от касата/ по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. За да се приеме, че безспорно е извършено нарушение на данъчното законодателство, основание да се наложи процесната ПАМ, контролните органи са били длъжни да установят всички факти и обстоятелства от значение за случая, да извършат преценка на събраните по време на проверката писмени доказателства, както и да съобразят дадените обяснения от продавачите, което като не са го сторили, не само са ограничили правото на защита на „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД – данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, но и са го поставили в невъзможност да опровергае факта, който те твърдят, за съществена разлика между касовата наличност и отразеното във ФУ. Допуснатите съществени процесуални нарушения водят до недоказаност на нарушението, като последица от допускането им е издаването на оспорената заповед е в противоречие с материалния закон, поради което се формира за отмяната й съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 – т. 4 АПК.

На трето място, налице са основания за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 5 АПК.

Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и той е длъжен при нарушение да издаде акт, с който да наложи съответните ПАМ. Поради това на анализ подлежи обоснована ли е продължителността на наложените ПАМ с конкретните факти и обстоятелства, тъй като административният орган при упражняване на правомощието си досежно определяне срока на ПАМ действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което и предмет на съдебен контрол е разполагал ли е административният орган с оперативна самостоятелност и какви са нейните предели /чл. 169 АПК/. В конкретния случай заповедта е мотивирана в съответствие с изискването по чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, определена е продължителност на наложените ПАМ - 14 дни при законоустановен срок до 30 дни. Въпреки че са изложени конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него обект, местоположение, вида на стоките, които се предлагат, не са съобразени всички обстоятелства - утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението и въз основа на които се определят тяхната тежест, а оттам и срокът, за който се налага мярката. При липса на констатации от нарушението да са произлезли определени вредни последици за фиска налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Така вж. Решение № 6690 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 11046/2022 г., VІІІ отд. на ВАС. Отделно от това, мотивите относно защитата на обществения интерес, съществуващата опасност изпълнението на акта да бъде затруднено или осуетено, и настъпването на значителни и труднопоправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението, са изложени с цел да обосноват обективираното в акта разпореждане, с което е допуснато предварителното му изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК, и които мотиви е недопустимо да се приемат за обосноваващи издаването на оспорения в настоящото производство акт, макар и да са относими към едно и също нарушение, извършено от едно и също лице.

Действително, целта на ПАМ е да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице, от което за фиска биха настъпили вредни последици, както и да не се препятства осъществяването на контролните функции на приходната администрация, но в случай на налагането й след преустановяване на нарушението тя има характер на санкция, каквато функция нямат ПАМ /така вж. Решение № 4227 от 01.04.2021 г. по адм. д. № 11824/2020 г., І отд. на ВАС/. Налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи /така вж. Решение № 5396 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 259/2023 г., І отд. на ВАС/. Дори и да се приеме, че нарушението не е преустановено, макар неговият фактически състав да е осъществен/изпълнен на 15.03.2023 г., при липсата на конкретно установени за фиска вредни последици, вкл. и по отношение размера на неотразените приходи и на данъците, които се е следвало да бъдат събрани, и които не са начислени, запечатването на обекта и ограничаването достъпа до него за срок от 14 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а преследва цел, присъща на административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН, а именно - предупредителна и превъзпитателна цел, като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Нещо повече, прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.

На четвърто място, съдът приема, че настоящият спор следва да бъде разрешен при съобразяване с Решение на Съда /първи състав/ от 4 май 2023 г. по дело C-97/21. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство Съдът на Европейския съюз не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение /така вж. Решение № 6669 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 680/2023 г., І отд. на ВАС/.

Съобразно диспозитива на цитираното решение „член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“.

В конкретния случай след издаването на заповедта за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. е съставен АУАН № F704481/04.05.2023 г., а въз основа на него е издадено НП № 726556-F704481/20.09.2023 г., без отбелязване на влизането в сила, тъй като липсват данни за връчването му на наказаното лице. Въпреки, че държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като „допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по дело С-97/21“ /така вж. Решение № 6650 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 1295/2023 г., І отд. на ВАС/.

На пето място, съдът не споделя изложеното от пълномощника на ответника, че казусът следва да бъде анализиран и с оглед Решение на Съда от 20 март 2018 г. по дело C-524/15. Решението на СЕС обсъжда хипотезата на образуване на наказателно производство за неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, представляващо престъпление, срещу лице, на което за същото деяние вече е наложена административна санкция с наказателноправен характер по смисъла на член 50 от ХОПЕС, която е влязла в сила. В случая не са налице данни за престъпление по чл. 9 НК, изразяващо се в неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, а – за административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, като за това нарушение след издаването на оспорената ПАМ е съставен АУАН и е издадено НП. В действителност неотчитането на приходи би довело до неплащане на дължимия ДДС, размерът на който обаче нито е посочен, нито обоснован от органа, вкл. и с оглед извършването на преценка за тежестта на нарушението и в какво точно се изразяват неблагоприятните последици за фиска. Отделно от това, съобразявайки, че и при престъплението, и при административното нарушение, се касае за определено противоправно поведение на дееца, предвид цитираното решение на СЕС не се доказва по безпротиворечив начин, че водените две производства – издаването на заповед за налагане на ПАМ и на НП, и наложените санкции имат взаимно допълващи се цели. По-горе бе формиран изводът, че самото налагане на ПАМ е прекомерно с оглед тежестта на нарушението, поради което по аргумент от по-силното основание в конкретния случай кумулирането на производства и санкции съдът приема за прекомерно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 6 ДР АПК /чл. 2, ал. 2 ЗНАП/, чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски в общ размер от 1 050 /хиляда и петдесет/ лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, които разноски следва да бъдат заплатени от НАП. Съдът е намалил размера на уговореното и платено по банков път адвокатското възнаграждение, видно договор за правна защита и съдействие, до определения от законодателя минимален такъв с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и приемайки за основателно направеното от ответника съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност.

Така мотивиран и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-157-0115887/03.04.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, със седалище – гр. София, да заплати на „ФЕМИЛИ- МЕС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. И.Г., със седалище и адрес на управление - област Хасково, община Димитровград, с. Б., ул.*****, сумата в размер на 1 050 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

	Съдия: